Бюлетин АКТИВНИ ПОТРЕБИТЕЛИ, бр.34, 31.08.2018 г.

Обещание пред купувачите

Европейската комисия и националните органи за защита на потребителите в ЕС публикуваха своите заключения относно изтеглянето от пазара в съюза на 8,5 милиона автомобила, извършено от групата „Фолксваген” вследствие на скандала „Дизелгейт“.

Усилията на групата VW за изграждане на доверие при изтеглянето от пазара на засегнатите автомобили и същественото подобрение по отношение на предоставяната на потребителите информация се приветстват. Към настоящия момент са поправени около 80% от засегнатите автомобили, а до края на 2020 г групата се ангажира да продължи безплатната актуализация и свързаната с нея фактическа гаранция. Комисията и органите за защита на потребителите обаче изразяват съжаление, че дружеството не е предоставило цялостна и ясна гаранция в случай на проблеми, които възникват след поправката.

След скандала „Дизелгейт“, през септември 2016 г. комисар Йоурова получи от „Фолксваген” план за действие за целия ЕС, с който се гарантира, че засегнатите автомобили ще бъдат поправени, че потребителите са надлежно информирани и че този процес не поражда неудобства за тях. През юни 2017 г., когато процесът по поправките все още беше бавен, в допълнение „Фолксваген” предостави т. нар. мярка за изграждане на доверие, като обеща да отстранява всички проблеми, възникващи след поправката, до края на 2018 г.

Още за личните данни

Вече публикувахме основните изисквания на Регламента за защита на личните данни на ЕС, известен още като GDPR. Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ описа ситуациите, при които администраторът не следва да иска съгласие от лицето за обработване на личните му данни: 

1. Администратор – публичен или частен, събира определен обем лични данни в изпълнение на свое задължение по силата на закон, напр. на Закона за здравето, Закона за счетоводството, Закона за административните нарушения и наказания, Кодекса на труда, Кодекса за социалното осигуряване, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за гражданската регистрация, Закона за туризма, Закона за предучилищното и училищното образование и т.н.

2. Личните данни се събират във връзка с предоставянето на различни административни услуги от държавни органи или органи на местното самоуправление.

3. Личните данни се събират и обработват за целите на трудово правоотношение.

4. Личните данни са необходими за сключване и изпълнение на договор, по който субектът на данните е страна.

5. Личните данни са необходими за защита на легитимните интереси на администратора или на трета страна, ако тези интереси имат преимущество над интересите и/или основните права и свободи на лицето, например, мерки за сигурност и охрана, включително чрез видеонаблюдение, проверка на лица и регистрация на достъпа до сгради, действия за гарантиране на информационната и мрежовата сигурност и др.

6. Личните данни се предават от един администратор на друг в резултат на прехвърляне на вземания (цесия).

7. Личните данни се предават от администратора на обработващ лични данни.

8. Специфична хипотеза на обработване на лични данни, без да се изисква съгласие на субекта на данните, е фотографирането и видеозаснемането на лица на публично място.

9. В случаите, когато се обработват специални категории (чувствителни) лични данни, като например данни за етнически произход, политически възгледи, религиозни убеждения, синдикално членство, биометрични данни, данни за здравословното състояние, сексуална ориентация и др. В тази връзка обработването на данни за здравословното състояние е законосъобразно, ако се извършва за целите на превантивната или трудовата медицина, за оценка на трудоспособността на служителя, медицинската диагноза, осигуряването на здравни и социални грижи, лечение, за управление на системите за здравеопазване или социални грижи, в областта на общественото здраве, за защита срещу сериозни трансгранични заплахи за здравето и др.

По пътя на цифровизацията

Продължаваме да ви запознаваме с Доклада за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото DESI за 2018 г. Той проследява напредъка на държавите-членки на ЕС по пътя към цифровизацията.

Използване на интернет

При използването на интернет в България се наблюдават значителни различия в зависимост от дейностите, които се извършват онлайн. Българите използват интензивно интернет за телефонни и видеоразговори: 85% от българите, които са използвали интернет през последните три месеца, са осъществявали телефонни или видеоразговори, като това е най-високата стойност в ЕС. Освен това нивото на използване на социални мрежи е сред най-високите в EС. От друга страна, българските потребители далеч не използват пълния потенциал на електронната търговия.

• През 2017 г. делът на интернет потребителите, които са поръчали стоки и услуги по интернет през последните 12 месеца (27%), е сред най-ниските в ЕС (среден дял 68%).
• Броят на лицата, използвали онлайн банкиране, също е особено нисък – 9% от всички потребители на интернет (5% от всички лица/.

Внедряване на цифрови технологии 

Внедряването на цифровите технологии от предприятията в България става бавно. През последните години се появи постепенно развиваща се екосистема от цифрови и технологични предприемачи, но инвестициите в цифровизацията на икономиката все още са ограничени. Тези недостатъчни инвестиции, заедно с недостига на специалисти по ИКТ, са възможните причини за по-бавната цифровизация в България в сравнение с други държави-членки.

• През 2017 г. броят на цифровизираните предприятия бе сред най-ниските в ЕС - 12%.
• Въпреки че българските дружества са значими потребители на радиочестотна идентификация (RFID), потреблението им на социални медии или компютърни услуги в облак остава сред най-ниските в ЕС - 9% и 5,5 % от общия брой предприятия.
• Делът на МСП, които осъществяват продажби онлайн, също е много под средното за ЕС - 7,1 % спрямо 17,2 %.

Пазарът в цифри

• В България е най-евтиното гориво в ЕС, съобщиха от агенция „Блумбърг“.
• При средна цена на А-95 у нас 1,33 долара за литър, заемаме 25-то място в света.
• В класацията за достъпност, обаче, страната ни изостава от всички европейски страни, дори тези извън ЕС, и се нарежда на 53-то място от общо 61 държави.
• По данни на агенцията средният българин трябва да отдели 5,46% от дневната си надница от 24,26 долара, за си позволи литър бензин.