Начало

Печалби или загуби?

      След като ви запознахме със същността на европейската валута, сроковете на въвеждането и използването й у нас, отговорностите на институциите и на потребителите, за да стане този процес плавен и успешен, дойде време да отговорим на някои двусмислени коментари, основно в медиите. Често различни „капацитети“ обещават с лека ръка да си повишим доходите веднага след влизането в еврозоната и да станем и ние богати в „клуба на богатите“.  Доколко оправдани са тези очаквания? Ще се събудим ли и ние на 1 януари наистина богати или ни очакват разочарования? Отговарят експертите от Фискалния съвет на България. 

Доходите

       Самото евро не ни прави по-богати, а ни предоставя възможност да станем по-богати. Прави ни по-стабилни. Може да се каже, че България ще стане още един осезаем символ на европейската идентичност. Логично е и се очаква различните сектори да спечелят различно. Банките ще спечелят от намалените разходи по трансакциите и от достъпа до по-евтино кредитиране. Населението ще спечели от премахването на валутния риск, от по-ниските лихви по кредитите. То ще може да сравнява много по-лесно цените между държавите членки на еврозоната, а това ще засили конкуренцията между предприятията и по този начин ще облагодетелства потребителите.

       В същото време е възможно да има някои ограничени загуби от първоначално закръгляване на цените, ако разбира се, липсва достатъчно и надежден контрол. Търговците, които умишлено нарушават правилата за преобразуване или закръгляване, ще бъдат санкционирани съгласно действащото законодателство.

       В допълнение, населението ще може да пътува по-лесно и по-евтино в страните от еврозоната, като ще спести от разходи за превалутиране на необходимите им средства от левове в евро. Туризмът ще спечели от по-добрия имидж  на страната, като страна членка на еврозоната и от липсата на валутен риск за чуждестранните туристи. Останалият бизнес ще спечели от това, че в качеството на износител и вносител ще работи без валутни курсове и такси, което ще води до намаляване на разходите и увеличаване на  конкурентоспособността му. Фирмите ще могат по-лесно, по-евтино и по-безопасно да търгуват в еврозоната и с останалата част на света. Премахването на нуждата от превалутиране ще спести на бизнеса и гражданите над 1 млрд. лева годишно, особено при външнотърговски сделки, тъй като голям процент от търговията на България е с държави от еврозоната. Това ще води до подобряване на макроикономическата стабилност и по-висок растеж. Към страната ще има повишено инвеститорско доверие. Страната ни ще стане част от клуба на богатите и ще бъде приемана много по-добре от всички инвеститори по света. Кредитният рейтинг на Хърватия беше повишен през 2024 г., една година след приемането на страната в еврозоната, като на практика тя получи най-високия си кредитен рейтинг досега. Това направи достъпа на Хърватия до заеми на международните пазари много по-лесен, по-достъпен и по-евтин.

       След присъединяването ни към еврозоната, основният резултат ще бъде облекченото финансиране на частния и държавния дълг. Значителна част от сегашните валутни резерви постепенно ще се върнат на вътрешния кредитен и финансов пазар. Това ще стимулира инвестиционния процес, ще позволи по-големи вложения в публичната инфраструктура и ще насърчи икономическата активност в страната. България ще има представител в Управителния съвет на Европейската централна банка и ще участва в управлението на паричната политика на еврозоната. Приемането ни в нея ще доведе до намаляване на ставката  на задължителните минимални резерви за търговските банки в България - от текущите 12% до 1%, като същевременно ще бъде намалена и базата, върху която се начислява ставката. Този процес ще освободи допълнителен капитал, който ще стимулира финансирането на инвестиционния процес в частния сектор. Практиката показва, че страните от Централна и Източна Европа, влезли в еврозоната – Словакия, Словения, Хърватия и балтийските републики по-бързо напредват към средния европейски доход на глава от населението, измерен чрез  стандарт на покупателна способност, от тези които са кандидати – България, Румъния, Полша, Чехия и Унгария. (81%, спрямо 74% според Евростат и средногодишен темп на конвергенция 2,6% към 2,2%).

Инфлацията

       Инфлацията няма пряка корелация с единната европейска валута. Високата инфлация през последните години се дължеше на основно външни фактори - енергийна криза, война, глобална пандемия и нарушени транспортни доставки. Очакванията са самото въвеждане на еврото да има минимален ефект върху повишаването на цените. Опитът от Хърватия показва, че се създава определена психоза преди самото влизане и в първите месеци след преминаването към еврото. Тя е последната присъединила се към момента държава към еврозоната, в която според Евростат инфлацията за януари 2023 г. се е увеличила с 0.2%. Годишната инфлация през януари 2023 г. е 12.5%, през декември 2022 г. – 12.3%, а през ноември 2022 г. – 13%. Основните двигатели на инфлацията през тези периоди са били външни фактори, като например, цените на енергията и глобалните икономически условия, а не самата смяна на валутата. Ефектът от преминаването към еврото в общия размер на инфлацията в Словения е 0.3, в Словакия – 0.15, в Естония – 0.3, в Латвия – 0.2, а в Литва – 0.11 процентни пункта.