Начало

Седмичен бюлетин брой 44 (621)

Актуално: В интерес на потребителите и бизнеса

      На 4 ноември асоциация Активни потребители се обърна към представителите на Народното събрание със становище и предложение да се поправи една грешка при ценообразуването на таксиметровите услуги, която ощетява както потребителите им, така и предоставящите ги предприемачи. Ето какво разкриват експертите на асоциацията.

      През юни 52-рото Народно събрание прие две промени, които Българската национална асоциация „Активни потребители“ (БНААП) приветства: забраната за икономически необосновано увеличение на цените на стоки и услуги (чл. 68н от Закона за защита на потребителите, в сила от 9 август 2026 г.) и уредбата на съвместното господстващо положение (чл. 20а от Закона за защита на конкуренцията). В мотивите към първата промяна пише: „Предложената уредба не въвежда административно определяне или регулиране на цените, нито създава механизъм за държавно ценообразуване.“ В мотивите към втората: „Целта не е замяна на пазара с административно регулиране, а възстановяване на реалното му функциониране“.

Изключение от правилата

     Има една услуга, при която законът и днес прави обратното. Това е таксиметровият превоз. Чл. 24а, ал. 11 от Закона за автомобилните превози задължава общинските съвети всяка година да определят не само максимална, но и минимална цена за километър. Чл. 94, ал. 3 наказва превоза под минималната цена със санкция от 3000 лв. (1534 евро) и отписване на автомобила, точно както превоза над максималната. Държавата наказва таксиметровата фирма не само когато вземе от пътника твърде много, но и когато вземе по-малко.

     Последиците се виждат най-ясно в София. През 2021 г. минималната дневна цена беше 0,77 лв. за километър, а от 1 януари 2027 г. ще бъде 0,77 евро: почти двойно. Само за последните две години долната граница се вдига с близо 25% (с 18,6% от 1 януари 2026 г. и с още 5,3% от 1 януари 2027 г.), по формула от инфлацията, минималната заплата и горивата, без нито едно изискване към качеството на услугата.

     На 18 август 2026 г., девет дни след като забраната по чл. 68н влезе в сила, няколко таксиметрови организации внесоха в Столичната община общо предложение минималните и максималните цени за 2027 г. да се вдигнат с 10%. Общинският съвет прие 5,3% по своята формула. Не поставяме под съмнение законността на тези действия: и браншът, и общината постъпват така, както законът им позволява. Но на всеки друг пазар общо искане на конкуренти за обща цена би било въпрос за Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), защото Законът за защита на конкуренцията нарича картел именно координирането на продажните цени (§ 1, т. 5 от допълнителните разпоредби). При таксиметровия превоз законът превръща такова искане в процедура пред общинския съвет, а решението на съвета става обща цена за всички. По ефект това е картел, само че узаконен: цената не се договаря между фирмите, а се гласува от общината, по силата на закон, приет от Народното събрание.

Предложението на асоциацията

     От 1 януари 2027 г., всяка таксиметрова фирма в София е длъжна да вдигне цената си поне до новия минимум, каквито и да са собствените ѝ разходи, а фирма, която иска да остане по-евтина, ще бъде наказана. Един закон забранява необоснованото поскъпване, а друг го прави задължително.

     Предлагаме кратка промяна: думите „минимални и“ да отпаднат от чл. 24а, ал. 11, а санкцията по чл. 94, ал. 3 да остане само за превоза над максималната цена. Максималната цена остава: тя пази туристите и пътуващите нощем и срещу нея нямаме възражения. Предложението ни може да бъде разгледано заедно с вече внесените законопроекти за изменение на Закона за автомобилните превози (№ 52-602-01-39 от 09.09.2026 г. и № 52-654-01-163 от 14.10.2026 г.).

Съдът на ЕС: Потребителят има право

     Казусът. В Полша жена продава вещ в сайт за онлайн търгове. Уж купувач ѝ праща линк, с който да потвърди продажбата. Линкът води към сайт, който изглежда като сайта на нейната банка. Тя въвежда там данните си за вход и кода, получен с SMS. Измамникът превежда от сметката ѝ 3000 полски злоти, около 705 евро. На следващия ден жената разбира какво е станало и веднага уведомява банката и полицията. Банката ѝ, PKO BP, отказва да върне парите. Мотивът: клиентката с груба небрежност е дала данните си на чужд човек. Жената завежда дело, а Районният съд в Кошалин пита Съда на ЕС може ли банката да откаже с такъв мотив. На 15 октомври Съдът на ЕС казва, че така не може: банката първо връща парите (C-70/25, 15.10.2026 г.).

Какво реши Съдът на ЕС?

     Отговорът е еднозначен: „доставчик на платежни услуги не може да откаже да възстанови незабавно на платец сумата по неразрешена платежна операция с мотива, че платецът е направил тази операция възможна поради груба небрежност“. Съдът разделя два въпроса. Първият е кога се връщат парите. Директивата за платежните услуги изисква това да стане незабавно и най-късно до края на следващия работен ден. Изключение има само едно: банката има разумни основания да подозира измама от самия клиент и ги съобщава писмено на компетентния орган. Подозрението за небрежност не е такова изключение.

     Вторият въпрос е кой понася загубата накрая. Ако клиентът наистина е проявил груба небрежност, банката може да му потърси парите впоследствие. Тогава обаче тя трябва да я докаже. Така рискът да води дело е за банката, а не за човека, когото са измамили.

Важи ли това у нас?

     Да. Директивата у нас е въведена със Закона за платежните услуги и платежните системи. Държавите не могат да добавят свои изключения от задължението за незабавно връщане. Затова тълкуването на Съда на ЕС важи и за банките в България. В решението си Съдът се позовава и на свое по-ранно решение по запитване от български съд (C-409/22, 11.07.2024 г.).

     Съдът обаче не е казал, че въвеждането на данни във фалшив сайт не е груба небрежност. Този спор може да дойде по-късно. Казал е друго: докато трае спорът, парите са при вас, а не при банката.

     Още едно уточнение. Решението е за неразрешени плащания, тоест такива, които не сте наредили вие. Ако сами сте превели пари на измамник, например за стока, която така и не идва, случаят се преценява по друг начин.

Какво да направите?

• Уведомете банката веднага щом видите плащане, което не сте правили, по телефона и писмено.
• Подайте сигнал в полицията и запазете SMS-ите, линка, екранните снимки и писмата от банката.
• Поискайте писмено незабавно връщане на сумата и посочете решението на Съда на ЕС по дело C-70/25.
• Обърнете се към Помирителната комисия за платежни спорове към Комисията за защита на потребителите (КЗП), ако банката откаже. Процедурата е безплатна.
• Не отлагайте: директивата дава най-много 13 месеца от плащането, за да уведомите банката.

      Асоциация „Активни потребители“ дава безплатни консултации на материално затруднени лица. Потърсете ни.

На прицел: Хранителните добавки

     Разпореждания до различни вериги, аптеки и търговци изпрати Комисията за защита на потребителите във връзка със съмнителни практики при търговия с хранителни добавки, гъби, билки и др. Съмненията касаят подвеждащо съдържание, в което се твърди, че добавките лекуват съответните заболявания, вкл. и рак. Става дума за аптеки и търговци, които продават хранителни добавки и във физически обекти в страната, и онлайн. Ето някои куриози, открити от КЗП.

Фантастични твърдения

• „тази невероятна "супер-билка" се среща в тропическите гори и крайбрежните райони на Южна Америка. Тя има 100+ идентифицирани биоактивни съединения“;
• „спорите на вълшебната гъба…, която дори лекува и рак, съдържат най-голямо количество активни съставки: …“;
• „… са известни със своята способност да стимулират имунния отговор на организма и да инхибират растежа на туморите“;
• „може да предотвратява или лекува различни форми на рак” и „може да предотвратява или излекува хепатит или жълтеница“ (един продукт);
• „подпомага работата на щитовидната жлеза и я лекува“ и „лекува стомашни болки и чревни проблеми” (един продукт);
• „заздравяване на рани, фрактури и херпеси и др.“ (един продукт);
• „лекува отоци, разширени вени и хемороиди“ (един продукт);
• „подпомага нормалното състояние на ставите и опорно-двигателния апарат“, „пречиства кръвта и подобрява кръвообращението“, „предотвратява когнитивни заболявания като болестта на Алцхаймер“, „лекува стомашно-чревни разстройства“, „помага заздравяването на кожни рани и ожулвания, както и възпалителни раздразнения като псориазис и екзема“ (всичко изброено – в един продукт);
• „д-р … лекува всички кожни заболявания, чупливост на ноктите, косопад, кожни алергии и невродермит, екземи и псориазис“ и „д-р … лекува сърцебиене, сърдечна невроза, безсъние, депресия и повишена нервна възбудимост на организма“ (два продукта от една марка).

Задължения на търговците

     Търговците следва да представят доказателства, че описаните търговски практики не са нелоялни, в т.ч. на какво основание се твърди, че добавката лекува, достоверност на съдържанието, базирано на научни изследвания и експертни становища, документи от производители, доказателства дали добавката се продава като лекарствен продукт или като продукт от друга категория, копия от етикети, опаковки и информационни листовки от производителя за предназначението и действието на продуктите, данни за партиди и др.

     КЗП ще се произнесе дали тези и други добавки въвеждат потребителите в заблуждение относно предназначението и действието им и така влияят върху решението им за извършване на покупка, което по Закона за защита на потребителите се счита за нелоялна търговска практика. При доказване на такива се налагат санкции, които могат да достигнат до 4% от годишния оборот, а при необосновано повишение на цените – от 10 хиляди до 100 хиляди евро на продукт.

Проучване на рисковете

     За да разберем повече за ползата и рисковете при употребата на хранителни добавки, потърсихме Центъра за оценка на риска по хранителната верига към МЗХ. Какво показват европейските проучвания и какво изискват директивите? Ето „вода от извора“.

     Употребата на хранителни добавки, съдържащи растителни - наричани и ботанически, съставки се е увеличила през последните години, което поражда опасения за тяхната безопасност. С цел справяне с някои от най-критичните аспекти, ЕС е финансирал проект „PlantLIBRA“, с който са събрани и анализирани данни за неблагоприятните ефекти при хората, вследствие употребата на хранителни добавки, съдържащи растителни екстракти. Данните са събрани чрез различни източници, като научна литература, от Европейски токсикологични центрове, потребителско проучване и др. Растенията Valeriana officinalis и Camellia sinensis са тези, за които най-често са докладвани неблагоприятни ефекти. Докладваните неблагоприятни ефекти, като цяло са с леки/умерени симптоми, но се съобщава и за някои тежки или фатални случаи.

     Според Европейския орган по безопасност на храните (ЕОБХ), терминът „ботанически“ означава „лечебни, козметични и ароматни растения“, които могат да бъдат използвани като такива или преработени, за да бъдат включени като „съставки на храни, хранителни добавки, козметика, лекарства, медицински устройства, фуражи, домакински продукти, пестициди, биоцидни продукти” и се регулират в различно законодателство. Европейското законодателство не е напълно хармонизирано, когато се разглеждат продукти, съдържащи растителни вещества. Повечето страни от ЕС считат растенията за съставка на хранителни добавки, регулирани от законодателството за храните, други предпочитат включването на тези продукти в традиционната медицина, регулирани от закона за наркотичните вещества. Съгласно Директива 2002/46/ЕО, хранителните добавки означават храни, които са предназначени да допълват нормалния хранителен режим и които представляват концентрирани източници на хранителни вещества или други вещества с хранителен или физиологичен ефект, самостоятелно или в комбинация, дозирани под формата на капсули, дражета, таблетки, хапчета и други подобни форми, пакетчета с прах, ампули, шишенца с капкомери и други подобни форми на течности и прахове, които са предназначени да се приемат в малки премерени количества.

Защо превземат пазара?

     Голямото разпространение на пазара на тези продукти е свързано с различни фактори, като най-важни сред тях са:

• нарастващото търсене от страна на потребителите, поради недоверие в конвенционалната медицина;
• възприемането, че „естествено“ означава „не химическо“, както и „безопасно“;
• лесен достъп до пазара, предвид липсата на необходимост от лекарско предписание;
• нарастващ интерес се наблюдава и от хранителните индустрии, поради относително ниските производствени разходи и намалени законодателни изисквания.

     За справяне с някои от най-критичните аспекти, ЕС финансира проекта „PlantLIBRA“ (PLANT food supplements: Levels of Intake, Benefit and Risk Assessment), чиито основни цели са:

• насърчаване на безопасната употреба на растителни продукти и хранителните добавки, съдържащи растителни съставки;
• разпространение на разбирането за качество и ползи за здравето от хранителните добавки, съдържащи растителни съставки, между оператори и потребители;
• събиране на данни за изпълнение оценка на риска и създаване на нови данни, с цел по-добро научно обосновано вземане на решения от контролиращите органи и операторите в сектора на храните.

     В резултат на събраните и анализирани данни по проекта, екипът италиански учени описват факторите, които допринасят за неблагоприятните ефекти, вследствие употребата на хранителните добавки, съдържащи растителни съставки. Като основни фактори са посочени качеството на суровината, наличието на замърсители, фалшификации и неразрешени хранителни добавки. Първо, растенията, които се използват при производството на хранителни добавки, трябва да бъдат строго контролирани за биологични и химични замърсители (бактерии, вируси, плесени пестициди, тежки метали и др.). Второ, при проверките често се откриват неразрешени хранителни добавки, както в ЕС, така и в страни извън ЕС, които съдържат главно забранени лекарства, като сексуални подобрители или средства за отслабване или за мускули. Такива продукти, които принадлежат към традиционната китайска медицина, често се внасят от източните страни.

Основни опасности и рискове

     Хранителните добавки могат да крият сериозни рискове за здравето, въпреки че често се възприемат като напълно безопасни. Ето предупрежденията на ИИ.

• Увреждане на черния дроб и други органи: Някои билкови екстракти и добавки (като куркума, зелен чай, ашваганда, червен ориз) могат да доведат до чернодробно увреждане (HILI) и да засегнат бъбреците или сърдечно-съдовата система.]
• Предозиране и токсичност: Мастноразтворимите витамини (A, D, E и K) се натрупват в организма и при прекомерен прием могат да причинят токсичност и сериозни усложнения.
• Лекарствени взаимодействия: Активните вещества в добавките могат да взаимодействат с рецептурни медикаменти, като намалят тяхната ефективност или засилят страничните им ефекти.
• Недекларирани и забранени вещества: В много продукти (особено закупени онлайн или за отслабване и спорт) се откриват скрити тежки метали, стероиди, стимуланти или забранени съставки като сибутрамин.
• Слаб регулаторен контрол: Добавките се класифицират като храни, а не като лекарства. Те не преминават задължителни клинични изпитвания за безопасност и ефективност преди да постъпят на пазара.
• Маскиране на заболявания: Необмисленият прием „за профилактика“ без реална нужда и медицинска преценка може да създаде фалшиво усещане за сигурност и да отложи диагнозата на истинско заболяване.

Проверено за вас: Пчелният мед – сладост с едно наум

     Зимата е на прага ни, а с нея – и първите сезонни вируси. Пчелният мед става необходимост за всяко домакинство. Но какъв мед купуваме от пазара? Неотдавна БАБХ спря на границата половин тон мед, внос от Китай, с наднормено количество пестициди в състава си. А колко от този ценен и вече не евтин продукт се промъква през проверките? Близо 46% от тествания мед, внесен в Европейския съюз, показва признаци на фалшификация. Проблемът с разпространението на имитиращи продукти и евтин нелоялен внос сериозно подкопава българския пазар и удря родните пчелари. Измамите се извършват в големи бутилиращи цехове чрез добавяне на глюкозо-фруктозни сиропи, оцветители и изкуствени ензими. Бърз наш преглед по магазините показа, че по рафтовете преобладава „българският мед“, на етикетите често няма производител или страна на произход. За състава – да не говорим.

      През 2014 г. Активни потребители направи мащабно независимо изследване на меда у нас. Тогава резултатите бяха шокиращи: всяка втора марка не покриваше нормите, а масовото присъствие на захарни сиропи и ниска диастазна активност беше норма.
     През тази година Агри.бг направи ново разследване, като купува 20 различни разфасовки от петте най-разпространени и разпознаваеми търговски вериги в България: Метро, Кауфланд, Лидл, Фантастико и Билла. Пробите са изпратени в акредитирана лаборатория и анализирани по ключовите физико-химични показатели (глюкоза, захароза, водно съдържание, диастазна активност, HMF) според европейското законодателство. 
От общо 20 проби:  
- 15 отговарят напълно на всички изисквания на ЕС.  
- 5 проби (25%) не покриват нормата за хидроксиметилфурфурол (HMF). Това е един от най-важните показатели за качество.
Отклонението в стойностите на Хидроксиметилфурфуролът (HMF) не доказва, че медът е „фалшив“. То показва дали продуктът е бил прегряван, съхраняван неправилно или просто е прекалено стар. Допустимата граница според ЕС и България е 40 mg/kg, а от изследваните проби една достига 251,80 mg/kg - над 6 пъти над лимита. „Пробите с високо съдържание на HMF не отговарят на изискванията на ЕС и БДС и не следва да се пускат на пазара като пчелен мед“, коментира проф. Греков пред Агри.бг.

Идва ли спасението?

     В помощ на потребителите на пчелен мед от 14 юни 2026 г. в ЕС действат нови правила за информацията върху опаковките, като директивата предвижда преходен период за продуктите, които са били пуснати на пазара или етикетирани преди тази дата. Целта е купувачите по-лесно да разбират откъде действително идва предлаганият продукт. Досега при смесите можеха да се използват общи обозначения като „смес от мед от ЕС“, „смес от мед извън ЕС“ или „смес от мед от ЕС и извън ЕС“. Новата система изисква значително по-конкретна информация. Какво трябва да съдържа тя?

• Когато медът е добит само в една държава, върху опаковката трябва да бъде посочена именно тази страна.
• При смес от няколко държави имената им се изписват в основното зрително поле, подредени според тегловния им дял в продукта – от най-големия към най-малкия. До всяка страна трябва да стои и съответният процент.
• За всеки отделен дял е разрешено отклонение от 5%, изчислено въз основа на документацията за проследимост на производителя или търговеца. Тази толерантност отчита възможните разлики между посоченото съдържание и реалните пропорции в отделните партиди.
• Предвидено е и специално изключение. Когато сместа съдържа мед от повече от четири държави и четирите най-големи дяла заедно представляват над 50% от продукта, отделните страни членки могат да разрешат проценти да бъдат посочвани само за тези четири източника. Останалите държави също трябва да присъстват върху опаковката в низходящ ред, но без процентно съдържание.
• За малки опаковки с нетно количество под 30 грама имената на страните могат да бъдат заменени с двубуквените им кодове по стандарта ISO 3166-1.

     Промените се прилагат от 14 юни 2026 г., но европейската директива предвижда преходен период. Продуктите, които са били пуснати на пазара или етикетирани преди тази дата в съответствие с дотогавашните изисквания, могат да продължат да се продават до изчерпване на наличностите. Това означава, че известно време потребителите ще срещат и буркани с по-стария тип обозначения. Наличието на надпис като „смес от мед от ЕС и извън ЕС“ само по себе си не означава, че продуктът е незаконен. От значение е кога е бил етикетиран или пуснат на пазара.

     С риск да се повтаряме, отново ви призоваваме: четете етикетите! Не се доверявайте само на рекламата „Мед от България“. Вносителите, производителите и търговците стават все по-изобретателни, затова търсете на опаковката произхода на продукта, името и координатите на производителя и останалата информация. А как да познаем сами дали пчелният мед е истински или фалшив, четете в следващия ни брой.

„Активни потребители“ и в медиите

Пазарувай, но проверявай: Как да разгадаем триковете на "Черния петък" и да не ни излъжат (ВИДЕО)

Богомил Николов: Цените се свалят не с проверки, а с производство

Черният петък: Как да не попаднем в капана на фалшивите отстъпки

Пазарът в цифри

• През септември цените на горивата и смазочните материали за личен транспорт в ЕС са се повишили с 31,4% в сравнение със същия месец на 2025 г.
• Това е пореден месец на ръст след отчетените годишни увеличения от 16,9% през юли и 23,8% през август.
• В 26 държави от ЕС годишното поскъпване през септември е по-голямо от отчетеното през юли и август 2026 г.
• В три държави от ЕС ръстът на цените надхвърля 40% спрямо септември година по-рано. Това са България (+42,2%), Естония (+40,6%) и Литва (+40,2%).
• В 12 държави от ЕС поскъпването е над 30%, като варира от 37,5% в Чехия до 30,3% в Португалия.
• Най-слабо увеличение на цените е отчетено в Унгария (+6,9%), следвана от Ирландия (+17,7%) и Швеция (+19,9%).

Календар на потребителя

На 22 октомври ЕК обяви, че Danone се е съгласила да промени част от практиките си за етикетиране – последната компания, посочена в жалбата на BEUC /Европейската организация на потребителите/ относно „зеленото измиване“ (greenwashing), която предприема такава стъпка. През ноември 2023 г. BEUC и нейните членове, с подкрепата на Client Earth и ECOS, отправиха критики към Coca-Cola, Nestlé и Danone заради включването на подвеждащи твърдения относно възможността за рециклиране върху бутилирана вода. Досега само Coca-Cola, а след това и Nestlé, са поели ангажимент за извършване на промени. И трите компании вече се ангажират да уточняват, че твърденията за „100%“ рециклируемост не включват капачката и етикета. Производителите на бутилки също така се съгласиха да избягват създаването на впечатление за затворен цикъл на рециклиране и да гарантират, че нито етикетът, нито маркетинговите послания въвеждат потребителите в заблуда относно ползите за околната среда от пластмасовите бутилки.

На 22 октомври в София се проведе конференцията Beyond the Barcode, на която се обсъди глобалната инициатива за преход към двумерни (2D) баркодове, базирани на стандартите GS1, и подготовката на индустрията за тяхното използване в търговията на дребно. Целта е до края на 2027 г. системите на касите в търговските обекти да могат да сканират и обработват определени 2D баркодове съгласно стандартите GS1, наред със съществуващите линейни баркодове. За разлика от традиционните линейни баркодове, които обикновено съдържат единствено идентификационния номер на продукта (GTIN), 2D баркодовете позволяват кодиране и на допълнителни данни – партиден номер, срок на годност, сериен номер и друга информация.

На 26 октомври ЕК официално одобри плана за действие на китайската платформа за онлайн търговия Temu за отстраняване на нарушенията на Закона за цифровите услуги (DSA).

Основни подробности по плана:

• Предишна глоба: През май 2026 г. ЕК наложи глоба от 200 милиона евро на Temu заради недостатъчни мерки срещу продажбата на незаконни и опасни продукти.
• Пет основни мерки: Планът за действие включва 5 ключови коригиращи стъпки, които платформата трябва да предприеме.
• Срок за изпълнение: Temu разполага с 4 месеца, за да извърши междинен анализ на риска и да докаже ефективността на предпазните си мерки.
• Основни насоки за корекция: Проучване на недостатъците в модерацията на съдържанието; Преглед дали алгоритмите за препоръки разпространяват незаконни стоки; Контрол върху това как продавачите използват функциите на платформата за популяризиране на потенциално забранени обяви.

На 28 октомври BEUC /Европейската организация на потребителите/ в бюлетина си за новини от потребителските организации публикува материала на асоциация Активни потребители „Сметките за енергия в България и ЕС“ от 2 октомври. В него се посочва, че токът в България е сред най-евтините в Европа, но при едни от най-ниските доходи в ЕС сметката тежи повече, отколкото подсказва цената. Това е основният извод за български потребители от доклада на ACER и CEER за европейските пазари на дребно. Публикацията предлага пълен анализ на потреблението на енергоносители, цените и проблемите на българския пазар на енергия.

На 12 и 13 ноември Европейското патентно ведомство ще проведе онлайн събитието EPO User Day 2026 (Ден на потребителите на Европейското патентно ведомство 2026), посветено на цифровата трансформация на европейската патентна система и развитието на електронните услуги за потребителите. Участието е безплатно.

На 13 ноември Diteramb Consult ще проведе обучение на тема "Работа с недоволни клиенти и обработка на рекламации". Целта е да се развиват умения, които да защитят имиджа на фирмата и да подобрят удовлетвореността на потребителите.

Платформата за краткосрочно настаняване Airbnb промени правилата си и ограничи какво домакините могат да изискват от гостите. Новите условия важат за всички резервации, направени на или след 20 ноември. Според тях от гостите не бива да се очаква да вършат работа, която обикновено е задължение на почистващия персонал. Изрично са посочени свалянето на спалното бельо, извозването на боклука извън имота и миенето и прибирането на съдовете. Забраната обхваща и всички задачи, които отнемат значително време или усилия. Промените засягат и прозрачността. Правилата на всеки имот ще се показват по-видимо още при избора на настаняване. Освен това ще се появяват в напомнянията, които гостите получават преди престоя си. Подписването на договори с гостите ще е допустимо само в ограничени случаи, например когато го изисква законът или правилникът на етажната собственост. Глобите се забраняват изцяло.

ЕК подготвя преразглеждане на Регламента относно управлението на Енергийния съюз и действията в областта на климата през четвъртото тримесечие на 2026 г. Целта е действащата рамка да бъде актуализирана и опростена, като същевременно се засили способността ѝ да подпомага постигането на енергийните и климатичните цели след 2030 г. Регламентът обединява изискванията за планиране, отчитане и наблюдение на напредъка. Прилагането обаче показва устойчиви слабости. Качеството и обхватът на националните планове се различават значително, представянето им често закъснява, а информацията в някои области остава непълна или несъгласувана. Само четири държави членки са представили окончателните си актуализирани НПЕК до крайния срок през юни 2024 г. Оценка на окончателните планове от 2020 г. показва, че 53% от препоръките на Комисията са били изпълнени частично, а 13% – не са били изпълнени. Една от разглежданите възможности е опростяване на структурата на целите чрез ограничен брой водещи цели и набор от ключови показатели за изпълнение (KPI). Комисията обсъжда работен диапазон от около 20-40 показателя. Те обхващат възобновяемата енергия, първичното и крайното енергийно потребление, електроенергийната междусистемна свързаност, електрификацията, зависимостта от изкопаеми горива и поглъщанията на въглерод. Конкретният подбор остава открит.