Начало

Напред към еврото!

     Въвеждането на еврото в България одобряват едва една трета от българите или 32,8%. Две трети от компаниите одобряват влизането ни в еврозоната, показват резултатите от проучване на „Алфа рисърч“, поръчано от Министерството на финансите и проведено в края на миналата година. Основната причина за тези данни е ниската информираност на обществото. Противниците на единната валута плашат хората главно с висока инфлация и емоционално разделяне с българския лев. Но само това ли са еврото и отпечатъкът му върху живота на обществото?

    „Става въпрос за много повече от замяната на лева с еврото – заяви неотдавна изпълнителният заместник-председател на ЕК Валдис Домбровскис на конференцията "България по пътя към еврото". Преди всичко става въпрос за избора на принадлежност към ядрото на европейския проект. Еврото защитава Европа по време на финансова или икономическа криза. Поемането по пътя към присъединяване към еврото представлява задълбочаване на интеграцията на дадена страна в ЕС и в демократичния свят. От създаването си еврото се превърна в нещо повече от средство за обмен между държавите от еврозоната. То е символ на силата, единството и солидарността на Европа в момент, когато тези качества са заплашени и подложени на изпитание. Еврото е канара на стабилност в тези бурни времена. То е от полза за цялостното сближаване на държавите — членки на ЕС. За малко повече от две десетилетия еврото допринесе значително за стабилността, конкурентоспособността и просперитета на европейските икономики. То е безпрецедентно и осезаемо постижение на европейската интеграция“.

Ползи за българските граждани

    На първо място приемането на еврото изпраща положителен сигнал за инвеститорите – уточнява Валдис Домбровскис. То премахва несигурността относно бъдещата политика, укрепва външните кредитни рейтинги и спомага за стабилизирането и понижаването на лихвените проценти. Това от своя страна спомага за насърчаване на чуждестранните и вътрешните инвестиции, което води до по-висок икономически растеж и повече работни места, което от своя страна пък спомага за намаляване на неравенствата. Използването на еврото намалява пречките пред предприятията и премахва разходите, свързани с валутния обменен курс. Това оказва положително въздействие върху растежа благодарение на пълната интеграция в единния пазар на ЕС, където стоките и услугите на дадена държава стават по-конкурентоспособни.

    Левът вече е фиксиран към еврото. Това означава, че в действителност България „внася“ решенията по паричната политика, взети от Европейската централна банка, но без никакъв принос в процеса на вземане на решения. Въвеждането на еврото ще даде на България място на масата, където се вземат тези решения. Всъщност подкрепата за еврото нараства сред всички членки на еврозоната като достигна най-високото си ниво досега — 72%.

Нужната информация

    „Става въпрос за колективна отговорност — да се успокоят хората относно практическите и положителните последици от еврото. Тази отговорност за информиране трябва да бъде всеобхватна. Тя следва да включва политическите лидери, социалните партньори, неправителствените организации и другите заинтересовани страни. Както всяка страна, която се готви да приеме еврото, България трябва първо да изпълни четирите критерия за конвергенция: ценова стабилност, стабилни и устойчиви публични финанси, стабилен обменен курс с еврото и конвергенция на дългосрочните лихвени проценти. Тя следва също така да може да гарантира пълната съвместимост на своето законодателство с правото на ЕС“.

    Присъединяването на България към еврото остава крайната цел и то трябва да се осъществи веднага щом бъдат изпълнени всички условия. Важно е да се гарантира, че България може да се присъедини към еврозоната при възможно най-добрите условия. За тази цел е необходима допълнителна работа по изпълнението на т.нар. ангажименти след влизането във валутния механизъм II. Предстои приемането на редица законодателни промени в областта на борбата с изпирането на пари, несъстоятелността и застраховането, и по-нататъшни изпълнителни действия в областта на държавните предприятия. „Европейската комисия ще продължи да работи в тясно сътрудничество с България в подкрепа на нейните усилия“ – обещава Валдис Домбровскис.

Как го правят другите

    "В процеса преди присъединяването имаше много въпроси – например, как трябва да изглеждат софтуерните продукти, които използваме в счетоводството, или как точно трябва да изглеждат етикетите на стоките с цена в две валути. Няма как просто да посоча един елемент от процеса по приемане на еврото, има изключително много въпроси. Разбира се, бизнесът иска да получи отговорите веднага и наведнъж. Това не бе възможно, но имахме много добро сътрудничество с министерствата на финансите и на икономиката, с офиса на премиера и националната банка. Когато задавахме въпроси, по които преди това не е помислено, те много бързо вземаха решения и ни отговаряха" - заяви пред БНР Андреа Доко Желюшич, изпълнителен директор на Американската търговска камара в Хърватия. Според нея смяната на валутата няма нищо общо с поскъпването на цените. Фризьорските салони и кафенетата в хърватската столица се опитали да се възползват, но контролните органи бързо осуетили опитите им за спекула. А независимостта, толкова скъпа на хърватите, които помнят какво е война и знаят цената на свободата? "Вярно е, куната наистина бе символ на нашата независимост и не беше лесно да се откажем от тази вулата. Сантименталната стойност е много висока за всички хървати. Но, от друга страна, идва практичността. Икономически Хърватия вече беше много силно свързана с еврозоната. Освен това спестяванията на хърватите вече бяха в евро. Повечето ипотечни кредити бяха в куни, но със специален фиксиран курс към еврото. Имаше много причини, поради които да изберем еврото като по-доброто решение. Хърватите вече се чувствахме като член на клуба, така че това беше съвсем естествена стъпка. Много рискове се отдалечиха и дори изчезнаха. За бизнеса наистина това бе важна стъпка. Проучване показа, че 73% от хърватските компании подкрепят еврото. Съвсем ясно е, защото рисковете са много по-малко. Ние сме част от еврозоната, където има механизми за подкрепа на икономиката. Кредитният рейтинг на страната ни се покачи в момента, когато решението бе оповестено. Чуждите инвеститори вече виждат Хърватия като по-сигурен и стабилен бизнес партньор". 

    „Да не станем като Гърция“ е въпросът, който често може да чуем и у нас, когато хората обмислят позицията си по въпроса за въвеждането на еврото в България. "Причината е, че когато хората мислят за членството на Гърция в еврозоната, се сещат единствено за спасителните програми. Вижте ни сега, четвъртото тримесечие на миналата година имаме растеж от 2,8%, който е най-високият в еврозоната. За една година привлякохме 30 милиона туристи, чуждите инвеститори са навсякъде в Гърция, а сред тях са огромни корпорации като Майкрософт, Амазон, Гугъл. Всичко това доказва, че има доверие в страната ни. Разбира се, спечелихме го с много големи страдания. В крайна сметка, спечелихме битката" – обобщава Елиас Спиртуниас, изпълнителен директор на Американската търговска камара в Гърция. "Не е правилно да си мислите "да не станем като Гърция". Сравнението е категорично погрешно. Когато се говори за ефекта от присъединяването на Гърция към еврозоната, е добре да се види икономическата ситуация между 2001 и 2008 година. През тези години имаше много висок растеж и черпехме с шепи от благата на еврозоната. Кризата не беше причинена от влизането в еврото, а от лошата фискална политика на страната в онези времена. Вината е наша, на гръцките политици и няма нищо общо с членството ни в еврозоната".