Становище: Реален риск от щети за потребителите
През април ви запознахме с анализ и съвети на EIOPA - Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, за защита на потребителските права в условията на COVID-19. По повод на сигнали от български потребители Асоциация „Активни потребители” разпространи становището си за предизвикателствата на застрахователния пазар по време на кризата. В него се изтъква, че основният принцип трябва да бъде да се осигури достъп до застрахователни услуги и тяхната непрекъснатост, да се запази способността на застрахователния сектор да продължи да изпълнява ролята си на механизъм за прехвърляне на риска от гражданите и бизнеса. Обръща се внимание, че в контекста на настоящата криза всички застрахователи и презастрахователи следва да предприемат мерки, за да запазят капиталовите си позиции в баланс с цел осигуряване на защитата на застрахованите лица, като следват разумна политика на разпределение на дивиденти и други средства. Особено важна е ролята на застрахователи и презастрахователи за осигуряване на възможност за потребителите да управляват своите рискове, като осигуряват защита срещу несигурността. В този смисъл, достъпът и непрекъсваемостта на застрахователните услуги следва да се считат за съществено необходими в контекста на разпространението на заразата.
Проблемите
В България вече стана публично известно, че застрахователи компании прекратяват едностранно, отказват сключването на нови или пакачват тарифите по полици на задължителната застраховка „Отговорност на туроператори”, която е едно от условията за получаване и поддържане на лиценза на съответната туроператорска фирма. Това увеличава риска някои туроператори да загубят лиценза си, а оттам и да фалират. Една от мерките, които предлагат туроператорите, е възможността за предоставяне на ваучери, заместващи отложени пътувания и почивки. В случай на липсващи или прекратени задължителни застраховки „Отговорност на туроператори”, тези ваучери ще са без каквито и да е гаранции, техните издатели – туроператори без налична задължителна застраховка, ще загубят лицензите си и съответно рискът да фалират е огромен. При такава ситуация предоставените ваучери няма да се материализират, а потърпевши естествено ще са потребителите. Тази рискова ситуация е категорично в ущърб на потребителите, които не само няма да могат да ползват заместваща почивка/пътуване, но не ще могат да получат обратно и платените от тях пари за нереализираната почивка/пътуване. Така те ще са най-ощетени.
На дневен ред
Асоциация „Активни потребители“ настоява да се извършат съответните проверки и оторизираните български институции да съдействат за реалното осъществяване на призивите на EIOPA българските застрахователи да са на нивото на европейските застрахователи, като се включат активно в процеса на подпомагане и улесняване на потребителите, засегнати от COVID-19, включително тези, които са от особено уязвимите групи. Българските застрахователи следва да не пречат, а напротив – да съдействат за успешното осъществяване на мерките в туристическия сектор, доколкото съществува пряка връзка между двата сектора. Защото, въпреки извънредното положение, защитата на интересите на потребителите на застрахователни услуги трябва да бъде водеща.
„За“ и „против“ приложенията за проследяване
С началото на кризата се появи необходимостта от разкриване на реалния брой заразени с коронавируса, на контактните им лица и поведението на поставените под карантина. В някои държави прибягнаха до цифровите технологии, за да държат под наблюдение рисковите групи. Това породи много спорове – „за“ и „против“ разработването и използването на цифрови приложения, които предлагат проследяване и географско идентифициране на разпространението на коронавируса.
Казусите
Южна Корея успешно се справя с вируса, използвайки данни от мобилни телефони. Тази информация е помогнала на властите бързо да проследят контактните лица на заразените и да ги поставят под карантина. По неин пример немското правителство подготвя поправка в съществуващия Закон за защита срещу инфекцията, която съдържа клауза за проследяване на местоположението на заразените, но след бурна обществена реакция мярката е премахната. Много спорове предизвика и у нас евентуалното проследяване на болните дори преди още то да е започнало реално да се извършва. Идеята за проследяването обаче намери на много места благодатна почва, като в някои страни дори се заговори за поставяне на чип с тази цел на всяко бебе. Крачката от реалната полза до злоупотребата с информация е малка.
Приложението C-19 COVID Symptom Tracker е добило огромна популярност във Великобритания, където е изтеглено над 750 хил. пъти. Чрез него хората могат сами да въвеждат симптомите си всеки ден и така да бъде установявано дали те са болни от коронавирус или от обикновен грип. Приложението не е уред за диагностициране, а свързва хората с местните здравни обществени услуги и е създадено с цел да се събере информация за различните симптоми, която да помогне на медицинските лица да бъдат по-добре подготвени за реакция срещу Covid-19. COVID Symptom Tracker е лесно за употреба приложение. Потребителите си създават акаунт и въвеждат данни за възраст, пол, височина, тегло, пощенски код, предишни заболявания и навици като пушенето, например. След това, всеки ден трябва да въвеждат всички симптоми, които може да се асоциират с Covid-19. Но най-големият проблем за създателите на приложението остава защитата на личните данни на потребителите. От компанията съобщават, че в тяхната политика за поверителност е записано, че данните стават достояние само на изследователите. Отбелязват обаче, че тази информация може да напусне границите на ЕС, макар и само за анализ от страна на техни партньори изследователи.
Първите опити
По този повод от ЕК съобщиха, че сред най-обещаващите от здравна гледна точка са приложенията за проследяване на контактите, които изпращат предупреждения на хората, оказали се в близост до заразен човек за определен период от време. Тези приложения могат да регистрират контакти, които човекът не е забелязал или за които не си спомня, и по този начин да ограничат разпространението на вируса. Други приложения могат да осигуряват на потребителите надеждна информация за хода на епидемията, да предлагат въпросници за самооценка на състоянието и да препоръчат мерки или да осигурят канал за комуникация между лекари и пациенти. Рискът с такива приложения е, че те боравят с чувствителна информация като здравното състояние и местоположението на хората.
Правилата
Европейската комисия е изготвила набор от инструменти за разработването на приложения, свързани с коронавируса. Целта е да се гарантира адекватно ниво на защита на личните данни и се ограничи тяхната намеса в личния живот на хората. Насоките подчертават три важни изисквания:
Първо. Всички приложения трябва да бъдат изцяло съобразени с правилата на ЕС за защита на личните данни, включително с Общия регламент за защитата на личните данни и Директивата за неприкосновеността на личния живот в електронните комуникации. В резолюция от 17 април Европейският парламент подчертава също това основно изискване.
Второ. Използването на приложенията не трябва да има задължителен характер.
Трето. Те трябва да могат да бъдат премахнати след края на пандемията.
Резолюцията на ЕП също така изтъква нуждата от боравене с анономизирани данни (които не позволяват идентифицирането на отделни потребители) и че за да се намали рискът от злоупотреби, генерираната информация не трябва да се съхранява в централизирани бази от данни. Освен това депутатите настояват на потребителите да бъде обяснено как се очаква приложенията да допринесат за намаляване на инфекциите, как точно работят те и кои са лицата или дружествата с търговски интереси от разработването им.
Търговия и вируси
Ново изследване на Агенцията за онлайн маркетингови проучвания JTN показва, че в условията на пандемията 81% от българските потребители купуват повече български стоки, дори да са по-скъпи. Всеки втори потребител смята, че цените в големите хипермаркети са се увеличили. Резултатите недвусмислено показват, че купувачите предпочитат да пазаруват в по-големи магазини по време на извънредното положение и са склонни да похарчат повече, ако продуктите и стоките са с българско производство.
По отношение на навиците си
за пазаруване, потребителите споделят, че са станали по-рационални и по-силно ценово чувствителни. 41% ходят до магазина само веднъж в седмицата, а 36% дори по-рядко като признават, че все повече търсят изгодни оферти и промоции. От друга страна, привържениците на по-малките квартални магазини споделят, че не се притесняват толкова от чакането пред големите хипермаркети, колкото от факта, че според тях там няма достатъчно български продукти. Над две трети от потребителите смятат, че големите вериги трябва да инвестират повече в икономиката у нас като предлагат повече стоки, произведени в страната.
- Висок процент от анкетираните са посочили, че според тях местните производители могат да захранят хипермаркетите с достатъчно продукти.
- 70% от тях заявяват, че биха сменили магазина, от който пазаруват за друг, в който могат да намерят „произведено в България”.
- Много от запитаните смятат, че в условията на COVID-19 са придобили полезни навици за пазаруване и биха ги запазили и след края на извънредното положение.
- 59% искат и за в бъдеще да обмислят по-добре покупките си.
- 54% твърдят, че ще продължават да купуват предимно български продукти.
Рекорден срив в потреблението
показват последните данни на Националния статистически институт. Още през март - първият месец от кризата, потреблението се понижава с 14,6% на годишна база след ръст от 5,5% през предходния месец и бележи най-големия спад досега. Понижението в дейността на търговците на дребно се дължи главно на огнището на коронавирус и наложените мерки, за да се предотврати разпространението му. На месечна база продажбите на дребно са спаднали с 18,1%, след като са се увеличили с 0,9% през февруари.
- Растеж има при храните, фармацевтичните и медицински стоки и при продажбите по интернет. Статистиката отчита увеличение с 3,4% при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия. В условията на коронавируса е регистрирано увеличение при търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 14,4%, а при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет ръстът е 5%.
- Най-голямо понижение има при покупките на дрехи и обувки, компютърна и комуникационна техника, горива, битова техника и мебели.
Оборотът при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали през март е намалял с 37,1% в сравнение с година по-рано, при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, спадът е с 18,8%, като по-значително намаление е регистрирано при: търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 63,1%, търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 40,4%, и търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 19,8%.
Решението
Няма съмнение, че вътрешното потребление ще „дръпне“ икономиката напред в тежката криза, в която ни вкара световната пандемия. Сега остава да се „събуди“ постепенно потреблението на хранителни и промишлени стоки, за което има две новини. Лошата е, че безработицата рязко нарасна, заедно с неплатените отпуски и непълното работно време. Но добрата новина е, че в домакинствата има все още финансови резерви – от нарасналото през последните години заплащане на труда, повишението, макар и не колкото ни се иска, на пенсиите, „белите пари за черни дни“ в банките. По данни на БНБ спестяванията на домакинствата към края на февруари т.г. са се увеличили с 380 млн. лв. и са за 56.141 млрд. лв. На годишна база ръстът е от 7.9%.
Пазарът в цифри
- Ново проучване на „Алфа Рисърч“ от месец април за икономическото състояние на гражданите и стопанските субекти в България показва, че доходите на 45% от пълнолетните жители на страната са останали непроменени от началото на кризата.
- При 26% от анкетираните те са намалели, но без да застрашават сериозно издръжката на домакинствата, а 25% са претърпели по-драстичен спад.
- В риск от загуба на доходи са около една четвърт от българите.
- Три основни социално-демографски групи се открояват с най-чувствителна загуба на доходи през периода на кризата: безработните (6% загубили работата си от кризата и 7% - отпреди това), самонаетите (7%) и представителите на свободни професии (7%).
- В работните места на всеки пети гражданин се е наложила реорганизация, но при запазване на ангажираността: 10% редуват седмици на работа от вкъщи и на работното място, други 8% са преминали изцяло към работа от дома. Това са около половин милион работещи, които постепенно преминават към изнесени работни места.
- Съкратено работно време на работното си място декларират 10% от пълнолетните българи, други 3% - намален работен режим, но от вкъщи. Близо 20% са наетите, които все още не са формално освободени, но са разпуснати в платен или неплатен отпуск.
- Анализът сочи, че около 6,6% от пълнолетните българи са без работа в настоящия момент.
|