Тест енергоспестяващи лампи

Подмяната на лампите в жилището спестява до 80% от разходите за елекричество. По високата цена на енергоспестяващите лампи се компенсира от по-дългия им живот и по-ниския разход на енергия.

Предшественикът на модерната флуоресцентна лампа е изобретен още през 1890-та от Питър Купър Хюит (Peter Cooper Hewitt). Неговите лампи са били използвани във фотографските студия и индустрия, а енергоспестяващите лампи, които използмаве днес или така наречените компактни луминисцентни лампи (compact fluorescent lamp - CFL), са вид флуоресцентни лампи.

Едно от най-важните технически преимущества на съвременните енергоспестяващи лампи, е че електроматнитното устройство, предназначено да ограничава количеството ток е заместено със електронно. Това премахва ефекта на премигване, традиционно свързван с флуоресцентните лампи.

Основните предимства на съвременните енергоспестяващи лампи пред конвенционалните крушки са:
1. Изразходват приблизително 4 пъти по-малко електроенергия или от 20 до 33 процента от тази необходима на обикновена лампа с нажежаема жичка.

2. Енергоспестяващите лампи имат живот между 8 и 15 пъти по-дълъг живот (между 6 000 и 15 000 часа) отколкото на обикновените лампи (между 750 и 1000 часа) живот.
3. Произвеждат 75 процента по-малко топлина по време на работа, което намалява разходите за охлаждане през лятото.
4. Много от енергоспестяващите лампи имат гаранция от производителя.
5. Покриват редица нормативи за енергийна ефективност и функционалност.

За постигане на дадена степен на осветеност, енергоспестяващите лампи изразходват значително по-малко електроенергия. Осветеността е един от най-важните показатели за качеството на всички лампи и се измерва в Лумени. Това е измерената сила светлина която е уловена от човешкото око. Теоретично ако ефективността на една лампа е 100%, то тя ще произвежда 680 Лумена. Обикновените енергоспестяващи лампи произвеждат от 60 до 72 лумена а лампите с нажежаема жичка произвеждат само от 13 до 18 лумена. Това сравнено с 100% ефективната крушка показва че енергоспестяващите постигат ефикасност от 9 до 11%, докато останалите само от 1,9 до 2,6%. Така например за постигане на 800 Лумена осветеност е необходима обикновена крушка с нажежаема жичка от 60 вата или енергоспестяваща лампа от 15 вата.

Цената на енергоспестяващата крушка може да бъде от 3 до 10 пъти по-голяма от тази на обикновена такава, но с оглед на енергията която спестява и дългият и живот, всъщност излиза много по-евтино. Според статистически проучвания, разходите за осветление формират около 15-20 процента от сметката за електричество на едно домакинство. подменянето на обикновените електрически крушки с енергоспестяващи лампи намалява разходите за електроенергия и освен това е една малка крачка в решаването на екологичните проблеми.

Потребителите често не знаят, че енергоспестяващите лампи, които се предлагат в търговската мрежа, са с различен цвят на светлината. Има с топлобяла светлина, с неутрална, с бяла, с дневна и др. Когато си купуваме електрически крушки, обикновено гледаме колко вата са и съобразяваме мощността им със съответното помещение. Много често на опаковката на енергоспестяващите лампи освен тяхната мощност и осветеност, се посочва и мощността на обикновена крушка с нажежаема жичка, която произвежда същата осветеност. За разлика от жълтеникавата светлина на конвенционалните крушки, масовите енергоспестяващи лампи излъчват бяла светлина, наподобяваща естествената дневна светлина.

Принципът на действие на съвременните енергоспестяващи лампи е коренно различен от този на обикновените лампи, където светлината се получава от нагряването на тънка волфрамова жичка, вследствие на протичането на електрически ток през нея. При енергоспестяващите лампи се получава невидима ултравиолетова светлина при преминаването на ток през инертен газ (Аргон). Така получената ултравиолетова светлина възбужда флорисцентното покритие от вътрешната страна на стъклената тръба, което излъчва видима бяла светлина. Характерно за енергоспестяващите лампи е консумирането на повече ток в краткия първоначалния момент до нейното светване, след което консумацията на електроенергия се установява в икономичен режим. Излъчваната светлина от различните енергоспестяващи лампи може да бъде бяла и жълтеникава, като този спектър се отбелязва на нейната спецификация по скалата на Келвин (К). Колкото по-висок е този параметър, толкова светлината на лампата е по-бяла (близка до дневната).

Съществуват няколко вида енергоспестяващи лампи – такива за външно, за вътрешно както и за приложение в помещения или среда с висока влажност. За външни условия - дворове, входове и др. - най-подходяща е бялата светлина. Тръбичките на енергоспестяващи лампи за външни условия са „облечени" със стъклен балон, който ги предпазва от дъжд и други атмосферни влияния.

Тенденцията е в Европа постепенно енергоспестяващите лампи да заменят напълно тези с нажежаема жичка заради по-голямата им ефективност. Но въпреки, че екологичните организации стоят твърдо зад тази инициатива, въвеждането на енергоспестяващите крушки има и доста критици. Според някои, енергоспестяващите лампи създават риск за здравето на хората. Те са убедени, че лампите с нажежаема жичка са по-добри, тъй като светлината която излъчват е най-близо до естествената светлина от всички изкуствени източници. И не само това – те са на мнение, че енергоспестяващите лампи могат да провокират дори  хормонални изменения в организма. Някои експерти дори предупреждават, че ултравиолетовото излъчване на енергоспестяващите лампи може да предизвика дерматологични проблеми, ако източникът на светлина е разположен твърде близо.