Време за "губене"

 Общите условия на големите доставчици на услуги стават все по-дълги и сложни. Може ли средният потребител да ги прочете и познава?

            Преди време във вестниците имаше страници със заглавие "време за губене". Там се публикуваха кръстословици, ребуси и судоку. В днешно време всеки един от нас е страна по множество договори при общи условия. Въпросът е - разполага ли потребителят с достатъчно време, за да ги прочете и познава. Оставяме настрана въпросът, доколко те са разбираеми за средния потребител. В Активни потребители решихме да преброим и сравним големината на Общите условия на основните икономически оператори, с които повечето от нас имат взаимоотношения като Електроразпределителните ВИК и топлофикационни дружества, както и мобилните оператори. В отделна публикация ще сравним и дължината на Общите условия на банките.

Какви са фактите

            При изследване на общите условия на топлофикациите, ВИК и мобилните оператори и изчисляване на времетраенето за прочитането им стигнахме до извода, че най-дълги и съответно най-много време за прочитане е нужно да отделим при общите условия на мобилните оператори. Най-дълги са тези на Мобилтел, които се четат за средно час и 26 минути, а най-кратки на мобилния оператор Глобул - за около час и 16 минути.

            При ВИК времето за прочитане на общите условия е сравнително еднакво, като най-кратко е за ВИК София и ВИК Русе - около 35 минути, а най-дълго за ВИК Плевен и ВИК Стара Загора - около 37 минути. Останалите ВИК дружества са в рамките на около 7 300 думи, или са ни необходими около 36 минути за прочитането им.

            По отношение на топлофикациите в България, средната дължина на общите условия е около 8 000 - 9 500 думи. От направеното изследване можем да кажем, че най-кратки са тези на Пловдив и Плевен, за прочитането на които ще са ни нужни около 40 минути, а най-дълги са общите условия на Русе - 47 минути.

            Колкото по-дълги са общите условия на дружествата, толкова по-голямо внимание и време трябва да им отдели всеки потребител. Повече от очевидно е, че не е реалистично да очакваме средния потребител да ги прочете изцяло, камо ли да вникне задълбочено в тях. Друг проблем е, че начинът на изразяване в общите условия не е изцяло пригоден за обикновените граждани, които не притежават юридическо образование.

Има ли решение?

            Наивно е да очакваме доставчиците да съкратят договорите си. Напротив, в световен план тенденцията е към увеличаване на големината на договорите. Друга възможност е регулаторите в съответната област да резюмират и представят съдържанието на договорите в съкратен и разбираем вид. В България обаче регулаторните органи не смятат информирането на потребителите за своя грижа и приоритет.

            Най-добрият начин потребителите да познават правата и задълженията си по договорите е, като се въведе изискване за представяне на синтезирана основна информация в стандартен формат. Подобно изискване беше въведено при договорите за потребителски кредит. Тази практика може да се приложи и за останалите доставчици на услуги.