Пластмасова екология

Почти всеки от нас е виждал някой от тези символи на бутилката с минерална вода или някоя друга стока. Но едва ли сме се замисляли какво точно означават и какво значение имат за нас и най-вече за околната среда. Предоставяме ви възможност да научите повече за  пластмасовите опаковки, техните означения и възможностите ни да опазваме природата.

Думата пластмаса произлиза от латинското plasticus (податлив на моделиране) и гръцкото plastikos (подходящ за оформяне). Пластмасите са леки, не пропускат вода, устойчиви са на химически агенти и могат да се произвеждат във всички цветове. Те са синтетични материали, които се добиват главно от изкопаемите горива. Днес се произвеждат различни видове пластмаси - твърди като камък, здрави като стомана, прозрачни като стъкло, светли, наподобяващи дърво, еластични като гума. Известни са повече от 50 вида пластмаси, а междувременно се разработват и нови видове.

Пластмасите се разделят на различни видове. Например, найлонът е вид пластмаса, която се поделя според различните си свойства, цена и вида на производствения и процес. Пластмасите може да се смесват, образувайки сплави подобно на металите. Чрез създаването на сплави се обединяват желаните свойства на няколко вида пластмаса в един. Пластмасите могат лесно да се отливат във всякакви форми.

Пластмасите се използват за направата на множество продукти от първа необходимост за съвременния бит на човека. Всекидневно купуваме и използваме  предмети, които са изработени от пластмаса.

Пластмасите притежават голямо разнообразие от ценни свойства и са относително евтини. Те са по-леки от други материали със същата здравина, и за разлика от дървесината и металите, те не ръждясват и не изгниват. Може да се произвеждат във всякакви цветове (може и да са прозрачни) и форми.
Имат по-малка плътност от металите и са по-леки. Те могат да се подсилват със стъкло и други вещества като по този начин се получават много здрави материали.
Но те имат и някои недостатъци. При изгарянето им се отделят отровни газове. Въпреки, че пластмасите имат висока температурна устойчивост - до 288 С, не се използват, когато е необходим материал с висока температурна издръжливост. Заради тяхната молекулна стабилност, пластмасите трудно се раздробяват на по-дребни части и това създава проблеми свързани с изхвърлянето има в сметищата.

Екологични проблеми, свързани с пластмасите

Изгаряне

Някои от отпадъците, като хартия, дърво, пластмаси и други се изгарят в специални съоръжения преди да бъдат депонирани в депата за смет. Това изгаряне се прилага с цел да се намали обема на отпадъците, но същевременно се отделят големи количества отровни газове, които замърсяват околната среда. Изгарянето на отпадъците и в частност пластмасите е строго ограничено поради тази причина и рядко се прилага.

Рециклиране

Всички пластмаси могат да бъдат рециклирани. Термопластичните пластмаси може да се претопят в нови изделия. Термовтвърдяващите се пластмаси може да бъдат използвани като подобрители на термопластичните.
Химическото рециклиране е процес, при който настъпва деполимеризация на полимерите. За протичането на деполимеризацията се изискват специални условия - висока температура и катализатори. Целта на деполимеризацията е след разпадането на полимера неговите мономерни единици могат да се използват за органичен синтез.
При друг процес наречен пиролиза, и двата вида пластмаси се изпаряват и се кондензират в течни въглеводороди.

Събирането и сортирането на използваните пластмаси е скъп и трудоемък процес. Само около 5% от пластмасите се рециклират. Има нови машини, които разделят пластмасите от другите отпадъци и ги сортират. Но дори и най-модерните системи за такъв контрол разпознават само няколко вида пластмаси. Например чрез машина с рентгенови лъчи се разпознава PET от PVC.

Ако пластмасите не са сортирани, при рециклирането не се получават качествени продукти. Затова от рециклирани пластмаси не се произвеждат опаковки за храни, а бутилки за моторни масла, опаковки за сапуни, кошчета за боклук, текстилни влакна и др.