Начало

Вярно – невярно: Истината за референдума за еврозоната

     Битката срещу еврото у нас продължава. Противниците му са особено „нахъсани“, докато 54% от населението, които според проучване подкрепят влизането ни в еврозоната, са тихи и почти безгласни. Очаква се активността им да се увеличи след като през миналата седмица бе приет актуализиран вариант на комуникационната кампания. В нея вече се предвижда по-ранното й стартиране и глоби за всеки, който разпространява слухове и плаши хората с приемането на общата европейска валута. Новата индикативна дата за въвеждане на общата европейска валута е 1 януари 2025 г. вместо 2024 г. Кампанията ще стартира още тази година и тя ще започне със създаването на интернет страница с основна информация за всичко, което интересува институции, граждани и бизнес. На нея ще има и опция за подаване на всякакви сигнали за злоупотреби и нелоялни практики, а също и канали за обратен контакт с всеки гражданин през имейл, чатбот и др. За да няма злоупотреби с информацията за еврото, в Закона за защита на потребителите ще се предвидят глоби за всеки, който създава и разпространява невярна информация и така насажда страх от еврото.

    Какво се случва в това време с битката? “С референдуми Дания и Швеция не приемат еврото. Румънското правителство без референдум отлага приемането поне до 2029 г.”, „България е единствената държава, която не е провела референдум за ЕС или еврозоната“ – тези и други подобни твърдения се разпространяват през изминалите месеци в социалните мрежи. Внушава се, че множество държави са провели национални допитвания за влизането си в еврозоната. В България тези твърдения се използват, за да се убедят гражданите в нуждата от референдум за отлагане на въвеждането на еврото поне до 2043 г., организиран от формацията “Възраждане”. Кое е вярно и кое не е около прословутите референдуми. Проучване по тази тема направи Factcheck.bg.

Малко предистория

    През юли парламентът отхвърли внесеното от „Възраждане“ предложение, подкрепено с 470 хиляди подписа на граждани. Народните представители от „Възраждане“ и „Има такъв народ“ отнесоха въпроса към Конституционния съд. Според мнозинството депутати обаче предложеното национално допитване за еврото нарушава Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Той не допуска свикване на референдуми по въпроси, уредени във вече ратифицирани международни договори. След като България става членка на ЕС през 2007 г., тя става и страна по договорите му, а според тях всички държави членки са правно обвързани да се присъединят към еврозоната, когато изпълнят условията за това. Изключение прави единствено Дания, която е договорила клауза за неучастие в общата валута още през 1992 г.

Никоя от 20-те членки на еврозоната не е свиквала специален референдум за това

    Девет от държавите, използващи еврото, са го приели без да се допитват до гражданите си по въпроса. Това са Германия, Белгия, Нидерландия, Италия, Испания, Португалия, Гърция, Кипър и Люксембург. Франция и Ирландия получават съгласието на гражданите си по този въпрос чрез референдумите за Договора от Маастрихт, който урежда ангажимента за присъединяване към общата европейска валута. Останалите девет членки са провели референдуми за присъединяване към ЕС след 1993 г.  Към този момент Договорът от Маастрихт вече е в сила и ангажиментът за приемане на еврото вече е заложен в действащите договори на Съюза. Одобрявайки членството, гражданите на тези държави са одобрили и влизането в еврозоната. Референдуми за присъединяване към ЕС след 1993 г. са проведени в Австрия, Финландия, Словения, Словакия, Естония, Латвия, Литва, Малта и Хърватия. Единствените държави, които са подложили на референдум въпроса дали да приемат еврото, са Дания и Швеция. Три страни, сред които също е Дания, са провели национални допитвания дали да ратифицират Договора за ЕС от 1992 г., известен още като Договор от Маастрихт. Този документ урежда създаването на Икономическия и валутен съюз между държавите-членки и фиксира ангажимента им да приемат бъдещата обща европейска валута. Затова референдумите за Договора от Маастрихт могат да бъдат разглеждани индиректно и като референдуми за еврото. Държавите, които подлагат на референдум ратификацията на Договора от Маастрихт са Франция, Дания и Ирландия.

Дания – не на еврото, над 20 години в „чакалнята“

    През юни 1992 г. Дания провежда референдум относно приемането на Договора от Маастрихт. Резултатът показва, че 50.7% от гласовете са против предложението. Договорите на ЕС не могат да влязат в сила, ако не са ратифицирани от всички държави-членки. Затова отхвърлянето на Договора от Маастрихт от датските гласоподаватели налага част от условията да бъдат променени. В следващите месеци Дания договаря четири изключения по ангажиментите, заложени в документа. Освен Икономическия и валутен съюз, те обхващат също общата политика за сигурност и отбрана (отменено през 2022 г.), правосъдието и вътрешните работи, както и въпроса за европейското гражданство. След приемането на изключенията Дания провежда втори референдум за ратификацията на Договора от Маастрихт, но вече при променените условия. През май 1993 г. в полза на предложението гласуват 56.7% от участвалите граждани и Дания ратифицира документа.

    Въпреки че не е задължена, от 1999 г. Дания е член на европейския валутно-курсов механизъм ERM ІІ, известен още като „чакалнята на еврозоната“. Това означава, че курсът на датската крона е фиксиран спрямо еврото.

Швеция с две взаимно изключващи се решения

    Когато Швеция се присъединява към ЕС през 1995 г., Договорът от Маастрихт вече е в сила. Встъпвайки в членството си страната приема ангажиментите по съществуващите към момента договори на Съюза, също както прави по-късно и България. Тези ангажименти включват присъединяване към общата европейска валута, когато бъдат изпълнени условията за това. Шведските граждани подкрепят членството в ЕС при тези условия в референдум през 1994 г., в който 52.3% от тях гласуват „за“. Въпреки че вече е поела ангажимент да се присъедини към еврозоната, през 2003 г. страната все пак свиква референдум за това. Въпросът в бюлетината е „Смятате ли, че Швеция трябва да въведе еврото като валута?“ Гласоподавателите отхвърлят предложението с 55,9% против. Това поставя Швеция в деликатно положение – от една страна има ясен сигнал от гражданите против еврото, а от друга е длъжна да изпълни поетите си при присъединяването към ЕС ангажименти, които също са одобрени чрез референдум. През април тази година проучване на Евробарометър за пръв път показва подкрепа за приемането на еврото сред шведските граждани, а лидерът на либералната партия, която е част от управляващата коалиция, заяви, че присъединяването към общата валута може да стане и без нов референдум, тъй като гражданите вече са се произнесли по въпроса през 1994 г., когато са гласували за присъединяването към ЕС.

Французите с малкото „да“ на Договора от Маастрихт

    Франция и Ирландия са другите две държави освен Дания, които подлагат на референдум ратификацията на Договора от Маастрихт. В него наред с други въпроси е заложено задължението на държавите да приемат бъдещата единна валута. Във Франция референдумът по този въпрос е през 1992 г.  Въпросът върху бюлетината е „Одобрявате ли закона предложен на френския народ от президента на републиката за ратифициране на Договора за Европейския съюз?“. В крайна сметка французите гласуват в подкрепа на документа, но със скромните 51%, които стават известни като „малкото да“ (petit oui). Франция става една от първите държави, които приемат еврото още при неговото въвеждане на 1 януари 1999 г.

Гърция провежда референдум, който заплашва да я извади от еврозоната

    През юли 2015 г. Гърция става единствената държава, която, макар и индиректно, провежда референдум за членството си в еврозоната повече от десетилетие след като се е присъединила към нея. Въпросът, зададен към гражданите не съдържа точно такава формулировка – той се отнася за приемането на третия спасителен пакет, който трябва да помогне на страната да се измъкне от дълговата криза. Отхвърлянето на условията на международните институции обаче носи реален риск страната да фалира и да изпадне от еврозоната. Дотогава няма случай на държава членка, напуснала еврозоната, затова и няма и ясно разписана процедура за това в законодателството. Въпреки че на референдума мнозинството гърци отхвърлят спасителния пакет, в крайна сметка той е приет месец по-късно и до “Грекзит” не се стига.