Трябва ли да има Национален съвет за защита на потребителите?

На много хора понятието Национален съвет не говори нищо. Не се виждат и изгледи за промяна.

Националният съвет за защита на потребителите /НСЗП/ е консултативен орган към министъра на икономиката и енергетиката. С неговото създаване се цели осигуряване на по-добро разбиране и прилагане на политиката за защита на потребителите в отделните секторни икономически политики (като например телекомуникации, енергетика, безопасност на храните, финанси, здраве и др.) и да осигури представителство на потребителските интереси пред държавата. Първото става чрез участието в Съвета на представители на различните министерства осъществяващи секторни политики, а второто - чрез участие на гражданските организации на потребителите.

Според Закона за защита на потребителите, съвета трябва да се събира най-малко веднъж на 4 месеца, което означава поне 3 пъти на година. За целия период на съществуването си (от 10 юни 2006г.) досега Национален съвет е свикван само веднъж.

Защо не се свиква национален съвет?

Съвършено ясно е, че министърът на икономиката е много зает човек. В портфолиото му влизат изключително много отговорности. Тези отговорности обаче не се носят от само един човек. Затова са министерствата и техния институционален в т. ч. човешки и финансов капацитет. Като е зает министърът, делегират се отговорности и работата продължава. В конкретния случай, националният съвет може да се събира и да се ръководи по право от заместник-министър в отсъствието на министъра. Вероятно и заместник-министърът, който отговаря за защитата на потребителите е много зает човек. Вероятно и в неговото портфолио влизат много важни въпроси, може и за еврофондовете да отговаря. Е, ако е така щом спират финансирането от Брюксел, може и да му остане малко повече време. Ако се интересувате кой заместник-министър отговаря за потребителската защита, можете да проверите в интернет страницата на Министерството на икономиката и енергетиката. Нали затова са интернет страниците, да дават информация на гражданите!

През 2008 година Министерството на икономиката прецени, че няма достойни граждански сдружения, с които да консултира дейността си. Поради една или друга причина нито една организация не успя да покрие изискванията на министерството. Какво следва от това? Много просто - МИЕ вече ще има оправдание за това, че не свиква Национален съвет. Така е най-лесно. Няма организации, няма проблеми. Министърът няма да консултира политиката си в областта на защита на потребителите и няма да чува потребителския глас. Какво от това, нали министрите затова са министри, защото знаят и могат повече от обикновените граждани. Защо тогава да се консултира с тях - това си е чиста загуба на ценно управленско време. А еврофондовете не чакат.

Кой има интерес от неработещ Национален съвет за защита на потребителите?

Ефективната потребителска защита, освен да помага на потребителите, съдейства за развитието на почтения бизнес и ограничава нелоялния бизнес. И друг път сме заявявали, че не само потребителите се нуждаят от ефективна потребителска защита. Почтения бизнес е този, който се нуждае от ред и правила. Логиката е проста, но само на теория.

В практиката господства бездействие и незаинтересованост доближаваща се до безхаберие. Неработещите институции по правило облагодетелстват мошениците - всички онези, които разбират бизнеса като бърза печалба, без мисъл за утрешния ден.

И все пак трябва ли да съществува неработещ Национален съвет?

Всеки може да си отговори сам на този въпрос. Според БНАП е по-добре да не съществуват неработещи структури, защото те имат по-скоро вредно въздействие - деморализиращо поради неосъществените очаквания на засегнатите от тях обществени групи. С други думи: или се залавяйте за работа или променете закона.