Начало

Седмичен бюлетин брой 5 (582)

   „За“ и „Против“ контрола на цените     

      В България се обсъжда законопроект за пределни надценки (до 10%) върху основни хранителни продукти за търговци с оборот над 20 млн. лв., целящ борба с инфлацията и спекулата. Мярката предвижда контрол на цените в големите вериги. В началото на 2026 г. се водят дебати и се разглеждат становища от различни организации, включително Българската стопанска камара, Министерството на земеделието и храните, асоциация Активни потребители и др.

     В публичния сектор се сблъскват „за“ и „против“. Да се намесва ли държавата на пазара или да го остави свободно да се движи според неговите си правила? В част от аргументите за обсъждане на новия закон четем: „Приемането на Закон за пределни надценки на основни хранителни продукти ще реши проблемите свързани с високата инфлация и намаленото потребление на хранителни продукти, като се определи таван на надценките за поне един артикул от най-ниския ценови диапазон на съответна група продукти. Със законопроекта се възлага на Министерски съвет да определи списък на основни хранителни продукти с пределни надценки в размер до 10%“.

Лошите практики

     Проучване на Института за пазарна икономика разкрива подобни примери в други страни, с техните причини и последици за пазара и интересите на потребителите. Ето какво казват икономистите на института. 

     Периодът между падането на правителството и новите избори за парламент за пореден път се доказва като особено добре наторена и плодотворна почва за всякакви форми на икономически популизъм. Особено ясен пример за такъв от последните седмици е поредният опит за прокарване през Народното събрание на закон, който да регулира цените и директно да въведе тавани на определени стоки, маркирани като особено важни за домакинствата.

     По темата през последните няколко години сме писали нееднократно, против държавното регулиране на цени безброй пъти се изказаха както работодателски организации, така и редица икономисти. Въпреки това обаче привържениците и вносителите на опитите за регулиране на цени не се отказват, и дори твърдят, противно на всякаква икономическа логика, че ценовите тавани „не водят до дефицити на стоки и инфлация“. Вместо за пореден път да повтаряме добре познатите аргументи – които видно не успяват да убедят законотворците, въпреки солидната си теоретична обосновка – сега се спираме на няколко примера за последствията от контрол на цените от (относително) новата стопанска история.

1. Унгария, таван на цените на горивата (2021–2022 г.). Унгария налага таван на цените на бензин/дизел от ноември 2021 г. През 2022 г. при високи пазарни цени и спад на вноса независими бензиностанции и доставчици започват да ограничават количествата; на много места се появяват липси и опашки, а вериги обмислят напускане на страната. Правителството отменя тавана на 6 декември 2022 г., цитирайки именно влошаване на недостига, панически покупки и презапасяване.
2. Полша,  таван на цената на въглища за домакинства (2022 г.). През 2022 г. Полша въведе ценови таван за въглищата за домакинствата (около 2000 PLN/тон), представено като „социална мярка в условия на енергиен шок“. Паралелно пазарът изпита реален недостиг, което закономерно доведе до опашки с дни и затруднено снабдяване на домакинствата. Таванът не е единствената причина за недостига, но при ограничено предлагане фиксираната ниска цена води до достъп до стоки само за хората начело на опашката.
3. Франция, таван на цената на дезинфектанти (2020 г.). В началото на пандемията Франция въвежда максимални цени за хидроалкохолни гелове (антисептици), за да “ограничи спекулата”. Резултатът на практика е масов дефицит и ниска наличност в търговската мрежа.
4. Филипини, таван на цените на свинско и пилешко (2021 г.). През февруари 2021 г. управляващите налагат ценови тавани за свинско и пилешко в Манила като реакция на скока на цените, подхранен от африканска чума по свинете. Това води до масов отказ на търговци да продават стоката си на територията на града; примерът е интересен заради регионалния си характер, който създава улеснения за бизнеса да промени обичайното си поведение заради промените в пазарните условия. Очаквано, мерките по-късно са отменени на фона на дефицити.
5. Малайзия,  таван на цената на пилешко и яйца (2022 г.). През 2022 г. Малайзия въвежда ценови тавани за пилешкото месо и яйца, които започват да поскъпват заради растящи разходи за фуражи, труд и логистика. Закономерният резултат е периодичен недостиг и напрежение по веригата, а по-късно правителството аргументира премахването на ограниченията с нуждата „пазарът да функционира“ за достатъчно предлагане.
6. Русия, тавани на „социално значими“ храни (2020-21 г.) В края на 2020 и началото на 2021 г. Русия налага за максимални цени за ключови храни (напр. захар), а публични институции предупреждават за системни рискове от дефицити. Появяват се сигнали за замразяване на пазара и прекъснати доставки към търговската мрежа, очакван отговор на доставчиците при цена под пазарната, което налага въвеждане на квоти и други опити за ограничаване на презапасяването.
7. Венецуела, контрол на цени на храни и суровини (десетилетието след 2010 г.). Във Венецуела дългогодишният контрол на цените върху основни стоки води до ситуация, при която много стоки се продават (поне официално)под себестойност, което изтласква производители и води до широк недостиг. Интересен, да речем, е епизодът през 2016 г., когато производството на напитки е засегнато от критичен недостиг на захар, причинен от ценови ограничения и липса на предлагане. Тъй като за разлика от горните примери Венецуела има относително слаба държава, ширещият се огромен черен пазар донякъде намалява липсите.
8. Зимбабве: замразяване на цени (2007 г.). През 2007 г. Зимбабве налага агресивни ценови тавани и принудително намаляване на цени. Резултатът, широко отразяван от редица медии, са празни рафтове и недостиг на основни стоки (царевично брашно, олио, захар и др.), тъй като производители и търговци не могат да продават на фиксираните нива.
9. Швеция (ЕС): регулирани наеми (дълъг период).  Шведският модел на регулирани и колективно договаряни наеми е пример за перманентен недостиг на наемния пазар: при цена под равновесната жилищата се „разпределят“ чрез чакане в опашка. Самата жилищна агенция на град Стокхолм посочва, че средното чакане е около 9 години, ясен знак за недостиг при регулирани цени.По сходен начин, впрочем, изглежда и пазарът в Нидерландия; причините са същите.

      Можем да продължаваме с примерите до безкрай, или дори само да си припомним и собствената история на България, чиито заигравания с ценовите тавани през 90-те водят отново до недостиг, опашки и купонна система. Въпреки че в икономиката трудно дефинираме закони като в природните науки, историята ни учи, при това много убедително, че въвеждането на контрол на цените винаги има един и същ, предсказуем пагубен ефект. Няма как да очакваме, с други думи, че настъпването на едно и също гребло този път няма да ни удари фронтално в челото.

  С вашите въпроси: Банков депозит или ДЦК?   

     Покрай вълненията около еврото още една финансова новина за личния портфейл залива медийния пазар. ДЦК в пощите! От някои публикации дори излиза, че новата инвестиционна възможност за българските потребители вече може да се закупи в кварталната поща. Разбира се, още е рано за опашки. Решихме да проверим каква е тази възможност и доколко е изгодна за личните и семейните финанси.

     Министерството на финансите разработи и пусна за обществено обсъждане Стратегия за организация на първично предлагане на държавни ценни книжа /ДЦК/, насочени към индивидуални инвеститори, в Република България и Концепция за предоставяне на възможност за закупуване на ДЦК от непрофесионални инвеститори. В тях е записано, че всеки български гражданин ще може да инвестира свободните си пари в държавни ценни книжа. Предвижда се поне два пъти годишно Министерството на финансите да пуска специални емисии ДЦК, предназначени за физически лица. Покупките ще стават чрез създадена за целта онлайн платформа и през клоновете на "Български пощи". Гражданите нямат да дължат никакви такси или комисиони за такива сделки. По-възрастните потребители помнят, че преди време са можели да инвестират в държавни облигации и бонове, които им носели определена  доходност. Статистиката сочи, че българинът предпочита банковите депозити за свободните си пари, въпреки че лихвите по тях са почти нулеви. Банкерите все още не дават надежда еврозоната да насърчи повишаването на тези лихви. Какво ни предлагат с ДЦК срещу тази символична финансова изгода на депозитите за потребителите?

Очаквани ефекти 

     Предложената на обществеността стратегия има за основна цел постигането на ефективно и директно първично пласиране на държавни ценни книжа сред българските граждани, при което достъпът, разходите и правилата за записване са съизмерими с профила на непрофесионалния инвеститор и създават условия за регулярно и предвидимо участие. Ключов елемент на модела е, че при първичното записване от индивидуални инвеститори не се предвиждат такси и комисиони за инвеститорите, като разходите по организацията на пласирането се поемат от емитента в рамките на цената на финансирането.

Очакват се следните ефекти:

• Създаване на достъпна и надеждна инвестиционна алтернатива на депозитите.
• Разширяване на набора от нискорискови вътрешни финансови инструменти.
• Повишаване на прозрачността и предвидимостта на условията за участие.
• Диверсификация на инвеститорската база и ограничаване на рисковете от концентрация.
• Създаване на предпоставки за по-функционален вторичен пазар.
• Подкрепа за повишаване на финансовата грамотност и инвестиционни навици.

     Регулярното, предвидимо предлагане и последователната публична комуникация превръщат ДЦК в разпознаваем инструмент, който може да служи като „входна точка“ към капиталовите пазари за домакинствата. Това създава условия за натрупване на опит и по- добро разбиране на базови понятия като доходност, матуритет, цена и риск, което в средносрочен план разширява потенциалната инвеститорска база и стабилизира търсенето.

Основни принципи

     Атрактивност. ДЦК следва да бъдат позиционирани като стандартен нискорисков инструмент за спестяване и инвестиране, при който нетната доходност до падеж е ясно измерима и конкурентна спрямо алтернативите. Продуктовите параметри (матуритет, купон/доходност, начин на придобиване и обслужване) следва да бъдат представени в ясен, сравним и устойчив формат, който позволява на непрофесионалния инвеститор да оценява възвръщаемостта и риска без значителна информационна асиметрия.

     Достъпност. Достъпът следва да бъде организиран мултиканално, като се осигури електронно заявяване и управление на инвестицията при опростени и стандартизирани процедури, допълнени от широка посредническа мрежа. При всички канали е необходимо прилагане на унифицирани стандарти на обслужване, включително по отношение на срокове, документооборот, клиентска поддръжка и предоставяне на информация, така че географското местоположение и вътрешната организация на отделни посредници да не определят фактическата възможност за участие.

     Разходна ефективност. Разходите за участие ще бъдат структурирани така, че първичното записване за индивидуалния инвеститор да се извършва без такси и комисиони. За последващото обслужване и операции следва да се прилагат предвидими, публично оповестени и сравними тарифи, с минимизиране на фиксираните такси и минималните стойности, които повишават ефективния праг за участие и редуцират нетната доходност при по-малки обеми.

     Ликвидност и предвидим изход. Предвижда се практическа възможност за изход от инвестицията преди падеж при прозрачни правила и условия, които минимизират риска от принудителна продажба на неблагоприятна цена. Това изисква механизми за подкрепа на вторичната ликвидност, включително чрез стимули и задължения за котиране от страна на маркет-мейкъри.

     Финансова грамотност и доверие. Последователната публична комуникация и образователни дейности, насочени към намаляване на информационните бариери, повишава разбирането за характеристиките на ДЦК и утвърждаване на доверие в правилата и инфраструктурата на пазара. Комуникацията следва да е регулярна, стандартизирана и ориентирана към практическите решения на инвеститора – нетна доходност, разходи, рискове, ликвидност и процедури – с цел формиране на устойчиви инвестиционни навици. Необходимо е да се извърши сериозна и фокусирана маркетингова и разяснителна кампания с цел информиране на обществото за тази конкретна възможност за инвестиция в ДЦК. В кампанията е важно да се включат колкото се може повече институции и организации, както и да се проведе през множество информационни канали.

   Зимните сметки: Капка по капка вир става    

     Текат най-тежките за личния и семейния бюджет месеци. Има обаче малки хитринки, които без особени усилия ще намалят разходите на домакинството ви. Следете нашата поредица, за да разберете как най-икономично да използвате различните електроуреди в дома. Да не забравяме старата поговорка „Капка по капка, вир става“..

На една ръка разстояние

     Взимането на вана изразходва средно три пъти повече енергия и вода – отколкото взимане на душ в продължение на пет минути.

Усилие: незначително

Спестявания: големи

Спрете притока на вода 

     Когато си миете зъбите или бръснете, избягвайте да оставяте водата да тече. Този на пръв поглед незначителен дневен ритуал, може да завърши с изразходването на изненадващо количество енергия и вода.

Усилие: незначително

Спестявания: средни

Всяка капка е от значение

     Намалете потреблението на топла вода, като използвате душове с ограничител на водния поток или с регулируеми глави.

Усилие: малко

Спестявания: малки

Всички в едно

     Термостатичните и едноръкохватковите смесителни батерии намаляват консумацията на енергия и вода, като се намалява времето за смесване на топлата и студената вода.

Усилие: малко

Спестявания: средни

Не топлете банята през бойлера

     Не увеличавайте излишно температурата на вашия бойлер. Поддържайте минималната температура, достатъчна за вашите нужди, но не по-ниска от 60° С. Така ще спестите енергия. При температури по-ниски от 60° се създават условия за развитие на болестотворни бактерии.

Усилие: незначително

Спестявания: средни

Предотвратяване и намаляване на образуването на котлен камък 

     Уредите, покрити с котлен камък консумират повече енергия и са по-малко ефективни. Освен това котленият камък създава условия за развитие на бактерии и е честа причина за Легионерска болест. Почиствайте редовно уредите от котлен камък, за повишаване на тяхната ефективност и в полза на вашето здраве.

Усилие: средно

Спестявания: средни

Сведете до минимум загубите

     При закупуване на нов бойлер, обърнете внимание на загубите в режим на изчакване, посочени в ръководството на продукта. Така ще разберете колко добре е изолиран бойлерът и какъв ще е разходът му на енергия.

Усилие: средно

Спестявания: средни

   „Активни потребители“ и в медиите   

Богомил Николов за завишените сметки за ток: Хората трябва да сезират институциите, а не само социалните мрежи

Богомил Николов: Потребителите сами ще накажат недобросъвестните търговци

През 2025 г. банките са събрали рекордни над 2.3 млрд. лв. от такси 

   Пазарът в цифри   

• По данни на НСИ през януари съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно“ се повишава с 2.2 пункта (от 24.7% на 26.9%) главно поради оптимистичните очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца.
• Най-сериозните пречки за дейността на предприятията остават свързани с конкуренцията в бранша, несигурната икономическа среда, недостатъчното търсене и недостига на работна сила.
• По-голяма част от търговците на дребно очакват продажните цени да запазят своето равнище през следващите три месеца.
• През януари съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите“ нараства със 7.2 пункта (от 4.2% на 11.4%) в резултат на благоприятните оценки и очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията.
• Прогнозите им относно търсенето на услуги през следващите три месеца също се подобряват.
• Основните проблеми за развитието на бизнеса продължават да бъдат несигурната икономическа среда и конкуренцията в бранша, посочени съответно от 50.7 и 41.3% от предприятията.
• По отношение на продажните цени в сектора на услугите мениджърите не предвиждат промяна през следващите три месеца.

   Календар на потребителя   

В периода 21-22 януари на изминалата януарска пленарна сесия на Европейския икономически и социален комитет наред с други актуални въпроси е обсъдена и Стратегията „Прилагане на ИИ“. Комитетът подчертава значението на регионалните клъстери за компетентност, ролята на Европейските цифрови иновационни хъбове и включването на по-слабо представени сектори като финанси, туризъм и електронна търговия във визията за прилагане на по-цялостен и приобщаващ подход към ИИ. Необходими са сериозни инвестиции в умения и повишаване на грамотността за ИИ, с ясни дефиниции за надграждане и преквалификация, за да се гарантира безопасното и ефективно внедряване на технологиите в сектори като здравеопазване, отбрана, сигурност и публична администрация.  

На 6 февруари от 10 ч. в Аула Магна на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ще се състои лекция на генералния секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Н.Пр. Матиас Корман на тема „България по пътя към членство в ОИСР“.

На 18 февруари ще се проведе онлайн семинар на тема: „Счетоводни и данъчни аспекти във връзка с въвеждане на еврото. Данъчна и съдебна практика по прилагането на ЗКПО“. За повече информация: https://tbm-bg.com/obuchenia/413.

Factcheck.bg създава специална безплатна програма, с която да подкрепи една от най-уязвимите групи в обществото – възрастните, срещу неверните твърдения и онлайн измамите, разпространявани в дигиталното пространство. Общност „Сигурни поколения“ приветства както хора над 65 години, така и техните близки, които искат да предпазят възрастните си роднини от опасностите в интернет. Участието в програмата е безплатно. Тя ще продължи до 30 май 2026 г. и се изпълнява в рамките на проекта „Презареждане в ерата на антифактите“. 

Фискалният съвет на България публикува анализ, изследващ хармонизираните средногодишни инфлационни ставки в няколко държави от еврозоната три години преди и три години след приемането на единната валута. Сравнителните данни на шест държави от еврозоната показват минимален ефект върху цените след смяна на валутата:

– Преди въвеждане на еврото: наблюдава се умерено до силно повишаване на инфлацията – силно в Естония, отрицателно до умерено в Латвия и умерено в Словения, Словакия и Хърватия.

 – Първата година след въвеждането инфлацията се е повишила в 3 държави – Словения (+1,3 п.п.), Естония (+2,4 п.п.) и Латвия (+0,7 п.п.). В 3 държави инфлацията е намаляла – Словакия (-3,0 п.п.), Литва (-0,9 п.п.) и Хърватия (-2,1 п.п.).

– През втората и третата година след въвеждането има стабилизация и възстановяване на умерените нива във всичките 6 държави. Въпреки завишените нива в Хърватия, данните показват реално по-ниска инфлация от периода непосредствено преди приемане на еврото.

Заключение на Фискалния съвет. Инфлацията не се причинява от самата смяна на валутата, а от реални фактори като военни конфликти с непосредствено влияние върху страната, производствени разходи, търсене, енергийни цени и икономическа политика. Въвеждането на еврото е номинална промяна. Цените и доходите се преизчислиха по фиксирания курс и това не доведе до увеличаване на паричното предлагане, още повече че страната беше в паричен съвет (валутен борд). Опитът на държавите от еврозоната показва само минимален еднократен ефект, а усещането за общо увеличение на цените често е по-скоро психологическо, а не реално.

Обявени са резултатите на рейтинга "TOP 100 Best Hotels in Bulgaria 2025". Той е съставен на база математически анализ на над 500 000 оценки, които гости са поставили през миналата година в международни платформи и сайтове за резервации на повече от 1200 български хотела, отговарящи на условията да бъдат подобен обект - да имат категоризация от три, четири или пет звезди и да са с 20 и повече стаи (за да бъдат изключени къщите за гости и ваканционните апартаменти). С новия знак за качество се отличават хотелите с добра репутация според оценки на техните гости. Знакът „V – Verified by Guests“ ще насочва туроператори, организатори на събития и туристи към хотелите, които предоставят качествена услуга и високо ниво на удовлетвореност на гостите си. Знакът V има четири нива -  V“, „VV“ и „VVV“ и ниво „VVV+“ 

Европейската комисия обяви поканите за кампании и прояви, популяризиращи устойчиви и висококачествени продукти на европейската хранително-вкусова промишленост в ЕС и извън него. Тези покани са отворени за период от три месеца. 160 милиона евро ще бъдат предоставени за проекти на производители и търговски органи в областта на хранително-вкусовата промишленост на вътрешния пазар и на външни пазари с потенциал за растеж като Великобритания, Япония, Южна Корея, Китай, Сингапур и Северна Америка. Поканите са част от работната програма за 2016 г., в рамките на която Комисията ще отпусне 205 милиона евро за промоция на хранително-вкусовата промишленост — най-големият размер средства, заделяни досега за повишаване на осведомеността на потребителите относно европейските селскостопански продукти, стандартите за безопасност, качеството и екологичните стандарти.