Рискове при кредитите

Предмет на делото

      Трима граждани в Полша сключват договори за потребителски кредит. По силата на тези договори те трябва да платят заетата сума, лихвите и допълнителни такси и комисиони. Тези извънлихвени разходи са твърде големи и се равняват на няколко десетки процентни пункта от заетите суми. Според потребителите тези разходи са завишени и неразумни, поради което искат от полски съд да обяви съответните клаузи за неравноправни. В два от договорите се предвижда също, че вноските за погасяване на кредита се плащат единствено в брой, на служител на заемодателя, в жилището на заемателя.

     Полският съд иска от Съда на ЕС да тълкува Директивата относно неравноправните клаузи в потребителските договори и по-специално дали е възможно клаузите, посветени на извънлихвените разходи по кредит да се квалифицират като неравноправни, само защото тези разходи са явно прекомерни спрямо кредита. Той иска да разбере също дали договорът може да продължи да се изпълнява след обявяването на нищожността на разпоредбите, изискващи погасяването да става на място в жилището на потребителя.

Съображения на Съда

     Съдът припомня, че договорна клауза се счита за неравноправна, когато създава значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на съдоговорителите в ущърб на потребителя. Такава неравнопоставеност може да произтича от самия факт, че извънлихвените разходи, за които е задължен потребителят, са явно непропорционални спрямо заетата сума и предоставените от заемодателя услуги, свързани с отпускането и управлението на съответния кредит. Според Съда, ако запитващата юрисдикция установи, че съответните клаузи не са съставени ясно и разбираемо, за тях при всички положения трябва да се извърши преценка за евентуална неравноправност, дори запитващата юрисдикция да счита, че тези клаузи са част от основния предмет на договора или че те се оспорват с оглед на съответствието на цената или възнаграждението спрямо услугите, предоставени като насрещна престация от кредитодателя.

     Освен това Съдът счита, че цитираната Директива допуска обявяването за нищожен на договор за кредит, дори когато е установено, че клауза от този договор, с която се определят конкретните начини на плащане на сумите, дължими на периодични падежи, е неравноправна и че посоченият договор не може да продължи да се изпълнява без тази клауза. Когато обаче клаузата съдържа отделима от другите ѝ уговорки уговорка (като уговорката за погасяване на заема само в жилището на потребителя), то премахването й би позволило възстановяването на действително равновесие между страните без да се засяга същността на съответния договор, поради което договорът не би трябвало да се обяви за изцяло недействителен.

Решение на Съда

     Задължаването на потребителя по договор за кредит да заплаща прекомерни извънлихвени разходи може да означава, че е налице неравноправна клауза в този договор.