Солидарност в кризата
В условията на задълбочаваща се криза с вируса COVID-19 Европейската комисия предприе стъпки за защита на снабдяването с лични предпазни средства, като изисква износът им извън ЕС да подлежи на разрешение от страна на държавите членки. Личните предпазни средства включват маски, защитни очила и козирки, предпазни средства за устата и носа и защитни облекла. Нуждата от тях е от животоспасяващо значение за болници, пациенти, работници на терен, органи за гражданска защита. Актът ще бъде валиден за период от шест седмици. Единната европейска реакция цели да засили солидарността и предотврати ситуация, при която държавите предприемат индивидуални подходи, засягащи движението на такова оборудване в рамките на единния пазар, както и в трети страни. Някои държави вече обявиха, че приемат исканията на ЕК за изменение на националните им мерки, за да гарантират, че необходимото оборудване ще е налично за тези, които най-много се нуждаят от него. Вижте повече на сайта на ЕК, посветен на COVID-19.
Междувременно ЕК разпространи становището на Европейския орган за безопасност на храните, че няма доказателства храната да е източник или да предава COVID-19. Затова не се налагат допълнителни сертификати за стоки, които законно се движат на единния пазар.
Европейският икономически и социален комитет призовава:
Точно сега сме или съюз или нищо #Whateverittakes
В свое обръщение ЕИСК призова за единни координирани действия срещу епидемията:
„Нито едно правителство в Европа или другаде не може да помисли да реши такава пандемия сама. Всички държави-членки трябва да се обединят, да се подкрепят взаимно и да координират съгласувани действия. Детайлният подход на отделните държави-членки е сигурна рецепта за бедствия. Ако сгрешим това, може да нямаме друга възможност да го оправим.”
ЕИСК изцяло подкрепя казаното от председателката на ЕК Урсула фон ден Лайен – „ще направим всичко, което е нужно да подкрепим европейците и европейската икономика”.
#Whateverittakes
Права в условията на епидемия
Новата ситуация, в която е поставена Европа от вируса COVID-19, повдига и много въпроси, свързани с правата на потребителите. Особено за тези от тях, които трябва да пътуват или вече са резервирали и платили билети или туристически пакети.
Индивидуално резервирани полети
- Ако полетът се отменя от авиокомпанията, според Регламента за правата на въздушните пътници (APR) пътникът има право на възстановяване (на пълната цена) или пренасочване. В повечето случаи обаче не се дължи допълнително финансово обезщетение, тъй като анулирането често е свързано с извънредно обстоятелство.
- Ако потребителят трябва да отмени полета по собствена инициатива, Регламентът не предвижда възстановяване на средства (дори при извънредно обстоятелство). Въпреки това пътникът може да поиска възстановяване на таксите, които са част от цената на билета. Някои авиолинии предлагат на своите пътници решения за настоящата ситуация (например, безплатно разсрочване на полета), така че съветът е да проверите при съответната авиокомпания дали това важи и за нея. Полезно е да направите също:
- проверете в общите условия за превоз на конкретната авиокомпания дали не разполагат с разпоредби в случай на непреодолима сила, като разпространението на коронавируса;
- консултирайте се с доставчика на туристическа застраховка дали тази отмяна ще бъде покрита от тяхната защита;
- свържете се с техните доставчици на кредитни карти или банка - някои кредитни карти съдържат по подразбиране застраховка в случай на анулиране на полет.
Повече информация по тези въпроси ще намерите на адрес:
https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/passengers-rights-faq.pdf
Ваканционни пакети
Съгласно Директивата за пакетно пътуване, както пътникът, така и туроператорът могат да отменят пътуването без неустойка в случай на „неизбежни и извънредни обстоятелства, възникнали на мястото на дестинация или в непосредствена близост до него и значително засягащи изпълнението на пакета или които значително влияят на превоза на пътници до местоназначението“ (член 12, параграф 2 от Директивата за пакетното пътуване). В такива случаи пътникът има право да получи пълно възстановяване на всички плащания, направени за пакета, в рамките на 14 дни. Според ЕК, „значителните рискове за здравето на хората, като например огнището на сериозно заболяване като COVID-19 в дестинацията за пътуване или в непосредствена близост до него, обикновено се считат за такива неизбежни и извънредни обстоятелства“. Това обаче не е правно обвързващо тълкуване, така че в случай на спор с туристическата агенция, съдът ще вземе решение за всеки конкретен случай. Официалните изявления на отговорните органи биха могли да бъдат много полезни, за да оправдаят потребителското решение в такава ситуация. Субективното чувство на страх няма да бъде достатъчно, за да оправдае такава отмяна. Още пояснения от ЕК по въпроса има на адрес: https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/coronavirus_info_ptd_19.3.2020.pdf
Нужни са ясни и разбираеми договори
В решение по дело C-125/18, постановено на 3 март 2020 г., Съдът на ЕС приема, че клаузата от договор за ипотечен кредит, сключен между потребител и продавач/доставчик, съгласно която подлежащият на заплащане от потребителя лихвен процент се променя според референтния индекс, основан на ипотечните кредити на испанските спестовни каси, попада в приложното поле на Директивата за неравноправните клаузи. Съдът указва, че испанските юрисдикции следва да проверяват дали такава клауза е ясна и разбираема за средния потребител. Освен това Съдът приема, че за да се спази изискването за прозрачност по смисъл на тази Директива, съдържащата се в такъв договор клауза, в която се определя променлив лихвен процент, трябва не само да бъде понятна от формална и граматическа гледна точка, но и да позволява на среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, да разбере конкретното функциониране на начина на изчисляване на същия лихвен процент и съответно да прецени въз основа на точни и понятни критерии потенциално значимите икономически последици от такава клауза за финансовите му задължения.
При установяване на неравноправния характер на договорна клауза по смисъла на Директивата, националният съд следва да я премахне от съответния договор, като я замести с разпоредба от националното право със субсидиарен характер. Съдът приема, че при недействителност на неравноправна договорна клауза, с която се определя референтен индекс за изчисляване на променливите лихви по кредит, Директивата допуска възможността националният съд да замести този индекс с посочения заместващ индекс, ако при премахване на посочената неравноправна клауза съответният договор за ипотечен кредит не може да продължи да се изпълнява и ако обявяването на целия договор за недействителен може да изложи потребителя на особено неблагоприятни последици.
Е-услугите в полза на потребителите
Електронното управление не е мода и го доказват сегашните извънредни мерки. То осигурява на потребителите по-евтини, бързи, удобни и „прозрачни“ услуги. Изследване на ЕК за състоянието му сочи, че през 2019 г. около 25% от гражданите на България са използвали електронни услуги в контактите си с различни държавни органи. За сравнение този дял в Малта е 90, а в Естония 80. В други държави той е по-нисък – в Румъния едва 12% от гражданите ползват електронни услуги от държавните органи, а в Италия - 23%.
Кой и за какво ги ползва?
- У нас 12% от потребителите са свалили официални документи, а само 10% са изпратили попълнени документи.
- Средното ниво на ползвалите електронното управление за ЕС е 55%. От тях 34% са на възраст между 25 и 34 години, а почти половината (49%) са с висше образование. 31% са част от активната работна сила, 39% - учащи и 8% - пенсионери.
Анализ на Института за пазарна икономика показва, че България получава оценка за прозрачността в електронното управление от 48%, при средно за ЕС 62.3%, 96% за Малта, 88% за Естония и 50% за Хърватия. По показателя трансгранична мобилност на гражданите, който показва до каква степен гражданите на ЕС могат да използват онлайн услугите в други държави, България получава 31% при средна стойност за ЕС 47.5%. Достъпността до данни все още е само на ниво предоставяне на онлайн информация и то не в пълния ѝ обем. Показателят за използване на електронна идентификация (eID) в България е 0, което означава, че електронен документ за самоличност, издаден от друга държава, не може да бъде използван у нас. По отношение на прехвърлянето на електронни документи от една държава в друга, оценката на България е 6% през 2019 г., при абсолютна липса на такава възможност за предходната година.
Отличници и изоставащи
- Данни от Единния модел за заявяване, заплащане и предоставяне на електронни услуги в България сочат, че през 2019 г. справките за обслужване на гражданите и бизнеса надхвърлят 5,6 милиона, при пълно отсъствие на такива справки две години по-рано.
- Административните структури на национално и местно ниво общо са извършили над 16 милиона справки за обслужване на гражданите и бизнеса.
- Службите на държавната администрация, към които са подадени най-много заявки за услуги през 2019 г., са Регистър за задълженията към митническата администрация, Регистър Български документи за самоличност, Класификатор на настоящите и постоянните адреси и Търговски регистър.
- Отличник по брой заявки е Община Пловдив – 70 хил. броя за една година. На второ място е Община Троян с над 10 000, следван от Хасково с 8 794 и Козлодуй с 5 476. Столична община е на пето място с едва 4 000 заявки.
Изводите на експертите са, че въпреки тенденцията все повече администрации да се включват в електронния обмен и растящия брой на предлаганите услуги, още има редица трудности пред ефективното електронно управление у нас. Нивото на дигитализацията и употребата на информационни и комуникационни технологии е с 20 процентни пункта под средното за ЕС. Голяма част от информацията е леснодостъпна за потребителите, но извършването на операции изцяло по електронен път остава ограничено. Как се прави електронно управление от полза за всички можем да се поучим от първенците в ЕС Малта, Естония и Австрия. Областта, в която ЕС показва най-голям прогрес през 2019 г., е стремежът към улесняване на потребителите за ползване на електронни услуги.
Пазарът в цифри
- В условията на епидемията НОИ предоставя услугите си по електронен път – срещу е-подпис или ПИК.
- НОИ е издал над 525 000 персонални идентификационни кодове (ПИК) за последните три години.
- Статистиката сочи, че на годишна база се наблюдава стабилно нарастване на заявките от страна на потребителите на онлайн услугите на института за получаване на ПИК.
- ПИК се издава на момента във всяко едно от териториалните поделения на институцията и само срещу представяне на личната карта.
- Защитеният чрез ПИК достъп до електронни услуги на НОИ осигурява сигурност на информацията при справките и административните услуги, при които се ползва информация, извлечена от регистрите на НОИ и съдържаща лични данни.
|