Начало
Статия

Митове и факти за еврото в България

Екип на Активни потребители·17.05.2024 ·Безплатна
Митове и факти за еврото в България

Продължаваме да отговаряме на въпроси на потребителите за въвеждането на еврото у нас и последиците от него. Въпросите са насочени най-често към очакваната промяна на цените, инфлацията и доходите, на които ние вече отговорихме. Често ни питате какво ще се случи с банките и дали държавата ни има готовност не само да влезе, но и да се справи в еврозоната.

      Продължаваме да отговаряме на въпроси на потребителите за въвеждането на еврото у нас и последиците от него. Въпросите са насочени най-често към очакваната промяна на цените, инфлацията и доходите, на които ние вече отговорихме. Често ни питате какво ще се случи с банките и дали държавата ни има готовност не само да влезе, но и да се справи в еврозоната.


Мит: Нашата банкова система ще стане по-нестабилна

     Факт: Считано от 1 октомври 2020 г., България се присъедини към Единния надзорен механизъм чрез установяването на тясно сътрудничество между Българската народна банка и Европейската централна банка. От тази дата ЕЦБ е отговорна за прекия надзор над банките, определени от нея като значими, а останалите банки са под прекия надзор на БНБ.  След въвеждане на еврото няма да има съществени промени в дейността, функциите и отговорностите на БНБ по отношение на надзорната дейност, т.е. БНБ ще запази своята надзорна функция над банките. Считано от 1 октомври 2020 г., датата на установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ, Българската народна банка изпълнява функции и задачи като орган за преструктуриране в рамките на Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП). За целите на финансирането на преструктурирането в ЕМП е създаден Единен фонд за преструктуриране (ЕФП), в който банките правят вноски. По този начин се осигурява стабилността на банковата система и се гарантира, че публични средства няма да бъдат използвани за спасяване на банки.  

 

Мит: България ще загуби своя монетарен суверенитет

     Факт: Присъединяването на България към еврозоната ще доведе до фундаментална промяна в модела на паричната политика у нас. За разлика от силно ограничените възможности на паричната политика в рамките на режима на паричния съвет, след влизането в еврозоната БНБ ще може да осъществява чрез Евросистемата целия набор от инструменти на паричната политика, които съгласно текущите правила включват операции на открития пазар, ликвидни улеснения с постоянен достъп и изисквания за минимални резерви. С присъединяването си към еврозоната управителят на БНБ, като член на Управителния съвет на ЕЦБ, ще участва с право на глас на ротационен принцип при формулирането на паричната политика на Евросистемата.

     Това означава, че приемането на еврото ще увеличи, а няма да намали паричния суверенитет на България, защото държавата ще участва във вземането на решенията, които засягат паричната ѝ единица.

 

Мит: България няма да има равен глас при вземането на решенията в еврозоната

     Факт: След въвеждането на еврото управителят на Българската народна банка (БНБ) ще участва във всички дискусии, засягащи паричната политика на еврозоната, и ще гласува при вземане на решения от Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ). С цел да се запази способността на Управителния съвет на ЕЦБ да взима решения въпреки увеличаването на броя на членовете му, е въведена ротация на правата на глас на управителите на националните централни банки. Управителите на централните банки на най-големите пет икономики в ЕС (Германия, Франция, Италия, Испания и Нидерландия) притежават общо четири гласа при гласуване. Управителите на централните банки на останалите държави от еврозоната разполагат общо с единадесет гласа при гласуване. Ротацията на правата на глас е ежемесечна. Като пример може да се посочи, че през 2024 г. петнадесетте управители, които си поделят единадесет гласа, ще гласуват между осем и десет месеца от дванадесетте месеца на годината. Управителят на БНБ ще има възможност да гласува в около 70% от гласуванията на Управителния съвет на ЕЦБ (при 21 държави-членки на еврозоната - настоящите 20 + България). Българският глас ще бъде равен на този на Австрия, Белгия, Люксембург, Ирландия, Португалия и др. За сравнение – честотата на гласуване за най-големите пет икономики в ЕС е 80%. Важно е да се има предвид, че Управителният съвет взима повечето от своите решения с консенсус и в тези случаи не се пристъпва към гласуване.

 

Мит: Българската икономика не е готова за влизане в еврозоната

     Факт: Готовността на българската икономика за приемане на еврото се оценява в Докладите за конвергенция, изготвяни от Европейската централна банка и Европейската комисия на всеки две години или при поискване от съответната държава-членка.

 

Мит: Влизането в еврозоната няма да подпомогне българската икономика

     Факт: Единната европейска парична единица, както и създаването и осъществяването на единна парична политика и политика на обменния курс, имат за основна цел да поддържат ценова стабилност и да подпомагат общите икономически политики в рамките на ЕС, в съответствие с принципа за отворена пазарна икономика, при свободна конкуренция. От гледна точка на инвеститори и предприемачи, чисто техническите ползи от въвеждането на еврото са свързани с намаляване на транзакционните разходи и по-добър достъп до финансовите пазари. Също така, след членството в еврозоната ще бъдат премахнати рисковите премии, произтичащи от наличието на национална валута, ще се понижат разходите на банковия сектор за поддържане на ликвидност и буфери и съответно ще се създадат условия за понижение на вътрешните лихви (при взимане предвид фазата на цикъла на монетарната политика относно лихвените проценти), като е възможно понижаване на рисковата премия на страната и намаление на разходите за финансиране на правителството. В балтийските държави приемането на еврото повлия положително върху покачването на кредитния рейтинг на страните. Същият ефект се наблюдава и при Хърватия.

     Присъединяването към еврозоната също така ще подобри институционалната рамка на страната, включително т.нар. институционална конвергенция, която се свързва със сближаване на икономическите и политическите институции в обща регулаторна и функционална рамки, съществуващи в интеграционната общност и определящи поведението на стопанските субекти.

     Основният позитив от членството в еврозоната е по-стабилна и предвидима среда за осъществяване на бизнес, което е предпоставка за привличане на инвеститорски интерес.

 

     Не пропускайте да следите рубриката „Евро“ на сайта на Активни потребители, където ще откриете отговори и коментари по много от вълнуващите ви въпроси.

Подкрепи независимите тестове

Направи дарение

Не приемаме реклама от търговци. Тестовете ни са възможни благодарение на читателите.

Или стани член

Пълен достъп до всички тестове и проучвания за 15 €/година.

Виж членството

Коментари (1)

Коментарите са за регистрирани потребители. Регистрацията е безплатна. Регистрация Вход
Потребител 02.12.2024 08:01
Имам един въпрос: Кои са най-богатите страни в Европа ( не само в ЕС) и те въвели ли са еврото?