Как да отслабнем без диета, само с промяна на навиците

Хранителните индустрии в развитите страни могат да презадоволят и да надхвърлят в стотици пъти естествените нужди от храна на всеки индивид. За да пие мляко, някога човек трябвало да издои кравата, да разбие млякото, за да стане на масло, да меси и да пече, за да яде хляб, да върви километри, за да си купи други хранителни продукти и т.н.

Днес може да си поръчаме храна по телефона, по Интернет и да си я купим на всяка крачка. Снабдяваме се с много повече храна от предците си, като полагаме несравнимо по-малко усилия. Резултатът е, че цели нации затлъстяват, а много хора с наднормено тегло се чувстват отхвърлени от обществото.

В САЩ всяка година се харчат повече от 32 милиарда долара в опити да се премахнат нежелани килограми. Производителите на чудотворни хапчета, препарати, колани, гелове и кремове, както и на всевъзможните уреди за мързеливо отслабване и стягане, използват всяка секунда рекламно време не по-малко агресивно от производителите на мазни полуфабрикати.

Много от продуктите за борба с наднорменото тегло (медикаменти и др.) вредят на здравето и задълбочават проблемите на хората, вместо да им помагат. От икономическа гледна точка, никой, освен самите хора с наднормено тегло, няма интерес да се сложи край на порочния кръг, в който те затлъстяват, отслабват, разболяват се, лекуват се, пият хапчета и чайове, мажат се с кремове и се тъпчат с храна. Когато резултатът в борбата с наднорменото се поддържа в полза на килограмите, приходите на компаниите са гарантирани.

И в България, и по света, почти всеки диетолог има собствено виждане за полезните и вредни храни. Едни препоръчват хората да се хранят според кръвната си група, други - да се ядат само сурови храни, трети казват - само месо и зеленчуци. Веднага след тях се намира някой да каже - никакво месо и млечни продукти. Захарта била „бялата отрова", а месото спомагало да затлъстеем и ни разболявало, защото съдържало токсини от стреса, който животното изпитва, когато го убиват.

Хранителни навици

Да вземем за пример едно българско семейство, в което мъжът е слаб, а жената - пълна. Какви са техните хранителни навици? Мъжът никога не е имал проблеми с теглото и обича да си похапва сланина, шкембе-чорба, пача, месо и всевъзможни мазни и „вредни" храни, от които на диетолозите биха им настръхнали косите. За разлика от него, жената цял живот е на диета. Двамата живеят задружно вече над 40 години, заедно пазаруват, готвят и се хранят. Каква е обаче разликата в тяхното отношение към храната?

Мъжът яде всичко, което му е вкусно, без да мисли нито за калории, нито за последици върху здравето. Но само, когато е много гладен и точно, докато се засити. През останалото време дори не се сеща, че на света съществува такова понятие като храна. Понякога се случва да яде 3-4 пъти дневно, друг път - само веднъж. Неговото хранене зависи само от глада му и от никакви часове, режими, калории, денонощия и здравословни програми. Ако във време, когато не е гладен, го поканиш да яде, той отхвърля с жест на досада, сякаш искаш да го натовариш повторно със задължение, което вече е изпълнил.

За разлика от него, жената непрекъснато следи какво яде, за да не напълнее. Отделно съзнанието й е обременено на тема хранене - какво да напазарува и да сготви, какво и колко да изяде, от кое да се лиши. Тя не може да устои на поканата да се почерпи с един бонбон, пастичка, баничка или друго, независимо че е закусила преди 10 минути и чисто физически, изобщо не е гладна.

Изводът на по-умерените диетолози е, че да си слаб или дебел е въпрос и на психика, освен на физика. Ето защо според тях, спазването на популярните правила - да се храниш, само когато чувстваш глад, да ставаш леко гладен от масата, да ядеш, за да живееш, а не да живееш, за да ядеш, заместват всички пари, книги, диети и уреди за намаляване на телесната маса.

„Диета без диета"

Група британски диетолози добавят, че са постигнали отлични резултати по метода "диета без диета". Най-общо казано, това се постига чрез съзнателен отказ на пациентите им от навиците, които ги карат да преяждат. Ако например човек с наднормено тегло на път за работа минава край заведение с вкусни банички и не може да се въздържи да се почерпи с една, той ще свали 1-2 килограма за месец, само ако смени маршрута си, казват британците. Домакиня, която е свикнала да гледа по цял ден телевизия с пуканки и чипс в ръка, може да отслабне, като не включва телевизора цял ден.

Специално в България, много хора имат проблеми с теглото си, заради създадения още от детството им навик непременно да си изяждат всичко в чинията, независимо, че може да се заситили още след петия залък храна. "Хайде сега, няма да го хвърляме", "Ще те набият циганчетата", "Няма да станеш от масата, докато не си изядеш и последния залък", повтарят майките на още невръстните си деца, които отказват да си доядат закуската. След прехранването ги поощряват: "Браво, добро дете". И не е чудно защо толкова възрастни индивиди омитат всичко пред себе си, дори когато не са гладни, по условен рефлекс и с убеждението, че постъпват правилно, без да мислят за евентуалната полза или вреда от този навик.

Въпреки различните теории за правилното хранене и начините за отслабване, всички са съгласни, че не е реалистично хората с наднормено тегло да очакват, че ще решат проблема си за кратко време. "Диетата-чудо, която Ви предлагаме, гарантира, че ще отслабнете с 15 килограма за 2 години", казват авторите на книга за личната мотивация, спокойствието и последователността в борбата с излишните килограми. Освен редовното спортуване, разходки и движение, които наред с умереното отношение към храната, се препоръчват за постигането и поддържането на добра фигура, съветът, който ни дава самата природа е, да се вслушваме по-често в нея и да ядем само, когато сме истински гладни и точно, докато се заситим.