Начало

Седмичен бюлетин брой 7 (584)

   Тест на шампоани   

В миналия брой започнахме представяне на нашето изпитване на 26 марки шампоани със зелени претенции. В пози брой представяме какво показа проучването на съставките в шампоаните.

       На базата на задълбочения преглед и анализ на съставките съставихме и обобщена класификация по безопасност. Групирахме шампоаните в три групи, според наличието на притеснителни съставки - зелена, жълта и червена, както можете да видите в следващата таблица:

       Впечатление прави, че в зелената група попадат четири български производителя - Soap Factory, Krista G, Hristina и Herbis. В България производството на шампоани и козметични продукти има дълга и разнообразна история. Страната разполага с традиции в козметичната промишленост и етеричните масла, които започват още през XX век с развиването на производство на розово и други ароматни масла, използвани в козметиката. Български производители не само обслужват вътрешния пазар, но и изнасят значителни количества козметика, включително шампоани, в страни от ЕС и извън него, като част от по‑широката експортна активност на сектора.

В следващия брой ще ви запознаем с оценките на потребителите.

Пълното проучване можете да прочетете на:  https://aktivnipotrebiteli.bg/тест/226/Еко-или-„еко“-шампоани-купуваме? 

15 март - Световен ден на правата на потребителите

На 15 март по традиция отбелязваме Световния ден на правата на потребителите. Защо го правим и за какво ни напомня той?

       На 15 март 1963 г. американският президент Джон Ф. Кенеди обявява за първи път пред Сената идеята за Закон за защита на потребителите. Той формулира четири основни права на потребителя: правото на безопасност, на информация, на избор и да бъде чут. Впоследствие са добавени още четири права: на образование, на задоволяване на основните потребности, на обезщетение и на здравословна околна среда. Тези осем основни права са залегнали в правилата за защита на потребителите, приети от ООН.

       За първи път празникът е отбелязан на 15 март 1983 г. и оттогава става важна дата за потребителските организации в цял свят. Две години по-късно, на 9 април 1985 г., Общото събрание на Организацията на обединените нации одобрява идеята той да стане Световен ден на правата на потребителите, като се координира от Потребителския интернационал /Consumers International/ /ПИ/ и се признава в световен мащаб. Той повишава осведомеността и води до значима промяна по отношение на належащите предизвикателства, пред които са изправени потребителите. Ежегодно Потребителският интернационал свързва и ангажира своите 200 членове – организации на потребителите в над 100 страни по света, около основна тема. С нея членовете провеждат събития, ангажират се със своите местни медии, изготвят доклади, застъпват се пред национални правителства, работят с компании от държавите и провеждат директни разговори с потребителите.

       Тази година, в навечерието на Световния ден на правата на потребителите, от ПИ оповестиха: „В  нашия  глобален  дигитален пазар безопасността на продуктите бързо се превърна в критичен  проблем, който оказва влияние върху живота,  доверието на потребителите и световната икономика. За Световния ден на правата на потребителите на 15 март 2026 г. каним   всички  защитници  на правата на потребителите да  помогнат за справянето с проблемите, произтичащи от  продукти с лошо качество, като повишат осведомеността и предприемат действия под мотото „Безопасни продукти, уверени потребители“.     

У нас

       В България Световният ден на правата на потребителите се чества от 1991 г. а от 2006 г. е в сила Законът за защита на потребителите. Той урежда защитата на потребителите, правомощията на държавните органи и дейността на сдруженията на потребителите. Целта му е да осигури защита на основните права на потребителите:

1. право на информация за стоките и услугите;

2. право на защита срещу рискове от придобиването на стоки и услуги, които могат да застрашат живота, здравето или имуществото им;

3. право на защита на икономическите им интереси при придобиването на стоки и услуги при нелоялни търговски практики и способи за продажба, неравноправни договорни условия и предоставянето на гаранции за стоките;

4. право на обезщетение за вреди, причинени от дефект на стоки;

5. право на достъп до съдебни и извънсъдебни процедури за разрешаване на потребителски спорове;

6. право на образование по въпроси, отнасящи се до защитата им;

7. право на сдружаване с цел защита на интересите им;

8. право на представителство пред държавните органи, вземащи решения по въпроси, които ги засягат.

       Българска национална асоциация „Активни потребители“ е член на Потребителския интернационал и работи усилено за спазване и разпространение на неговите принципи и действия в защита и на българските потребители. Всяка година тя се включва в инициативите на ПИ по повод на Световния ден на правата на потребителите.

       Асоциацията осъществява общественополезна дейност, свързана със защита на правата и интересите на гражданите като потребители, информиране и обучение на потребителите и възпитаване на екологично потребителско съзнание, като съсредоточава усилията си в следните основни насоки: предоставяне на информация относно предлаганите на пазара стоки и услуги; информиране и обучение на потребителите за рисковете, свързани с употребата на стоки и услуги и начините за избягването им, както и за въздействието на стоките върху околната среда; информиране и обучение на потребителите за различните начини за защита на икономическите им интереси; предоставяне на информация за действащото в България законодателство в областта на защитата на потребителите и опазване на околната среда;  проучване на световния опит в областта на потребителската защита и опазването на околната среда и изготвяне на предложения за правни, икономически и политически мерки за защита на потребителите и опазване на околната среда в България.

       Друга цел в дейностите на асоциацията е усвояването на европейските и световни достижения в областта на потребителската защита в България. Тя участва в множество международни организации и мрежи за сътрудничество, което дава възможност не само за усвояване на чуждия опит, но и за пряко участие в международни кампании и проекти по актуални проблеми. Асоциацията членува в следните международни организации: Потребителския интернационал (Consumers International) от 28.04.2005 г. http://www.consumersinternational.org/; Европейска асоциация на потребителите (BEUC) - от 30.11.2007 г. http://beuc.eu/; Трансатлантически потребителски диалог (TACD) - от 2007 г. http://www.tacd.org/; Международна организация за потребителски проучвания и тестове (ICRT) - от 2009 г. http://www.international-testing.org/; Европейската асоциация за потребителското представителство в стандартизацията (ANEC) - от 2013 г. http://anec.eu.

       В сферата на защитата на потребителските права у нас функционира и Европейският потребителски център България /ЕПЦ/. Той предлага безплатна информация и съвети по конкретни извънсъдебни трансгранични потребителски въпроси. ЕПЦ България е част от Мрежата на европейските потребителски центрове (ECC-Net). Мрежата се състои от 29 центъра във всички държави членки на ЕС, Исландия и Норвегия. Работи съвместно с Международния потребителски център в Обединеното кралство. Тези центрове предлагат безплатна и персонализирана информация, съвети и помощ на потребители, които имат проблеми с трансгранични сделки в друга държава. Мрежата ECC-Net е създадена през 2005 г. от Европейската комисия, за да засили доверието на потребителите във вътрешния пазар. Мрежата помага на гражданите да гарантират, че техните потребителски права се зачитат и да се възползват от предимствата на единния пазар. ЕПЦ България се финансира от Европейската комисия и Комисията за защита на потребителите на България.

       Всичко за работата на ЕПЦ България, услугите, които предлага на българските потребители, както и много казуси от практиката на тази мрежа ще научите на: https://www.ecc.bg/bg.

       В следващите седмици очаквайте актуални новини от ПИ за подготовката и провеждането на Световния ден на правата на потребителите. Следете сайта и седмичния бюлетин на Активни потребители.

   Портфейлите за цифрова самоличност: 2026-та е решаваща   

       Според европейските регламенти, официален държавен цифров портфейл трябва да бъде реалност до края на 2026 г. Всяко забавяне носи не само административни рискове за страната ни, но и заплаха от технологична изолация на българските граждани в рамките на ЕС. Проектът трябва да бъде устойчив във времето, независимо от политическата конюнктура.

       Регламентът за цифровата самоличност влезе в сила през май 2024 г. и ще даде възможност за цифрова трансформация на обществените услуги, както и възможност за цифров и дори трансграничен достъп до тях. Защо това е необходимо? Най-краткият отговор на ЕК е:

       „Услугите от публичния и частния сектор все повече се предлагат онлайн, което създава нарастваща необходимост от сигурно цифрово удостоверяване на самоличността. В същото време са налице заплахи за неприкосновеността на личния живот в цифровата сфера, като хората все повече се притесняват от профилиране и наблюдение. Цифровата самоличност се основава на принципа, че всеки трябва винаги да контролира своята цифрова самоличност. Портфейлите на ЕС за цифрова самоличност са средството за постигане на тази цел. Гражданите трябва да могат да носят със себе си своята цифрова самоличност в целия ЕС, като се придвижват безпроблемно през границите, без да губят контрол върху своите данни, като неприкосновеността на личния живот и сигурността са в основата на проекта“.

       Според регламента, всяка държава членка трябва да предостави поне един портфейл, създаден съгласно общи спецификации с отворен код. Портфейлът ще бъде на разположение на всеки гражданин на ЕС, пребиваващ или с бизнес в ЕС, който иска да го използва. Той ще бъде на разположение на всеки потребител онлайн или офлайн. Използването му ще бъде незадължително.    

Факти в подкрепа

• Проучване на Евробарометър на нагласите на европейците за въздействието на цифровизацията върху ежедневието им показва:
• Седем на всеки десет души смятат, че са достатъчно квалифицирани, за да използват цифровите устройства, които са част от ежедневието им.
• Още повече (почти осем на всеки десет) биха искали производителите да бъдат принудени да направят устройствата по-лесни за ремонт.
• Но делът пада до четири на всеки десет, ако това е обвързано с по-високи цени.
• По отношение на личните данни 40% от хората са готови да споделят своите данни, за да подобрят медицинските изследвания и грижи – ако това е със сигурни средства.
• Малко над 60% заявяват, че ще им е полезно да имат един цифров идентификатор за всички онлайн услуги.

Повече сигурност

       Зад сухото бюрократично понятие „цифров портфейл“ стои мобилно приложение, което обещава да сложи край на разкарването по гишета на различни интитуции. Чрез него всеки гражданин ще може:

• Да доказва самоличността си навсякъде в ЕС с няколко клика;
• Да съхранява и споделя официални документи (дипломи, сертификати, удостоверения);
• Да подписва документи с квалифициран електронен подпис директно от телефона си.

Основният акцент в бъдещата разработка ще бъде върху сигурността и пълния контрол на потребителя върху личните му данни - концепция, която трябва да се заложи в самата архитектура на приложението.

Ползи

Ползите от европейския портфейл за цифрова самоличност са многобройни, например:

• по-лесен достъп на гражданите до обществени и частни услуги
• личните данни са защитени, тъй като потребителите споделят само необходимото
• подобрена киберсигурност благодарение на строги стандарти за сигурност
• публичната администрация и предприятията ще могат по-ефективно да предотвратяват измами
• по-малко администриране и по-ниски разходи за автентификация на клиента за предприятията
• всеки може да използва цифрови услуги благодарение на сигурен електронен достъп

Пример: Използване на европейската цифрова самоличност: кандидатстване за банков заем. Кандидатстването за банков заем е процес, който обикновено включва множество етапи — от насрочване и провеждане на физически срещи до събиране и подписване на множество документи на хартия и повтаряне на операцията, ако има липсващи документи. С помощта на европейската цифрова самоличност потребителят ще трябва само да избере необходимите документи, съхранявани локално в неговия цифров портфейл, за да изпълни искането на банката. Така се създават подлежащи на проверка цифрови документи, които се изпращат по сигурен начин на банката, след което процесът на кандидатстване може да продължи. 

Подготовка

       Европейската комисия финансира четири пилотни проекта за тестване на портфейлите на ЕС за цифрова самоличност - изпитва се функционирането на портфейлите на ЕС за цифрова самоличност в широк кръг ситуации, преди да бъдат пуснати в употреба в целия ЕС. Участват над 350 частни дружества и публични органи в 26 държави от ЕС и Норвегия, Исландия и Украйна. В основата на подготовката са принципите: Европейските портфейли за цифрова самоличност ще създадат универсално, надеждно и сигурно средство за цифрова идентификация за всички европейци. Те ще позволят на всички в Европа да се идентифицират по сигурен начин, когато имат достъп до публични и частни услуги, както и да съхраняват и показват цифрови документи като мобилни шофьорски книжки и образователни удостоверения — всичко това от мобилните си телефони. Те също така ще подобрят неприкосновеността на личния живот, като споделят само точната информация, за която е постигнато съгласие.  

       От нашето Министерство на електронното управление съобщиха, че държавният електронен портфейл е ключов елемент от дигиталната трансформация на България. Той засяга всеки гражданин и всяка компания, затова успехът му е възможен само чрез реално партньорство между държавата и бизнеса. В държавния електронен портфейл всички услуги ще бъдат свободни за ползване и развитие, като същевременно ще бъде осигурена възможност частният пазар да продължи да се развива успоредно. Архитектурата и техническата спецификация на електронния портфейл са разработени съвместно с бизнеса. Категорично беше заявено, че собствеността на портфейла ще бъде и трябва да остане държавна. Вече са разработени проекти за портфейла и закон за неговото внедряване и използване. От 17 февруари техническата архитектура на екосистемата на Европейския портфейл за цифрова самоличност (ЕПЦС) и проектът на Закон за Европейския портфейл за цифрова самоличност са предоставени за обществено обсъждане.

       И да не забравяме. Срокът за въвеждане на европейските портфейли за цифрова самоличност е краят на 2026 г.

   „Активни потребители“ и в медиите   

Докога трябва да сменим водомерите и важи ли изисквнето и за топла, и за студена вода? 

Експерт: В дигиталния портфейл ще можем да съхраняваме нотариални актове, копия от дипломи и други документи, подписани електронно

   Пазарът в цифри   

• Ново проучване на Евробарометър на нагласите на европейските граждани показва:
• Мнозинството от европейските граждани са загрижени за сигурността и безопасността във връзка с активни конфликти (72%), тероризъм (67%), природни бедствия вследствие на изменението на климата (66%), кибератаки (66%) и неконтролирана миграция (65%) 
• 89% от респондентите заявяват, че държавите членки на ЕС трябва да бъдат по-единни, за да се справят с тези глобални заплахи 
• 86% от европейските граждани желаят ЕС да има по-силен глас, а 73% искат повече европейски средства за справяне със заплахите на международно равнище.

   Календар на потребителя   

На 23 февруари Обучителен център "Темида" организира онлайн сертифициран курс на тема:
„Киберсигурност и ИИ. Съответствие с EU AI Act“  

От 25 до 27 февруари Обучителен център "Темида" организира Специализиран практически курс за Длъжностни лица по защита на личните данни (DPO)

На 26 февруари Семинари.bg ще проведе онлайн курс на тема: „Финансово-счетоводни аспекти на онлайн търговията и използване на ИИ за отчети“.

БТПП информира за новото си електронно издание "Феноменът изкуствен интелект“ /през призмата на комплексен реинженеринг/, на проф. д.ик.н. Божидар Хаджиев. Изданието е предназначено за тези, които разбират, че всичко в света е взаимосвързано и взаимно се прониква чрез енергия и информация, че промените са единственото устойчиво нещо в живота и са функция от необозрими технологии, които могат да се използват както за добро, така и за лошо развитие. Изследването е фокусирано върху необходимостта от разумно и целесъобразно използване на технологиите на ИИ за успешно развитие на човешката цивилизация.

В мрежата у нас се появи „Дари време“ – платформа, в която всеки може да дари своите време и експертиза в помощ на хората в бедност и нужда. Дарителите на време влизат в нова обществена и професионална роля, която платформата нарича Дарител на време. Това са хора от бизнеса и свободните професии, които предоставят конкретни реални услуги – експертиза, която обикновено е скъпа и труднодостъпна. Паралелно с това съществува и вътрешен екип от професионалисти – HR специалисти, финансисти, маркетинг и PR експерти, както и програмисти, които изграждат, развиват и поддържат платформата изцяло чрез дарено време. Едно от основните правила е, че не се удържат средства и не се изплащат заплати, за да може максималната стойност под формата на време, експертиза и средства да достига директно до хората в нужда.

ЕК обяви създаването на нова работна група с цел да поддържа и укрепва способността на ЕС да гарантира, че вносът от трети държави отговаря на стандартите на ЕС. Инициативата има за цел едновременно да защити потребителите и да подкрепи работните места и растежа на производителите в Съюза. Работната група ще се фокусира основно върху безопасността на храните и фуражите, контрола на остатъчните вещества от пестициди, както и върху координирани действия на ЕС за мониторинг на конкретни вносни продукти. В нея ще участват експерти от Европейската комисия и държавите членки. Основната цел на политиката на ЕК в областта на безопасността на храните е да осигури най-високо ниво на защита на здравето на хората, животните и растенията. Това включва гарантиране на безопасна и питателна храна за потребителите в ЕС и спазване на най-високите стандарти за фуражите. Строгите правила за внос, свързани с хигиената на храните и фуражите, безопасността на потребителите и здравния статус на животните и растенията, имат за цел да гарантират, че всички внасяни продукти отговарят на същите високи стандарти като произведените в ЕС. Тези правила се прилагат за всички продукти, предлагани на пазара на Съюза, независимо от техния произход.

ЕС въвежда ясни етикети за безалкохолни и нискоалкохолни вина. За да се изяснят правилата относно вината с намалено алкохолно съдържание, терминът „без алкохол“, придружен от израза „0,0 %“, ще може да се използва, ако алкохолното съдържание на продукта не надвишава 0,05 об. %,. Продуктите, чието алкохолно съдържание е над 0,5 об. %, но в същото време вече са с поне 30% по-ниско от стандартното алкохолно съдържание на категорията вино преди намаляване на алкохолното съдържание, следва да бъдат етикетирани като „с намалено алкохолно съдържание“.

ЕК ще преразгледа насоките относно защитата на малолетните и непълнолетни към Законодателния акт за цифровите услуги. Целта е да се засилят мерките, които онлайн платформите трябва да предприемат, за да предотвратят излагането на младежите на вредно съдържание и те съответно да получат възможност да докладват лесно такова съдържание. Освен това Комисията ще приеме насоки, също в рамките на Акта за цифровите услуги, относно доверените податели на сигнали, за да изясни тяхната роля в борбата с незаконното съдържание и кибертормоза.