ТЕСТ краве масло (2015)

 Девет месеца след предишния ни тест на масло нищо не се е променило - някои производители продължават да влагат в продуктите немлечни мазнини в нарушение на законодателството и добрите производствени практики. Имаме ли институции и общество, които да се преборят с тази практика?

     Кравето масло е традиционен хранителен продукт, масово използван в домакинството, заведенията за хранене, училищни столове и детски градини, хотели, болници и други учреждения. В България предлагането на масло е огромно и на пазара се срещат най-различни марки. За разлика от други продукти, като например хляба, където има огромно разнообразие от видове и рецепти, при маслото се прилага висока степен на стандартизация. Типичното краве масло (съгласно международната система CODEX) е с 80-82% масленост и 16% водно съдържание. Просто е и се прилага не само в България, но и в цяла Европа.

         Поради тази причина резултатите от проведените тестове за качество би трябвало да са скучни и продуктите почти да не се отличават един от друг. С тревога обаче алармираме, че резултатите и от първото и от второто ни изследване установиха редица сериозни нарушения.

             В рамките на изследването бяха тествани следните търговски марки: Бор-Чвор, Немско краве масло (Molkerel Ammerland), Саяна краве масло, Краве масло “Вълчев”, Краве масло СВА, Краве масло “Miltex”, Millker butter, Краве масло екстра (Профи Милк), Краве масло (Хранинвест), Домлян краве масло.

            Резултатите от двете лаборатории са идентични и категорични - отново, както и през септември 2014, установихме наличието на немлечна мазнина в 4 от 10 продукта, което представлява над 1/3 от изпитаните масла. При една проба то достига до изумителните 64%. В останалите проби, където е установено това нарушение, то варира между 10 и 48%. Маслата в които се откриват примеси са произведени от три компании. При две от тях, Хранинвест и Miltex, същото нарушение беше засечено при предишното ни изследване през 2014 и е очевидно, че тези фирми не са се повлияли нито от обществените негативни настроения, нито от надзора на БАБХ. Влаганите заместители на млечната мазнина могат да бъдат растителни масла (напр. палмово масло), но могат да бъдат и хидрогенирани отпадъчни мазнини, свинска мас и др. Същите 4 продукта се характеризират и със завишено съдържание на вода, което не е декларирано на етикета. При три от марките съдържанието на вода не беше декларирано на етикета.

            Подробните резултати можете да видите в приложената таблица.

             Нека припомним, че според българското законодателство, продуктите с добавени немлечни мазнини задължително се обозначават като "имитиращи”, като на опаковката им се изписват вида и процента на заместителя. В почти всеки магазин можем да открием отделен щанд с имитиращи продукти, където етикетите коректно отразяват съдържанието. Както става ясно от тестовете ни, някои производители на “имитиращи продукти” не отбелязват това на етикетите. Това е нарушение на законовите изисквания и измама спрямо потребителите. При определени обстоятелства, вложените немлечни мазнини могат да са и опасни за здравето на хората. Имитращите мазнини и повечето вода са благодатна среда за развитие на патогенни микроорганизми. Впрочем всяка необявена съставка може да бъде опасна за здравето на хора чувствителни към нея.

            Защо едни производители могат да произвеждат и обозначават коректно, а други не? Отговорът е очевиден - за да печелят повече на гърба на потребителите и конкурентите. Затова и решаването на този проблем трябва да тръгне от нас самите. Време е да изискваме повече от надзорния орган и да сигнализираме при всяко съмнение за нередност. При това не само в магазините. Нашите съмнения са, че имитиращи продукти масово се предлагат в местата за обществено хранене като хотели, училищни столове, болници и др. Очевидна индикация за това е, че в единствената разфасовка от 10гр. (която се използва масово от хотелите) открихме немлечна мазнина.