Нови правила за батериите в ЕС

     Батериите станаха повсеместни и незаменими в живота ни – от телефона до прахосмукачката и тротинетката. От години в повечето европейски страни до контейнерите за разделно събиране има и контейнер за използвани батерии. У нас трябва да си високодисциплиниран потребител, за да откриеш и носиш редовно изтощените си батерии от бита да някое кошче, поставено в ъгъла на книжарницата, например. И това съвсем не е въпрос на естетика. Всяка година у нас се изхвърлят милиони батерии. Съдържанието на отрови в различните батерии зависи от вида им – дали са литиево-йонни, никел-кадмиеви и т. н. Като цяло батериите могат да съдържат следните опасни за здравето елементи: живак, кадмий, олово, никел, магнезий, цинк, литий, желязо, сребро, живак, различни киселини и др. Почти всички те са канцерогенни, водят до мозъчни увреждания, хронични заболявания и са изключително опасни за бременни жени и за новородени деца. Оловото, примерно, засяга някои ензими, уврежда жлези с вътрешна секреция и др. Живачните съединения увреждат лигавиците и кожата, засягат бъбреците, централната нервна система и миокарда.

     За батериите като опасен отпадък, по света, а от 2006 година – и в България, има специални наредби как да се събират разделно, да се обезвреждат и рециклират. Разликата между България и повечето други държави от ЕС е, че тук, дори да искаш, няма къде да ги изхвърлиш, освен в общия боклук. На вторични суровини не приемат батерии, няма отделни кошчета, фирмите-вносители и производители не са направили пунктове за връщане на изхабени батерии (въпреки че са длъжни по закон) и др. Според наредбата производителите и вносителите на батерии е трябвало още през 2006 година да събират по 2 грама стари батерии и акумулатори на глава от населението, през 2007 г. – по 5 г на човек, през 2008 г. – по 10 г., а през 2009 г. – по 15 г. Това означава над 100 тона батерии годишно. Въпреки това в средата на 2009 година общото количество събрани батерии от всички години е 0 тона, 0 грама на човек. А реално в момента употребяваното количество батерии на жител годишно е по-голямо от 15 г.
В другите европейски държави вносителите, производителите и търговците на батерии имат асоциации, които се грижат за опасните отпадъци – събират ги в пунктове в магазините, извозват ги и ги рециклират в специално изградени мощности. Това не можем да видим у нас.

Нови правила

     Европейският парламент одобри нови правила за проектирането, производството и управлението на отпадъците на всички видове батерии, които се предлагат в ЕС. Те преследват следните цели:

- По-строги цели за събиране на отпадъци, ефективност на рециклирането и оползотворяване на материалите 

- По-строги изисквания за устойчивост, ефективност и етикетиране 

- Политика за надлежна проверка за справяне със социалните и екологичните рискове 

- Преносимите батерии в уредите ще бъдат по-лесни за подмяна. 

Основни мерки, предвидени в регламента

• Задължителна декларация за въглеродния отпечатък и етикет за акумулаторни батерии за електрически превозни средства (EV), батерии за леки транспортни средства (LMT) (напр. за електрически скутери и велосипеди) и акумулаторни промишлени батерии с капацитет над 2 kWh;
• Проектиране на преносими батерии за уредите по такъв начин, че потребителите да могат лесно да ги отстраняват и заменят;
• Цифров паспорт за батерии за леки транспортни средства (LMT), промишлени батерии с капацитет над 2 kWh и батерии за електрически превозни средства (EV);
• Политика за надлежна проверка за всички икономически оператори, с изключение на малките и средни предприятия (МСП);
• По-строги цели за събиране на отпадъци: за преносими батерии - 45% до 2023 г., 63% до 2027 г. и 73% до 2030 г.; за батерии за леки транспортни средства (LMT) - 51% до 2028 г. и 61% до 2031 г.;
• Минимални нива на материали, оползотворени от отпадъчни батерии: литий - 50% до 2027 г. и 80% до 2031 г.; кобалт, мед, олово и никел - 90% до 2027 г. и 95% до 2031 г.;
• Минимални нива на рециклирано съдържание от производствени и потребителски отпадъци за използване в нови батерии: осем години след влизането в сила на регламента - 16% за кобалт, 85% за олово, 6% за литий и 6% за никел; 13 години след влизането в сила: 26% за кобалт, 85% за олово, 12% за литий и 15% за никел.

     Аргументите за създаване на регламента са: „За първи път имаме законодателство в областта на кръговата икономика, което обхваща целия жизнен цикъл на даден продукт - подход, който е полезен както за околната среда, така и за икономиката. Постигнахме съгласие относно мерки, които в голяма степен са от полза за потребителите: батериите ще бъдат добре функциониращи, по-безопасни и по-лесни за отстраняване. Нашата обща цел е да изградим по-мощна рециклираща промишленост в ЕС, особено за литий, и конкурентоспособен промишлен сектор като цяло, което ще бъде от решаващо значение през следващите десетилетия за енергийния преход и стратегическата автономност на нашия континент. Тези мерки биха могли да се превърнат в еталон за целия световен пазар на акумулаторни батерии“.