Бюлетин АКТИВНИ ПОТРЕБИТЕЛИ, бр.42, 26.10.2018 г.

На дневен ред излиза кръговата биоикономика

ЕК представи план за развитие на устойчива и кръгова биоикономика в полза на обществото, околната среда и икономиката на Европа. Биологичните ресурси в света са ограничени, затова са необходими усилия и новаторски подход за изхранването на населението и осигуряването на чиста вода и енергия. Биоикономиката може да превърне водораслите в гориво, да рециклира пластмаси, да произведе мебели или дрехи от отпадъци, както и да създаде био торове и енергия от отпадъчни продукти от промишленото производство.

Аргументите

Заместник-председателят на ЕК Юрки Катайнен заяви: „Очевидно е, че има нужда от промяна в начина, по който произвеждаме, потребяваме и изхвърляме стоки. Развивайки биоикономиката си — възобновяемия сегмент на кръговата икономика, ние можем да открием нови начини за осигуряване на храна, стоки и енергия, без да изчерпваме ограничените биологични ресурси на планетата. Освен това тук се крие и значителен потенциал за нови „зелени“ работни места, особено в селските и крайбрежните райони“.  

Факти в подкрепа

• ЕС произвежда над 2,5 млрд. тона отпадъци годишно.
• Повторното им влагане в различни производства, рециклирането и предотвратяването на генериране на отпадъци могат да доведат до икономии за предприятията в ЕС в размер на 600 млрд. евро или 8% от годишния им оборот.
• Ще се разкрият 2 млн. допълнителни работни места.
• Годишните емисии на парникови газове ще се снижат с от 2 до 4%.
• Ако се откажем да изхвърляме храна под различна форма, можем да спестим до 143 млрд. евро годишно.

Как другите народи се справят с пилеенето на храна и какво печелят от това ще прочетете следващата седмица.

SOS за рибата

33% от рибните запаси в света са подложени на свръх улов, а 60% са експлоатирани до краен предел. В същото време повече от 3 милиарда души разчитат на рибата като основен източник на протеини, а поминъкът на 800 милиона зависи от риболова.

Какво се случва?

Свръх уловът е втората най-голяма заплаха за океаните след климатичните промени. А двете заедно са на път да оставят без риба Южното полукълбо. Същевременно гладът и бедността на планетата продължават да нарастват и за много хора рибата ще бъде от изключително значение като източник на храна с висококачествен протеин. ЕС е най-големият пазар на морска храна на планетата, а повече от половината от вноса идва от развиващите се страни. Това прави ролята на европейските потребители наистина важна. Затова WWF започва кампанията „Риба и за в бъдеще“, с която призовава потребителите, търговците и политиците в ЕС да осъзнаят ролята си за опазване на океаните и хората. 

Как да опазваме рибните запаси?

Дневният ни избор на храна оказва огромно въздействие върху хората и морските ресурси. Но не е нужно да се отказваме от рибата и морските дарове. Важно е да се научим да разпознаваме дали рибата, която купуваме, е уловена или отгледана по начин, който запазва рибните запаси и помага на хората, зависещи от тях.

Нови факти за срока на годност

Датата върху опаковката невинаги означава срока, в който е безопасно да консумирате даден продукт. Ето защо масовото бъркане на понятията „най-добро до” и „годно до”, води до изхвърлянето на купища храна, годна за консумация. Такива данни се посочват в доклад на Националния съвет за защита на природните ресурси в САЩ (NRDC) и експерти по законите за храните от Харвардския университет.

Гледайте и надписа, не само датата

Установено е, че всяка година процентът на храната, която се изхвърля, без да се ползва, заради сроковете върху опаковките, нараства значително. Затова е добре да знаете разликата в надписите на етикетите. „Най-добро до” всъщност означава докога хранителният продукт е годен за ядене. Това не се отнася нито до риска от хранителни отравяния, нито до евентуални инфекции, сигнализира единствено за периода, в който даден продукт е най-свеж и качествен. Някои храни обаче наистина имат „срок на годност”. И това уточнение се поставя върху особено нетрайни храни – например, прясна риба, прясно месо и други. Спазвайте този срок и инструкциите за съхранение, защото консумацията на подобни продукти след изтичането му може да доведе до хранителни инфекции.

Някои правила

• Повечето риби и морски храни издържат около два дни в хладилника (малко повече, ако са сготвени).

• Плодовете и зеленчуците издържат близо седмица.

• Ако е пастьоризирано, млякото издържа около седмица в хладилник.

• Сирената и маслото са дълготрайни продукти и могат да издържат до три-четири месеца, ако се съхраняват правилно.

Човешкият капитал на нациите

Световната банка започва да измерва човешкия капитал на нациите. Организацията стартира индекс – HCI, който показва относителните шансове на дете, родено днес, да има добро здраве и да получи добро образование.

В световен план индексът се оглавява от: Сингапур (0.88), Южна Корея (0.84) и Япония (0.84). На върха в Европа са: Финландия (0.81), Ирландия (0.81) и Швеция (0.80). 

Къде сме ние?

Индексът на България е 0.68 и по повечето от измерваните показатели страната ни е близо до средните нива в Европа и Централна Азия. Под средната стойност за региона е очакваната преживяемост на 15-годишните до възраст от 60 години.  В България този показател е оценен с 0.87, при средно ниво в Европа 0.90, а в света - 0.85

Средно децата у нас могат да очакват да прекарат 12.9 години в училище, като се отчита и предучилищното образование. Най-много време прекарват в училище децата във Франция (14 години) и в Чехия (13.9 години). Средното ниво за Европа е 13 години. Знанията на нашите ученици са оценени с 498 точки. Минималният брой точки е 300, а максималният 625. Средната стойност за Европа по този показател е 495, а за света – 431. 

Пазарът в цифри

• Разплащането с дебитни карти вече изпреварва плащането в брой сред активното градско население у нас, показва проучването на специализираната компания за маркетингови изследвания „Експлика“.
• 91% от гражданите ползват активно дебитните си карти за разплащане.
• Три четвърти от анкетираните заявяват, че използват банкови преводи в ежедневието си, а 58% - наложен платеж.

Календар на потребителя

На 29 октомври в Пресклуба на БТА, София, бул. "Цариградско шосе" 49, от 11 до 13 часа ще се проведе Кръгла маса на тема "Мерки за намаляване замърсяването на въздуха от автомобилите в България", организирана от Българска национална асоциация „Активни потребители“. 

На 30 октомври в Интер Експо център Българска асоциация по водите ще организира конференция и изложение „Намаляване загубите на вода във водоснабдителните системи - иновативни технологии и апаратура“.

От 31 октомври в три поредни дни в Бургас с разнообразни прояви ще се отбележи Международният ден на Черно море.