Цените в търговските вериги и инфлацията

Асоциация „Активни потребители“ проследи цените на 73 вида храни и безалкохолни напитки в 72 търговски вериги от ноември 2025 г. до октомври 2026 г. Резултатът: храните на рафта са поскъпнали с 1,66%. Общата инфлация за същото време е около 5,7%.

Откъде са данните

Данните са цените, които веригите сами подават всеки ден в портала kolkostruva.bg на Комисията за защита на потребителите. Асоциацията ги архивира в приложението си nasmetka.eu. В сравнението са само 72-те вериги, които са подавали данни през цялата година, за да не се дължи промяната на влизането или излизането на вериги.

Пътят на цените

Индексът на цените във веригите е изчислен от асоциацията: това е средната промяна на цените на 73-те вида храни и безалкохолни напитки във веригите спрямо ноември 2025 г. Например стойност 101,66 означава, че тези храни са средно с 1,66% по-скъпи, отколкото през ноември 2025 г.

Индексът на цените във веригите расте с 2,16% до януари 2026 г., пада през февруари и март, достига върха си през май (+2,89%) и после бавно се връща до +1,66% през октомври. За сравнение, индексът на потребителските цени (ИПЦ) на НСИ за храни и безалкохолни напитки е +1,2% до септември, а общият ИПЦ — +5,7% до октомври (по експресната оценка на НСИ).

Рафтът е близо до статистиката

До септември 2026 г. — последния месец с данни на НСИ по групи — индексът на цените във веригите е +1,96%, а ИПЦ за храни +1,2%. Разликата е 0,8 процентни пункта. Разликата идва от пресните плодове и зеленчуци: без тях храните на рафта са поскъпнали с 0,4%. Окончателните данни на НСИ за октомври излизат на 16 ноември и ще актуализираме сравнението.

От ноември 2025 г. до септември 2026 г. ИПЦ расте с 4,3%. Храните и безалкохолните напитки, които тежат почти 30% от потребителската кошница, дават само около 0,36 процентни пункта от този ръст — около 8%. Повече от половината идва от транспорта.

Как го сметнахме

Умножихме теглото на всяка група в ИПЦ за 2025 г. по изменението на цените ѝ за периода, по данните на НСИ. Сметката е приблизителна, защото от януари 2026 г. НСИ ползва нова класификация на групите.

Кой какво дава

Транспортът дава 2,31 процентни пункта, или 54% от инфлацията, при поскъпване с 24,8%. Жилището, водата, електроенергията и горивата дават 0,71 п.п. (16%), ресторантите и хотелите — 0,51 п.п. (12%). Храните и безалкохолните напитки дават 0,36 п.п. (8%), а алкохолът и тютюнът — 0,29 п.п. (7%). Двете групи, които продават веригите, дават заедно около 15%.

А ако вземем цените на рафта?

Дори ако храните бяха поскъпнали колкото индекса на цените във веригите (+1,96% до септември), приносът им би бил около 0,58 п.п., или около 14% от инфлацията. Изводът е един и същ: за тази година инфлацията се формира основно извън търговските вериги.

От 77 вида храни и напитки 46 са поскъпнали, 30 са поевтинели, а един е без промяна. Поскъпването обаче е съсредоточено в малко стоки — главно пресни зеленчуци, риба и телешко.

Най-много поскъпват

Бялото зеле е с 33,2% по-скъпо от ноември 2025 г., червените домати — с 26,5%, морковите — с 25,6%. Следват телешкото месо за готвене (+14,9%), кромидът (+13,8%), замразената и охладената риба (+13,8% и +13,6%), телешкият шол (+12,4%), ракията (+11,4%) и портокалите (+11,0%).

Най-много поевтиняват

Лимоните са с 14,5% по-евтини, кравето масло — с 13,4%. Поевтиняват и лещата (−6,6%), краставиците (−5,9%), пилешкият бут (−5,3%), чесънът (−4,6%) и свинският бут (−4,4%).

Основните стоки почти не мърдат

Белият хляб е +2,3%, прясното мляко +1,0%, насипното сирене +0,2%, яйцата размер М −0,7%, захарта −2,9%, олиото +2,3%. 12-те вида пресни плодове и зеленчуци поскъпват средно с 8,1%, а останалите 61 вида храни и безалкохолни напитки — с 0,4%.

Така изглеждат данните в nasmetka.eu. Там промяната е по вид продукт и обединява няколко артикула (например всички видове хляб), затова числата се различават леко от тези по отделни стоки.

Сравнихме 44 вериги, които продават поне 40 вида стока от потребителската кошница. 37 от тях са поскъпнали, 7 са поевтинели. Типичната верига е с 2,1% по-скъпа, отколкото преди година.

Големите вериги

Големите национални вериги са под или близо до средното: Кауфланд +0,5%, Т Маркет +1,1%, Билла +1,5%, Бурлекс +2,9%, Метро +4,0%. Лидл (−2,5%), eBag (−3,0%) и двете дружества с марката Фантастико (−0,9% и −4,4%) са поевтинели.

Регионалните вериги

Най-много са поскъпнали регионални вериги: Болеро (+8,6%), Стиви (+7,7%), Болеро Вип (+5,8%), Богат Беден и Абсолют + (по +5,1%). Валди не е в сравнението: това са магазини в хотели и курорти, които сменят ценоразписа си със сезона, и скокът им през юни е смяна на ценоразпис, а не поскъпване. Веригите подават цени само за малка част от асортимента си — до 73 вида храни и безалкохолни напитки. Извън тях предлагат много други стоки, както по-скъпи, така и по-евтини, затова класацията показва промяната в тази кошница, а не цените във веригата изобщо.

Какво означава това за вас

Една и съща верига може да поевтини едни стоки и да поскъпи други. Затова сравнявайте цената на конкретната стока, а не „веригата“ изобщо.

Цените при производителя и на рафта не се движат заедно. Когато изкупните цени скачат, рафтът поскъпва по-малко; когато падат, рафтът поевтинява по-малко.

Какво показват данните

Сравнихме цените на рафта с цените, които НСИ отчита при производителите в селското стопанство (II тримесечие 2026 г. спрямо II тримесечие 2025 г.). Периодите са различни, затова сравнението е ориентировъчно.

Изкупните цени на яйцата растат с 13,7%, а на рафта яйцата поевтиняват. Доматите при производителя са с 53,9% по-скъпи, а на рафта — с 26,5%. В обратната посока: свинете са с 20,2% по-евтини, а свинското месо във веригите — с 1,7%; суровото мляко е с 7,6% по-евтино, а прясното мляко на рафта е с 1,0% по-скъпо, докато кравето масло поевтинява с 13,4%.

Защо процентите се различават

Живото прасе и суровото мляко са само част от цената на рафта. Останалото са клане и преработка, труд, енергия, опаковка и логистика. Затова дори пълното предаване на една промяна при производителя дава по-малък процент на рафта.

Преработвателите

Цените на производител на хранителни продукти за вътрешния пазар растат с 2,65% от ноември 2025 г. до септември 2026 г., а на напитките — с 6,87%. Това е малко повече от поскъпването на рафта. Къде точно остава разликата — при преработвателя, при търговеца на едро или във веригата — данните не показват.

В първия месец с евро цените на храните във веригите растат с 1,85% — двойно повече от ИПЦ за храни (+0,9%) и около три пъти повече от храните в еврозоната (около +0,6%). През февруари и март обаче веригите връщат около три четвърти от скока.

Скок и корекция

От декември до януари индексът на цените във веригите расте от 100,3 на 102,16. През февруари пада с 0,66%, а през март — с още 0,71%, докато ИПЦ за храни продължава да расте. От декември до февруари индексът на цените във веригите е +1,19%, а ИПЦ за храни — +1,7%.

Какво значи това

Данните показват еднократен скок при смяната на валутата, който до март е до голяма степен върнат, а не трайно поскъпване заради еврото. За една година храните във веригите поскъпват с 1,66%.

До август 2026 г. всеки ден цените си в kolkostruva.bg подават средно около 211 вериги. През септември те са 85, а в началото на ноември — 66. Спадът съвпада с промяната в закона: от 9 август задължението да се публикуват цените важи само за търговците с оборот над 25 млн. евро.

Какво се промени на 8 август

До 8 август 2026 г. по Закона за въвеждане на еврото цените си публикуват всички търговци на дребно с храни, напитки и лекарства с оборот над 10 млн. лв. (около 5,1 млн. евро). От 9 август до 9 август 2027 г. правилата са в Закона за защита на потребителите. Забраната за икономически необосновано увеличение на цените остава, а търговецът трябва сам да докаже, че увеличението е обосновано. Задължението за ежедневно публикуване на цените обаче е само за оборот над 25 млн. евро — праг около пет пъти по-висок. По-малките търговци могат да подават данни доброволно.

Кой спря

От 223 търговци в архива на nasmetka.eu 126 спират да подават данни през август 2026 г., 56 от тях са аптеки, останалите са главно малки и регионални магазини. Големите вериги, на които стъпва нашето проучване, продължават да подават данни. Порталът обаче вече не показва цените на много малки и регионални магазини и на повечето аптеки.

Какво предлагаме

Задължението да публикуват цените си да стане постоянно, а не само до 9 август 2027 г., и прагът да се върне на около 5 млн. евро оборот, с облекчен режим за малките търговци. КЗП да публикува всеки месец индекс на цените по вериги, а архивът на kolkostruva.bg да е публичен, с история, в машинночетим формат.

От проучването следват четири предложения към институциите и няколко практически съвета към потребителите.

Предложения

1. Публикуване на цените без срок и с по-нисък праг — задължението по чл. 68п ЗЗП да не изтича на 9.08.2027 г., а прагът да се върне от 25 млн. на около 5 млн. евро оборот, с облекчен режим за малките търговци. Когато цените се виждат всеки ден, големите вериги поскъпват близо до ИПЦ за храни.
2. Месечен индекс на цените във веригите от КЗП, по вериги и групи стоки, съпоставим с ИПЦ.
3. Отворени данни — целият архив на kolkostruva.bg публичен, с история, в машинночетим формат.
4. Справедлива стойност и изкупни цени на портала — справедливата стойност по ЗЗП да обхване свинското месо и млечните продукти, а към портала да се добавят изкупните цени. Справедливата стойност е ориентировъчна цена, която КЗП публикува за стоки, определени със заповед на министъра на икономиката. Тя се изчислява по методика на Министерския съвет и отчита „цената на едро плюс“ (цената на едро, оперативните разходи и търговската надценка) и сравнение с цените на същите или сходни стоки в други държави от ЕС (чл. 68п, ал. 5 и 6 ЗЗП).

Съвети

• Сравнявайте цената на конкретната стока, а не веригата изобщо.
• Следете цената на продуктите, които купувате често, в nasmetka.eu. Изберете града си, отворете продукта, натиснете „Следи цената“, въведете имейла си и натиснете „Започни да следиш“. Ще получите имейл, когато продуктът е на промоция. От първото писмо влизате в акаунта си, където виждате всички следени продукти. Сайтът е безплатен и без реклами. Вижте как във видеото на асоциацията (1 мин.).
• Сравнявайте цените в nasmetka.eu: изберете града си, потърсете продукта и вижте в кой магазин е най-евтин, както и промоциите за деня.
• Купувайте сезонни плодове и зеленчуци — при тях са най-големите промени.
• Гледайте цената за килограм или литър, не само цената на опаковката.
• Пазете касовата бележка; ако цената на касата е различна от етикета, имате право на обявената цена.
• Подавайте сигнали до КЗП и до Асоциация „Активни потребители“ при съмнение за необосновано повишаване на цените — до 9 август 2027 г. търговецът е длъжен да докаже, че увеличението е обосновано (чл. 68н ЗЗП).
• Споделяйте опита си с други потребители.

Проучването проследява цените на храните и напитките в търговските вериги от 1 ноември 2025 г. до 31 октомври 2026 г. и ги сравнява с официалната инфлация.

В проучването участват:

• 77 вида храни и напитки от потребителската кошница в портала kolkostruva.bg на Комисията за защита на потребителите: 73 вида храни и безалкохолни напитки и 4 вида алкохолни напитки (бира, бяло и червено вино, ракия). Лекарствата, хигиената и цигарите не са включени.
• 72 търговски вериги, които са подавали цените си през целия период. За сравнението между веригите са взети 44 вериги, които продават поне 40 вида стока.

Видовете храни и напитки:

• Хляб и зърнени (13): Бял хляб от 500 г до 1 кг, Хляб Добруджа от 500 г до 1 кг, Ръжен хляб от 400 г до 600 г, Типов хляб от 400 г до 600 г, Точени кори от 400 г до 500 г, Бисерен ориз 1 кг, Макарони 400-500 г, Спагети 500 г, Брашно тип 500, 1 кг, Брашно екстра 1 кг, Обикновени бисквити, Кроасани 50-110 г, Баница 100-500 г.
• Месо (14): Прясно охладено пиле 1 кг (цяло), Пилешко филе, охладено 1 кг, Пилешки бут, цял охладен 1 кг, Свинска плешка 1 кг, Свински бут 1 кг, Свински шол 1 кг, Свински врат 1 кг, Свинско месо за готвене 1 кг, Телешки шол 1 кг, Телешко месо за готвене 1 кг, Мляно месо смес 60/40, насипно 1 кг, Кренвирши, насипни 1 кг, Пресни колбаси 300г-1кг, Сухи колбаси 250г-1кг.
• Риба (2): Риба замразена 1 кг, Риба охладена 1 кг.
• Мляко, млечни, яйца (10): Прясно мляко от 2% до 3,6% 1 л, Кисело мляко от 2% до 3,6% 370-500 г, Сирене от краве мляко, насипно 1 кг, Сирене от краве мляко, пакетирано 200г-1кг, Кашкавал от краве мляко, насипно 1 кг, Кашкавал от краве мляко, пакетирано 200г-1кг, Извара, насипна 1 кг, Извара, пакетирана 200г-1кг, Яйца размер М 6-10 бр., Яйца размер L 6-10 бр.
• Масла и мазнини (3): Краве масло от 125 г до 250 г, Слънчогледово олио 1 л, Зехтин 1 л.
• Плодове (4): Лимони 1 кг, Портокали 1 кг, Банани 1 кг, Ябълки 1 кг.
• Зеленчуци и бобови (15): Боб, пакетиран 1 кг, Леща, пакетирана 1 кг, Консерви боб 400-800 г, Консерви грах 400-800 г, Консервирани домати 400-800 г, Лютеница 400-800 г, Червени домати 1 кг, Кромид лук 1 кг, Моркови 1 кг, Бяло зеле 1 кг, Краставици 1 кг, Зрял чесън 1 кг, Пресни гъби 1 кг, Картофи 1 кг, Маслини 1 кг.
• Захар и сладкарски (2): Бяла захар 1 кг, Млечен шоколад 80-100 г.
• Други храни (сол, оцет, бебешки) (6): Готварска сол 1 кг, Винен оцет 700 мл, Ябълков оцет 700 мл, Каша (млечна, плодова) 190-250 г, Детско пюре 190-250 г, Адаптирани млека 400-800 г.
• Безалкохолни напитки (4): Мляно кафе 200-250 г, Кафе на зърна 1 кг, Чай билков на пакетчета, Минерална вода 6x1,5 л.
• Алкохолни напитки (4): Светла бира 2 л, Бяло вино България 750 мл, Червено вино България 750 мл, Ракия България 700 мл.

Веригите:

• В сравнението между веригите (44): BulMag, eBag, HIT-MAX, KAM, T Market, АБСОЛЮТ +, Б 2006 ЕООД, Билла, БОГАТ БЕДЕН, Бойчо Огнянов 1 ЕООД, БОЛЕРО, БОЛЕРО ВИП, БРАТЯ НЕДЕЛЕВИ, Бурлекс, Вилтон, ЖИЗЕЛ, Кауфланд България, КОМЕ СВА, КУЛЧЕВИ, Лидл България, МАГАЗИНИ БИЛЯНА, Магазини Браво, Магазини ДАР, Макс, Метро България, МИКРИТЕ, Наблизо, Нове Фарм, НОЛЕВ, ПАЦОНИ, РТ Маркет, СИБИЕС МАРКЕТ, СТИВИ, СУПЕРМАРКЕТ 24-7, СУПЕРМАРКЕТ ВИРЕЯ, СУПЕРМАРКЕТИ ЛЕКСИ, Супермаркети Славекс, ТАРИТА, ТРИСТА, ТЪРГОВСКА ВЕРИГА ЖАНЕТ, Фантастико (ДАР Г.Н.), Фантастико (Фантастико ГРУП ООД), ФРЕШ МАРКЕТ, Хипермаркет Жанет.
• С по-малко от 40 вида храни — в индекса, но не в сравнението (18): ALEXFISH, JUMBO, Lilly Drogerie, Mr.Bricolage, Travel FREE, АВАНТИ, АПТЕКА 36,6 МЕГА МАРИНА, Аптека Асклепий, Аптеки Гален, АПТЕКИ САЛВИЯ, БИАНЧИ, Виа Тракия, ДМ България, Дюфри София, ЕМАГ, Лагардер, МАНОЛОВА, МИНИМАРТ.
• Изключена от сравнението: Валди — сезонни магазини в хотели и курорти.
• Подават цени, но не и за храните и безалкохолните напитки от проучването (9): DOUGLAS, DS HOME, Аптеки Марви, Аптеки Сигма, Бакалия, ГРИЗЛИ, Маркет Диана, ОГАФАРМ, ХЕЛИОС.

Събиране на данните:

Цените са подадените от самите вериги в kolkostruva.bg всеки ден, по силата на Закона за въвеждане на еврото до 8 август 2026 г. и на Закона за защита на потребителите след това. Асоциацията ги архивира ежедневно в приложението си nasmetka.eu от 16 октомври 2025 г. до 10 ноември 2026 г. Цените не са коригирани и не са проверявани в магазините.

Цените са тези, които веригите сами подават. Данните не показват дали в тях са включени промоциите и цените с карта за лоялност, затова реално платената цена може да е по-ниска от подадената, особено при веригите с чести промоции.

Изключена е веригата Валди — магазини в хотели и курорти, които сменят ценоразписа си със сезона. На 2 юни 2026 г. тя въвежда летен ценоразпис и не го променя до края на сезона, а на 23 октомври спира да подава данни. Скокът ѝ е смяна на ценоразпис, а не поскъпване. В общите числа тя тежи между 0,18% и 0,40% и не променя изводите.

Цената на всеки вид стока е средната цена за месеца във веригите, които я продават. Промяната е октомври 2026 г. спрямо ноември 2025 г. Индексът на цените във веригите е средното от промяната на всеки вид стока поотделно, така че един скъп артикул да не надделява; ноември 2025 г. = 100. За отделната верига промяната е средното от промяната на видовете храни и безалкохолни напитки, които тя продава; лекарствата, хигиената, алкохолът и тютюнът не влизат в нея.

За сравнение са използвани индексът на потребителските цени (ИПЦ) на НСИ, хармонизираният индекс (ХИПЦ) на Евростат за България и еврозоната, цените на производител в промишлеността и в селското стопанство (НСИ). Окончателните данни на НСИ са използвани, ако са публикувани до 15-о число на следващия месец; иначе — експресната оценка. Затова сравнението по групи стоки е до септември 2026 г., а общият ИПЦ за октомври е по експресната оценка.

Приносът на всяка група към инфлацията е изчислен като теглото ѝ в ИПЦ за 2025 г., умножено по изменението на цените ѝ. Всеки вид стока е отнесен от асоциацията към група по европейската класификация на потребителските разходи (ECOICOP), за да се сравни със статистиката.

Резултатите са статистически обработени и представени в проценти и в процентни пунктове. Пълните данни, таблиците и ограниченията на проучването са в доклада.

Речник на термините и съкращенията:

• Индекс на цените във веригите — средната промяна на цените на 73-те вида храни и безалкохолни напитки във веригите, изчислена от асоциацията по данните в nasmetka.eu; ноември 2025 г. = 100. Стойност 101,66 означава, че храните са средно с 1,66% по-скъпи, отколкото през ноември 2025 г.
• Вид стока — една от стоките в потребителската кошница, за която веригите подават цени, например бял хляб от 500 г до 1 кг или прясно мляко 1 л.
• Инфлация — общото повишение на цените на стоките и услугите за определен период.
• ИПЦ — индекс на потребителските цени — официалната мярка за инфлацията в България, изчислявана от НСИ.
• ХИПЦ — хармонизиран индекс на потребителските цени — изчислява се по еднаква методика във всички държави от ЕС и позволява сравнение с еврозоната.
• Експресна оценка — първата, предварителна оценка на НСИ за инфлацията през месеца; окончателните данни излизат около средата на следващия месец.
• Тегло — делът на една група стоки или услуги в разходите на домакинствата; с него НСИ претегля цените в ИПЦ.
• Принос към инфлацията — каква част от общия ръст на цените идва от дадена група: теглото на групата, умножено по поскъпването ѝ.
• п.п. (процентен пункт) — разликата между два процента. Ако единият показател е +1,2%, а другият +1,96%, разликата е 0,76 п.п., а не 0,76%.
• Медиана — средната стойност в подреден списък: половината вериги са поскъпнали повече от нея, половината — по-малко. За разлика от средното аритметично не се влияе от единични крайни стойности.
• Цена на производител — цената, на която предприятията продават продукцията си, без ДДС и без търговската надценка на магазина.
• Изкупна цена — цената, която получава земеделският производител, например за живи животни или сурово мляко.
• Справедлива стойност — ориентировъчна цена по чл. 68п ЗЗП, която отчита цената на едро, оперативните разходи и търговската надценка и цените на същите или сходни стоки в други държави от ЕС.
• ECOICOP — европейската класификация на потребителските разходи по групи (храни, транспорт, жилище и др.), по която се изчисляват ИПЦ и ХИПЦ.
• ЕИК — единен идентификационен код на търговеца в Търговския регистър; една търговска марка може да има няколко ЕИК.
• ЕС — Европейски съюз.
• ЗЗП — Закон за защита на потребителите.
• КЗП — Комисия за защита на потребителите.
• НСИ — Национален статистически институт.

Източници

1. Асоциация „Активни потребители“, доклад „Цените в търговските вериги и инфлацията“, ноември 2026 г.
2. nasmetka.eu — архив на цените от kolkostruva.bg, 16.10.2025 – 10.11.2026 г.
3. Комисия за защита на потребителите, портал „Колко струва“ (kolkostruva.bg)
4. НСИ, „Инфлация и индекси на потребителските цени“ — ноември 2025 г. (тегла 2025 г.)
5. НСИ, „Инфлация и индекси на потребителските цени“ — декември 2025 г.
6. НСИ, „Инфлация и индекси на потребителските цени“ — септември 2026 г.
7. НСИ, експресна оценка на инфлацията — октомври 2026 г.
8. НСИ, „Цени на производител на вътрешния и международния пазар в промишлеността“ — септември 2026 г.
9. НСИ, „Цени и индекси на цените в селското стопанство“ — II тримесечие 2026 г.
10. Евростат, хармонизиран индекс на потребителските цени (prc_hicp_minr)
11. Закон за защита на потребителите, чл. 68н – 68п (ДВ, бр. 58 от 2026 г.)
12. БТА, за срока на мерките по Закона за въвеждане на еврото (до 8 август 2026 г.)
13. Асоциация „Активни потребители“, „Как да следим цената на продукт? nasmetka.eu“ (видео, 11.06.2026)