Къде сме ние?

Проучване показва, че сме най-недоволни от автомобилите втора употреба и електроснабдяването.

Проучването „Индекс на потребителските пазари“ се осъществява от Европейската комисия и обхваща 28 страни и Норвегия, за 52 пазара на дребно. Това е третото издание на проучването след 2010 и 2012година.

Къде е България

България показва един от най-ниските общи резултати, с индекс от 71.7 средно за всички пазари. Въпреки че се наблюдава леко увеличение с 0,4%, резултатът на България се с 6% по-лош от средния за ЕС. Като цяло, резултатите на пазарите на стоки са малко по-добри, отколкото пазарите на услуги.

Пазари на стоки

С най-добро представяне при стоките са пазарите на книги, списания и вестници, очила и лещи и лекарства без рецепта. Най-зле се класирани автомобили втора употреба, месо и месни продукти и горива за автомобили.

Всички от следните населени пазари са подредени в 26-то положение в целия EU28: безалкохолни напитки; книги, списания и вестници; мебели и обзавеждане; алкохолни напитки; електронни продукти; продукти за лична хигиена; облекло и обувки; плодове и зеленчуци; и ИКТ продукти.

Всички от следните пазари са подредени в 27-ми позиция в целия EU28: Очилата и лещите; нови автомобили; малки домакински уреди; развлекателни стоки; големи домакински уреди; продукти за поддръжка; млечни продукти; автомобили втора употреба; хляб, зърнени храни, ориз и макаронени изделия; месо и месни продукти; и гориво за превозни средства.

В сравнение с 2012 г. най-голям прогрес отбелязва пазара на (1) лекарства без рецепта (2) гориво за превозни средства и (3) хляб, ориз и пазари за зърнени култури. Пазарите с най-голям спад са продуктите за направи си сам и пазари автомобили втора употреба.

Пазари на услуги 

Най-добрите три пазара на услуги в България са услугите за красота, пътуването със самолет и културно-развлекателните услуги. Последните три са доставката на електроенергия, ипотечните кредити и водоснабдяването.

В сравнение с 2012г. пазарите за автомобилно застраховане; фиксирани телефонни услуги; културно-развлекателни услуги; услуги за красота; и градски транспорт показват най-голямо развитие в положителна посока. Обратно с най-голям спад спрямо 2012 г. са електро и водоснабдяването. Само две услуги са оценени от българите по-високо от средното за ЕС-28 - пощенските услуги и самолетни услуги.