COVID-19: Да използваме ли ръкавици за предпазване от вируса?
Краткият отговор, ако се отнася за бита, е не. Ръкавиците не предпазват кожата ви от коронавирус защото той няма как да ви зарази по този начин. Входна врата за всички респираторни вируси са лигавиците – устата, носа и очите. Има разбира се изключения. Вирусите и бактериите могат да проникнат през малки ранички по кожата, за които можем да не подозираме или да не обръщаме внимание. Затова при манипулация в заразена среда, например при работа със заразни пациенти или в лаборатории се изисква използване на ръкавици. Във външната среда или в домашни условия това не е нужно. Всяко правило разбира се има изключения.
За какво са ни нужни ръкавиците?
Противно на очакванията ръкавиците много рядко пречат да се заразим от болести през кожата на ръцете. Това обаче не значи, че не могат да са нужни по други причини. Пипайки заразени повърхности вирусите полепват по кожата на ръцете и след това се пренасят чрез докосване, например при ръкуване, по други хора или предмети. Всеки нормален човек допира постоянно лицето и така вирусите могат да попаднат по лигавиците и да ви разболеят. Затова трябва ръцете ви да са чисти, особено при епидемия! Това се постига посредством миене и дезинфекция. Възниква обаче следният проблем. Ако постоянно миете ръцете си, това уврежда кожата, появяват се рани, които са входни врати за вирусите и бактериите. Получава се омагьосан кръг – ръцете трябва да са чисти, а не може постоянно да се мият. Ръкавиците решават именно тази дилема. Вместо да почиствате ръцете, трябва да миете и дезинфектирате ръкавиците, които носите! Изобщо да използвате ръкавици е безсмислено, ако те непрекъснато не се почистват. В противен случай пак ще пипате други хора и предмети и ще разнасяте болестите. С ръце или ръкавици докосвате, няма съществена разлика. Да потретим – ръкавиците предпазват само ако постоянно се мият и дезинфектират! В противен случай не ги носете.
Използването на ръкавици създава някои съществени неудобства. Те понижават усещането за допир и фината моторика на пръстите, които са нужни за много дейности. Дълготрайната употреба води до създаване на идеална среда за развитие на бактерии и гъбички по кожата и ноктите. В определени случаи хората развиват алергии. Затова ако слагате ръкавици, внимателно следете за наличието на дерматологични проблеми и при поява на такива се консултирайте с лекар специалист. Изобщо преценявайте ползите и рисковете от употреба на ръкавици и ако не е наистина наложително, не използвайте!
Кой има нужда от ръкавици? Четете в следващия брой.
Какво е споделено потребление?
Продължаваме поредицата от материали за икономиката на споделянето и ползите й за потребителите.
През последните няколко години споделеното потребление се превърна в нова и подходяща концепция, тъй като дава възможност да се направи повече с по-малко. Чрез използването на технологични средства и мрежи хората могат да наемат, обменят и споделят стоки и услуги в невъобразим досега мащаб. Предприемачи, финансови експерти и търговци на дребно посочиха съвместната консумация като алтернативен начин за постигане на целта, без да се харчат много пари, които постепенно могат да се прилагат в общите рамки. По този начин той стана обект на много видове изследвания и проучвания. Термините „икономика на споделянето“, „партньорска икономика“, „колаборативна икономика“, „икономика на търсенето“, „съвместно потребление“ обикновено се използват в един и същ контекст, но имат различни значения и приложения.
Идеята за споделено потребление е семпла
Тя се основава на споделяне, наемане и заемане. Ако имам нужда от стълба и нямам такава, заемам такава от някой съсед. Това, което печеля от тази процедура, е да постигна това, което искам, с най-малко разходи, не само за придобиване на нещо, но и за поддържането му. Тoзи метод съществува отдавна (библиотеките са пример), но се появява отново, особено в ерата на интернет и по време на кризи. Това преоткриване на традиционното пазарно поведение като наемане, отдаване под наем, размяна, споделяне, подаряване се улеснява чрез технологията и степента на привлекателността му е далеч по-голяма от очакваното.
Доколко обаче сме готови нашите общества и ние като потребители да заемем наша собственост или да консумираме по-малко от останалите? Този модел се опитва да въведе нов начин, по който глобалната икономика ще работи, особено когато замърсяването на природата непрекъснато се увеличава, а природните ресурси се изчерпват. Целта на съвместното потребление е да превърне съществуващия интерес на хората в придобиването и притежаването на вещи към по-добрия и по-лесен достъп до стоки и услуги. В Гърция най-популярният сегмент на съвместно потребление е настаняването на гости, но собствениците, които решат да отворят къщите си за гости за краткосрочно настаняване, са изправени пред няколко предизвикателства, като най-обичайното е конкуренцията.
В рамките на проекта COL-SUMERS, партньорството има за цел да приближи възрастните хора, т.е. хората над 60-годишна възраст, до концепцията на съвместно потребление, за да разширят възможностите си, както и за осигуряване на основни стоки.
Потребителските нагласи отблизо
Ново проучване на ВЕЅСО - Бългapcĸaтa cтapтъп acoциaция, показва, че през 2019 г. 85% от българите при пазаруване в онлайн магазини са предпочели да платят в брой при доставката. Методът „наложен платеж“ е доминиращ у нас, тъй като българите нямат доверие на онлайн търговците и се притесняват от евентуална измама. Доверието в онлайн търговията е най-ниско у нас спрямо другите страни от ЕС. Едва 5% плащат с карта цялата сума преди да са видели продукта, а 10% взимат онлайн лизинг. По време на извънредното положение в България обаче това се е променило, като делът на плащащите при доставката е намалял до 50%. Според търговци онлайн плащанията са се увеличили заради затварянето на множество малки магазини и преминаването им към онлайн търговия, но хората са свикнали да пазаруват от тях и им имат доверие.
В българските сайтове най-много са обявите за дрехи (41%), спортните артикули заемат едва 10%, а бебешките стоки и техниката са съответно с дял от 6% и 5%. Попитани какво купуват най-често онлайн, 54% отговарят: модни артикули и аксесоари.
Само факти
- 45% от българите, които пазаруват онлайн, са похарчили между 100 лв. и 500 лв. само в един сайт през 2019 г.
- 27% са дали между 500 лв. и 1000 лв. за една година.
- До 100 лв. за година онлайн са похарчили 11% от потребителите.
- Останалите са дали над 1000 лв.
Онлaйн пpoдaжбитe през миналата година в Европа възлизaт нa 636 млpд. eвpo. Kaтo цялo oĸoлo 67% oт нaceлeниeтo в Eвpoпa пaзapyвa oнлaйн. Cлeд Соvіd-19 oбaчe, oчaĸвaният cпaд пpи виpтyaлнитe пoĸyпĸи e oĸoлo 20%. Cпopeд дaнни нa ВЕЅСО пpoгнoзният cпaд в Бългapия e мeждy 40-60% поради зaгyби нa ĸлиeнти нa лoĸaлнo paвнищe.
Бъдеще за изкуствения интелект
Европейската комисия възнамерява да представи законодателно предложение за изкуствения интелект в началото на 2021 г. В очакване на текстовете ЕП сформира специална комисия, за да анализира отражението на изкуствения интелект върху европейската икономика. На 20 октомври Парламентът прие три доклада, очертаващи как ЕС може да регламентира изкуствения интелект по възможно най-добър начин, за да стимулира иновациите, да наложи етични стандарти и да укрепи доверието в технологиите. Препоръките са да се изготви режим за носене на отговорност във връзка с различните рискове, произтичащи от новите технологии. Целите са правна яснота за бизнеса и да се убедят гражданите, че изкуственият интелект подлежи на контрол, също така да се обърне внимание върху проблемите на интелектуалната собственост, чрез ефективна система на закрила. Сред въпросите, които трябва да бъдат решени, е кой притежава интелектуалната собственост върху нещо, създадено изцяло от изкуствен интелект. Комисията по правни въпроси на ЕП вече работи върху доклад за използването на изкуствен интелект за граждански и военни цели, а Комисията по култура и образование – върху използването на изкуствен интелект в сферите на образованието и културата и в аудиовизуалния сектор. ЕС иска да създаде подходяща среда за европейските изследователи, разработчици и фирми. Комисията ще увеличи публичните и частните инвестиции в технологии с изкуствен интелект до 20 млрд. евро годишно.
Пазарът в цифри
- Полезната площ на жилищата у нас варира от 25-30 кв. м до над 100 кв. м средно на човек в отделните общини.
- В почти всички големи общини - Столична, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Русе, полезната площ на човек от населението е 30-40 кв. м.
- В 134 общини полезната площ на жилищата е в рамките на 40-60 кв. м на човек. Това е площта, на която живеят голяма част от българите извън най-големите градове. В някои случаи тя надхвърля 100 кв. м, като това е или в много малки и/или обезлюдяващи се общини, или в някои морски курорти, в които има повече жилищна площ, предназначена за туристи, които обаче не са отчетени в данните за постоянните жители.
- Една голяма територия от Видин до Русе, Разград и Търговище се отличава с по-висока полезна площ спрямо другите райони на страната.
Календар на потребителя
Oт 3 ноември потребителите получиха нова административна услуга - cвидeтeлcтвo зa cъдимocт мoжe дa ce зaяви и пoлучи oт Миниcтeрcтвoтo нa прaвocъдиeтo чрeз oтдaлeчeни и квaлифицирaни e-идeнтификaция и e-пoдпиc нa бългaрcкaтa кoмпaния Еvrоtrust Tесhnоlоgiеs. C мoбилнoтo прилoжeниe нa кoмпaниятa грaждaнитe мoгaт дa пoиcкaт eлeктрoннo cвидeтeлcтвo зa cъдимocт дирeктнo прeз мoбилния тeлeфoн. То имa cъщaтa cилa кaтo cвидeтeлcтвoтo зa cъдимocт, издaдeнo нa хaртиeн нocитeл. E-дoкумeнт мoжe дa се заявява нa caйтa www.justice.government.bg.
На 24 и 25 ноември в зала Арена Армеец ще се проведе кариерно експо за квалифицирани кадри – първият ден в хибриден формат, а вторият онлайн. Предвидени са над 20 съпътстващи прояви за успешна кариера и щастлив живот.
Нова е-услуга предлага Държавна агенция „Електронно управление“ - подаване по електронен път на Данъчна декларация по чл.14 от Закона за местните данъци и такси за облагане с данък върху недвижимите имоти. Услугата вече е достъпна на адрес: https://egov.bg/wps/portal/egov/services/taxes-for-citizens/community-taxes/b6de4162-731d-4035-b0d0-b4732667e966
|