Начало

За парите в личния портфейл и в държавата

      Въпреки нарастващите с дни атаки и дезинформации срещу приемането на еврото у нас, продължаваме да отговаряме на ваши въпроси. И един колегиален съвет: в тези неспокойни дни за финансовото ни бъдеще не вярвайте на всяка информация. Избирайте опита и подготовката на експертите, които ще ви обяснят не само точно, но и разбираемо какво да очакваме. Ако имате и вие въпроси, съмнения и откровени страхове, пишете ни! 

Ще се понижат ли доходите при евентуалното ни членство в еврозоната?

     Присъединяването към еврозоната е предпоставка за по-бързо доближаване до средните европейски доходи. Ако бъдат взети за сравнение балтийските държави, може да се види ясно процесът на реална конвергенция в доходите в годините след приемането им в еврозоната. През 2022 г. равнищата на доход на глава от населението в Литва са 89%, в Естония - 85% и 72% в Латвия (от ЕС 27 = 100). Още по-показателен е примерът със средната работна заплата. При Литва, Латвия и Естония средната работна заплата расте, респективно със 108%, 67% и 85% в периода от въвеждането на еврото във всяка от тези страни до 2021 г. Следователно доходите на населението нарастват с по-бързи темпове след присъединяването към еврозоната.  

Ще пострада ли българската икономика от очакваната интеграция? 

     Единната европейска парична единица, както и създаването и осъществяването на единна парична политика и политика на обменния курс, имат за основна цел да поддържат ценова стабилност и да подпомагат общите икономически политики в рамките на ЕС, в съответствие с принципа за отворена пазарна икономика, при свободна конкуренция. От гледна точка на инвеститори и предприемачи, чисто техническите ползи от въвеждането на еврото са свързани с намаляване на транзакционните разходи и по-добър достъп до финансовите пазари. Също така, след членството в еврозоната ще бъдат премахнати рисковите премии, произтичащи от наличието на национална валута, ще се понижат разходите на банковия сектор за поддържане на ликвидност и буфери и съответно ще се създадат условия за понижение на вътрешните лихви (при взимане предвид фазата на цикъла на монетарната политика относно лихвените проценти), като е възможно понижаване на рисковата премия на страната и намаление на разходите за финансиране на правителството. В балтийските държави приемането на еврото повлия положително върху покачването на кредитния рейтинг на страните. Същият ефект се наблюдава и при Хърватия.

     Присъединяването към еврозоната също така ще подобри институционалната рамка на страната, включително т.нар. институционална конвергенция, която се свързва със сближаване на икономическите и политическите институции в обща регулаторна и функционална рамки, съществуващи в интеграционната общност и определящи поведението на стопанските субекти.

     Основният позитив от членството в еврозоната е по-стабилна и предвидима среда за осъществяване на бизнес, което е предпоставка за привличане на инвеститорски интерес.

Ще загуби ли България паричния си суверенитет?

     Присъединяването към еврозоната ще доведе до фундаментална промяна в модела на паричната политика в България. За разлика от силно ограничените възможности на паричната политика в рамките на режима на паричния съвет, след влизането в еврозоната БНБ ще може да осъществява чрез Евросистемата целия набор от инструменти на паричната политика, които съгласно текущите правила включват операции на открития пазар, ликвидни улеснения с постоянен достъп и изисквания за минимални резерви.

     С присъединяването си към еврозоната управителят на БНБ, като член на Управителния съвет на ЕЦБ, ще участва с право на глас на ротационен принцип при формулирането на паричната политика на Евросистемата. Това означава, че приемането на еврото ще увеличи, а няма да намали паричния суверенитет на България, защото държавата ще участва във вземането на решенията, които засягат паричната ѝ единица.

Няма ли да задлъжнее допълнително държавата в еврозоната?

     Провеждането на фискална политика в страната се основава на фискални правила, процедури и параметри за фискалното управление, заложени  в Закона за публичните финанси, Закона за държавния дълг, Закона за Фискалния съвет и автоматичните корективни механизми. Те имат за цел създаването на фискална рамка за бюджетното управление, която да гарантира провеждането на благоразумна, предвидима и устойчива политика в средносрочен и дългосрочен план.

     Освен на национално, на европейско ниво също действат различни регулаторни мерки, които служат за "превенция“ на възможността за разхлабване на фискалната политика. Така например, след глобалната финансова криза от 2008 - 2010 г. Пактът за стабилност и растеж, който представлява рамката за фискално управление на ЕС, беше сериозно ревизиран и засилен. Той съдържа разпоредби срещу прекомерни бюджетни дефицити и неустойчива фискална политика, като след влизането в еврозоната страната ни ще бъде подложена и на по-стриктен мониторинг и контрол, спрямо държавите от ЕС извън еврозоната, най-вече по отношение на проектобюджета си. По-конкретно, за да се осигури по-тясно наблюдение и координация на икономическата и фискалната политика между държавите от еврозоната, до 15 октомври всяка година държавите от еврозоната трябва да предоставят на Европейската комисия проекти на националните си бюджети. В случай на отклонение на представените проектобюджети от фискалните правила, държавите следва да ги ревизират. През пролетта на 2024 г. бяха приети промени в Пакта за стабилност и растеж, които изискват от държавите да разработват фискално-структурни планове, с които да гарантират поддържането на дефицита и дълга към БВП в референтните им граници или намаляването им по постепенен, реалистичен, устойчив и благоприятен за растежа на държавата начин. А оттам – и на благосъстоянието на гражданите й.

Аргументите на Фискалния съвет

     На 20 май Фискалният съвет на България направи анализ на очакваните икономически резултати от приемането ни в еврозоната. Анализът сравнява страните от Централна и Източна Европа, които са приели еврото (от Словения до Хърватия), с тези, които са останали извън него (Полша, Унгария, Чехия, Румъния, България).

     Страните, приели еврото (Словения, Словакия, Естония, Латвия, Литва, Хърватия), са достигнали 81 на сто от средния за ЕС БВП на глава от населението към края на 2023 година, спрямо 55 на сто от средното равнище през 2004 г. Това представлява среден годишен процент на конвергенция от 2,6 процента.

     За същия период страните, опериращи с местна парична единица (България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния), са достигнали 74 на сто от средния за ЕС БВП на глава от населението, стартирайки от 49 на сто от средното равнище за ЕС през 2004 г. Това представлява среден годишен процент на конвергенция от 2,2 процента.

     Основният извод е, че и двете групи страни са постигнали голям напредък в конвергенцията. Страните, приети в еврозоната, са намалили разликата от 26 пункта; страните извън нея - с 25 пункта. Разликата е малка, около половин процентен пункт годишно. Тя обаче се натрупва за период от 20 години, което води до значителен напредък за членовете на еврозоната.

Защо еврото може да помогне?

     Членството в еврозоната води до по-нисък валутен и суверенен риск, което от своя страна намалява разходите по заеми и стимулира инвестициите, без това да означава обаче, че гъвкавите валутни режими не са ефективни. Приемането на еврото задълбочава финансовите взаимоотношения, провокирайки по-добър достъп до кредит, което обаче върви ръка за ръка с риск от кредитни балони. Единната валута води до засилване на търговията в общността, като полза от това може да се намери в по-ниски трансакционни разходи.
Заключения от анализа на Фискалния съвет:

• Приемането на еврото предлага тласък на конвергенцията чрез засилване на доверието и достъпа до пазара.
• Оставането извън еврозоната не е пречка – показателите на Полша са се  повишили от 50% до 79% от средното за ЕС ниво без присъединяване - но с гъвкав валутен режим.
• За страни като България приемането на еврото би могло да помогне, ако е обвързано с надеждни ангажименти за реформи в областите на образованието, пенсиите и развитието на инфраструктурата.