Бюлетин АКТИВНИ ПОТРЕБИТЕЛИ, бр.3, 18.01.2019

Тема с продължение: „вечната палма“

Преди още да усетим победата над „палмата“ в млечните продукти, пазарът ни сигнализира за още „пробойни“. Наш член ни изпрати опаковка от иначе добре рекламиран хляб „Баварски пълнозърнест“, произведен от „Добруджански хляб“ АД – гр. Добрич. За тежест той е представен като микс от „европейско качество с регионални добруджански традиции“.

Кое смущава в този микс от модерност и традиции?

В съдържанието му четем: пшенично брашно тип 500 – 66%, ръжено брашно – 6%, вода, маргарин, растително масло и хидрогенирани растителни мазнини, емулгатори, сол, консервант, регулатор на киселинността, ароматизант, оцветител, хлебна мая, сол, течна ръжена закваска, технологична добавка, емулгатор Е 472е, тъмно малцово брашно, подправки, консерванти. В почти всяка група има по още 4-5-6 допълнителни съставки.

Въпросите

Едва ли „регионалните добруджански традиции“ включват влагането в хляба на хидрогенирани мазнини. Подвеждащата реклама навярно ще изкуши и болни потребители на диета. Друг е въпросът дали тъмен, пълнозърнест хляб може да се получи от 66% бяло брашно тип 500. Тук се разчита на оцветяването, което често сме откривали в тъмните и „диетични“ видове хляб. Едно бързо непредставително проучване по рафтовете на кварталния магазин показа, че закуските, шоколадите, бонбоните, вафлите, различните лъскави десерти задължително съдържат палмово масло. Точно тези продукти, които по празниците сме изкупили и дали на децата с тонове. Явно, пощадени от последната кампания срещу „палмата“, те ще ни мъчат още години, докато се раздвижат здравните органи.

Отговорът

Но вината е и наша. Ние продължаваме да пазаруваме по наследения от икономиката на дефицита тертип: каквото докарат или най-евтиното. Хубавото на свободния пазар обаче е, че той дава СВОБОДЕН ИЗБОР на потребителите. Властта е в ръцете им – те държат и ножа, и хляба. Ако всички престанем да купуваме хляб, сирене, салами, напитки, бонбони, вафли и т.н. с „палма“, Е-та и всякакви „подобрители и заместители“, по логиката на здравословната конкуренция те ще отпаднат от пазара, защото ще доведат производителите и търговците си до фалит. Така постъпиха полските потребители, недоволни от поскъпването на кафето. Солидарни до един, те не купуват кафе, докато само след няколко дни цената му не се нормализира. Така постъпиха и чешките потребители, които… Толкова е лесно, нали? 

Пишете ни и вие за вашите впечатления от пазара, добрите и лошите практики, с които се сблъсквате.

Правилата – в действие

Европейската комисия наложи глоба на американската компания Guess от близо 40 млн. евро заради нарушение на влезлия в сила регламент за забрана на необоснованото ограничение за онлайн пазаруване. Компанията е извършила т.нар. геоблокиране, което пречи на потребителите да купуват от други държави в ЕС, представляващо нарушение на конкуренцията.

Казусът

Според ЕК чрез отделни споразумения за дистрибуция на продуктите компанията е продавала на между 5% и 10% по-високи цени в Централна и Източна Европа, включително и в България, в сравнение със страните от Западна Европа.

Вашите права

Регламент (ЕС) 2018/302 се отнася до необоснованата дискриминация при онлайн продажби в рамките на единния пазар. Забраната на геоблокирането е част от стратегията за цифров единен пазар. Регламентът влезе в сила на 23 март 2018 г. и започна да се прилага от 3 декември 2018 г.

• С регламента се премахва дискриминацията, основаваща се на: националността на клиентите, мястото на пребиваване и мястото на установяване.
• Прекратяването на необоснованото геоблокиране ще разшири много избора, с който разполагат гражданите, когато пазаруват онлайн, и ще даде силен тласък на електронната търговия.
• Потребителите ще могат да търсят най-изгодните цени в рамките на единния пазар.

Забраната за геоблокирането допълва други важни постижения, като премахването на таксите за роуминг и въвеждането на трансграничната преносимост за онлайн абонаменти.

Защита на личните данни

В миналия брой на бюлетина ви запознахме с основните права, които ви дава Общият регламент за защита на личните данни (GDPR). Днес продължаваме темата.

Какво е кражба на лични данни?

Кражбата на самоличност се извършва, когато някой използва личните ви данни, като име и фамилия, ЕГН, осигуровки, номер на кредитна/дебитна карта или друг тип идентифицираща информация, без вашето знание и съгласие, за да извърши измама или други престъпления.

• Често се подценяват опасностите при предоставянето на лични данни на лице, което може да злоупотреби с тях. Възможно е с данни от личната карта да се създадат фалшиви дубликати, в които цялата информация съвпада, но снимката е друга.
• Друг тип измама е т.нар. фишинг. В повечето случаи това се прави чрез изискване на чувствителна информация под претекст за обновяване на базата данни на банка, онлайн магазин, разплащателна система. Друг тип мотив е искането на данни за онлайн профил под претекст за блокирането му, продажба на стоки, правене на дарение и др.

Как да се предпазим от фишинг атаки?

Не изпращайте лични данни от типа на ЕГН, номер на личната карта или на банкова карта и др. Нито една финансова институция не изисква лични данни чрез отваряне на линк, предоставен чрез имейл, който води към друг сайт. При съмнение не се колебайте да се свържете с банката или друг тип организация, с която имате взаимоотношения.

- При кражба на кредитна или дебитна карта или на информация от банковата ви сметка се свържете веднага с банката и блокирайте картата.

- При кражба на лични документи се свържете с МВР и институциите, издали документа.

От какво се жалват българските граждани?

По последни данни на Комисията за защита на личните данни постъпилите жалби са свързани главно с телекомуникациите, видеонаблюдението, банки и кредитни институции, електронни медии и образование.

Факти в подкрепа

• През 2017 г. са подадени общо 480 жалби.
• От началото на 2018 г. до края на ноември – 700
• Само за 6 месеца, откакто се прилага Регламентът, жалбите са 450.

Научете повече за защитата на личните си данни от играта “Съгласи ли се”:

https://www.tvoitedanni.eu/

Пазарът в цифри

• През миналата година 8% от предприятията у нас са продавали стоки и услуги онлайн, а реализираният оборот от електронна търговия е бил 5% от общия им оборот.
• По-голямата част от тези предприятия са осъществявали онлайн продажби чрез собствен уебсайт, интернет магазин или уебприложение (86.5%).
• 35% от тях използват платформи за електронна търговия като eBay, Amazon, Booking.com, eMAG, Alibaba и други.
• Онлайн търговците най-често реализират продажби на физически лица (92.4%), но предлагат стоки и услуги и на други предприятия или публични институции (62.8%).

Календар на потребителя

На 22 и 23 януари в хотел „Рамада“ в София ще се проведе семинар за промените в данъчното и осигурителното законодателство през 2019 г.

На 24 януари в Голямата зала на Министерството на икономиката (ул. “Княз Александър І” 12) ще се състои практически семинар на тема „Киберсигурност, превенция и защита от хакерски атаки“.

Създава се Национална здравноинформационна система, която ще се поддържа от МЗ. Тя ще събира и съхранява информация за здравното състояние на населението чрез електронен здравен запис на всеки гражданин. Право на достъп до нея ще имат всички граждани, застрахователните дружества, лечебните, здравните заведения и НЗОК.