Начало

Обмен на левове в банките

       Банките у нас нямат единен подход при обмена на левове с евро установи експресно проучване на Активни потребители. Някои от тях изискват ненужна лична информация и декларации при обмен на малки суми в брой, което затормозява процеса или принуждава хората да търсят алтернативни варианти.

       Съгласно правилата за въвеждане на еврото, през първите шест месеца от 2026 година в България кредитните институции са длъжни да обменят безплатно, в неограничено количество, банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс. Единственото заложено ограничение в закона се отнася за суми над 30 000 лева при една трансакция. В такива случаи се изисква подаването на предварителна заявка най-малко три работни дни по-рано. Това предполага, че всеки потребител би трябвало да може да обмени пари в брой във всеки банков клон, независимо от това дали е клиент на конкретна банка или не. България е държава, в която разплащанията в брой се все още силно разпространени и за голяма част от българите смяната на парите в брой е от първостепенна важност.

       В първите дни от въвеждане на еврото „Активни потребители“ получава най-много сигнали от потребители за затруднения при обмяната на левове в евро в търговските банки. Най-често тази оплаквания идват от граждани, които не са клиенти на банката, в която са обменяли пари. Затова решихме да направим експресно проучване на ситуацията в десет водещи банки. За целта бяха изпратени „тайни клиенти“, които нямат сметки в съответните банки, за да се установи какви са процедурите и дали замяната на левове не се затруднява от ненужна бюрокрация. Тайните клиенти обмениха единствено малки суми под 1000 лв. и установиха, че всяка банка е възприела собствен подход. Напълно възможно е в различни клонове, да се регистрират още повече различия, но проучването обхваща само по един клон на банка.

Резултатите са разнопосочни

       При някои банки процедурата отнема само няколко минути и изисква единствено представяне на лична карта. Такъв е случаят при Обединена българска банка АД, УниКредит Булбанк АД, Юробанк България АД и Алианц Банк България АД, където обслужването се извършва на едно гише, не се изисква попълване на декларация, а събираната лична информация за неклиенти е сравнително ограничена. При Обединена българска банка АД в бланката е включена декларация за произход на средствата, но от тайния клиент не беше поискано тя да бъде попълнена.

       Изискване за декларация беше установено при Инвестбанк АД, Първа инвестиционна банка АД и Банка ДСК АД. В Първа инвестиционна банка АД беше наблюдаван и куриозен случай – при едната проверка не беше предоставена декларация за произход на средствата, а при другата клиентът беше задължен да я попълни, въпреки че сумите за обмяна и при двете проверки бяха идентични. Освен това потребителите трябваше да посетят две различни гишета – едно за попълване на информация и подписване на потвърждение за покупка на валута, и второ за самия обмен. Това удължаване на процедурата значително забавя процеса, особено ако има опашка от чакащи.

       Най-затруднена се оказа процедурата при Банка ДСК АД. Ако лицето не е клиент на банката, то трябва предварително да намери онлайн и да разпечата три документа, налични на техния уебсайт[1]. Първият от тях е въпросник за физическо лице, в който се изисква информация за професионалния статус на потребителя, източника на имущественото му състояние и обичайната месечна сума на получаваните доходи. Тези въпроси изглеждат непропорционални при малка трансакция от порядъка на стотина лева, но въпреки това са задължителни за попълване, ако потребителят желае да смени валута. Освен това трябва да се подпишат и две декларации по Закона за мерките срещу изпирането на пари.

       Съществуват и банки, в които обмяната на валута от неклиенти е напълно невъзможна. Такива са случаите при Прокредит Банк (България) ЕАД, където всички операции се извършват чрез банкомати и не се предлага касово обслужване, както и при Ти Би Ай Банк ЕАД, която не обслужва клиенти „без регистрация“ в системата на банката.

       Различна е и личната информация, която банките изискват от потребителите. При някои от тях са необходими само трите имена и ЕГН, докато при други – особено тези, които изискват декларации – се събира значително повече информация, като гражданство, номер на лична карта, издател, дата на издаване и датат на изтичане на личната карта, както и постоянен адрес. Централна кооперативна банка АД е единствената банка, която изисква и телефонен номер от потребителите, желаещи да обменят валута. Вероятно с цел последваща изпращане на рекламни съобщения. В няколко случая банките събраха толкова обстойна информация за неклиентите, които просто са отишли да обменят малко пари, че дори сканираха личните им документи, такъв беше случаят при УниКредит Булбанк АД и Инвестбанк АД.

       На база на направената проверка Алианц Банк България АД се откроява като добър пример, тъй като при нея цялата операция се извършва на едно гише, събира се минимален обем лична информация, съответно обслужването става по-бързо и не се прилагат специални условия към неклиентите. Основният извод от проверката обаче е, че липсва единен и синхронизиран подход, а всяка банка самостоятелно тълкува и прилага правила за обмен на лева в евро. Поради това можем единствено да насърчим потребителите да си спестят време и нерви и вместо да чакат на каси, да внесат средствата си по карта чрез банкомат.

__________________________________________________________________________

(1) https://dskbank.bg/docs/default-source/други-документи/документи-за-обмяна-на-левове.pdf