Начало

Седмичен бюлетин брой 36 (613)

   Проверено за вас: Кой вид мляко е най-полезен?   

       Разходката до щанда с млечни продукти в супермаркета никога не е била по-объркваща. В продължение на десетилетия потребителите бяха съветвани да избират нискомаслено мляко вместо пълномаслено, за да ограничат приема на наситени мазнини, които се свързват с повишени нива на LDL холестерола, известен още като „лош“ холестерол, както и с по-висок риск от сърдечносъдови заболявания и инсулт.

       През последните години обаче нови изследвания показват, че наситените мазнини в млечните продукти не са толкова вредни, колкото се смяташе досега. Междувременно изборът стана още по-богат. Кравето мляко вече не е безспорният фаворит, а по рафтовете се нареждат напитки от овес, кокос, ядки, семена и ориз.

       Кое от тях всъщност е най-добрият избор? Ето как се сравняват хранителните качества на някои от най-популярните видове мляко от експертите на National Geographic. 

Млека с животински произход

       Основната разлика между пълномасленото, полуобезмасленото (2% масленост), нискомасленото (1%) и обезмасленото краве мляко е съдържанието на мазнини и калории. В останалото те осигуряват приблизително еднакви количества белтъчини, калций, витамини D и B12, калий, фосфор, магнезий и други важни микроелементи. Американската кардиологична асоциация препоръчва наситените мазнини да осигуряват под 6% от дневния калориен прием, за да се намали рискът от сърдечни заболявания. Ако приемате около 2000 килокалории дневно, това означава максимум 120 килокалории, или приблизително 13 грама наситени мазнини. В продължение на години изборът на по-нискомаслено мляко се смяташе за лесен начин тази препоръка да бъде спазена.

       Една чаша (около 240 мл) краве мляко съдържа:

• Пълномаслено мляко: 150 килокалории, 8 г общи мазнини, от които 5 г наситени.
• Полуобезмаслено мляко (2%): 122 килокалории, 4 г общи мазнини, от които 3 г наситени.
• Нискомаслено мляко (1%): 106 килокалории, 2 г общи мазнини, от които 1 г наситени.
• Обезмаслено мляко: 84 килокалории, без мазнини и без наситени мазнини.

Днес обаче картината вече не е толкова еднозначна  

       Изследване, публикувано през декември 2025 г. в Journal of Nutrition, проследява хранителните навици на млади хора в продължение на 25 години. Оказва се, че участниците, които консумират най-много пълномаслени млечни продукти, имат с 24% по-нисък риск от развитие на калцификация на коронарните артерии в сравнение с онези, които ги приемат най-рядко.

       Учените все още не знаят със сигурност на какво се дължи това. Според съавтора на изследването Итън Канън, специалист по сърдечносъдови заболявания в Департамента по обществено здраве към Университета на Минесота, причината може да е в съдържащите се в млякото калций, калий и витамин D. Възможно е също така млечните продукти да са заменили по-неблагоприятни храни в менюто на участниците, като подсладени напитки и силно преработени продукти.

       Съществува и друга хипотеза, подкрепена от изследване, публикувано през 2022 г. в American Journal of Clinical Nutrition. Според нея наситените мазнини могат да въздействат различно върху организма в зависимост от храната, от която произхождат. Те се съдържат както в пълномаслените млечни продукти, като мляко, масло, сладолед и сирене, така и в тлъстото червено месо, птиците с кожа, пържените храни и тропическите масла, например кокосовото и палмоядковото масло.

       „Изглежда, че млечните мазнини се държат различно в организма, защото са част от сложна структура, в която присъстват и белтъци“, обяснява Кийт Айуб, регистриран диетолог и почетен професор по педиатрия в Медицинския колеж „Алберт Айнщайн“ в Ню Йорк. „Затова те сякаш не допринасят за развитието на сърдечни заболявания по същия начин, както мазнините, приемани самостоятелно.“

       Това обаче не означава, че трябва напълно да пренебрегвате приема на наситени мазнини. „Ако предпочитате пълномаслено мляко, трябва да балансирате останалата част от хранителния си режим“, казва Джоан Салдж Блейк, клиничен професор по хранене в Бостънския университет и водеща на подкаста Spot On!. Това например може да означава да ограничите червеното месо и пържените храни. И не забравяйте, че съдържанието на мазнини не е единствената разлика между отделните видове краве мляко. „Не бих препоръчал хората целенасочено да преминат към пълномаслени млечни продукти, защото повечето от тях нямат нужда от допълнителните калории“, казва Айуб. В крайна сметка обаче той добавя, че няма смисъл човек да изпада в крайности: „Пийте млякото, което ви харесва, така че да си набавяте достатъчно калций и витамин D през деня.“

Растителните алтернативи на млякото 

       През последните години много хора замениха кравето мляко с напитки на растителна основа, произведени от зърнени култури, бобови растения, ядки или семена. Причините обикновено са свързани със здравето, устойчивото развитие или грижата за животните. Всъщност определението „растително мляко“ не е съвсем точно, защото тези продукти не съдържат никакво мляко. Независимо как ги наричаме, хранителният им състав може да се различава значително.

       Соево мляко, Овесено мляко, Бадемово мляко, Кокосово мляко, Оризово мляко. Те вече се продават и у нас. И макар по-скъпи, намират своите потребители. Но по-полезни ли са и за какво? Какво съдържат, което ги отличава от млякото от животински произход? Очаквайте в следващия ни брой.

   Либерализацията на електроенергийния пазар изисква нови мерки за защита на потребителите   

       Много преди началото на отоплителния сезон и намеренията за отлагане на свободния пазар за домакинствата, експерти ни подготвят за ръст на цените на електро и топлоенергията. Идеи за защита на потребителите има различни, резултати – очакваме да ги видим, и то – в полза на семействата и гражданите.

       Икономическият и социален съвет /ИСС/ обсъди и прие свое становище  на тема: „Предизвикателства в условията на либерализиран пазар на електрическа енергия в Република България“. В него се подчертава необходимостта от актуализация на националните мерки за ограничаване влиянието на високите цени на електрическата енергия и отчитане на интересите на потребителите у нас. Съветът потвърждава своята позиция за негативен ефект от продължаващата липса на Национална енергийна стратегия, което чувствително затруднява планирането не само за енергийните дружества, но и за големите потребители у нас.      Електроенергийният пазар се развива в условията на засилена индустриална конкуренция, геополитическа неустойчивост и редуващи се кризи. Поради това следването днес на дългосрочни политики, които обаче са заложени в предкризисните години, крие значителни рискове за националната икономика и води до препоръките за критичен анализ и преоценка. ИСС изразява загриженост поради интензивното навлизане на несинхронни ВЕИ и извеждане от експлоатация на съществуващите централи на лигнитни въглища, което води до намаляване на сигурността на електроенергийната система.

Какво показват анализите

       В този акт ИСС посочва, че при въведения със законодателни промени през 2025 г. нов модел на ценообразуване на електрическата енергия по отношение на битовите потребители НЕК ЕАД вече не е обществен доставчик и отпада квотният модел за производство за регулиран пазар. С тази стъпка се създаде нормативна рамка за въвеждането на преходен механизъм към либерализиран пазар и ограничена държавна намеса. ИСС подчертава необходимостта от провеждане на широка информационна кампания, насочена към битовите потребители, но и към микро, малки и средни предприятия, които ще са изложени все повече на рисковете от един волатилен пазар. ИСС настоява за прозрачност и отчетност при изразходване на средствата от Фонд Сигурност на електроенергийната система, при условията на намаляващ финансов ресурс за подпомагане на битовите и индустриални потребители.

       Зад понятието „либерализация на електроенергийния пазар“ стои специфичен европейски модел, който съществено се отличава от теоретичната концепция за свободния пазар, подчертана ИСС. На електроенергийния пазар силно са застъпени тарифните политики, разширява се ролята на регулираните монополи и се прилагат мерки за стимулиране на едни производители за сметка на други. В този смисъл наличието на механизми за подкрепа за битови и стопански потребители не е в противоречие с европейския модел, а отразява национални социално-икономически особености за гарантиране на стабилност. ИСС заключава, че България следва да отстоява националните мерки за защита на потребителите, но и за устойчиво развитие на електроенергийния сектор и гарантиране на сигурността на доставките.

С риск на пазара

       ИСС изразява загриженост за високия дял на енергийно бедни домакинства, както и за намаляващата конкурентоспособност в редица сектори на индустрията. Причина за това са поредицата от глобални кризи, но също и инерцията по прилагане на политики за декарбонизация, които не съответстват на динамиката в международните отношения. Концепцията за либерализиран електроенергиен пазар се нуждае от преоценка, включително на национално ниво.

       В настоящия етап няма готовност за ограничаване, а още по-малко за отпадане, на функцията краен снабдител във връзка със снабдяването с електрическа енергия на битови крайни клиенти. Да се пристъпва към либерализация на пазара на електрическа енергия за домакинствата без всеобхватна информационна кампания и подготовка на потребителите по-скоро би довело до негативен ефект, вместо да постигне позитивите, заложени по принцип в либерализацията. Затова ИСС предлага конкретни стъпки за информираност и подготовка на регулаторна промяна в рамките на следващия ценови период. Изборът на доставчик на електроенергия следва да се въведе тогава, когато пазарът е „зрял“ - напълно интегриран в ЕС, и битовият потребител може да вземе информирано решение. ИСС подчертава, че външните въздействия от административен и директивен характер се трансформират в национални предизвикателства за осигуряване на надеждността на доставките, индустриалната конкурентоспособност и възможностите на домакинствата да посрещат растящите разходи. При производителите на електрическа енергия промененият пазарен модел се отразява основно върху кондензационните въглищни централи, които загубиха достъп до регламентирани заявки за регулярни доставки.

       Очаква се, че с въвеждане на схемата за търговия с емисии ЕСТЕ II, ценовото въздействие върху домакинствата ще се разшири, като ще се добавят разходи за СО₂ емисии към горивата, използвани в сградите и пътния транспорт. Комбинираният ефект от такъв ценови шок е недопустим и следва да се предприемат действия за предотвратяването му.

Някои изводи

       Нужни са и мерки за запазване целостта на електропреносната система и недопускане на системни аварии, повреди на електроенергийно оборудване и нарушаване електроснабдяването на потребители. Съветът изразява огромна загриженост от нарастващите рискове пред електросистемната устойчивост. Подложена на риск е самата физическа устойчивост на мрежата поради липса на базови системни параметри като инерция и стабилност. В тази връзка, ИСС призовава за въздържане при реализацията на големи ВЕИ проекти и насочване на усилията към изграждане на базови мощности и мощности с дългосрочен балансиращ капацитет, каквито са АЕЦ и ПАВЕЦ. ИСС подкрепя исканията за създаване на механизъм за осигуряване целогодишна работа на минимален състав от работещи големи синхронни агрегати във въглищните централи. Целта е денонощно поддържане инерцията на системата, устойчивостта и сигурността на ЕЕС, тъй като либерализираният пазар към момента не прави разлика между синхронни и несинхронни генериращи източници.

       Основният дял при задоволяването на енергийните нужди на ЕС  продължава да се осигурява от изкопаеми горива като петролът представлява почти 37%, а газът - около 23% от общото енергийно потребление. При това потреблението на тези суровини е нараснало спрямо 2013, което показва, че политиките за декарбонизация досега не са довели до намаляване на външната зависимост. Със задълбочаването на конфликта в Близкия изток и нарастващата нестабилност на енергийните пазари се потвърждава необходимостта от преразглеждане на енергийната политика и излизане отвъд стереотипния дневен ред за „Зелена сделка“.

   Прочетено за вас: За потребителите, ИИ и правилата за работата му    

       След влизането в сила на Законодателния акт за изкуствения интелект още през август 2024, поетапно започнаха да се прилагат отделни групи от приоритетните части от този регламент, в т.ч. правилата за забранени практики в областта на изкуствения интелект (2 февруари 2025 г.) и изискванията за моделите на ИИ с общо предназначение и управление на равнище ЕС и държави членки, както и санкциите по регламента (2 август 2025 г.)

       От 2 август 2026 г.  се прилагат задълженията за прозрачност за системи с ИИ по чл. 50 от Акта за изкуствения интелект, както и частите от регламента, свързани със задължения за ЕС относно стандартизация, оценяване на съответствието, сертификати и регистрация в база данни на ЕС за високорискови системи с изкуствен интелект, както и задълженията за държавите членки относно предприемането на мерки за насърчаване на иновациите и мониторинг на пазара, включващи създаването най-малко на една национална регулаторна лаборатория, за което конкретно срокът бе удължен с една година. 
       Съвсем естествено, от гледна точка на потребителите, по-осезаем ефект имат изискванията за прозрачност, които спомагат за това гражданите да могат да разпознават кога дадено съдържание е създадено или манипулирано с изкуствен интелект. На първо място, тези изисквания важат както за доставчиците – които разработват система с ИИ или модел на изкуствен интелект, така и за внедрителите на такива системи, които използват система с ИИ, по отношение на която упражняват контрол. Също така е важно, че правилата се отнасят за „определени“ системи с изкуствен интелект, чиято употреба се оценява като такава с ограничен риск за правата на гражданите. От тази гледна точка, за нарушението им могат да се налагат санкции - между 15 000 000 евро или, ако нарушителят е предприятие, до 3% от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година.

       Какво да очакваме от новата „ера“ на ИИ, как да го разпознават потребителите и се опазят от фалшификати? На тези и други въпроси отговаря гл. ас. д-р Калина Георгиева, преподавател по информационно право в СУ, пред Economy.bg. 

       С европейските правила се въвеждат ясни изисквания за прозрачност, които целят да дадат възможност на гражданите да разпознават дали дадено съдържание е създадено или манипулирано с изкуствен интелект. Основната промяна е, че доставчиците на системи с ИИ, включително генеративен ИИ, трябва да гарантират, че генерираното синтетично текстово, аудио-визуално и видео съдържание е обозначено по машинночетим начин, така че да може да бъде разпознато като създадено или изменено от ИИ. Наред с това, лицата и организациите, които използват такива системи, имат задължение ясно да обозначават т.нар. „убедителен фалшификат“, както и определени текстове, генерирани или манипулирани с ИИ, когато се публикуват с цел информиране на обществеността по въпроси от обществен интерес. Има и изключения – например при стандартно редактиране на съдържание не се изисква машинно обозначаване, а при художествени, сатирични или измислени произведения обозначаването трябва да бъде направено по начин, който не нарушава тяхното възприемане и художествена стойност.

Правилата на поведение 

       Ключово е информацията да бъде предоставена по ясен, видим и разбираем начин още при първия контакт със системата или съдържанието. Правилата изискват тя да бъде съобразена и с изискванията за достъпност, така че да може да бъде възприемана и от хора с различни видове увреждания или затруднения. Това е важно, защото обозначаването има смисъл само ако потребителят действително може да го види, разбере и използва при преценката си. Самият етикет не е достатъчен – той трябва да бъде ясен, видим и достъпен.
       Европейската комисия подчертава, че тези задължения целят да намалят риска от подвеждане, измами и манипулации и да повишат доверието в тези технологии. В подкрепа на прилагането им Комисията е разработила и доброволни визуални обозначения, които улесняват разпознаването на съдържание, генерирано от системи с ИИ. В крайна сметка ефектът няма да зависи само от наличието на етикет, а от това дали потребителят получава информация, която действително може да използва.

Гаранции срещу фалшификатите

       Тези правила са важна стъпка към ограничаване на подвеждащото съдържание и т.нар. убедителни фалшификати („deepfake“), защото въвеждат задължителни изисквания за доставчиците и внедрителите на системи с изкуствен интелект. Показателен пример са Насоките относно задълженията за прозрачност, публикувани непосредствено преди началото на прилагането на тези правила. Макар да нямат задължителна правна сила, те имат важно практическо значение, защото дават разяснения за обхвата на правилата, изключенията и начина на изпълнение на задълженията. В същия дух е и Кодексът за поведение относно прозрачността на съдържанието, генерирано от ИИ, който насърчава доброволното прилагане на добри практики при обозначаването и разпространението на такова съдържание. 

Санкциите

       Правилата за прозрачност се отнасят до „определени“ системи с ИИ, чиято употреба се оценява като свързана с ограничен риск за правата на гражданите. Неспазването на тези задължения подлежи на санкциониране. За тези нарушения регламентът предвижда санкции до 15 000 000 евро или, ако нарушителят е предприятие – до 3% от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година, като се прилага по-високата стойност. Но рискът не е само финансов. Публикуването на ИИ съдържание без необходимото обозначение може да подкопае доверието на клиентите, партньорите и обществото. Затова прозрачността е и въпрос на добра бизнес практика.

       Най-бързо трябва да се адаптират организациите, при които използването на ИИ може да засегне права и законни интереси на потребителите или да създаде значителни рискове – например в здравеопазването, образованието, финансовия сектор, заетостта, правоприлагането и предоставянето на публични услуги. Този подход впоследствие се развива и с т.нар. Цифров омнибус за изкуствения интелект – Регламент (ЕС) 2026/1744, който цели допълнително да намали административната тежест и въвежда по-гъвкави срокове за бизнеса. Показателен е примерът с обозначаването на съдържание, резултат от употреба на ИИ:

• за новите системи изискването остава приложимо от 2 август 2026 г.
• за системи, пуснати на пазара преди тази дата, е предвиден преходен период до 2 декември 2026 г.

   „Активни потребители“ и в медиите    

Богомил Николов: По-ниските цени ще дойдат от по-доброто производство

Богомил Николов: Колко "гола вода" има в "Кошница с грижа"? Хазарт, бързи кредити, самоубийства...

"Активни потребители": Има структурни проблеми на пазара на храни, особено при плодове, зеленчуци, мляко и месо

Богомил Николов за новия регистър за бързите кредити: Това си е чисто българска добавка, от която имаме нужда

   Пазарът в цифри   

• По данни на Евростат годишната инфлация в България се е ускорила до 5,1% през август спрямо 4,4% през юли според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ).
• България се нарежда сред държавите от еврозоната с най-висока годишна инфлация.
• Средното равнище за валутния съюз също се е повишило - до 3,3% през август спрямо 2,9% месец по-рано.
• По-висока годишна инфлация от България през август е отчетена само в Литва - 5,8%, и Кипър - 5,2%.
• На месечна база потребителските цени в България са се повишили с 0,8% през август.
• Според предварителната оценка на Евростат ускоряването на инфлацията в еврозоната през август се дължи основно на цените на енергията.
• Сред най-големите икономики в еврозоната Германия отчита годишна инфлация от 2,9% през август. Във Франция тя е 2,7%, в Италия - 3,2%, а в Испания достига 4,5%.
• Най-ниска инфлация е отчетена в Естония - 1,3%, Малта - 1,9% и Финландия - 2,4%.

   Календар на потребителя   

На 27 август  Booking.com беше обвинена в "системни пропуски в сигурността" от организацията за защита на потребителите Which?, след като платформата е позволила публикуването на измамна обява за "Даунинг стрийт" 10, чрез която са приемани резервации и плащания. На 18 юни Which? създала страница в туристическия сайт със заглавие "Апартамент с една спалня в сърцето на Лондон". В нея били посочени точният адрес и снимка на резиденцията на британския министър-председател. От Which? заявиха, че Booking.com е обработила плащане за едноседмичен престой, направено от техен изследовател. Повече от шест седмици след създаването на страницата средствата все още не били възстановени. Редакторът на Which? Travel Рори Боланд заявява: "Ако така наречените усъвършенствани AI системи на Booking.com не могат да разпознаят, че „Даунинг Стрийт“ 10 не е ваканционен имот под наем, не е изненадващо, че измамниците толкова лесно могат да злоупотребяват с платформата. Смешно е, че успяхме да предложим под наем най-известния адрес във Великобритания, ако последствията не бяха толкова тежки за почиващите, които рискуват да изгубят хиляди лири заради фалшиви обяви и фишинг връзки“.

На 31 август ЕК определи ChatGPT като много голяма онлайн търсачка (VLOSE), а Reddit и Roblox като много големи онлайн платформи (VLOP) съгласно Акта за цифровите услуги (DSA). За всяка от трите услуги е декларирано, че достига средно до най-малко 45 милиона потребители в ЕС на месец. Така трите услуги достигат прага за определяне като много големи онлайн платформи или търсачки. До момента Комисията е определила общо 28 много големи онлайн платформи и търсачки съгласно Акта за цифровите услуги. Към тях има допълнителни задължения по DSA, приложими за много големите онлайн платформи и търсачки. Те включват оценка и ограничаване на системните рискове, произтичащи от съответната услуга и нейните алгоритмични системи. Сред тях са рисковете, свързани с разпространението на незаконно съдържание, отрицателното въздействие върху непълнолетните, физическото и психичното здраве на потребителите, основните права, изборните процеси и обществената сигурност.  С тези решения ЕК ще получи правомощия да разследва начина на функциониране на тези услуги. Комисията ще отговаря за надзора върху спазването на DSA в сътрудничество с органите в Ирландия и Нидерландия, които изпълняват функциите на координатори за цифровите услуги.

На 2 и 3 септември Кюстендилската търговско-промишлена палата проведе двудневно обучение на тема „Приобщаващ туризъм“. То допринася за повишаване на капацитета на туристическия сектор в трансграничния регион и за създаване на по-достъпна, конкурентоспособна и ориентирана към потребностите на потребителите туристическа среда. Специално внимание е отделено на създаването на туристически преживявания, които поставят посетителя в центъра на туристическия продукт и осигуряват възможности за активно участие, независимо от индивидуалните му потребности и възможности. 

На 18 септември Master Events ще проведе онлайн обучение по темата: „Финансово-правни аспекти при Онлайн магазини и Електронна търговия. Актуални изисквания на НАП, КЗП, КЗЛД и КЗК“.

До 21 септември и българските граждани могат да гласуват за дизайна на новите евробанкноти, като всички подробности за тях вече са публикувани в бюлетина на Активни потребители. Европейската централна банка предложи десет варианта и покани обществеността да изрази мнението си в специална онлайн анкета. Интересът към гласуването чупи рекорди в целия съюз. Към средата на август в допитването са участвали повече от осем милиона души. Към края на годината Управителният съвет на ЕЦБ ще избере един от проектите. Финалното решение ще комбинира заключенията на журито, техническата оценка и резултатите от обществените анкети.