Кутиите за храна – война с природата и наказание за потребителите

       В илюстрацията по-долу може да се видят съществуващите на пазара кутии за храна за еднократна употреба. В първата колона са тези, чиято употреба трябва да ограничим, ако искаме да се преборим със замърсяването. Във втората колона са възможните приемливи алтернативи за еднокранта употреба, а в третата е вид, който можем да определим като временен компромис. Разбира се, най-добре би било да се стимулира употребата на съдове за многократна употреба. Този проблем ще разгледаме в края на проучването.

       През 2019 година ЕС приема Директива 2019/904, която си поставя за цел да се намали тяхното негативно въздействие върху околната среда, като се насърчат по-устойчиви алтернативи и кръгова икономика. Амбицията ѝ е да се постигне измеримо количествено намаление на потреблението до 2026 г. спрямо 2022 г. и обрат в тенденциите за нарастващо потребление. Какво предвижда директивата по отношение на еднократните пластмасови съдове за храна?

       За съжаление, директивата предоставя на държавите членки широко поле за самостоятелни решения. Те трябва сами да определят националните мерки и цели, с които да постигнат намаляване на пластмасовите отпадъци т.е. могат да са амбициозни или формално да имитират ангажираност. Какъв ли е изборът на България?

       При транспониране на директивата в България беше приета Наредба за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда от 26.10.2021г. В нея се съдържат няколко мерки спрямо разисквания от нас проблем в сила от началото на 2023г.:

1. Забрана за пускането на пазара на опаковки за еднократна употреба от експандиран полистирен (EPS);
2. Въвеждане на ежегодно нарастваща такса за опаковки за еднократна употреба от Полиетилентерефталат (PET) и Полипропилен (PP) от 0,20 лева през 2023 до 0,40 през 2027г. за съдове и от 0,05 лева през 2023 до 0,20 през 2027г. за чаши;
3. Задължение към търговците за поставяне на информационна табела в мястото за продажба;
4. Задължение към търговците за осигуряване на алтернативи за потребителите (напр. картонени, алуминиеви или биоразградими опаковки).

       Наредбата не съдържа измерими цели за намаляване на използваните количества съдове за еднократна употреба и не съдържа санкции за неизпълнение. Описаното ни дава основание да претендираме, че България е избрала неамбициозен подход, който да се опитlа привидно и формално да изпълни заложеното в Директивата. Администрация с желание за постигане на резултати не би пропуснала да си постави цели и да предвиди санкции за неизпълнение. Липсата на санкции като че ли предопределя още в началото какво ще последва.

       За да проверим как се прилагат посочените по-горе четири изисквания на наредбата и за да оценим ефектите от нейното прилагане, посетихме 15 супермаркета с щандове за насипна храна и 10 заведения за бързо хранене, където може да си вземете храна за вкъщи, и закупихме храна в опаковки за еднократна употреба. Лошите резултати, които можете да видите в двете таблици по-долу, са очаквани, но това не ги прави по-малко притеснителни!

       И така търговците са задължени да прилагат най-малко 4 мерки за намаляване използването на вредните опаковки за еднократна употреба.

1. Да не предлагат храна в опаковки от експандиран полистирен.

       Към месец декември 2025, почти три години след въвеждане на забраната установихме, че такива опаковки все още предлагат свободно, както в търговски обекти, така и онлайн от търговци на едро. Това означава, че забраната за пускането им на пазара не се спазва, а контролът от Министерството на околната среда и водите е неефективен.

2. Да осигуряват алтернативни заместващи варианти.

       Както може да се види от двете таблици от 25 проверени обекта, само в 3 имаше видима алтернатива. Възможно е повечето търговци да разполагат с няколко бройки от приемливите алтернативи, но те да са скрити под рафта и да се предоставят само при поискване, но това не е приемливо и нарушава основно изискване на Директивата.

3. Търговците са задължени да таксуват най-малко 0,30 лева за кутии и 0,15 лева за чаши и отбелязват това самостоятелно в касовата бележка пластмасовите опаковки.

       Това е най-противоречивата мярка в наредбата, която дори не се спазва, въпреки че е изцяло в интерес на търговците. Нейната идея е, чрез високата цена да демотивира потребителите да купуват тези опаковки, а да избират незамърсявъщи алтернативи. Само че това няма как да проработи. В таблицата по-долу са представени различните видове опаковки и техните цени:

Приходът е разликата между таксата по наредбата (0,30 лв. до 31.12.2025 г., съответно 0,18 € от 1.1.2026 г.) и най-ниската цена на едро за съответния вид.

       От данните в таблицата се вижда, че при сега действащите разпоредби никой търговец няма интерес да предлага алтернативи. Наложените с Наредбата минимални цени на замърсяващите опаковки, вместо да отблъскват потребителите, правят точно обратното, насърчават търговците да ги предлагат! Защо?

       Като потребител не бихте останали без обяд, ако ви таксуват опаковката с 30 стотинки, нали? Просто ще я платите или ще отидете при търговец, който няма да ви я таксува. Този подход проработи при найлоновите торбички, защото всеки потребител разполага с алтернативен вариант. При храните тази аналогия не работи!

       Ако сте търговец, предлагайки замърсяващи опаковки, можете да спечелите по 25 стотинки от всяка (купувате по 5 ст., а продавате по 30 ст.), а предлагайки алтернатива – не повече от 10-12 ст. Всеки търговец би избрал първото. Именно затова считаме, че налаганата такса в настоящия си вид има обратен на желания ефект – тя стимулира вместо да ограничава предлагането на замърсявъщите опаковки, особено в комбинация с липсващи алтернативи. В МОСВ трябва сериозно да се замислят, а ние ще им помогнем, като им изпратим настоящия анализ.

4.  Да поставят на видно място информационна табела, предназначена за крайния потребител, съдържаща информация за:

• единична цена на чашите и съдовете за храна за еднократна употреба;
• вредното въздействие на пластмасовите съдове за храна за еднократна употреба върху околната среда от замърсяване в следствие на нерегламентираното им изхвърляне и/или изхвърляне на неразрешени за това места след крайната им употреба;
• необходимостта от трайното намаляване на използването им;
• възможните алтернативи за използване.

       Резултатите в диаграмата са просто отчайващи. От 25 посетени търговски обекта табели открихме едва в 5 – всички с непълно съдържание.

       Очевидният отговор е търговците, но ще бъде неточно, ако стоварим вината изцяло върху тях. Не можем да очакваме от търговците сами да работят за намаляване на замърсяването от кутиите за храна. Тяхната основна цел на пазара е да печелят, а настоящата ситуация просто насърчава проблема, вместо да го решава.

       Администрацията в лицето на Министерството на околната среда и водите трябва да поеме основната отговорност и спешно да „ремонтира“ неработещата наредба. Начисляваните такси са напълно ненужни и изкуствено наливат пари в касите на търговците. Трябва да се поставят амбициозни национални цели и да се предвидят санкции за неспазване на правилата. И накрая, но не по значение – трябва да се разреши проблемът със съдовете за многократна употреба.

       В повечето страни от ЕС, основните усилия за ограничаване на замърсяващите опаковки от храни са насочени към развитие на най-добрата алтернатива – стимулиране използването на съдове за многократна употреба! Вижте кратка извадка с примери:

       У нас се оказва, че Българската агенция по безопасност на храните има свое тълкуване на европейските правила и упорито защитава разбирането си, че използването на съдове за многократна употреба не е разрешено от ЕС. Подобно тълкуване единствено създава евроскептицизъм („лошата Европа“) у хората за радост на търговците, които от 1 януари 2026 ще добавят още 5 стототинки в джобовете си от всяка опаковка, защото Наредбата (а не Европа) го изисква. Така общите усилия на БАБХ и МОСВ създадоха отлично алиби на търговците да продължат да ни наводняват с вредните опаковки.

       Междувременно същата лоша Европа прие нов Регламент, който се надяваме да разреши този български проблем.

       Вместо заключение, припомняме извадка от интервю на заместник министъра на околната среда Ренета Колева в 24 часа през 2023, който няма нужда от коментар. 

       „Регионалните инспекции по околната среда започват проверки. От 1 януари 2023 г. бизнес операторите, които използват пластмасови продукти за еднократна употреба за храни и напитки, са длъжни да осигуряват алтернативни варианти. Те трябва да поставят на видно място табела с информация за цена на опаковката, за вредното въздействие на пластмасата върху околната среда и за необходимостта от трайното намаляване на използването на пластмасови продукти за еднократна употреба.

       Потребителите вече масово решават, че след като ще заплащат допълнително, не желаят пластмасови опаковки, а искат алтернативи. Вярвам, че с прилагането на наредбата ще мотивираме все повече хора към отговорно отношение към околната среда и ще предпочитаме алтернативата, защото тя е по-щадяща.“