ТЕСТ диетичен хляб

Разликата в общата енергийна стойност при белите и тъмните хлябове не е голяма. Мит е, че тъмните хлябове спомагат да отслабнете, поради съдържание на по-малко калории. Всъщност важният показател за диетичното хранене е съдържанието на влакнини (фибри).

Хлябът е важен източник на фибри. Според водещите диетолози, всеки възрастен трябва да приема между 30 и 40 грама фибри дневно (от храни като хляб, боб, леща необелени плодове и зеленчуци). Влакната насърчават гладкото функциониране на червата, предпазват от сърдечно-съдови заболявания и са считани за ефективно средство срещу затлъстяването. Хлябът ни доставя около една трета от размера на фибри, които трябва да се приемат дневно. В нашия тест средното количество фибри е 1.02 грама фибри на 100 грама. За сравнение средното съдържание при проведен подобен тест в Холандия е 5,1 грама фибри на 100 грама. Дори хлябът с най-високо съдържание на фибри в теста (Вита Силует с пшеничен зародиш) съдържа 3,18% фибри, което е доста по-малко от обявеното на етикета. Колкото е по-високо съдържанието на фибри, толкова по пълнозърнесто е брашното, което е използвано в хляба. За да се повиши нивото на фибри, някои производители могат и да добавят овесени трици, но очевидно и това не се практикува.

Стандартно хлябът се произвежда от определен вид брашно, вода, сол и закваска, която създава газове, увеличаващи обема на тестото. Съдържанието на общата пепел в продукта е показател за вида на влаганото брашно, но също и за количеството вложени добавки като сол и подобрители. При белите хлябове обичайно се използва брашно тип 500-700. При диетичните хлябове се използват брашна от тип 1000 до 1850.

Остатъчната пепел в брашното трябва да е равна на неговия вид. Колкото е по-високо съдържанието на пепел, толкова по висок тип е брашното. Брашно тип 500 означава, че след изгаряне оставя 500 гр. пепел на тон (или 0.05 %), тип 1850 съответно 1850 гр. на тон брашно(или 0.185 %).

Високото съдържание на остатъчна пепел в продуктите в теста може да се обясни именно с влагането на много сол и други добавки (например утайка от кафе), които обикновено имат за цел да подобрят естетическия вид или трайността на хляба.

Всеки хляб съдържа известно количество захари, които зависят най-вече от вида на брашното. При пълнозърнестия хляб то е най-ниско. Обикновено лекарите препоръчват на хората страдащи от диабет, да консумират ръжен и тъмен хляб. В действителност не е задължително хляба непременно да е тъмен, но трябва да е пълнозърнест, за да сме сигурни, че съдържа по-малко захари. Парадоксално, но най-високо съдържание на захари в теста установихме в хляба с наименованието „за диабетици".

Повечето от нас консумират прекалено много сол всеки ден. Препоръчителното количество не трябва да нандвишава повече от 6 грама сол на ден. Хлябът допринася за приемането на около една трета от консумацията на сол. Етикетите на хляба дават малко насоки в това отношение, тъй като производителите не се задължени да изписват количеството сол върху опаковките. Би било добре, ако това се случваше за по-голяма яснота за потребителите. Тестовете на потребителските организации в Европа показват, че размера на сол в хляба е била чувствително намалена през последните години в резултат от настойчивите им кампании в тази насока.

Прави впечатление, че голяма част от производителите изписват върху етикетите си, че фирмите им са сертифицирани по ISO - напр. 9001:2000. Важно е да подчертаем, че това не е сертификация за качество на продуктите, а на производствения процес и вътрешно фирмената организация. Поставянето на такива надписи върху етикетите не е разрешено дори от самия стандарт, защото създава подвеждащо впечатление у потребителите.