ТЕСТ Тъч Мобилни Телефони

Първият телефон с тъчскрийн дисплей е представен доста отдавна – преди почти 30 години. Той е дело на Американската компания Apple. Телефонът е за стационарни мрежи и вместо „шайба“ или бутони, разполага с тъчскрийн дисплей за набиране. Устройството обаче си остава концептуално. Първият смартфон с тъчскрийн дисплей е на компанията IBM, а моделът е наречен Simon. Представен е през 1992 г.

На пазара на мобилните телефони само допреди няколко години компаниите можеха да си позволят да предлагат качество за сметка на дизайн и обратното, но това време вече е отдавна отминало. До миналата година оригиналността при тези високотехнологични продукти имаше водещо значение, а сега надпреварата е кой ще изкара на пазара по-добър, по-функционален и по-практичен тъчскрийн модел. Стремежът на компаниите към компактност и същевременно към изключително повишена функционалност се забелязва както в магазините за мобилни телефони, така и при разходка из залите на различни изложения за мобилни комуникации. След като светът бе завладян от появата на прословутия и дългоочакван iPhone, това вече е технологията, която диктува модата на пазара на мобилни телефони. И точно затова в момента всяка уважаваща себе си компания се бори за място на пазара и със своята версия на тъчскрийн телефон.

От друга страна на пазара все повече се налагат така наречените умни телефони или смартфони. Те разполагат с огромно изобилие от екстри, които да улесняват максимално потребителя. За шофьорите, които държат да не се разсейват например, се предлага продуктът DriveAssist, който има функцията на персонален асистент. Това е софтуер, който се инсталира в мобилния апарат. Той може да разпознава дали притежателят на телефона върви по улицата или шофира и в зависимост от това чрез съответните настройки „преценява" дали да допусне разговора или есемеса до получателя. Може да се зададе и функция да се приемат разговори само от близки или от бизнес партньори. Софтуерът дава също възможност на отсрещната страна да разбере дали позвъняването или изпращането на съобщението могат да бъдат приети. Данните в световен мащаб показват, че 80% от случаите на пътни инциденти се дължат на разговори или пък изпращане на съобщения по време на шофиране. Но борбата между телекомуникационните гиганти в сектора се води и на друго поле – възможността всичко в смартфона да бъде максимално персонализирано. А комбинацията от смартфон със сензорен дисплей предоставя голяма функционалност и възможности за персонализиране. Това позволява всичко във виртуалната среда или в т. нар. операционна система на телефона да се случва, както на потребителя му е приятно, подобно на любимото му заведение, в което сервитьорът го разпознава веднага и направо му носи любимото ястие. Клиентите на мобилни услуги се чувстват значително по-комфортно, когато всичко се прави, сякаш специално за тях.

Други големи компании залагат в тежката битка за клиенти, на опростяването на платформите си за мобилните телефони и максимално увеличаване на скоростта на работа с устройството, което с помощта на сензорния дисплей наистина е възможно. Но екраните, работещи с докосване, нямат само преимущества. Понякога работата с тях се оказва трудна задача – ако потребителят е с мръсни или мокри ръце например, това не само му пречи да използва ефективно функциите на телефона, а е опасно и за дисплея. По-евтините модели съответно разполагат с по-нискокачествени дисплеи, което води до затруднения при работа с тях. Случва се работата с менютата на телефона, търсенето, писането, отварянето и избирането на падащите опции от менюто да е бавно или да се изхабят много нерви, докато се “уцели” правилното меню с пръст. Тук на помощ идват така наречените стилуси или пластмасови „писалки” за работа с екрана.

Много потребители не знаят, че има различни типове сензорни дисплеи и често се чудят защо новият им телефон не реагира например на докосване с молив. Ето и основните типове сензорни дисплеи, използвани масово при мобилните телефони:

Това е технологията, позволяваща да се разпознават натисканията на сензорния екран в няколко точки едновременно. Тя дава нови възможности за управление на устройствата. Пример за използване на технологията мултитъч е интерфейсът на Apple iPhone.

Сензорният екран, работещ на капацитивен принцип, реагира на докосване. Недостатъкът му е, че не може да се управлява с ръкавици. Друг проблем е, че при понижаване на околната температура, електрическите характеристики на сензора се променят и екранът започва да работи по-лошо. Този принцип се използва и при тъчпада на лаптопите.

Друга  разновидност на капацитивния сензор е проекционно-капацитивен дисплей. Освен висока прозрачност и дълъг живот, подобни екрани имат и още две важни преимущества – стъклото-подложка може да е направено доста здраво (и относително дебело), а освен това те поддържат функцията мултитъч. Отрицателната черта на тези екрани е по-ниската точност в сравнение с обикновената капацитивна технология.

На практика резистивният сензор реагира на натиск, а не на обикновен лек допир. Устройствата с резистивни дисплеи най-често се комплектоват с писалка (наречена стилус). Този тип екрани осигуряват по-висока точност на управление – с писалката може да се натисне дори един единствен пиксел, докато с пръст върху капацитивния екран ще натиснете доста голяма област. Въпреки това обаче, поради постоянния си контакт с твърди предмети, гъвкавата пластина бързо се покрива с драскотини. Все още повечето мобилни устройства са снабдени именно с резистивни дисплеи, но тенденцията и развитието на технологията диктуват налагането на капацитивните дисплеи.

При телефоните със сензорен дисплей трябва да следите основно за качеството на самия дисплей. След като сте си избрали телефон с необходимите функции, задължително изпробвайте дисплея му. Може да се окаже че работата с пръст без стилус е доста трудна, че сензорите на дисплея не са достатъчно чувствителни, а понякога дори че не не работи поради транспортен или производствен дефект. Изпробвайте и удобството за работа със самия дисплей в менютата на телефона – прелистване, писане, набиране.