Начало

Седмичен бюлетин брой 34 (611)

   ТЕСТ на сирене и краве масло от „Кошница с грижа“   

       Този тест обхваща 6 вида масло и 12 вида саламурени сирена, предлагани като част от кампанията „Кошница с грижа“ с гарантирано по-ниски цени. С настоящето проучване искаме да откликнем на обществените очаквания и да проверим дали качеството на млечните продукти част от кампанията „Кошница с грижа“ съответства на декларираната амбиция.

Основни констатации и изводи

• Всички изследвани 6 марки краве масло отговарят на регулаторните изисквания и са годни за консумация;

• 1 марка сирене, от тестваните 12 на „Кошница с грижа“, съответства на изискванията за бяло саламурено сирене на БДС 15:2010, т.е. представлява продукт с най-високо качество;

• При 42% от анализираните сирена се отчита необявено високо водно съдържание над 60%, а 25% (3 от 12) с вода над 65% са неразрешени за консумация.

• При една марка сирене е отчетено екстремно ниско ниво на масленост, само 5% (индикация за използване сухо мляко).

• Некоректни производители и търговци очевидно се възползват от кампанията на правителството за злоупотреба с качеството под знамето на ниските цени. Контролният орган, Българска агенция по безопасност на храните, трябва ефективно да открива и предотвратява продажбата на негодни за консумация млечни продукти, при това широко рекламирани чрез инициативата „Кошница с грижа“.

Прочетете пълното проучване

   С вашите въпроси: Всичко за мултифондовия модел при пенсиите /Продължение/   

       Вече знаете, че от 1 септември до 30 ноември хората, които се осигуряват за втора пенсия, ще могат да избират как да бъдат управлявани натрупаните по партидите им средства. Новите правила във втория и третия стълб на пенсионното осигуряване трябва да започнат да действат от 1 януари 2027 г. Новата система ще даде право на избор между три начина за управление на пенсионните спестявания според инвестиционния профил и готовността на човека да поеме риск. В миналия брой ви запознахме със същността на новия модел при пенсиите, особеностите на избора на потребителите и условията, за да изберете един или друг вариант. Но какво ще спечелите и какво трябва да платите?

Какво ще се промени при инвестициите?

       В списъка на допустимите инвестиции на фондовете са добавени нови възможности, например:

а)     инструменти на паричния пазар, издадени или гарантирани от определени държави и институции;

б)     акции и облигации, приети за търговия на пазари за растеж на малки и средни предприятия;

в)     акции и/или дялове на борсово търгувани фондове;

г)     акции и/или дялове на алтернативни инвестиционни фондове, управлявани от лице, регистрирано съгласно Директива 2011/61/ЕС.

       Допуска се и даване в заем на финансови инструменти, притежавани от пенсионните фондове, при строго определени условия в рамките на единна система за заемане на финансови инструменти, осигуряващи обезпечение и достатъчна сигурност при тези сделки.

       Описаните промени позволяват по-добра диверсификация на портфейлите и дават възможност за по-добра доходност на инвестициите.

Как ще се промени доходността по партидите на осигурените?

       За оценка на ефекта от предложените промени в КСО за въвеждане на мултифондовете е разработен модел, който изследва изменението на коефициента на заместване от УПФ при промяна на инвестиционния профил съгласно жизнения цикъл на осигурените лица. Коефициентът на заместване показва каква част от последната заплата ще бъде заменена от отпуснатата пенсия. Увеличаването на средствата по партидата при равни други условия води до нарастване на размера на пенсията и съответно в коефициента на заместване.

       При въвеждане на мултифондов модел се очаква доходността да се повиши съществено, което от своя страна ще доведе и до повишаване на коефициента на заместване с 8,99 пр.п. (от 12,25% на 21,24%). Резултатите могат да бъдат обобщени по следния начин:

       Защо лицата се разпределят автоматично в различни подфондове, а не в балансиран или консервативен и после по тяхно желание в по-рискови такива? Задължителното разпределяне в консервативен подфонд би довело до негативни последствия за осигурените лица. Осигуряването в УПФ е  за дълъг период – до навършване на пенсионна възраст, т.е. в общия случай средствата по партидата на лицето могат да се ползват само след неговото пенсиониране. Дългият период на инвестиране позволява поемането на по-високо ниво на инвестиционен риск и реализирането на по-висока доходност в дългосрочен план. Тъй като основната част от новоосигурените лица започват участието си в УПФ чрез служебно разпределение, разпределението в консервативен подфонд (с очаквани най-малък риск и най-ниска доходност) би ощетило значително младите хора. По този начин лицата ще бъдат лишени от възможността по партидите им да бъде натрупана по-голяма по размер доходност, и оттам – до по-ниски пенсии в бъдеще.

       Макар и в по-малка степен, казаното се отнася и за участието в балансиран подфонд по подразбиране. Така например, при проучване на опита на Хърватия се установи, че при въвеждане на мултифондова система, лицата са били задължително разпределяни в балансиран подфонд. Впоследствие Хърватия предприе промени в пенсионното си законодателство и понастоящем лицата се разпределят съобразно възрастта им.

       В разглежданите модели е приета начална заплата, базирана на осигурителен доход в размер на 2 хил. лв. (1022.58 евро) – средна работна заплата за 2023 г. по данни на НСИ. Ръстът на възнаграждението е заложен на годишна база от 3% до навършване на 49-годишна възраст, а за периода от 49 до 65 години – 2,5% годишно. Доходността, използвана в модела, е определена на база реално постигнатата доходност по отделни финансови инструменти за предходния десетгодишен период при консервативни допускания.

Как ще се променят таксите на пенсионните дружества?

1) В допълнителното задължително осигуряване

Понастоящем пенсионните дружества събират 2 основни такси във връзка с дейността на УПФ и ППФ, чийто максимален размер е определен в КСО:

а) удръжка от всяка осигурителна вноска – до 3,75 % от вноската;

б) инвестиционна такса – до 0,75 % годишно от стойността на нетните активи на фонда.

       Сега се предлага намаляване с около 50% на максималния размер на удръжката от всяка осигурително вноска, а таксата за управление се обвързва и с постигнатия инвестиционен резултат. По този начин се насърчава по-активното управление и постигането на по-висока доходност.

       Необходимо е да се подчертае, че предложените със законопроекта стойности на таксите са максимални размери, като всяко ПОД по своя преценка може да ги определи и в по-нисък размер.

2) При допълнителното доброволно осигуряване

       Не се предвиждат промени, тъй като в резултат на конкуренцията между дружествата таксите често са по-ниски от максималните лимити в закона. Освен това в доброволното осигуряване инвестиционната такса зависи изцяло от постигнатата доходност при управлението на фондовете.

Как пенсионните фондове ще ми предоставят по-добри продукти и възможности?  

       С предвидените в КСО промени значително се подобрява регламентацията на дейността на фондовете, предвид:

1) въвеждането на инвестиционен избор;

2) даването на възможности за по-добра доходност;

3) стимулиране на по-активното управление чрез инвестиционната такса;

4) намаляване на събираните такси и удръжки във втори стълб;

5) редица други промени, свързани с усъвършенстване на предлаганите продукти, гаранциите, капитала и резервите на пенсионните дружества.

   Европейският портфейл за цифрова самоличност – предизвикателства и възможности   

       Редовните ни читатели знаят, че до края на тази година във всички страни членки на ЕС трябва да се въведе Европейският портфейл за цифрова идентичност. Къде сме ние с подготовката?

       Икономическият и социален съвет (ИСС) прие с единодушие анализ на тема: „Приложение на Европейския портфейл за цифрова самоличност в България: предизвикателства и възможности“, разглеждащ готовността на България за прилагането на Регламент (ЕС) 2024/1183, съгласно който до края на 2026 г. всяка държава членка следва да предостави на гражданите, жителите и бизнеса безплатен, доброволен и сигурен европейски портфейл за цифрова самоличност /ЕПЦС/ /European Digital Identity Wallet/.

Какво трябва да има в приложението?

       Най-общо казано, това ще е средство за електронна идентификация и ще дава достъп до административни и други електронни услуги, обмен на документи с администрацията, електронни уведомления и достъп до автентични източници. Предвиден е и достъп до документи в Единния портал за електронно правосъдие и модул за удостоверяване на присъствие в случаите, уредени от закона.

Какво ще мога да проверявам?

       Предвижда се през приложението гражданинът да вижда поне:
- съобщенията си в Системата за сигурно електронно връчване;
- електронни фишове, наказателни постановления и актове за административни нарушения;
- дължими данъци и такси, включително местни, с възможност за плащане;
- документи и данни от електронното правосъдие;
- вписаните за него обстоятелства в регистри.

       Представа за всеобхватността на Европейския портфейл за цифрова самоличност може да се добие най-ясно от следните описани от ЕК ежедневни ситуации с приложение за гражданите и/или бизнеса:

• достъп до държавни услуги, като например подаване на заявление за паспорт или свидетелство за управление на превозно средство, подаване на данъчна декларация;
• откриване на банкова сметка чрез доказване на самоличност онлайн, без да се въвеждат личните данни.
• доказване на самоличността при получаване и/или регистриране на SIM карта, което ще доведе до намаляване на измамите и на разходите за операторите на мобилни мрежи;
• съхраняване и представяне на мобилно свидетелство за управление на моторно превозно средство както онлайн, така и лично през устройството;
• подписване на договори онлайн, без да са необходими документи на хартиен носител и физически подписи;
• изпълнение на рецепти в аптека;
• представяне на информация от документите за пътуване (напр. паспорт, виза), което позволява по-бързо преминаване през проверките за сигурност на летищата и през митниците;
• доказване на цифрова самоличност за организации и на законен представител на организация или дружество;
• потвърждаване на самоличност при извършвате онлайн плащания;
• предоставяне на свидетелства за образование като дипломи, степени и удостоверенията при кандидатствате за работа или за по-нататъшно образование;
• достъп до социални обезщетения, до социалноосигурителна информация и съхраняване на документи като Европейската здравноосигурителна карта.

       Европейският портфейл за цифрова самоличност не е просто нов технологичен инструмент. Той е част от изграждането на общоевропейска инфраструктура на доверие, която ще определя начина, по който гражданите, бизнесът и институциите ще взаимодействат в цифровата среда през следващите години.              Успехът на този процес ще зависи не само от законодателството и технологичните решения, а преди всичко от доверието на гражданите и бизнеса, високото ниво на киберсигурност и ефективната координация между институциите.

Анализ на подготовката

       В рамките на направения анализ са разгледани предизвикателствата и възможностите на три равнища – публичен сектор, частен сектор и граждани, както и ролята на социалните партньори в процеса. Направен е преглед на стратегическите тематични документи на европейско и национално равнище, свързани с т. нар. „Цифров компас“ и Политическата програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г., както и обзор на законопроекта за ЕПЦС. В документа се подчертава, че „без достатъчно практически приложения, демонстрирани примери и без ясно осъзнати ползи за потребителите съществува риск портфейлът да остане формално внедрен, но ограничено използван инструмент”. Затова в анализа са представени различни европейски практики и изведени в приложение широкомащабните пилотни проекти на равнище Европейски съюз, които тестват спецификациите на цифровите портфейли за самоличност, през последните години чрез широк набор от сценарии за употреба на ЕПЦС в реални условия - публичен сектор, финансов сектор, трансгранично пътуване, взаимоотношения между фирми, между тях и държавни институции, фирми и потребители.

       Анализът идентифицира три ключови направления, които ще бъдат определящи за успешното въвеждане на Европейския портфейл за цифрова самоличност в България – институционална и нормативна готовност, киберсигурност и активното участие на социалните партньори. Сред основните препоръки са изграждането на устойчив механизъм за междуинституционална координация, ускоряването на оперативната съвместимост между държавните регистри, ясна визия за бъдещия модел на цифровите портфейли и по-широкото включване на социалните партньори и организациите на гражданското общество в процеса на управление и внедряване.

Някои изводи

       Според анализа България все още изостава от средните европейски нива по използване на електронна идентификация и електронни услуги, което налага сериозни инвестиции в цифрови умения, информационни кампании и мерки срещу задълбочаването на цифровото разделение. „България е изправена пред избор – или да се опита да навакса изоставането си в областта на електронната идентификация, или да направи качествен скок напред и не само да навакса, но и да се нареди сред водещите страни във внедряването на европейските цифрови портфейли. Тъй като тази технология е нова за целия Европейски съюз, страната ни има реална възможност чрез своя силен технологичен сектор да изгради конкурентно предимство и да заеме водеща позиция в нейното разработване и прилагане“. Според вносителите на документа необходимостта киберсигурността и защитата на личните данни да бъдат поставени в центъра на процеса. „Доверието в цифровата самоличност е пряко свързано с доверието в сигурността на цифровите портфейли. Киберсигурността не е само технически въпрос – тя включва институционална надеждност, обществено доверие и споделена отговорност на всички участници в цифровата екосистема“.

Успешното внедряване на Европейския портфейл за цифрова самоличност изисква широко партньорство между държавните институции, бизнеса, синдикатите и гражданските организации.

   Нови права на собствениците на автомобили   

       На 25 август бяха обнародвани и влизат в сила изменения и допълнения в Наредба 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и в Наредба 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд. Това е решителната крачка преди старта на системата „бонус-малус“ в автомобилното застраховане, а застрахователните компании са длъжни да преработят информационните си системи така, че да я прилагат ефективно.

Реална оценка на причинените щети за последните 5 години

       Системата „бонус-малус“ е базирана на историята на причинените щети от всеки автомобилист за последните 5 години. Историята им ще се удостоверява централизирано от Гаранционния фонд, независимо в коя застрахователна компания е бил застрахован съответният автомобилист.

       Целта е застрахователите да получат пълна и точна информация, удостоверена от Гаранционния фонд, с която да оценяват адекватно поетия риск по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите във всеки конкретен случай. Така ще могат да се определят справедливи застрахователни премии, като автомобилистите с чиста история на щетите ще могат да получат по-ниска премия, от тези с лоша история на щетите. Политиката по оценка на историята на застрахователните претенции е елемент от системата на управление на риска на всеки отделен застраховател. Всеки един от тях е длъжен да публикува политиката на сайта си.

       За да функционира правилно системата „бонус-малус“, застрахователите вече ще бъдат длъжни да вписват в реално време всички заведени при тях застрахователни претенции в регистъра на Гаранционния фонд, аналогично на вписването на застрахователните полици. Това трябва да се случва едновременно с регистрацията на претенцията в информационната система на застрахователя.

Дигитализация на удостоверенията за застрахователни претенции

       Друго важно изменение е, че всеки  водач, застраховащ или собственик на превозно средство може да поиска издаването на удостоверение за застрахователни претенции. Предвидено е то да се издава централизирано, чрез системата на Гаранционния фонд съгласно образеца по Регламент (ЕС) 2024/1855 на Европейската комисия. Предвидено е удостоверението да съдържа и допълнителна информация: относно местоположението на пътнотранспортното произшествие; за вида на причинените щети (имуществени или неимуществени); данни за претенциите, предявени пред Гаранционния фонд за вреди, причинени при използване на превозното средство, когато е било незастраховано; данни за причинителя на пътнотранспортното произшествие, включително когато е причинено при използване на незастраховано превозно средство; както и данни  за собственика (собствениците), ползвателя и обичайния водач на превозното средство.

       Уреден е начинът за подаване на заявлението – на адреса на управление на Гаранционния фонд; чрез системата за сигурно електронно връчване, подписано с КЕП или ПИК на НАП, на интернет страницата на Гаранционния фонд, подписано с КЕП или в офис на застрахователя в това число на застрахователен агент на хартиен носител.

       С оглед осигуряване възможността за проверка на удостоверението, е предвидено изискване към Гаранционния фонд да включи уникален машинно четим код (QR код), който да позволява достъп до удостоверението на електронната страница на Гаранционния фонд, където да се съхранява архив на издадените удостоверения за срок от една година.

Достъп до регистъра на пътнотранспортните произшествия

       За противодействието на застрахователните измами, всеки застраховател, предлагащ задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и застраховка „Каско“ на превозно средство, получава право на достъп до данни от регистъра на Гаранционния фонд на пътнотранспортните произшествия, настъпили на територията на страната и за участниците в тях. Тези данни включват информация за причинителя, данни за съпричиняване, детайли за свидетелството за управление и снимки, когато са налични.

       Предвиден е свободен и безплатен публичен достъп до следните регистри на Гаранционния фонд: регистър на застрахователите, предлагащи застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; регистър на представителите за уреждане на претенции; регистър на превозвачите, извършващи обществен превоз на пътници; регистър на застрахователите, предлагащи задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците в страната.

       Влезлите в сила изменения и допълнения в посочените наредби довършват цялостната нормативна уредба на автомобилното застраховане в съответствие с последните изменения на Моторната директива и създават условия за по-справедливо определяне на застрахователните премии по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като се гарантира както финансовата стабилност на застрахователите, така и правата на ползвателите на застрахователни услуги.

   „Активни потребители“ и в медиите   

"Активни потребители": 5 от тествани 12 сирена от „Кошница с грижа“ съдържат над 60% вода

Всяко второ сирене в "Кошница с грижа" е пълно с вода

Богомил Николов: Предлагат ни скъпа вода вместо сирене

Колко излиза закупуването на нужните материали за новата учебна година

   Пазарът в цифри   

• Ново проучване на Евробарометър показва, че европейците призовават за по-решителни действия по отношение на безопасността на децата онлайн.
• 63% от респондентите се обявяват за европейски правила, ограничаващи достъпа на децата до социалните медии по възраст, независимо дали чрез пълна забрана под определен праг (36%) или чрез забавен достъп (27%).
• 15% подкрепят укрепването на ресурсите за правоприлагане.
• 13% предпочитат надзорът да се остави на родителите и училищата без допълнителна намеса от страна на ЕС.

   Календар на потребителя   

От 27 до 31 август в НАП ще се извършват дейности по технологично обновяване на една от основните информационни системи. В тази връзка от 18.00 часа на 26 август 2026 г. до 31 август 2026 г. няма да бъдат достъпни следните услуги на НАП: 
- плащания с дебитни и кредитни карти на ПОС терминали в офисите на НАП, както и през виртуален ПОС на НАП. Плащанията, наредени към НАП в периода от 18.00 ч. на 26.08.2026 г. до 31.08.2026 г. през банки/доставчици на платежни услуги/пощенски станции ще бъдат отразени в информационната система на НАП на 31.08.2026 г. с вальор датата, на която са постъпили по сметките на агенцията в Българска народна банка; 
- подаване на заявление за приоритетно плащане на осигурителни вноски, в това число и за допълнително задължително пенсионно осигуряване;
- подаване на заявление за промяна на избора за осигуряване от допълнително задължително пенсионно осигуряване в професионален пенсионен фонд във фонд "Пенсии" и в универсален пенсионен фонд във фонд "Пенсии" и във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69”; както и други.

До 7 септември Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията публикува за обществено обсъждане проект на Методика за определяне на справедлива стойност на основни хранителни продукти. Методиката има за цел да създаде единен, прозрачен и възпроизводим механизъм за определяне на индикативна справедлива стойност, която да служи като ориентир за потребителите. Тя ще даде максимална прозрачност и предвидимост, като не представлява механизъм за административно определяне на цени и не нарушава принципите на свободната пазарна икономика и конкуренция. В процеса на изготвяне на методиката са използвани експертни анализи, като са разгледани добри европейски практики с цел гарантиране на обективен, пазарно ориентиран и икономически обоснован аналитичен подход. Основен приоритет е постигането на широк консенсус, така че окончателният документ да отговаря на най-високите стандарти за прозрачност, конкурентоспособност и защита на потребителите.

На 14 септември GS1 България и GS1 в Европа организират еднодневно обучение за устойчиво развитие, ESG изисквания и приложението на GS1 стандартите, като Регламентът за опаковките и отпадъците от опаковки (PPWR) е сред основните теми в програмата.

Европейски екип от експерти ще представят как новите изисквания за опаковките засягат бизнеса и по какъв начин стандартите GS1 могат да подпомогнат съответствието, проследимостта и обмена на данни.

До 16 септември се приемат проектни предложения в рамките на Механизма за гражданска ангажираност и прозрачност по Швейцарско-българската програма за сътрудничество - грантова схема „Финансово устойчив граждански сектор – Заедно за каузи“ (CETF-2026-GFL2) с възможност за кандидатстване с концепции за проектни предложения. Схемата има за цел да подкрепи организациите на гражданското общество в изграждането на устойчиви модели за фондонабиране и диверсификация на приходите, така че те да развиват своята дейност с по-голяма финансова независимост и дългосрочно въздействие. Подкрепата съчетава изграждане на организационен капацитет с финансиране, основано на постигнати резултати (Results-Based Financing – RBF), като насърчава организациите да развиват устойчиви дарителски практики и иновативни подходи за привличане на подкрепа. С пълните условия за кандидатстване може да се запознаете: https://swisscetf.bg/?page=procedure-GS2

До 16 септември ЕК търси заинтересовани страни, които желаят да участват в кръгла маса, която ще предостави информация за доброволен Европейски кодекс за поведение за частни организации и организации с нестопанска цел, насърчаващи финансовата грамотност.  Кодексът ще спомогне да се гарантира, че инициативите имат прозрачни цели, предлагат точно и безпристрастно съдържание и включват предпазни мерки за смекчаване на конфликтите на интереси. Избраните заинтересовани страни ще участват в поредица от срещи в подкрепа на разработването на Кодекса, който се очаква да бъде приет през първото тримесечие на 2027 г.

ЕК стартира инициативи в рамките на стратегията за финансова грамотност за ЕС. Тя отправя покана за представяне на успешни инициативи за финансова грамотност с цел установяване и събиране на най-добри практики в целия ЕС. Заинтересованите физически лица и организации могат да подават информация тук (платформата изисква регистрация с имейл адрес) до 30 октомври 2026 г. за съществуващи проекти в областта на инвестирането, спестяването и грамотността по отношение на финансовия риск. Комисията ще анализира представените предложения спрямо три критерия, посочени в образеца, за да определи общи теми и ключови фактори, които са допринесли за успеха на инициативите. Констатациите ще бъдат представени в обобщаващ доклад, за да могат държавите членки да изберат най-добрите практики, които ще бъдат обсъдени в края на 2026 г. на заседание на подгрупата по финансова грамотност към Правителствената експертна група по финансови услуги на дребно (GEGRFS).

Записът на уебинара „Как да развием онлайн магазина си“, на който се разглеждат стратегии и конкретни тактики за увеличаване на онлайн продажбите и подобряване на тяхната ефективност, подкрепени с много практически примери, е предоставен за свободно ползване. Необходимо е само да направите кратка регистрация, след което ще получите достъп до целия уебинар и можете да го гледате когато и колкото пъти пожелаете.