Седмичен бюлетин брой 36 (458)
#ЗаЕврото накратко: Отговорите, които търсим
На 4 септември Европейската комисия в България започна кампанията #ЗаЕврото накратко, с която ще предоставя на гражданите практическа информация за процеса на присъединяване на страната към еврозоната и достъпни отговори на най-често задаваните въпроси за еврото.
Внимание! Колектори с нова хватка
В асоциацията регулярно постъпват сигнали от потребители, които са притеснявани от колекторски фирми. Често обаче те претендират малки суми (50-100 лева) по задължения към доставчици от преди 5 години. В разговора колекторът най-често заплашва потребителя, че ще бъде даден на ЧСИ, ако не плати веднага.
Истината лъсна: Сред първите сме по отпадъци на глава от населението
В България се образуват 129,7 милиона тона отпадъци, което ни поставя на едно от първите места в Европейския съюз по отпадъци на глава от населението и единица БВП , съобщиха за БТА от Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП). Страната има относително ниски нива на рециклиране на битови отпадъци (31,5 на сто по данни за 2018 г.) в сравнение със средните за ЕС (47,4 на сто), въпреки че разполага със сравнително добре развитата рециклираща промишленост. А ако се разглежда общото равнище на рециклиране, с изкл. на отпадъци от добивната промишленост и от строителството, то през 2016 г. в България това равнище е 27 на сто, докато средното за ЕС е 57 на сто. Това означава, че ресурсната производителност на страната, измерена като отношение на БВП и количеството употребени природни ресурси, остава сред от най-ниските в ЕС. Всичко това създава риск за неизпълнение на целите за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъци от домакинствата и подобни отпадъци. Показателен е фактът, че разделно събраните и предадени за рециклиране битови отпадъци в 202 общини в страната са по-малко от 5 на сто по данни на НСИ. В България се депонира над 60 на сто от битовия отпадък, а според заложените цели до 2035 г. трябва да се редуцира до 10 на сто.
Целите на ЕС
В контекста на актуалните за ЕС Зелена сделка, Европейска стратегия за горите 2030, както и Стратегията за преход към кръгова икономика, управлението на отпадъците придобива все по-важно значение за обществото. Следвайки Стратегията на България за преход към кръгова икономика 2021 - 2027 г., страната ни трябва да постави кръговата икономика като дългосрочен приоритет на политиката си за развитие. Целта е създаването на по-устойчиви модели на производство и потребление, повишаване производителността на ресурсите и свързаността в икономиката, отпадъците започват да се разглеждат като ресурс, материалите се задържат максимално дълго в производството, рециклира се с високо качество, произвеждат се по-качествени суровини и стоки, намалява зависимостта на икономиката на страната от вноса на суровини. В основата на стратегията е нова и по-активна ролята на потребителите, които следва да получават възможно най-обективната информация за вземане на решения, включително за социалния и екологичния отпечатък на продуктите, те играят важна роля и в предотвратяването на образуване на отпадъци и рециклирането им. Разчита се на информирано, отговорно и активно общество.
Какво се случва с дървесните отпадъци?
В България годишно се образуват между 500 000 и 1 000 000 тона дървесни отпадъци според проучване, проведено през 2020 г. Те следва да се управляват по йерархията за управление на отпадъците – ограничаване, повторна употреба, рециклиране. Към настоящия момент голяма част от тези отпадъци обаче не са обхванати от системите за събиране на отпадъците, изтъкват от БКДМП. От организацията посочват, че горската индустрия е пример за кръгова икономика с нулеви отпадъци. Остатъците от тази промишленост могат да се използват като страничен продукт – за производство на ПДЧ, пелети, а отпадъците за производство на енергия. Дървесината е естествен склад за CO2 и по този начин, ако се постигне устойчивото управление на дървесните отпадъци, повторната употреба и рециклирането им, ще се ограничи връщането в атмосферата на въглерода ще се спомогне за опазване на околната среда.
Останалите дървесни отпадъци представляват сериозно предизвикателство – високи разходи на общините за депониране, нерегламентирано изгаряне и замърсяване на въздуха с фини прахови частици, нерегламентирани сметища и др. Дървесните отпадъци от бита, които годишно се образуват, по данни на НСИ, са над 63 000 тона, а реално събраните, според доклад на Енергийна агенция Пловдив/МОСВ за 2016 г. – 2 265 тона. Годишно дървесните отпадъци от строителството в България по данни на Национален план за управление на отпадъците от строителство за 2020 са 87 225 тона, а събраните - според доклад на Енергийна агенция Пловдив/МОСВ за 2016 г. – 170 тона.
Законодателството ни е синхронизирано с ЕС, като задължението на всяко лице, при чиято дейност се образуват, събират, транспортират и/или третират отпадъци, е да предприеме необходимите мерки за оползотворяването им в съответствие с йерархията за управление на отпадъците. Наредбата за опаковки и отпадъци от опаковки забранява депонирането, изгарянето и оползотворяване на енергията и/или обезвреждането по какъвто и да е друг начин на отпадъци от опаковки, а Законът за управление на отпадъците изисква висококачествено рециклиране на дървесните отпадъци.
„Активни потребители“ и в медиите
Пазарът в цифри
- НСИ обяви, че тримесечният общ доход средно на лице от домакинство през второто тримесечие на 2023 г. е 2 668 лв. и нараства с 20.9% спрямо същото тримесечие на 2022 година.
- Тримесечният общ разход средно на лице от домакинство през второто тримесечие на 2023 г. е 2 379 лв. и се увеличава с 21.3% спрямо същото тримесечие на 2022 година.
- В структурата на общия разход с най-голям относителен дял са разходите за храна и безалкохолни напитки (31.0%), следвани от разходите за жилище (16.4%), данъци и социални осигуровки (14.7%) и транспорт и съобщения (11.6%).
- Като абсолютни стойности през второто тримесечие на 2023 г. в сравнение със същото тримесечие на 2022 г. средно на лице от домакинство разходите по видове се променят, както следва:
- Разходите за храна и безалкохолни напитки нарастват от 612 на 738 лв. (с 20.6%);
- Разходите за алкохолни напитки и цигари се увеличават от 78 на 95 лв. (с 21.1%);
- Разходите за облекло и обувки нарастват от 68 на 85 лв. (с 25.3%);
- Разходите за жилище (вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане на дома) се увеличават от 339 на 389 лв. (с 14.8%);
- Разходите за здравеопазване нарастват от 125 на 133 лв. (с 6.2%);
- Разходите за транспорт и съобщения нарастват от 241 на 276 лв. (с 14.3%);
- Разходите за свободно време, културен отдих и образование се увеличават от 72 на 110 лв. (с 52.1%);
- Разходите за данъци и социални осигуровки се увеличават от 251 на 348 лв. (с 38.5%).
Календар на потребителя
От 1 септември Българската народна банка обяви основен лихвен процент (проста годишна лихва) в размер на 3,53 на сто. През август основната годишна лихва беше 3,29 на сто, а през юли - 3,12 на сто. ОЛП започна да се вдига от края на септември миналата година. Тогава БНБ обяви повишение на лихвата от нула процента за септември на 0,49 на сто от 1 октомври 2022 г.
На 22 септември Национална асоциация на медиаторите в партньорство със СО Район „Лозенец“ организира от 10 до 18 часа в София, градинката на ул. „Крум Попов“ 57, събитие на открито на тема: „Открито за медиацията“ по проекта „Открито за медиацията – медиацията в полза на общността“. Гражданите ще получат информация от медиатори, ще наблюдават медиация, която се провежда пред тях, и включат децата си в тематични занимания на открито. Провеждането на това събитие цели да се представи медиацията като достъпна и полезна услуга на гражданите.
На 26 септември Обучителен център "Темида" ще организира онлайн практически курс на тема: Създаване и функциониране на канал за вътрешно подаване на сигнали. Наредба № 1 от 27 юли 2023 г. за воденето на регистъра на сигналите.
Направи дарение
Не приемаме реклама от търговци. Тестовете ни са възможни благодарение на читателите.
Коментари (0)
Още няма коментари. Бъди първи!