Начало

Пластмасите в битовите отпадъци

Основни характеристики и източници на пластмаси в битовите отпадъци

Пластмасите се нареждат сред най-значимите открития на ХХ век. Те са икономични, светлоустойчиви, трайни, пластични, устойчиви на влага, химични реагенти и разлагане. Тези техни свойства, особено тяхната устойчивост на атмосферни влияния и биологично разграждане предизвикват сериозни проблеми, тъй като попаднали в природата те практически остават там за изключително дълго - една найлонова торбичка се разгражда около 200 години.

Събиране и сортиране на пластмасови отпадъци

Поради голямото разнообразие от пластмасови изделия за средностатистическия потребител е практически много трудно да сортира пластмасовите отпадъци, които акумулира в своето ежедневие. Ниското тегло на пластмасите и големият обем на пластмасовите изделия също създават трудности при рециклирането им. За получаване на един тон рециклирана пластмаса са необходими например 20 000 бутилки.

Първата стъпка в оползотворяването на пластмасовите отпадъци е тяхното събиране и сортиране. За да се избегнат затрудненията на потребителите при сортирането на пластмасовите отпадъци, в САЩ е разработена система за маркиране на различните типове пластмаси, която днес е широко възприета и постепенно се въвежда и у нас.

Въпреки затрудненията при рециклирането на пластмасите то нараства прогресивно.

Рециклиране

Твърдите пластмасови бутилки, контейнери и други обемисти пластмасови отпадъци са най-рентабилни за рециклиране. По-лесно се рециклират термопластичните пластмаси. Например полиетилен терефталатът се преработва във фибровлакна за килими, дюшеци и дрехи. От рециклираните PVC пластмаси се произвеждат канализационни тръби, подметки на обувки и подови настилки. Полипропиленовите пластмаси се рециклират до щайги и саксии за цветя, а от

полистиреновите пластмаси след рециклиране се произвеждат офис принадлежности.

Термоустойчивите пластмаси (около 20% от цялото количество пластмаси) след рециклиране се използват като пълнители в различни изделия. При някои начини на рециклиране пластмасите се превръщат в основни химични суровини за нефтопреработвателните и химическите заводи.

Трудности при рециклирането

Механично рециклираните смесени пластмаси се използват за изработване на домакински мебели, покривни конструкции, кабелни покрития, огради. Смесването на различни видове пластмаси води до снижаване на качеството, поради което и повечето производители предпочитат предварително сортирани пластмасови отпадъци за преработка. Това налага подходяща схема за събиране и сортиране на

пластмасовите отпадъци.

В екологичен и икономически аспект значението на рециклирането на пластмаси не е еднозначно положително. Може да се твърди, че щетите върху околната среда и направените разходи за транспортирането на големи разстояния на огромния обем от пластмасови отпадъци и тяхната преработка нанасят на околната среда дори по-големи щети, отколкото едно ново производство на пластмаси. В същото време са правени изследвания, които показват, че ако се забранят пластмасовите опаковки, обемът на битовите отпадъци ще нарасне със 150%, теглото на опаковките с 300%, а консумираната енергия при производството на опаковки ще се удвои.

Пластмасовите отпадъци като източник на енергия

Чистите пластмасови отпадъци могат да се използват като източник на енергия посредством изгаряне с отделяне на топлина, производство на гориво от отпадъци или на гориво от опаковки. В Западна Европа пластмасовите отпадъци се оползотворяват като високо калоричен източник на енергия. Проблем представляват отделяните диоксини и фурани, които са сред най-токсичните химикали произведени от човека.

Какво е необходимо да се направи в бъдеще?

Съществуват технологии за биологично разграждане на пластмаси, но това е скъпоструващ процес и не би могъл да бъде основа на бъдещото управление на пластмасовите отпадъци. Необходимо е да се съсредоточат усилията в екологосъобразно съхраняване на суровините, разделно събиране на отпадъците и нарастване на процента на рециклираните отпадъци. Необходимо е развиване на местни, национални и международни стратегии за ефективно управление на отпадъците, както и създаване на нова законова база, която да предвижда и икономически механизми за въздействие.