COVID-19: Какъв дезинфектант - течност/спрей или гел?
Продължаваме разговора за дезинфектантите – как да ги подберем и как да ги използваме. Следете и в следващите броеве.
В магазините и аптеките се предлага голямо разнообразие от лични дезинфектанти. Под лични се разбира биоцидни вещества, съдържащи активна съставка от подгрупа 1, т.е. за персонална хигиена на хора. Най-често в тези препарати се влага спирт/етилов алкохол или пропанол с концентрация от минимум 70%. Обикновено се добавят и други съставки – протектори на кожата (най-често глицерол), ароматизатори, оцветители, вода и др. Персоналните дезинфектанти се предлагат под формата на течност/спрей или гел. При геловете освен изброените съставки допълнително се влагат химически компоненти променящи агрегатното състояние. За потребителя възниква въпросът кое да избере. Ще се опитаме да представим предимствата и недостатъците на двата типа лични дезинфектанти, но първо малко теория.
Съставките
Алкохолите са най-предпочитаните активни съставки. Те атакуват и убиват бактериите, дрождите и гъбите, някои паразити и разбира се, вирусите. Най-общо има два механизма, по които алкохолът осъществява своето действие. Най-често спиртът взаимодейства с протеините на микробите, той ги денатурира, т.е. уврежда и по този начин убива и целия микроорганизъм. При втория механизъм алкохолът разтваря липидните мембрани, обвиващи микробите. Той е особено актуален при „облечените“ вируси, какъвто е причинителят на COVID-19. Общото между двата начина на действие е изискването за наличието на вода. Затова в практиката се използва не чист 99% алкохол, а техните водни разтвори. Когато производителите на дезинфектанти добавят химикали, образуващи гел, те променят не само агрегатното състояние, но и свойствата на препаратите. Резултатът е намаление на дезинфекциращото действие, т.е. продуктите стават по-малко ефективни в това да убиват микроорганизмите. Този извод се споделя и от Световната здравна организация!
Какви са останалите предимства на течностите/спрея:
- течността по-лесно се разнася и втрива в кожата;
- за постигане на еквивалентен ефект при спрея е необходимо по-ниско съдържание на спирт, а това е по-щадящо за кожата на хората;
- спреят винаги е по-евтин от гела;
- течността, за разлика от гела, не оставя усещането за лепкавост и петна, които са неприятни за много потребители;
- течностите са по-лесни за производство. При геловете най-малката грешка в рецептата/технологията може да доведе до прекалено течни препарати, за което опаковката не е предвидена или обратното, твърде вискозни, мазни и лепкави.
Открояващото се предимство на геловете е по-малка вероятност от разливане и съответно удобството за носене в чанти и джобове. В крайна сметка и геловете и течностите/спрей имат дезинфекциращо действие. Какво ще закупим зависи от нашите предпочитания, но при професионална употреба винаги се употребяват течни персонални дезинфектанти.
Повече по темата ще намерите на https://aktivnipotrebiteli.bg/категория/284/COVID-19
Съдът се намесва отново
Ново решение на Съда на ЕС е в защита на потребителите.
Казусът:
Дружество Telenor (установено в Унгария) предлага услуги за достъп до интернет, сред които са два пакета с преференциален достъп (нар. „нулева тарифа“). След изчерпване на обема данни клиентите могат да продължат да използват без ограничения тези специфични приложения и услуги, докато по отношение на другите налични приложения и услуги се прилагат мерки за блокиране или забавяне на трафика. Контролиращият държавен орган приема, че с двата пакета не се спазва общото задължение за еднакво и недискриминационно третиране на трафика съгл. Регламент 2015/2120 за определяне на мерки за достъпа до отворен интернет (изв. като Регламента за „мрежовата неутралност”) и изисква Telenor да прекрати тяхното предлагане. Градският съд на Будапеща отправя преюдициално запитване към Европейския съд.
Мотивите на съда:
В решението си от 15.09.2020 г. Съдът тълкува за първи път Регламент 2015/2120, като категорично утвърждава основния принцип за отворен интернет (т.н. „мрежова неутралност“). В съответствие с него на крайните потребители следва да се гарантира правото на достъп до интернет. В този контекст Съдът приема, че сключването на споразумения, с които дадени клиенти се абонират за пакети, включващи едновременно „нулева тарифа“ за някои специфични приложения и услуги ведно с мерки за блокиране или забавяне на трафика на други приложения и услуги извън посочената „нулева тарифа“, може да доведе до ограничаване на правата на крайните потребители. Според съда, такива пакети могат да увеличат използването на приложения и услуги в привилегировано положение и съответно да предизвикат намаляване и дори пълно ограничаване на използването на други приложения и услуги. Нещо повече, колкото е по-голям броят на клиентите, сключващи такива споразумения, толкова повече кумулативното им въздействие може да доведе до значително ограничаване на правата на потребителите и дори до засягане на самата им същност.
Решението:
Изискванията за защита на правата на ползвателите на интернет и за недискриминационно третиране на трафика, установени в Регламент 2015/2120, не допускат доставчик на услуги за достъп до интернет да поставя в привилегировано положение определени приложения и услуги чрез пакети, при които те могат да се ползват от „нулева тарифа“, докато при използването на други приложения и услуги се прилагат мерки за блокиране или забавяне.
Тема с продължение: „За“ и „против“ ГМО
В миналия брой ви запознахме с предимствата и недостатъците на генно модифицираните храни. Да се притесняваме ли, обаче, от присъствието им в търговската мрежа?
Царевицата и соята са основните продукти, които се изследват за остатъци от ГМО. След направени лабораторни тестове на редица продукти, предлагани на българския пазар през 2011 – 2015 г., са установени остатъци от ГМО в следните храни:
- Соев изолат
- Царевица
- Пуканки
- Кренвирши
- Малотрайни колбаси
- Майонеза
В част от колбасите, шоколадите и десертите се влага соя или соев лецитин, който може да има остатъци от ГМО. Царевицата за пуканки също може да е модифицирана . В готовите храни обаче наличието им се хваща много по-трудно, предупреждават експертите. Потребителят трудно може да открие кои храни на щанда съдържат ГМО, но има някои сигнали, които могат да го ориентират. ГМО храните са по-хубави, с по-наситени цветове, без дефекти. Дори индустриално получените мляко, месо и риба често произхождат от животни, хранени с ГМО соя и царевица. Диетологът Джейсън Калтон споделя, че ГМО продуктите не са отбелязани, но има един трик за разпознаването им. Потърсете цифровия стикер на продуктите, който се нарича PLU (Price Lookup Number). Ако той е от четири цифри, започвайки с 3 или 4, това означава, че продуктът не е ГМО, но е произведен във ферма, която използва химикали и пестициди. Ако на етикетите има пет цифри, като първата е 9, това означава, че продуктът е органичен, създаден без химикали, пестициди, т.е. без генетични модификации. Но продуктите отбелязани с петцифрен код, който започва с 8, са генетично модифицирани.
Как да се ориентираме
На пазара се предлагат продукти с по-голям риск да са генно модифицирани: ябълки, целина, чушки, праскови, ягоди, грозде, спанак, краставици, боровинки, картофи, зелен фасул, зеле, портокали, царевица, тиквички, череша и люти чушки. По-рядко генетично изменени са: чесън, ананас, грах, манго, аспержи, патладжани, киви, зеле, дини, гъби. Експертите дават и няколко приложими белези:
- ГМО плодовете и зеленчуците са предимно по-хубави, кръгли, блестящи, те са с еднакъв размер, лъскави, с ярки цветове и без повреди.
- Много е важно плодовете и зеленчуците да са с различни цветове и форми. Не е страшно, ако имат малко загнило, защото това означава, че са естествени. На рафтовете, където се намират такива плодове и зеленчуци, шансовете да има ГМО продукти са малки.
- Често сигнал са хубаво опакованите продукти. Всъщност рентабилността на ГМО продуктите позволява на производителите да харчат повече пари за хубави опаковки.
- Ако даден продукт е с произход от страната, която произвежда ГМО, има риск той също да е модифициран.
Франция, Швейцария и Унгария са забранили вноса и производството на ГМО храни.
Пазарът в цифри
- НСИ обяви, че през август няма инфлация и спрямо юли цените на стоките и услугите общо не са се променили. Годишната инфлация е 1.2%.
- При храните са поскъпнали чушките с 3.6%, прасковите и кайсиите с 2.8%, зелето с 2.3%, минералната вода с 1.2%, изварата с 2%.
- Дините и пъпешите са поевтинели с 15.6%, доматите със 7.9%, ябълките със 7.2%, картофите със 7.5%, маслото с 2.5%, сладоледът с 2.9%.
- При нехранителните стоки масовият бензин А95Н е поскъпнал с 2.1%, пропан-бутанът - с 3.3%, мебелите - с 1%.
- През август облеклото е поевтиняло с 3.7%, обувките с 4.7%, а персоналните компютри - с 1%.
Календар на потребителя
До 30 септември гражданите могат еднократно да коригират данните, посочени в годишната декларация за облагане на доходите на физическите лица. Повече информация - на сайта на НАП - www.nap.bg или на телефон - 0700 18 700.
До 27 септември продължава традиционният за Стара Загора Фестивал на виното и културното наследство Августиада. Той се провежда на Античната улица в центъра на града. Повече информация – на www.avgustiada.com.
На 1 октомври отново ще се проведе Международният ден на възрастните хора - повод да говорим за приноса им към техните семейства, общности и цялото общество, да насърчим и подкрепим пълноценното им и ефективно участие в живота на обществото в съответствие с техните права, нужди и личен избор.
До 19 октомври всеки потребител може да изкаже мнението си, да отправи забележки и даде идеи по Проекта на Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, публикуван за обществено обсъждане на сайта на Министерство на земеделието, храните и горите www.mzh.government.bg. Целта е да се въведат по-строги изисквания към етикетирането и предлагането на храни, в производството на които са използвани имитиращи продукти и вода над нормата.
|