Как да избираме дезинфектант
На пазара съществува огромно многообразие от препарати за дезинфекция и потребителите са силно затруднени в избора. Какво да си изберем от рафтовете е съществен въпрос за всеки. Ще опитаме да опростим подбора и за целта ще го разделим на няколко стъпки.
За какво ни трябва дезинфектант?
В домашни условия можем условно да дадем три опции за приложение:
- дезинфекция на ръце и други части на тялото, което е най-честото приложение;
- почистване и дезинфекция на помещения като подове, тоалетни, битови предмети и др.;
- като разновидност на горното се явява дезинфекцията на предмети за контакт с храни, например кухненска посуда, вътрешността на хладилници и др.
Как да се информираме преди покупка?
След като знаем за какво искаме да използваме препарата при отиване в търговския обект трябва да се информираме възможно най-подробно за наличните опции:
- прочетете внимателно етикетите на наличните продукти. На тях задължително пише за какво се използват и какви съставки има в тях. Понякога се съдържа и много друга информация която може да ви обърка или разсее;
- при отиване в магазина не забравяйте очилата защото много често информацията на етикетите е написана с дребен шрифт;
- ако имате съмнение за избора попитайте продавача. Най-добре е при колебание да отидете на пазар за дезинфектанти в аптека, защото там могат да ви дадат най-компетентен съвет.
Не забравяйте, че повечето дезинфектанти са токсични химикали които при определени условия могат да горят, а понякога и да избухват и затова никога не доближавайте до открит пламък, не нагрявайте, избягвайте директно слънчево излагане, не давайте на малки деца и не консумирайте! Винаги след употреба затваряйте опаковките ако не искате активната съставка да се изпари!
Повече по темата ще намерите на - https://aktivnipotrebiteli.bg/категория/284/COVID-19
Европейският съд защитава правата на потребителите
Пътник с отменен или много закъснял полет може да изисква изплащане на предвиденото в правото на ЕС обезщетение в националната валута по неговото местоживеене (Решение от 3 септември 2020 г. на Съда на ЕС по дела С-356/19).
Казусът:
Г-жа Х е с потвърдена резервация в полската авиокомпания Travel Service за полет, който ѝ позволява да се придвижи от град в трета страна до град в Полша. В съответния ден тя се явява своевременно на гишето за регистрация. Полетът закъснява с повече от три часа. Г-жа Х има право на обезщетение в размер на 400 EUR съгласно Регламента относно правата на пътниците във въздушния транспорт, като в иск до полския съд тя посочва сумата от 1698,64 PLN /полски злоти/, която се равнява на 400 EUR. Travel Service моли искът за обезщетение да бъде отхвърлен, тъй като цената му е посочена в неправилна валута, а именно в PLN, а не в евро. Полският съд сезира Съда на ЕС с преюдициално запитване.
Мотивите на съда:
Съдът припомня, че основната цел на регламента е осигуряване на високо равнище на защита на пътниците, поради което разпоредбите, с които се предоставят права на пътниците във въздушния транспорт, трябва да се тълкуват разширително. Ето защо изискването правото на обезщетение да зависи от условието обезщетението да бъде изплатено само в евро, като се изключи всякаква друга национална валута, би довело до ограничаване на упражняването на това право. Съдът е категоричен, че регламентът се прилага за пътниците, без да ги разграничава по гражданство или местоживеене. Следователно, налагането на условието, че размерът на обезщетението, което увреденият пътник е поискал, следва да се изплати само в евро, като се изключва валутата, която е законно платежно средство в определена държава членка извън еврозоната, може да доведе до разлика в третирането на увредените пътници.
Решението на съда:
Пътник с отменен или много закъснял полет може да изисква изплащане на размера на обезщетението в националната валута, която е законно платежно средство по неговото местоживеене, поради което искът, предявен от такъв пътник не може да се отхвърля единствено поради това, че цената му е посочена в тази национална валута.
Нови правила за по-чисти и безопасни автомобили
На 1 септември влезе в сила Регламентът на ЕС за одобряване на типа и надзора на пазара на моторни превозни средства. Новите правила са предложени от ЕК през 2016 г. след скандала „Дизелгейт“ и са приети през 2018 г. Тази реформа е част от по-общата работа на Комисията за чист, устойчив и конкурентоспособен автомобилен сектор, като инициативите й включват стандарти за качеството на въздуха и за емисиите на CO2, подобряването на изпитванията за емисии от автомобили, както и подпомагането на производството на алтернативни горива и акумулатори и защитата на конкурентоспособността на европейската промишленост. Регламентът подобрява качеството и независимостта на одобряването на типа и изпитването на превозните средства, увеличава проверките на автомобилите, които вече са на пазара на ЕС, и укрепва цялостната система чрез засилен европейски надзор.
Основни елементи на новите правила
- Независимост и качество на изпитването преди пускането на автомобил на пазара: техническите служби, извършващи изпитвания и инспекции на нови модели автомобили, ще бъдат подлагани на независим одит въз основа на строги критерии, за да получат и запазят предоставяния им от държавите членки статут. Националните органи по одобряването на типа вече подлежат на партньорски оценки, за да се гарантира, че съответните правила се прилагат стриктно в целия ЕС.
- Проверки на вече пуснати на пазара автомобили: с новата рамка също така се подобряват проверките на превозните средства, които вече се предлагат на пазара и продават в местните представителства. Отсега нататък от държавите членки се изисква редовно да проверяват минимален брой автомобили и те вече са в състояние да предприемат предпазни мерки срещу превозни средства на своята територия, които не отговарят на изискванията, без да е необходимо да чакат органа, издал одобрението на типа, да предприеме действия.
- Надзор на европейско равнище: в допълнение Комисията вече може да извършва проверки за съответствие на превозните средства в лаборатории или на пътя. В случаите, когато производителите нарушават законодателството в областта на одобряването на типа (например като използват измервателно-коригиращи устройства или представят фалшиви декларации), Комисията може да разпореди изтегляне от пазара в целия ЕС и да наложи санкции на тези производители на стойност до 30 000 EUR на автомобил. До момента само националните органи, издали одобрение за конкретния тип автомобили, можеха да налагат такива мерки.
На „ти“ с изкуствения интелект
Според проучване на „Евробарометър“ 88% от европейските граждани смятат, че технологиите с изкуствен интелект изискват внимателно управление. 61% гледат положително на изкуствения интелект и роботите. Изкуственият интелект може да бъде дефиниран като способността на една машина да демонстрира способности, присъщи за хората - да разсъждава, да се учи, да планира или да твори. Прогнозите са, че той ще доведе до големи промени, дори цялостна дигитална трансформация на обществото. Затова той се превръща в приоритет за ЕС.
Да се страхуваме ли обаче от масовото му използване? Разграничителната линия е в полезността му за потребителите и обществото.
Той е вече тук
Изкуственият интелект вече е в основата на много приложения, които използваме непрекъснато.
Рекламиране и пазаруване онлайн. Изкуственият интелект се използва широко за предоставянето на персонализирани предложения за покупка въз основа на нещата, които те търсят или са закупували в миналото. В търговията изкуственият интелект помага за оптимизирането на продукти и на доставката им, за планиране на нужните наличности и др.
Търсене онлайн. Търсачките набират и обработват големи обеми от данни, за да предоставят все по-прецизни и индивидуализирани резултати от търсенията.
Дигитални лични асистенти. Смартфоните предлагат виртуални асистенти, които отговарят на въпроси, правят препоръки и организират ежедневни дейности. Софтуерът за устни и писмени езикови преводи разчита на изкуствен интелект за извършването и подобряването на преводите. Подобни технологии се използват и за изработване на субтитри за филми.
Интелигентни домове, градове и инфраструктура. Умни термостати анализират нашето поведение, за да спестяват енергия, а градските архитекти разчитат да подобрят мобилността и намалят задръстванията чрез регулиране на трафика. Интелигентният дом вече е реалност.
Автомобили. Днешните коли използват много функционалности с изкуствен интелект, сред които е навигацията. ЕС например е помогнал за финансирането на VI-DAS - автоматични сензори, които идентифицират потенциално опасни ситуации.
Изкуственият интелект срещу COVID-19. На летищата и други места се използват термални камери, които засичат хора с повишена температура. В медицината технологиите помагат за идентифициране на инфекция при сканиране на белите дробове. Изкуственият интелект помага и за проследяване на скоростта на разпространението на болестта.
Борба с дезинформацията. Някои приложения се опитват да идентифицират фалшиви новини и дезинформация чрез анализ на данни от социалните мрежи, търсене на думи със сензационен или стряскащ ефект и оценка на авторитета на онлайн източници.
Пазарът в цифри
- България запазва второто си място в ЕС по най-ниски цени на хляба, зърнените храни и на месото през 2019 г., сочат данни на Евростат. Миналата година цената на хляба и зърнените храни у нас е била с 35% по-ниска спрямо средното ниво в съюза. Хлябът е по-евтин само в Румъния, където цените са с 47% по-ниски спрямо средното равнище в ЕС. На трето място е Полша с 30%. Спрямо 2018 г. хлябът у нас леко поскъпва, тъй като преди две години цената му е била с 38% под средната в съюза.
- През миналата година цените на хляба и зърнените храни са били най-високи в Дания - с 51% над средното ниво, следвана от Австрия с 33% и Люксембург и Финландия с по 25%.
- Според Евростат, България е на второ място в ЕС по най-ниски цени на месото. У нас те са с 34% под средните в съюза, като месото е било по-евтино миналата година само в Полша и Румъния с 37% под средното равнище в ЕС. На трето място е Литва с 29%. Най-високи през 2019 г. са били цените на месото в Австрия - с 45% над средното ниво в ЕС, следвана от Люксембург - с 41%, Франция - с 31%, Холандия - с 27%, Белгия - с 25%, и Финландия - с 24%.
Календар на потребителя
Управление "Осигурителен надзор" на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2020 г. Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 30.06.2020 г. е 4 799 159 души, като нараства спрямо 30.06.2019 г. с 1,84%. В системата на допълнителното пенсионно осигуряване към 30.06.2020 г. са акумулирани нетни активи на стойност 15 855 860 хил. лв. В сравнение с края на първото полугодие на 2019 г. те нарастват със 7,79%. Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за първото полугодие на 2020 г. възлизат на 102 387 хил. лв. и се увеличават с 2,12% в сравнение с отчетените приходи за първото полугодие на 2019 г. Нетният финансов резултат на дружествата към 30.06.2020 г. е в размер на 27 882 хил. лв. Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2020 г. и за осигурените лица и натрупаните средства към 30.06.2020 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Пазари / Осигурителен пазар / Статистика / Статистика и анализи / на www.fsc.bg/bg.
|