Начало

Как да се предпазим от завличане с пари назаем?

Избягвайте поръчителството, застраховайте се с документи

В кризата все повече хора имат нужда от пари назаем, но не успяват или изобщо не възнамеряват да ги върнат. Банките преследват длъжниците си с всички законови средства. За разлика от тях частните лица - обикновени хора, които са услужили с пари назаем на някого, често остават с впечатлението, че като не им върнат парите, просто „пият една студена вода" и това им остава за урок друг път да не дават.

Както банките, така и частните лица могат да се застраховат с документи срещу риска да не им върнат парите (това важи и за поръчители по заеми). От правна гледна точка има поне 2 сигурни начина да подведеш под отговорност човек, на когото си дал пари назаем или си му станал поръчител пред финансова институция.

Договор за заем между частни лица и Запис на заповед

Освен финансовите институции, обикновените хора също имат право да сключват помежду си юридически валидни договори за заем. Добре е договорът за заем да е съпроводен с т.нар. „Запис на заповед". Дори човек да разполага само с един от двата документа („Запис на заповед" е по-силният самостоятелен инструмент), това пак дава основание съдът да се произнесе в негова полза.
Бланки на „Договор за заем" и „Запис на заповед" може да се разпечатат свободно от Интернет, но е добре да се изготвят за всеки конкретен случай от опитен адвокат, за да не се окажат невалидни пред съда (примерно, ако липсва някакъв важен атрибут). Освен един адвокатски хонорар (около 40 лева), заемодателят няма други разходи по издаване на документите. Договорът за заем и записът на заповед не се заверяват нотариално, не се изисква върху тях да се поставят печати, да се подписват пред свидетели и др.

Важна забележка: Когато длъжникът подписва договора или издава „Запис на заповед", трябва да изпише ръкописно поне трите си имена. Така, дори и да оспори автентичността на подписа си в съда (което е много честа практика), графологичната експертиза ще докаже, че подписът е негов.
Най-добре е длъжникът да подпише "Договор за заем" и "Запис на заповед" преди да е взел парите, но може и след време, когато възникнат съмнения в неговата коректност. За съда е без значение кога са подписани документите, важното е да са валидни.

Събиране на дългове по съдебен ред

Ако разполага с „Договор за заем" и/или „Запис на заповед", човек може да си събере парите по съдебен ред. След като разгледа случая, съдът издава изпълнителен лист в полза на ищеца. С него съдия-изпълнител може да запорира банковите сметки и трудовите възнаграждения на длъжника, да издаде забрана на лицето да напуска страната, да му  изземе имущество и др. Проблемът е, че някои от длъжниците не разполагат с имущество, нито със законни доходи и няма какво да им се вземе.

Възлагане на случая на фирма за изкупуване на дългове

Тогава потърпевшият може да си продаде дълга. Много от бившите силови играчи направиха фирми и сред дейностите им е т.нар. „изкупуване на дългове" (или просто събиране на пари от длъжници срещу определен процент). От услугите им масово се възползват банки, телекомуникационни компании и други фирми за комунални услуги, но те работят и с частни лица. С валиден „Договор за заем" и/или „Запис на заповед" човек може да възложи събирането на дълг на такава фирма. Тя поема случая - прилага съответния натиск върху некоректния платец да върне парите, след което си удържа определен процент. За суми от порядъка на 10 000 лева комисионата обикновено е 30%. При по-малки дългове процентът може да достигне до 50, а за по-големи договори - да падне до 10%.