Кърменето и допълнителното хранене на детето

Като най-добър старт в живота Световната здравна организация (СЗО), УНИЦЕФ и здравните агенции по света препоръчват на майките да кърмят децата си изключително до 6 месеца и да продължат кърменето колкото е възможно по-дълго, като едновременно им дават други храни и напитки. Тези храни трябва да имат висока хранителна стойност, съответстваща консистенция и да се дават по подходящ начин. Ние разглеждаме въпроса как да направим успешен прехода от изключителното кърмене към обща храна, като кърменето продължава по начин, който да е израз на нежност и грижа.

Защо майчината кърмата продължава да бъде идеалната храна за децата до 6 месечна възраст?

Кърмата е висококачествена, питателна и енергийно богата храна, която е лесно смилаема. Кърмата съдържа елементи, които помагат за абсорбирането на хранителните вещества.

Бебе, което продължава да бъде кърмено, никога не остава гладно. Кърмените деца регулират количеството приета храна на ден – когато са гладни дават знак, плачат и желаят да бъдат накърмени. Когато намалят кърменето и продължат да приемат друга храна, бебетата продължават да контролират количеството храна. Ако не харесват определена храна или храната не им е достатъчна, те могат да приемат повече кърма.

Майчиното мляко осигурява защита. Антиинфекциозните елементи в майчиното мляко създават защита срещу болестите и спомагат за по-лекото им преболедуване. Тази защита продължава да бъде полезна и след шестия месец, защото приемът на допълнителни храни и напитки може да изложи децата на повече инфекции и патогени с хранителен произход във време, когато имунната им система все още се развива. Защита се осигурява дори когато кърменето е намалено на няколко пъти дневно.

Кърменето подпомага възстановяването след боледуване. Болните бебета не желаят да се хранят, но обикновено не отказват да бъдат кърмени. В отговор на пристъпите на болестта, майките могат да осигурят питателно, успокояващо и лековито майчино мляко. Факторите на растежа в майчиното мляко спомагат за възстановяването при диария. (Ако бебето е толкова зле, че не желае да бозае, трябва незабавно да бъде заведено в болница.)

Продължава специалната връзка между майката и бебето. Кърменето осигурява ценен емоционален контакт между майката и бебето.
След 6 месечна възраст децата се нуждаят от други храни като допълнение към майчиното мляко, които да посрещнат техните нараснали хранителни нужди. Терминът, употребяван за храните и напитките, които се дават, е „допълнително хранене”. Храните, които се дават трябва да „допълнят”, т.е да направят пълно осигуряването на енергия и хранителни вещества.

В повечето семейства по света по-големите бебета (6-12 месеца) и малките деца са хранени с храна, която се приема и от останалата част на семейството. Това, разбира се, не означава, че след 6-месечна възраст децата трябва веднага да преминат от изключително кърмене към храната на останалите членове на семейството. По-големите бебета и деца се нуждаят от по-питателна храна, „най-добрата част” от храната на семейството, приготвена по съответен начин (пасирана, нарязана, сварена и т.н.), за да отговаря на възможностите на детето да я приеме.

С началото на допълнителното хранене за кърменото бебе настъпва нова фаза в социалното, емоционалното и поведенческото развитие, особено когато освен майката в храненето се включат и други хора. Също така допълнителното хранене създава възможности за развитие на комуникацията, координацията и моторните умения, и може да постави основата на вкусови предпочитания, които да се запазят в по-късна възраст. Когато въвеждането на допълнителните храни става с внимание, грижа и търпение, връзката на майката и бебето не само няма да се прекъсне, а и още повече ще се засили чрез кърменето. СЗО и УНИЦЕФ препоръчват допълнителното хранене да бъде навременно, съответстващо на хранителните нужди на детето, сигурно и отговорно.

Кога да започнем?

Кърменето като единствен вариант на хранене е достатъчно, за да посрещне нарастващите хранителни нужди на повечето бебета до шестмесечна възраст. По това време няколко крайъгълни камъка в развитието на бебето са определящи за неговата готовност да се храни с нова храна (мека и полутвърда): децата трябва да се научат да седят, да контролират положението на главата си и да слагат храна в устата си. Също така се развива и тяхната храносмилателна и имунна система.

Хигиенни изисквания за приготвянето на храната

Даването на други храни на кърмените деца след 6-я месец ги излага на потенциални инфекции. Бебетата са особено уязвими към диария и инфекции на храносмилателния тракт. Най-честите причинители на диария са свързани с приема на замърсена храна. Добрите практики на приготвяне на храна при висока хигиена, са особено важни за малките деца.

Какви храни да даваме?

Между 6 и 24 месец децата израстват бързо и тогава енергия и потребността им от витамини и минерали нараства, но техния стомах е все още относително малък (30 мг/кг телесна маса – приблизително колкото е размерът на една чаша). През този период децата имат нужда от по-питателна храна, която доставя на организма достатъчно хранителни вещества в неголямо количество.

Сравнено с по-възрастните членове на семейството, децата се нуждаят от пропорционално повече месо, варива, млечни продукти и зеленчуци и по-малко от основния елемент на храната в даденото домакинство като ориз, царевица и др. Последните продукти трябва да бъдат сварени или пасирани с майчина кърма, преварена вода, кисело или прясно мляко. Малките деца се нуждаят от твърда или полутвърда храна, повече отколкото от течности или сосове, супи или задушени ястия. В някои случаи семействата могат да предпочетат да приготвят храната на децата на възраст между 6 и 24 месеца отделно.

Коя храна е по-добре избягваме?

Различните видове пакетиран чипс и снакс, който имат ниска хранителна стойност и са прекалено солени.
Вафли, бисквити, солети, газирани напитки и други – всички те осигуряват енергия, но нямат съществена хранителна стойност. Те запълват стомаха на детето и намаляват апетита му за по-хранителните ястия. Освен това почти всички подобни лакомства съдържат, и то в не съвсем безобидни дози, множество консерванти, оцветители, преработени мазнини. Също така могат да причинят разваляне на зъбите.
Чайовете и изкуствените сокове също запълват стомаха на детето. Жаждата му може да бъде удовлетворена от кърма или преварена вода.

Изкуствените смеси (infant formula)

В някои общности, първата „друга храна”, давана на кърмените бебета, е изкуствената смес, произведена от компаниите за детски храни. Често срещана заблуда е, че даването на изкуствени смеси  („follow on formula”), които се препоръчват след шестия месец, е по-добра храна за детето от всяка друга. Надписите на кутиите като „За по-добър растеж и развитие” и „Обогатена с желязо и витамини” спомагат за създаването на това впечатление. Всъщност не е необходимо да се дават изкуствени храни на децата от 6 до 24 месец, които са кърмени. Изкуствените смеси просто заместват кърменето и излагат децата на ненужен риск от заболявания. Важно е обаче да се дават млечни продукти – кисело мляко, сирене, кашкавал – като добавка към другите храни, които приема детето, за да се осигури нужното количество калций. Това е особено важно, когато децата не консумират редовно храни от животински произход.

Фабрично произведени бебешки храни

Фабрично произведените бебешки храни, които са обогатени с витамини и минерали, са подходящи и могат да бъдат полезни, но за да сте сигурни в това четете внимателно етикетите! Те обикновено се приготвят бързо и лесно, но често са по-скъпи и понякога могат да съдържат не чак толкова подходящи добавки.

Продължаване на кърменето

Продължаването на кърменето е важно за храненето, развитието и общата грижа за детето и след шестия му месец. Средно бебетата между 6-я и 8-я месец добиват около 70% от енергийните си нужди от майчиното мляко, като този процент спада на 55% между 9-я и11-я месец, и на 40% след първата годинка на детето. Майчиното мляко е важен доставчик на протеини, витамини, минерали, мастни киселини и защитни елементи. То осигурява повече калории и хранителни вещества от другите храни – зърнени, оризови брашна и зеленчукови пюрета, с които обикновено започва захранването на детето с допълнителни храни. Предизвикателството се състои в това как да се въведат други храни, които да имат хранителен принос към кърменето без да го заместват.

Крие ли рискове изкуственото хранене?

Научните изследвания и клиничната практика показват, че изкуственото хранене е свързано със следните съществени рискове:

• Намалена устойчивост към инфекции и по-висока заболеваемост. Изкуствено хранените деца боледуват и по-тежко;
• По-голяма честота на анемии, рахит, затлъстяване;
• По-чести грешки при храненето. Освен количествени, грешките могат да бъдат и качествени;
• По-висока честота на хранителни алергии и алергични заболявания;
• Вероятност за бактериално замърсяване и свързаните с него хранителни отравяния;
• Опасност от натрупване на радиоактивен стронций-90 в костите на детето при радиоактивно замърсяване на околната среда (кравето мляко съдържа 6 пъти повече стронций от майчиното);
• Създаване на неправилни хранителни навици – предпочитание към по-сладки и солени храни.

Международният кодекс и допълнителното хранене:

• Резолюциите на Световната здравна асамблея (СЗА), които имат същия статут като Международния кодекс за маркетинг на заместителите на кърмата, дават ясно ръководство за рекламирането на допълнителни храни и напитки:
• Те не трябва да се употребяват или продават по начин, който да пречи на кърменето (СЗА 49.15 1996). Това е изискване за периода, за който е препоръчително кърменето да продължи.
• Те не трябва да са етикетирани, рекламирани или комерсиално предлагани като подходящи за деца по-малки от 6 месеца (СЗА 39.28, СЗА 54.2 2001).
• Инициативите да се подобри допълнителното хранене препоръчват възможно най-широка употреба на местни храни, богати на хранителни вещества (СЗА 54.2 2001).

В заключение можем да препоръчаме на родителите следното:

• давайте на детето разнообразна храна;
• отговаряйте на потребностите на детето;
• поднасяйте храната в естетичен вид;
• контролирайте реалното количество приета храна;
• направете приятно за прекарване времето за хранене.