Добри практики срещу коронавируса
Европейската комисия представи списък с „най-добри практики“ за подпомагане на потребителите по време на пандемията. Представеният през миналата седмица документ е одобрен от всички участници в нарочна кръгла маса и включва: най-добри практики за банковото и небанковото кредитиране на потребителите и на фирмите; най-добри практики за застрахователите, чиято цел е намаляване на въздействието върху потребителите на пандемията.
Сред най-добрите
Представените „най-добри практики“ включват въпроси като:
- мораториуми върху плащания по потребителски и фирмени заеми и застрахователни полици, като чрез отлагане на плащанията може да се помогне на тези, които изпитват финансови затруднения;
- възможност за по-сигурно разплащане в брой за тези, които имат нужда от това;
- бързо отпускане на заеми за смекчаване на въздействието на коронавируса с разумни такси и лихвени проценти по тях;
- възможно най-бързо обработване и изплащане на законни застрахователни претенции.
От ЕК обобщиха, че целта на тези добри практики е да се гарантира, че в условията на икономическия шок, предизвикан от пандемията, се запазва достъпът до ликвидни средства и потребителите и особено по-малките предприятия могат да получат необходимата им финансова подкрепа. Приканват се всички заинтересовани страни да използват пълноценно този важен инструмент. През септември ще се направи преглед на положението и ще продължи обсъждането на най-подходящите начини за постоянно осигуряване на кредити като част от възстановяването. Всички представители на финансовия сектор се призовават да следват тези най-добри практики.
Приоритети при бъдещи взривове от COVID-19
Европейската комисия представи незабавни краткосрочни мерки за укрепване на готовността на системите за здравеопазване в ЕС за епидемични взривове от COVID-19.
- Подкрепа за уязвими групи като възрастните хора, лицата със съпътстващи здравословни проблеми и маргинализираните лица, посредством споделяне на най-добри практики за тестване, грижи и лечение.
- Увеличаване на ваксинационното покритие срещу сезонен грип, за да се избегне допълнителен натиск върху здравните системи.
- Разширяване на обхвата на тестването, засилване на проследяването на контактите и на надзора от страна на органите в областта на общественото здравеопазване.
- Осигуряване на безпроблемно снабдяване с лични предпазни средства, лекарства и медицински изделия чрез механизми като съвместни процедури за възлагане на поръчки при извънредни ситуации и стратегически запаси на ЕС.
- Поддържане на бърз достъп до капацитет за бързо реагиране в областта на общественото здраве, чрез финансова подкрепа за транспортирането на медицински персонал и пациенти между държавите членки и координиране на разполагането на екипи и оборудване за спешна медицинска помощ в държавите.
- Целеви и локализирани нефармацевтични мерки, основани на научни изследвания и доказателства, както и своевременен обмен на информация относно ефективността на повторно въведените мерки.
Сагата с дизелгейт пред Европейския съд
Съдебни искове срещу Фолксваген могат да се предявяват не само в Германия, но и пред съдилищата на държави, където са закупени автомобили.
Казусът:
Австрийското сдружение за защита на потребителите (VKI) предявява иск за обезщетение пред Областен съд в Австрия срещу Volkswagen за щетите, нанесени с монтирането в превозните средства, купени от австрийски потребители, на софтуер, манипулиращ данните за емисиите на отработените газове. VKI иска Volkswagen да бъде осъден да му заплати конкретна сума, както и да бъде установена отговорността му за всички вреди, вкл. за тези, които ще настъпят в бъдеще. Щетата според VKI се дължи на това, че ако са знаели за въпросното манипулиране, потребителите не биха купили такова превозно средство, или биха получили отстъпка върху покупната цена от поне 30%.
Volkswagen оспорва международната компетентност на австрийските съдилища, твърдейки, че мястото на настъпване на събитието, причинило вредата, се намира в Германия, където превозните средства са били оборудвани с манипулиращия софтуер.
Решението:
Със своето решение от 9 юли т.г. по дело С 343/19 Съдът на ЕС отговаря, че когато превозни средства са били незаконосъобразно оборудвани в една държава членка (Германия) от техния производител с въпросния софтуер, преди да бъдат придобити от трето лице в друга държава членка (Австрия), мястото на настъпване на вредата се намира в тази друга държава членка (Австрия). Макар превозните средства да са били засегнати от недостатък още при производителя, съдът счита, че вредата е настъпила едва в момента на покупката на посочените превозни средства. Ето защо е разумно да се очаква, че срещу производителя ще се предявят искове пред съдилищата на държавите, където са купувачите на тези автомобили.
В следващия брой очаквайте: Защо за всички ни като потребители са важни решенията на Съда на ЕС, какво свърши той в полза на европейските граждани и какво предстои.
Цифровите технологии - вашето мнение е важно
Вече ви запознахме със състоянието и големите очаквания за бъдещето на цифровизацията в ЕС. Вече е очевидно, че цифровите технологии са станали гръбнакът на всички аспекти на европейското общество. Спирането на много държави от ЕС поради COVID-19 демонстрира колко е важна цифровата инфраструктура, за да поддържа не само икономиките да работят, но и да продължи самият живот на обществото. Днес продължаваме тази тема.
Европейската комисия започва консултация, за да събере мнения относно законодателния акт за цифровите услуги. Целта е да се открият идеи, доказателства и данни от потребители, предприятия, онлайн платформи, представители на академичните среди, гражданското общество и всички заинтересовани страни, за да се оформи бъдещата нормативна уредба за цифровите услуги. Консултацията обхваща въпроси като безопасността онлайн, свободата на словото, справедливостта и еднаквите условия на конкуренция в цифровата икономика. Консултацията обхваща две работни направления, като част от пакета на законодателния акт за цифровите услуги:
Първият набор от правила ще се отнася до основните принципи на Директивата за електронна търговия, по-специално до създаването на по-ясни и съвременни правила относно ролята и задълженията на онлайн посредниците, включително тези извън ЕС, но опериращи в съюза.
Втората мярка ще разгледа въпроса за еднаквите условия на конкуренция на европейските цифрови пазари, където понастоящем няколко големи онлайн платформи действат като пазачи на информационния вход.
Мнения по темата се приемат до 8 септември 2020 г. на всички официални езици на ЕС ТУК.
Нов облик на портала за вашите мнения
ЕК пусна преработена версия на портала „Споделете мнението си“. Той приканва всички граждани (включително предприятия и неправителствени организации) да споделят вижданията си за инициативите по законодателния процес. В момента на новия портал текат три обществени консултации: за Законодателния акт за цифровите услуги; за устойчивата и интелигентна мобилност и за нова програма за потребителите.
Пазарът в цифри
- НСИ обяви, че през юни у нас отново е имало дефлация. Индексът на потребителските цени спрямо май 2020 г. е 99.6%, т.е. месечната инфлация е минус 0.4%.
- Инфлацията от началото на годината (юни 2020 г. спрямо декември 2019 г.) е минус 1.0%, а годишната инфлация за юни 2020 г. спрямо юни 2019 г. е 1.6%.
- Средногодишната инфлация за периода юли 2019 - юни 2020 г. спрямо периода юли 2018 - юни 2019 г. е 2.7%.
Календар на потребителя
От 16 до 18 септември в Интер Експо център ще се проведе Международното изложение за дерматологична и естетична медицина „Дерма & естетика“.
От 17 до 19 септември в пространството пред НДК ще се състои традиционният винен фестивал на открито. Така жителите и гостите на столицата ще получат възможност да отбележат празника на София с чаша вино. Деветото издание на Балканския международен винен конкурс (The Balkans International Wine Competition, BIWCF) ще се проведе между 9 и 11 септември в Белград.
На единния телефонен номер на НАП за цялата страна: 0700 18 700 гражданите могат да получат актуална информация, свързана с данъци и осигурителни вноски. Телефонното обаждане е на цената на градски разговор от цялата страна за абонатите на стационарни телефони. Обажданията от мобилни телефони се заплащат по стандартната тарифа на мобилния оператор. Връзка с Информационния център на НАП от чужбина се осъществява на телефон: +359 2 9859 6801. Същият номер може да се използва и за обаждания от България при необходимост. Запитвания се приемат и на имейл адрес: [email protected]
|