Кредитните карти - най-модерният обект на измами и фалшификации

Ако по света кредитните карти имат няколко десетилетна история, в България те едва си пробиват път. Естествено и опитите за злоупотреби с това платежно средство не са от вчера. У нас, нито потребителите, нито кредитните институции и полицията имат много опит в борбата с фалшивите кредитни карти и измами. Какво зависи от нас и какво трябва да знаем?

Кредитните карти са много атрактивен обект за фалшификация. Те са привлекателни, защото за разлика от дебитните карти, където в сметката може и да няма никаква наличност, кредитната карта рядко е с изчерпан кредитен лимит. С други думи, един измамник може да придобие контрол върху 5 дебитни карти, в които да има общо 10 лева и да пие една студена вода, но може да положи усилие само за една кредитна карта и тя да има неусвоен лимит от 20 000 Евро.

Друг важен фактор е българското законодателство, в което не е регламентирано по какъв начин банките възстановяват парите на измамени потребители, пострадали от фалшифицирани или източени кредитни или дебитни карти. Не са популярни и застраховките срещу банкови кражби, които на запад задължително съпровождат банковите карти. Повечето карти са магнитни, а тези с чип все още се броят на пръсти.  Вторият тип е от по-нова технология, която ще намали злоупотребите с дебитни и кредитни карти. За мошениците ще бъде почти невъзможно да ги копират, но и чип-картите не са абсолютно сигурно решение.

Методи за измами

В България най-разпространената измама е кражбата на лични картови данни. Чрез може лесно да се пазарува от Интернет от всяка точка на планетата.  Първият начин, по който се крадат картовите данни е, като се монтират минизаписващи устройства върху банкоматите, които заснемат данните от картата и паролата. Друго средство е направата на фалшив търговски интернет сайт, чрез който може да се предлагат много атрактивни оферти и потребителите се подлъгват много лесно, да поръчат нещо, като предоставят данните на кредитната си карта. Най-рядки са кражбите на данни, чрез използване на ПОС-терминали в търговски обекти, защото при тези случаи е необходимо съдействието на вътрешен човек от компанията държател на такъв терминал.

Някои престъпници все още залагат на демодираните "ливански примки". При този похват се разчита на наивност и ниска финансова култура на потребителите. Измамниците поставят специално устройство в отвора на банкомата за подаване на картата, което я блокира. Когато картата влезе в капана, на помощ се притичва "услужлив" гражданин, който се осведомява за ПИН-кода на картата или предоставя телефонен номер за съдействие от банката. По телефона измаменият сам съобщава ПИН-кода на мнимите банкери. Другият използван метод е, да залепят GSM-номер за "спешни" случаи върху корпуса на банкомата и отново да се сдобият с кода от разтояние.

Вторият популярен начин на измама става чрез клониране на кредитни карти. Върху празни пластмасови карти се нанасят откраднати данни на истински карти. Наричат ги често "бяла пластика". По този начин се теглят пари от банковите сметки, без да се налага, да се крадат истинските карти. В последно време българи се прочуват като едни от най-активните "създатели" на такива карти. Пресни са случаите на разкрити организирани групи от български граждани, действащи в Испания, Франция и Канада, които са клонирали стотици карти и източили стотици хиляди долари и евро. Почти всички ужилени са граждани на споменатите държави, но и българските граждани не са застраховани, като се има предвид все по-големия брой кредитни карти в България.

Важно е да знаем

Повечето банкомати са снабдени с камери. У банките вече има добра воля скоро всички банкомати, да бъдат снабдени с такива. Снимките не служат за доказателствен материал в съда, обаче те значително улесняват разследването на измами. Например, ако в деня и часа на теглене на сума се прегледа записа от камерата, това може да помогне реално за разкриване на злоупотребата.

Някои банки предлагат известяване чрез SMS при всяка транзакция от кредитната карта. По този начин, държателят на картата бива уведомен непосредствено, ако с картата му се извърши нежелано плащане и това му дава възможност, да реагира веднага и да я деактивира, обаждайки се на банката. Недостатъкът на тази услуга е, че тя не е безплатна. Цената на всеки получен SMS се заплаща от картодържателя и ако картата се използва по няколко пъти на ден, може да се събере немалка сума в края на месеца.