Бюлетин АКТИВНИ ПОТРЕБИТЕЛИ, бр.32, 17.08.2018 г.

Как 250 000 потребители в един ден станаха „нарушители”

Фалитът на застрахователната компания „Олимпик” разкри огромна несправедливост в задължителното застраховане.

Тази седмица поднесе огромна изненада за над 200 000 добросъвестни потребители, които следвайки закона са сключили задължителната застраховка „Гражданска отговорност” – фалира четвъртата по пазарен дял при автозастраховките в страната компания. Какво следва от това?

1. Всеки застрахован в „Олимпик” губи валидността на застраховката си до края на нейния период и автоматично става незастрахован.
2. Ощетените ще трябва да платят за нови застраховки, а вече дадените суми най-вероятно ще бъдат безвъзвратно загубени.
3. Ако не сключи нова застраховка в друго дружество се превръвща и в закононарушител.
4. Ако КАТ прилага стриктно закона, в рамките на седмица трябва служебно да дерегистрира автомобилите без валидна застраховка.
5. Ако водач с невалидна застраховка бъде спрян на пътя, трябва да бъде глобен с 250 лева (за юридическите лица – 2000 лева).
6. Ако водач с невалидна застраховка претърпи произшествие, няма да има кой да покрие нанесените щети. Много потребители ще трябва да се бръкнат дълбоко за изплакането им.
7. Съществен е рискът голяма част от вече заведените щети пред застрахователя, да не бъдат покрити.

Нашият коментар

Редно е спешно да се инициират законодателни промени, с които да се обезпечи рискът от фалит на застрахователно дружество (напр. чрез създаването на гаранционен фонд или задължителна застраховка срещу фалит, каквато от години се прилага при туроператорите). Не е справедливо гражданите, които добросъвестно изпълняват законовите си задължения да бъдат наказвани за чужди грешки или безотговорност.

В защита на потребителите

ЕП предложи на ЕК да се въведе общоевропейска система за защита срещу злоупотребите с подправянето на показателите за пробега на автомобилите.

Фактите:

• делът на подправените километражи е между 5 и 12% при препродаваните употребявани автомобили в една държава от ЕС;
• той е между 30 и 50% при продажби през граница;
• общите икономически вреди са за 5,6 - 9,6 млрд. евро.

Икономическата печалба от подправянето на километражите може да бъде значителна предвид ниските цени на необходимото оборудване и изкуственото увеличение на стойността на употребяваните автомобили, се посочва в доклад на ЕС. Той отчита, че пазарът на употребявани автомобили в ЕС е два до три пъти по-голям от пазара на нови превозни средства, като същевременно е на последно място по потребителско доверие. ЕП дава за пример Холандия и Белгия, въвели национални бази данни за пробега на автомобилите. Двете държави събират данни от показанията на километражите при всяко представяне на автомобила в гараж за поддръжка, ремонт или технически преглед. Това доведе и в двете държави до почти пълно и бързо премахване на измамите, отбелязва ЕП. Подправянето на данните за пробега е забранено в 26 държави от ЕС, но само в 10 страни съществуват възможности за проверка, а едва шест признават промяната в тези данни за престъпление. ЕП очаква ЕК да вземе мерки, включително с налагането на нови защити за новопроизведените автомобили, до лятото на идната година.

В България се карат едни от най-старите автомобили в ЕС, показват данни на Европейската асоциация на вносителите на автомобили, като около 37% от колите у нас са на възраст над 20 години. 

По пътя на цифровизацията

Продължаваме да ви запознаваме с Доклада за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото DESI за 2018 г. Той проследява напредъка на държавите-членки на ЕС по пътя към цифровизацията.

По отношение на човешкия капитал

България отбелязва бавен напредък. Общото равнище на уменията в областта на цифровите технологии е сред най-ниското в ЕС, като то варира в големи граници при различните социално-икономически групи.

• Въпреки увеличението на броя лица с поне основни умения в областта на цифровите технологии от 26% през 2017 г. до 29% през 2018 г., България остава сред държавите в ЕС с най-ниски резултати.
• Това също така е свързано с ниския брой лица, които използват интернет, съставляващи 62% от всички лица на възраст 16—74 години.
• Специалистите по ИКТ са 2,7% от общия брой заети лица (1 пункт по-малко от средното за ЕС).

През 2014 г. бе разработена стратегия за умения в областта на цифровите технологии, включваща модернизацията на образователната система, подобряване на достъпа до качествено образование и увеличаване на обема на обучението по информационни технологии във формалното и неформалното образование. По-конкретни мерки бяха определени в плана за прилагането на стратегията за 2015—2017 г. От 2015 г. насам

училищното обучение

по информационни технологии се регламентира със закон. Първите обучения по информационни технологии се проведоха в първи и пети клас през 2016—2017 г. Те ще продължат в седми клас през 2017—2018 г., след което постепенно ще обхванат и следващите години.

Тече реформа в системата на

висшето образование,

която има за цел увеличаване на съответствието между резултатите и изискванията на пазара на труда. Съставен бе списък от 32 приоритетни професионални области с цел разпределяне на приоритетно финансиране в държавните университети. Това включва области, свързани с точните науки, технологиите, инженерството и математиката. През 2018 г. броят на дипломираните специалисти в областта на ТНТИМ леко е намалял в сравнение с 2017 г., но този показател продължава да бъде положителен елемент в сравнение с останалите измерения на индекса за човешкия капитал. Европейският център за развитие на професионалното обучение Cedefop установи разминаване между растящото търсене на висококвалифицирани специалисти в областта на инженерните науки в нововъзникващите отрасли и намаляване на осигуряването на такива специалисти, тъй като броят на студентите в областта на ТНТИМ намалява, а завършващите често не разполагат със специализирани работни умения. Заслужава да се отбележи, че българската организация Дигитална национална коалиция продължава да осъществява редица дейности за повишаване на нивото на уменията в областта на цифровите технологии. Те са насочени към различни групи от населението, като например малки деца, момичета, възрастни хора и се провеждат в партньорство с частния сектор, доставчици на услуги в областта на образованието и международни заинтересовани страни.

В същото време няколко дружества в областта на ИТ създадоха корпоративни академии, в които се предлагат обучения в областта на цифровите технологии с цел справяне с недостига на специализирани умения в тази област в България.

Пазарът в цифри

• Най-купуваната марка втора ръка у нас през 2017 г. е “Фолксваген” с 28 895 регистрации в КАТ, сочи проучване на в. „Труд“;
• 22 790 българи са се сдобили с “Мерцедес” втора употреба;
• Марката “Опел” държи дял от 18 532 броя коли втора ръка у нас. Това са близо 6 хиляди по-малко от регистрираните през предходната година;
• Българите, предпочели “Ауди” на старо, са 18 532 души.