Начало

Фантом ли е спекулата?

      Един от най-популярните наративи във връзка с въвеждането на еврото в България е заплахата от спекула. Само споменаването на думата е способно да настрои големи групи от хора срещу цялата идея за приемане на еврото в България. Но в законите такова понятие няма.

      Комисия за защита на конкуренцията, Комисия за защита на потребителите, НАП, МВР, Комисия по стоковите борси и тържищата – всички надзорни институции и министри се заканват да водят битка с очакваната спекула по време на прехода към еврото. Да видим в какво и срещу какво се изразява тази битка.

Какво е спекула?

     Според Речника на българския език спекула е „Нечестна търговия за бързо забогатяване, основано на препродажба, разлика в цените, дефицит на стоки и др.“ Речникът посочва и синоними на тази дума – гешефт, сделка, далавера. Уикиречник дава по просто обяснение: „Користна сделка само за търговска печалба.“, а онлайн речникът на Института по български език я определя като „Користна търговска дейност за бързо забогатяване“. Очевидно и трите определения я определят като нещо неморално (нечестна, користна).

     В същото време в законите, които прилагат надзорните институции на пазара никъде не се открива нито понятието спекула, нито негов еквивалент. Единствено в Закона за въвеждане на еврото има текстове, които ограничават подобни практики

- чл. 7 ал. 2 „Въвеждането на еврото не може да води увеличение на цените на стоките и услугите, освен когато това е обосновано от обективни икономически фактори“.

- чл. 25 ал. 5 „В периода на двойно обращение търговците не могат да увеличават цените на предлаганите от тях стоки и услуги, освен когато това е обосновано от обективни икономически фактори“

     Възниква въпросът с какво ще се сражават нашите институции и от какво всъщност ще ни пазят при въвеждането на еврото?

Кои практики се определят като спекулативни?

     Предпоставки за спекула се създават, когато на пазара възникне необичайна ситуация. Тя може да е резултат от различни обективни или предизвикани от човешката дейност причини. Ето няколко примера:

Пускане на слухове

     Това е най-често срещаната практика, която най-често цели да създаде суматоха или паника у купувачите, което най-често води до прекомерно търсене и презапасяване. Например, хора с влияние прогнозират ръст на цените или липса на суровини или стоки, което автоматично води до завишаване на цените от търговците с цел застраховане. Подобни практики са строго забранени най-вече на финансовите пазари по света и се преследват изключително строго, защото могат да предизвикат катастрофални последици на борсите.

Изкуствено създаване на дефицит

     Ограниченото предлагане на дадена стока води до повишаване на цената ѝ, а оттам и до повече приходи за търговците. Ограниченото предлагане може да е обективно явление (напр. измръзналите череши през пролетта на 2025г.) или манипулативно (умишлено задържане на складови наличности). В първия случай цените ще са високи, защото търсенето на череши ще надвишава предлагането, а второто е осъществимо само в условията на неконкурентен пазар (напр. секторни монополи, олигополи или картели).

Форсмажорна ситуация

     Ако лошо време затвори пътя до хотела в планината и това даде повод на собственика да удвои цените само за ден, това няма да е никак хуманно. Можем да илюстрираме и с много по-екстремни примери.

Къде може да се появи спекула?

     По правило спекулата не вирее на свободни конкурентни пазари, а напротив - тя е признак за липсваща или нарушена конкуренция. Защо? Ако един производител на сирене реши да повиши цената си с 25%, то би следвало да загуби много клиенти, които ще се насочат към конкурентите (производителите на сирене в България са над 200) и продажбите му ще намалеят рязко. Затова не можем да определим такъв производител като спекулант – той няма да спечели от действията си, а напротив.

Привидна конкуренция

     Обратно, ако имате множество дребни производители на домати, но те нямат пряк достъп до пазара на дребно, а продукцията им се изкупува от 2-3 прекупвачи, които след това организират доставката им до стотици търговски обекти, можем да говорим за спекулативна злоупотреба резултат от олигополна структура на пазара на едро, въпреки че имаме привидна конкуренция, както между производителите, така и между търговците. Затова трябва да се извършват секторни анализи на вертикалната структура на пазарите от антимонополния орган – КЗК. 

Нелоялни търговски практики

     Представете си, че оставите колата си в сервиз и след като бъде разглобена, за да бъде открит проблема, търговецът ви поиска абсурдна сума за ремонта, която ако откажете, ще трябва да си сглобявате колата сами. Това е също вид спекула, но законодателството я дефинира като агресивна търговска практика.

Може ли смяната на валутата да генерира спекула?

     Сама по себе си смяната на валутата не би трябвало да създава спекулативна ситуация. Както вече подчертахме, спекулата е възможна там където има нарушена конкуренция, но нейните пороци се проявяват без значение с каква валута се търгува. Един монополист не би трябвало да чака период на смяна на валута, за да калкулира монополна надценка в цената си. Той би трябвало да го е сторил още, когато се е озовал в монополна (олигополна или картелна) ситуация.

     И все пак смяната на валутата създава някои предпоставки за промени в някои цени.

Закръгления в цените

     Една от неизбежните последици при смяна на валутата са закръгленията в цените. Психолозите отдавна са установили, че хората възприемат най-силно първата цифра в цената и затова масово срещаме цени завършващи на Х,99. За наш късмет обменният курс в България е 1,95583, което естествено води закръгленията надолу. Например, настояща цена от 9,99 лева има еврова равностойност от 5,11€ и най-логичното закръгляване води към 4,99€, въпреки че повечето потребители по-скоро биха заложили на прогнозата за 5,99€.

Вендинг автомати

     Специфична разновидност на закръгленията се наблюдава при вендинг автоматите. В България голяма част от тях връщат ресто, което означава че цените могат да не се закръгляват, но по-вероятно е те да не боравят с най-дребните монети от 1,2 или 5 цента, което ще води към закръгления най-малко към 10 цента в цените. Например, ако едно кафе от автомат сега струва 1 лев (0,51 евроцента), то най-логичното закръгляване би водило надолу към 50 цента, но не са изключени и закръглявания нагоре.

     При автоматите, които не връщат ресто закръгляването надолу е още по-вероятно, защото, ако сегашна цена от 1 лев (0,51 евроцента) се закръгли нагоре към 1 евро, тя ще стане почти двойна, което силно би намалило оборотите на търговците.

Етикети на международни вериги

     Всеки от нас е виждал в магазини на международни вериги етикети с множество цени в различни валути в които оперира търговецът. Те не са идентични измерени през обменните курсове. Например, на етикета на детска дрешка виждаме цена от 8 лева и 5€. Това означава, че е много вероятно след смяната на валутата цената на тази дрешка да не бъде 4,09€, а да остане евровата цена от 5€. Дали ще наречем подобна практика спекула, зависи от нас, но това не отменя правото на търговеца да определя сам цените.