Бюлетин АКТИВНИ ПОТРЕБИТЕЛИ, бр. 22, 07.06.2019

Популярни измами в социалните медии

В социалните мрежи понякога дебнат множество измами. Запознаваме ви с някои от най-разпространените сред тях:

Измама с кликване

Насърчава потребителите да кликват върху връзки или скрити URL адреси в постовете в социалните медии с например „вълнуващи новини за знаменитости“. Те водят до външен обект, който изтегля зловреден софтуер в компютъра на жертвата.

Спешна финансова помощ

Измамникът прониква в акаунта на ползвател в социалните медии, след което изпраща
съобщения към неговите приятели, като твърди, че се нуждае от помощ и ги моли
да му изпратят пари. Например, в измамата „пострадал пътник“ приятел на почивка
е останал без портфейл (откраднат или загубен) и моли за пари, за да се прибере.

Фалшиви конкурси или награди

Измамниците се представят като легитимни бизнеси, обикновено във Facebook, които изискват от потребителите да „харесват и споделят“ публикациите или да кликват върху връзки, за да спечелят несъществуващи награди. Подобно зарибяване позволява на измамниците да съберат повече последователи, които впоследствие да насочват към спам или измами. Кликването върху връзки може да изтегли също злонамерен софтуер.

Измами с членство

Потребителят е поканен да се присъедини към фалшива група или фен страница, в която се изисква споделяне на лични данни, изпращане на премиум текстови съобщения или заплащане на членство.

Победи

Потребители откликват на невинни „забавни викторини“ на стената на приятел. От тях се изисква да въведат данни като моминско име на майка си, месец на раждане и името на първия домашен любимец - често използвано във въпросите за сигурността на профила - да създаде свои собствени "Супергерой" или "Рокзвезда". Това е опит за ловуване на лични данни.

Абонаментни капани

Потребителите се приканват да се регистрират за продукт или услуга, която те никога не получават, като плащането става от тяхната сметка или те са насочени с искания за плащане.

С вашите въпроси: За сиренето и ножа

Получихме сигнала на г-жа Р. Богданова от София. Като активен потребител, тя следи влизащите в действие нормативни документи и търси приложението им в търговската практика. Ето с какъв проблем се е сблъскала сега:

Казусът

„Редовно пазарувам от магазин за хранителни стоки на бул. „Луи Пастьор“, собственост на фирмата „Пешев 70“ ООД. В него има щанд с насипни най-различни млечни продукти и очаквах, че новата наредба за тяхната продажба рано или късно ще влезе в сила. Сега – шест месеца по-късно, промяна няма. Едни до други – без опаковка от производителя и обозначение, се продават десетина вида сирене, само с тази разлика, че на едните е написано на листче „сирене“, а на другите „деликатес“ – по 3.20 и 3.70 лв. Никъде няма информация за съдържанието на насипните млечни продукти: сирене, кашкавал, извара и млечни салати. От известно време се предлага „фермерско сирене“ – отново без етикет, съдържание, производител и официален надпис. Със съмнението, че може да има растителни мазнини, поисках информация от продавачката за съдържанието му. Тя ми отговори, че не знае, но щом пише „сирене“, това е достатъчно. Учудва ме, че в този магазин проверка явно не е правена от години, защото има и друга „печеливша“ практика - да се продават 20-тина вида хляб, но без цени. Цената научавате чак от касовия бон и изненадата може да е неприятна, тъй като има скъпи видове хляб по над 6-7 лв. за килограм, разпределени в най-различни разфасовки. Имам ли някакво право в тези случаи“? – пита нашата активна потребителка.

Нашият коментар

Първо, на щандовете за насипни стоки продавачът е задължен да предостави на потребителите цялата информация за продаваните стоки.

Второ, Наредба №1 от 2016 г. за хигиената на храните постанови, че в едно и също предприятие не могат да се произвеждат, разфасоват и преопаковат едновременно млечни и имитиращи продукти с растителни мазнини.

Трето, на 14 януари 2019 г. изтече срокът за продажбата на имитиращи храни, чието етикетиране не отговаря на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти. Те включват:

• Имитиращите продукти да са опаковани в потребителски опаковки още в предприятието и с тях да се предлагат в търговската мрежа;
• Да се продават на отделни щандове или обособени места с надпис „Имитиращи продукти";
• На етикетите им задължително да се посочва с четлив шрифт „Имитиращ продукт" и ясно да е обозначена съставката, която е частичен или пълен заместител на млякото.
• Забранено е използването на думата "млечен" в наименованието на имитиращите продукти, които съдържат в състава си растителни мазнини.

Четвърто, не може да се продава стока без цена. Всеки търговец е длъжен да посочи  цените на стоките, които предлага, ясно и недвусмислено в левове за съответната единица мярка или за брой.

Пето, съдържанието на палмово масло в имитиращите продукти не е безопасно, особено при някои заболявания и диети.

• По данни на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство през 2017 г. са декларирани около 13.8 хил. тона млечни продукти, произведените с растителна мазнина.
• Предполага се, че има около 20-25% недекларирани количества.

Нашите съвети

- При съмнение за продажбата на имитиращи продукти като млечни, се обърнете за контрол към Българска агенция по безопасност на храните – на „горещ“ телефон за сигнали: 0700 122 99.

- При „игри“ на търговците с цените подайте сигнал в Комисия за защита на потребителите на денонощен телефон: 0700 11 122.

- При всякакви нарушения на пазара търсете помощ и от Асоциация „Активни потребители“, която е от първите организации, подели борба срещу имитиращите храни. И бъдете активни! Ситуацията на пазара зависи в голяма степен от вашето отношение и реакция при нередности.

Европейска алтернатива за по-добри пенсии

Започнахме да ви запознаваме с особеностите на новия продукт за лично пенсионно осигуряване - Паневропейски пенсионен продукт (PEPP), коментирани от д-р Любомир Христов - пpeдceдaтeл нa Упpaвитeлния cъвeт нa Инcтитyтa нa диплoмиpaнитe финaнcoви ĸoнcyлтaнти.

Пенсионните дружества у нас формират приходите си от таксите, които събират от хората, а таксите намаляват доходността, оттам – и парите за пенсии. При РЕРР таксата няма да бъде единна. Тя е оставена на пазара да я определя в условията на конкуренция. Има едно изключение – всеки доставчик на този пенсионен продукт може да предлага до 6 различни портфейли – алтернативи с различен риск. Но един от тях се нарича „основен“ и ако вие искате да участвате в тази схема за лично доброволно пенсионно осигуряване, но не знаете как или нямате време да си изберете вариант, отивате в този основен продукт, който регламентът иска да бъде възможно най-безопасен, най-безрисков и само при него има общоевропейски таван за таксата и той е 1% от активите.

Данъците

Много въпроси предизвикват и някои идеи за данъчното облекчение. Данъчната политика не е от компетенцията на ЕС, тя се решава във всяка страна поотделно. Заедно с Регламента за РЕРР се прие и препоръка към националните органи за поставянето му в данъчния режим, в който функционират местните сега съществуващи пенсионни продукти във всяка страна. Вноските в доброволните пенсионни фондове и сега се ползват с данъчни облекчения. Личните вноски за допълнително пенсионно осигуряване в размер до 10% от месечния или годишния облагаем доход се приспадат от данъчната основа преди облагането с данъка за физически лица. Моят съвет към българските законодатели е, че ако не третират по същия начин РЕРР, то ще защитят интересите на управляващите някои пенсионни фондове. Ако става дума за мой личен избор, аз бих отишъл в РЕРР и без данъчно облекчение, защото разликата в таксите и по-високата му доходност ще ме компенсират за загубата на данъчното облекчение. Затова 10-те процента данъчно облекчение може да изглежда съществено, но не е. Аз съм правил сметки, че след 6-7 години губите данъчното облекчение, ако държите парите си в доброволен пенсионен фонд.

Кога да го очакваме

Щом като се създава общоевропейска финансова услуга, възниква въпросът къде един потребител да я ползва? Не би трябвало да има разлика в коя държава е ситуиран доставчикът й, защото действат общи правила и имаме единен пазар. Що се касае за достъпността на РЕРР във времето, смятам, че реалистичният срок българските граждани да започнат да ползват този продукт е до две години.

Ако имате въпроси за личната ви пенсия, пенсионните фондове в България и новия пенсионен продукт, д-р Христов ще ви отговори чрез нас. Пишете ни!

Пазарът в цифри

Календар на потребителя

На 24 юни в Интер експо център ще се проведе международна конференция „Инвестиране в социални предизвикателства“.

На 25 юни от 9.30 ч. в сградата на БТПП ще се състои годишният национален семинар „Нови изисквания за онлайн търговията в рамките на ЕС.

От 1 юли всеки потребител на ел. енергия - гражданин или фирма, ще може да поиска от своето ЕРП да му инсталира "умен" електромер. Това предвиждат поправките в енергийния закон, приети окончателно от парламента. На 30-ия ден след неговото поискване ЕРП е длъжно да го постави.