Начало

Седмичен бюлетин брой 28 (605)

   SOS за храните /Продължение/  

       Продължаваме „тежката“ тема за храните у нас – тяхното производство и търговия, пътя за излизане от сериозната криза, анализирана и представена в мащабния пакет от мерки на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) относно производството и търговията с храни, организирани в пет основни направления. Тези мерки представляват цялостна програмна рамка за възстановяване на конкурентната среда и продоволствената устойчивост в България. Анализът на КЗК е ясен – производството и търговията с храни у нас не е просто потребителски избор или резултат на глобалния пазар, а въпрос на продоволствена сигурност. Изводите от анализа са категорични и тревожни. Днес търсим отговори на въпросите и проблемите на пазара на плодове и зеленчуци у нас.

Какви са пазарните изкривявания в сектор „Плодове и зеленчуци“

       Секторът „Плодове и зеленчуци“ е определен от КЗК като „самостоятелно рисково звено“ в хранителната верига поради натрупани структурни дефицити и специфични пазарни изкривявания. Основните изкривявания и уязвимости включват:

• Логистични и инфраструктурни дефицити: Липсата на достатъчно складова и хладилна инфраструктура принуждава производителите към „принудителни продажби“ веднага след прибиране на реколтата на неизгодни цени поради нетрайността на продукцията.
• Силна зависимост от посредници: Поради малкия си мащаб и липсата на обща логистика, малките производители са силно зависими от дълги вериги на доставка и посредници, което намалява добавената стойност за самото производство.
• Натиск от търговските вериги: Установени са сигнали за силен преговорен натиск върху доставчиците за рязко намаляване на изкупните цени (в някои случаи с точно 15%), често под заплаха от прекратяване на договорите и изваждане от асортимента.
• Натиск от вноса: Вносната продукция често измества българската дори в периода на активния местен сезон, което отслабва националната производствена база.
• Висока производствена волатилност: Секторът е изключително чувствителен към климатични шокове. Пример за това е 2025 г., когато производството на плодове спада с 68% спрямо предходната година, поради лошо време.
• Критично ниско ниво на напояване: Едва 23% от общите площи с овощни видове в България се напояват, което превръща климатичния риск в директен ценови и структурен риск.
• Зависимост от вносни суровини за производство: Налице е прекомерна зависимост от вносен посевен и посадъчен материал, като над 95% от изпитваните сортове в страната са чужда селекция.
• Слабо коопериране: Интересът към сдружаване остава нисък, което пречи на производителите да постигнат мащаб, постоянство на доставките и по-силна позиция при договаряне.

       Тези фактори създават среда, в която ценовият натиск се формира още при изкупуването, сортирането и транспорта, което прави сектора силно уязвим на кризи.

Какви са мерките в предложената Национална програма „Плодове и зеленчуци“

       Предложената от КЗК Национална програма „Плодове и зеленчуци“ е замислена като специализиран пакет за стабилизиране на сектора, който е идентифициран като „самостоятелно рисково звено“ в хранителната верига. Програмата обхваща 15 основни направления (ядра), целящи да обхванат цялата верига от производството до крайния потребител:

• Постоянен месечен и сезонен баланс: Регулярно проследяване за всеки отделен продукт (домати, картофи, ябълки и др.) на местното производство, реализираните количества, вноса и цените на различните нива.
• Мониторинг на вносната зависимост: Анализ дали вносът само допълва сезонния недостиг или трайно измества българската продукция в периоди на активна местна реколта.
• Проследимост на произхода и етикетиране: Гарантиране, че вносната продукция не се представя подвеждащо като местна, особено на фермерски и общински пазари.
• Укрепване на организациите на производители: Насърчаване на сдружаването за постигане на мащаб, постоянство на доставките и по-силна преговорна позиция спрямо търговските вериги.
• Инфраструктура и логистика: Обвързване с регионалните хранителни хъбове за осигуряване на общи хладилни бази, линии за сортиране, калибриране и пакетиране, което да удължи пазарния живот на продукцията.
• Възстановяване на напояването: Тясно обвързване с програмата за поливно земеделие, тъй като едва 23% от площите с овощни видове в момента се напояват, което създава висок климатичен и ценови риск.
• Българско семепроизводство: Насърчаване на местната селекция и разсадопроизводство за намаляване на зависимостта от вносен посадъчен материал, който не винаги е адаптиран към местните условия.
• Развитие на преработката: Стимулиране на сушенето, замразяването и консервирането като инструменти за намаляване на загубите и усвояване на продукция с кратък срок на реализация.
• Нов подход при обществените поръчки: Използване на публичното хранене (училища, болници) като стабилен пазар за местни производители чрез критерии за свежест, сезонност и качество вместо само „най-ниска цена“.
• Мониторинг на тържищата и посредниците: Специализиран анализ на разликата между производствена, борсова и крайна цена.
• Защита от нелоялни практики: Активен надзор срещу ценови натиск, заплахи за прекратяване на договори, ретроактивни отстъпки и прехвърляне на промоционални разходи към производителите.
• Регионален подход: Териториално адаптирани решения според профила на региона (оранжерии, овощарство, планински райони).
• Интеграция на данни: Използване на Централния регистър за проследимост и Националната обсерватория „Храни“ за ежегоден анализ на сектора.
• Публична прозрачност: Осигуряване на агрегирана информация за потребителите без разкриване на чувствителни търговски тайни.
• Пазарна логика: Програмата изрично изключва административно определяне на цени или тавани, като се фокусира върху създаване на условия пазарът да функционира по-ефективно.

       Целта на тези мерки е да превърнат разпокъсаното индивидуално производство в организирано и логистично осигурено предлагане, способно да устои на пазарни и климатични шокове.

Какви са специфичните мерки за подкрепа на сектор „Плодове и зеленчуци“?

       Специфичните мерки за подкрепа на сектор „Плодове и зеленчуци“ са обособени в документа на КЗК като приоритетни, тъй като този подсектор е идентифициран като самостоятелно рисково звено поради неговата висока сезонност, нетрайност на продукцията и силна зависимост от посредници. Основните мерки включват:

1. Национална програма „Плодове и зеленчуци“

       Тя предвижда цялостен пакет от действия за стабилизиране на веригата от производството до пазара:

• Месечен и сезонен баланс: Проследяване за всеки отделен продукт (домати, краставици, картофи, ябълки и др.) на местното производство, внесените количества и цените на различните нива.
• Мониторинг на вносната зависимост: Анализ дали вносът само допълва сезонния недостиг или трайно измества българската продукция в периоди на активен сезон.
• Проследимост на произхода: Гарантиране, че потребителят получава коректна информация и вносната продукция не се представя подвеждащо като местна.

2. Инфраструктура и логистика (Регионални хъбове)

       Тъй като плодовете и зеленчуците са нетрайни, КЗК предлага изграждането на регионални хранителни хъбове:

• Споделена инфраструктура: Осигуряване на хладилни бази, линии за сортиране, калибриране и пакетиране, което да удължи пазарния живот на продукцията.
• Намаляване на загубите: Използване на обща логистика за минимизиране на разходите и отпадъците по веригата.

3. Укрепване на производствената база

• Възстановяване на напояването: Тъй като едва 23% от площите с овощни видове се напояват, програмата е критична за стабилизиране на добивите и намаляване на ценовата волатилност.
• Българско семепроизводство: Насърчаване на местната селекция и разсадопроизводство, за да се намали зависимостта от вносен посадъчен материал, който определя качеството и устойчивостта на насажденията.

4. Пазарен достъп и публични доставки

• Нов подход при обществените поръчки: При снабдяването на училища, болници и социални кухни да се използват критерии за свежест, кратко време за доставка и качество, вместо само „най-ниска цена“, което облагодетелства местните производители.
• Къси вериги на доставка: Подкрепа за директни продажби чрез фермерски и общински пазари с гарантиран произход.

5. Контрол и защита от нелоялни практики

• Специализиран мониторинг на тържищата: Проследяване на ценовата траектория и ролята на посредниците.
• Защита от ценови натиск: Активен надзор срещу нелоялни практики като искания за рязко намаляване на изкупните цени (често под заплаха от прекратяване на договорите), ретроактивни отстъпки и прехвърляне на промоционални разходи към производителите.
• Национална обсерватория „Храни“: Специален модул за плодове и зеленчуци, който анализира разликите между производствена, борсова, вносна и крайна цена.

       Целта на тези мерки е да превърнат разпокъсаното индивидуално производство в организирано и логистично осигурено предлагане, което да устои на пазарните шокове. 

       В следващия брой очаквайте: Какви са предимствата на регионалните хранителни хъбове?

   Проверено за вас: Опасни слънцезащитни кремове   

       Вредни, дори забранени в ЕС, съставки и почти никаква защита от слънцето при повечето изпитани продукти… Колкото и ниски да са цените им, стойте далеч от слънцезащитните кремове, предлагани в Temu, AliExpress и Shein! Това съветва френската потребителска организация Que Choisir Ensemble. Ето какво показва нейното проучване в разгара на лятото и слънчевите бани.

       Слънцезащитни кремове на символични цени? Изкушаващо предложение във времена, когато бюджетът на домакинствата е под натиск. Да напълните куфара си с флакони, поръчани от Temu, AliExpress или Shein, обаче би било сериозна грешка. Рискът да се окажете с продукти, които не осигуряват практически никаква защита, е твърде голям.

       Резултатите от лабораторните анализи на десет продукта, закупени от трите платформи, са категорични. Три от тях са дисквалифицирани още в началото, тъй като съдържат забранена съставка. Става дума за ендокринен разрушител, който оказва влияние както върху функцията на щитовидната жлеза, така и върху действието на естрогените.

       От останалите седем продукта шест не осигуряват слънцезащитния фактор, посочен върху опаковката. Още по-притеснително е, че четири от тях практически изобщо не спират ултравиолетовите лъчи. Измерванията на нашата лаборатория показаха пренебрежимо нисък слънцезащитен фактор – SPF 2, а в някои случаи дори по-нисък. Подобни резултати не сме регистрирали никога, откакто тестваме слънцезащитни продукти. Дори кремът Jaysung, обозначен със SPF 20, и West Month, при който измерената UVA защита е 8, са далеч под нивото на продуктите, които обичайно изпитваме. Макар понякога да санкционираме дадени кремове заради разминаване между обещаната и действителната защита, обикновено те не показват толкова сериозни недостатъци.

       Изследвани са OUHOE слънцезащитен крем SPF 50, WESTERN MONTH био слънцезащитен крем SPF 50+, JAYSUING слънцезащитен спрей SPF 50, MELAO изолационен слънцезащитен крем SPF 50+, LBLS избелващ хидратиращ слънцезащитен крем SPF 90+, DISAAR слънцезащитен крем SPF 90, RUOALL широкоспектърен слънцезащитен крем SPF 50, BIOAQUA продукти със слънцезащитно действие, както и други продукти, предлагани през платформите. Цените на продуктите са в интервала от 1.55 до 6.65 €.

Слънцезащитни кремове, зарядни устройства, играчки – една и съща тревожна картина   

       Само един от десетте изпитани продукта действително отговаря на заявените характеристики. Но и той съдържа вредна съставка, за която също е доказано, че нарушава действието на естрогените и функцията на щитовидната жлеза. При редовните ни тестове на слънцезащитни продукти изобщо не включваме кремове със съдържание на тази съставка, тъй като смятаме, че тя представлява риск за здравето на потребителите.

       Изводът е категоричен – резултатите са катастрофални и напълно съответстват на установеното при предишните ни проверки на продукти, продавани чрез тези платформи. Ако досега знаехме, че някои от предлаганите там зарядни устройства могат да предизвикат пожар в дома, а определени играчки – да застрашат живота на децата, вече знаем и че закупуването на слънцезащитен крем от тези сайтове може да изложи потребителите на реален риск от рак на кожата.

       Резултатите от това проучване допълват цялостната картина на едно по-широко разследване относно рисковете, свързани с онлайн платформите за търговия. През 2024 г. организацията Que Choisir Ensemble е подала сигнал до френския регулатор ARCOM относно необходимостта платформите да спазват европейските правила и да осигуряват повече прозрачност. През февруари 2025 г. международно проучване с участието на няколко европейски потребителски организации установява, че 81% от 214 проверени продукта, продавани в Temu, не отговарят на европейските изисквания. Всички тези резултати показват системен проблем при контрола на стоките, предлагани през големи онлайн пазари.

       Макар след уведомление платформите да премахнаха въпросните продукти от продажба, резултатите ни ясно показват, че те не упражняват необходимия контрол върху съответствието на предлаганите стоки с нормативните изисквания. Още по-малко могат да гарантират тяхното качество, предвид тревожно големия брой нежелани съставки, открити в тях.

Под въпрос са проверките преди пускането на продуктите в продажба

       В очакване, че публикацията ни ще навреди още повече на репутацията им, Temu и Shein увериха, че предприемат допълнителни мерки.

• Temu временно преустановява продажбата на всички слънцезащитни продукти в Европейския съюз. Това обаче поражда логичния въпрос – означава ли, че потребителите извън ЕС ще могат и занапред да купуват продукти, които не изпълняват предназначението си?
• От своя страна Shein обявява, че ще извърши цялостен одит на всички сродни продукти, предлагани на платформата, без да уточнява какво точно ще включва тази проверка.

       Подобни мерки обаче не могат да заменят предварителния контрол, който всеки електронен търговец е длъжен да извършва, преди даден продукт да бъде пуснат за продажба. AliExpress реагира по-предпазливо, определяйки въпросните артикули като „предполагаемо“ проблемни. Компанията обещава да премахне и „подобните“ продукти от платформата – формулировка, която остава доста неясна. Междувременно на сайта все още се предлагат множество слънцезащитни кремове.

       Още по-изненадващо е изявлението на компанията, че: „Нашият отговор в никакъв случай не трябва да се тълкува като признаване на приложимостта на законодателството на Европейския съюз.“ Сякаш всеки търговец, който продава продукти на европейския пазар, не е длъжен да спазва действащите в съюза правила.

       Накрая трябва да се отбележи, че нито една от трите платформи не пое ангажимент да уведоми потребителите, които вече са закупили тези продукти, че въпросните слънцезащитни кремове не осигуряват обещаната защита. При покупка на такива продукти експертите препоръчват:

• да се избягват продукти без ясна информация за производител и състав,
• да се проверява дали продуктът е предназначен за европейския пазар,
• да се предпочитат доказани марки с независими тестове,
• да не се разчита само на висок SPF номер, изписан върху опаковката.

   В сезона на отпуските: Потвърдени са правата на пътниците във въздушния транспорт    

       След 13 години на застой, обсъждания и спорове с авиокомпаниите, както и множество оплаквания от потребители, на 7 юли ЕП потвърди промените в правилата за правата на пътниците във въздушния транспорт. Правилата, въведени през 2004 г., имат за цел да гарантират, че пътниците са достатъчно защитени при проблемно самолетно пътуване, като например отказан достъп на борда и закъснели или отменени полети.

Подкрепа за действащите права

       Защитено е основното право на пътниците разходите им да бъдат възстановени или да получат алтернативен маршрут в случай на отмяна на полет. Пътниците също така запазват правото си на обезщетение за закъснения от повече от три часа, както и ако полетът е отменен по-малко от 14 дни преди деня на пътуването или ако на пътника е отказан достъп на борда. Нивата на обезщетение за закъснели или отменени полети се запазват и ще зависят от разстоянието на полета:

• 250 евро за пътувания до 1500 км,
• 400 евро за пътувания в рамките на ЕС на разстояние над 1500 км,
• други пътувания между 1500 км и 3500 км,
• 600 евро за всички други по-дълги пътувания.
• Въздушните превозвачи ще имат възможност да намалят обезщетението с 50% за най-дългите пътувания, ако на пътниците бъде предложен друг маршрут до крайната им дестинация при проблем с пътуването или ако закъснението при пристигането не надвишава четири часа.

       Авиокомпаниите ще могат да избегнат изплащането на обезщетение, ако закъснението или отмяната са причинени от събития извън техния контрол. Новите правила ще съдържат отворен списък на тези извънредни обстоятелства, включително природни бедствия, война, метеорологични условия, смущаващи реда пътници или стачки на летища, доставчици на аеронавигационно обслужване или на наземно обслужване.

       Във всички случаи въздушните оператори ще продължат да имат задължението да полагат грижа за блокираните пътници, включително да раздават освежителни напитки на всеки два часа в периода на чакане, храна след три часа и, ако е необходимо при големи закъснения, нощувка (до три нощувки, ако прекъсването е извън контрола на авиокомпанията).

По-лесно възстановяване на суми и компенсиране

       Одобрени са по-бързи и по-лесни процедури за възстановяване на разходите. Пътниците, които са предпочели възстановяване на разходите вместо пренасочване, ще получават парите си автоматично, а пътниците, изправени пред проблеми с пътуването, ще получават ясни инструкции как да подадат искане за обезщетение в срок от четири дни от прекратяването на пътуването. Пътниците ще могат да получават тази информация, дори ако нямат потребителски профил или конкретно приложение.

       Пътниците във въздушния транспорт ще разполагат с девет месеца, за да подадат искане за обезщетение. Авиокомпаниите ще разполагат с 30 дни, за да платят обезщетението или да се позоват на извънредните обстоятелства, заради които не могат да извършат транспортната услуга, както и да информират пътниците за стъпките за подаване на жалба.

Увеличаване на правата на пътниците

       Пътниците във въздушния транспорт ще могат да вземат обратния полет с двупосочен билет дори ако не са използвали първия полет, без да заплащат допълнителна такса.

       Новите правила вече включват правото да се носи на борда без допълнителни разходи една лична вещ, като например малка чанта или раница. Авиокомпаниите, посредниците и порталите за търсене ще бъдат задължени винаги да показват въздухоплавателните тарифи с включен ръчен багаж още в началото на процеса на резервация. Очаква се тази мярка да подобри прозрачността и съпоставимостта на цените. Текстът предвижда авиокомпаниите да могат да предлагат по-евтини билети за пътници, които решават да пътуват без ръчен багаж.

       На пътниците във въздушния транспорт вече няма да се начисляват допълнителни такси за коригиране на грешки в изписването на имената или за печатна версия на бордна карта, ако вече са се регистрирали. Пътниците ще могат да получават бордните си карти веднага при регистрация без задължението да имат потребителски профил или конкретно приложение. На пътниците вече няма да се отказва достъп на борда на основание, че не са платили допълнителна такса за използването на своя собствена печатна версия на издадена в цифров формат бордна карта.

Защита на уязвимите пътници

       ЕП гарантира, че пътниците с увреждания и намалена подвижност ще имат право на обезщетение, пренасочване и помощ от авиокомпаниите, ако изпуснат полет поради неспособността на летището да им помогне да стигнат навреме до гейта. Семействата с деца няма да бъдат разделяни при разпределението на местата в самолета, като въздушните превозвачи са защитени да поставят всяко лице, придружаващо дете на възраст под 14 години, на съседна седалка без допълнително заплащане. Същото право ще се прилага за пътници с увреждания и намалена подвижност, както и за бременни жени.

   „Активни потребители“ и в медиите   

По-малко такси и повече права: Какво печелят авиопътниците в ЕС от новите регулации

Нова митническа такса: От 1 юли ще плащаме по минимум 3 евро мито за малки пратки от страни извън ЕС

   Пазарът в цифри   

• Общият показател на доверие на потребителите през април 2026 г. намалява с 2.7 пункта спрямо януарското си равнище, което се дължи на пониженото доверие сред населението както в градовете, така и в селата, съобщава НСИ.
• Общата оценка за развитието на икономическата ситуация в страната през последните дванадесет месеца се влошава, в резултат на което балансовият показател спада с 13.7 пункта.
• Очакванията на живеещите в селата са тази тенденция да продължи и през следващите дванадесет месеца, за разлика от населението в градовете, което е по-малко песимистично настроено в сравнение с три месеца по-рано.
• Оборотът в търговията на дребно през април 2026 г. нараства със 7.4% спрямо април 2025 г.
• В сравнение със същия месец на 2025 г. нарастване на оборота се наблюдава при всички големи групи: „Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали“ - с 10.1%, „Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали“ - с 8.6%, и „Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия“ - с 2.7%.
• За индивидуално потребление през първото тримесечие на 2026 г. са изразходвани 72.9% от произведения БВП.
• Показателят се увеличава с 8.9% в реално изражение спрямо съответното тримесечие на 2025 година (според сезонно изгладените данни).

   Календар на потребителя   

На 23 юни ЕП гласува по-голяма защита на потребителите при използване на бъдещото дигитално евро или пари в брой. Потребителите ще получават основни дигитални услуги, свързани с евро, от своята банка (или публична организация) безплатно, включително платежна карта, която е предпочитаният метод на плащане за възрастни. Предвиждат се и по-строги гаранции за поверителност, както и за по-добра защита, когато дигитално плащане в евро се обърка, както и подобрен достъп и приемане на физически пари в брой в бъдеще, изключвайки едностранни изключения от страна на търговците. Агустин Рейна, генерален директор на BEUC /Европейската организация на потребителите/, коментира: „Приветстваме факта, че ЕП предостави на потребителите повече защита при използване на дигиталното евро. Това е ключово за потребителското възприятие, тъй като потребителите наистина ценят сигурността и безплатната му употреба. За тези, които предпочитат да продължат да използват пари в брой, те все още ще могат да го правят, а търговците няма да могат да го откажат. Във времена, когато парите в брой стават все по-малко достъпни със затварянето на банкови клонове в цяла Европа, това е силен сигнал, че както наличието, така и приемливостта на парите в брой са от съществено значение за участието на много хора в икономиката. Сега е време националните правителства да бъдат също толкова амбициозни и да дадат на потребителите увереността, от която се нуждаят, за да използват дигиталното евро, като същевременно запазват паричните си средства.“

На 24 юни ЕК публикува своето предложение „Омнибус“ за енергийно ефективни продукти, целящо да опрости изискванията за енергийния етикет на ЕС и да включи допълнително цифровите технологии. Енергийният етикет продължава да бъде един от най-успешните инструменти за потребителите в ЕС. Той им помага да пестят енергия, като същевременно намалява сметките си за енергия, и е изиграл основна роля в подпомагането на Европа да постигне значителни икономии на енергия и намаляване на емисиите. Част от този успех зависи от това колко лесно потребителите могат да го видят, когато купуват нов продукт. Това гарантира, че информацията за енергийната ефективност и други характеристики е част от процеса на вземане на решения от потребителя. А данните говорят сами за себе си: според Евробарометър 93% от потребителите разпознават етикета, а 75% го използват при покупка на продукт. Нещо повече, според проучване на BEUC от 2023 г., тези енергийно ефективни уреди могат да спестят на потребителите няколкостотин евро годишно от сметките им за енергия. И така, какво се променя за потребителите? Потребителите ще трябва да получат информацията, преди да закупят продукта. Това е от решаващо значение, тъй като потребителите често вземат решения за покупка въз основа на това колко енергийно ефективен е даден продукт и колко вероятно ще им струва експлоатацията му. В бъдеще тази информация няма непременно да бъде чрез стикер, както в миналото. Тя може да бъде и електронен дисплей в магазина с цената. За продукти, които не са непременно налични в магазина и трябва да се поръчат (напр. кухненски или отоплителни уреди), етикетът ще трябва да бъде предоставен с договорната оферта. Правилата ще се прилагат и за онлайн пазарите, така че потребителите да получават информация за енергийната ефективност на мястото на продажба. 

На 4-ти юли Търговско-промишлена палата – Враца организира и проведе тестване на пилотен проект „Пътека на преживяванията“ в рамките на проект „Туризъм, ръководен от местните общности: създаване на устойчиви модели в подкрепа на местната икономика. Партньорството включва 14 организации от 10 държави в Централна и Югоизточна Европа. Проектът е насочен към съвременните предизвикателства в туризма, като предлага модел на “visitor economy” – икономика, поставяща посетителите и местните общности в центъра на развитието. Този подход превръща хората в основен двигател на устойчивото развитие, подчертава значението на човешките взаимоотношения, местните идентичности и персонализираните преживявания, които носят добавена стойност за местната икономика.

От 7 юли в ЕС важат нови защитни мита върху вноса на автомобилни гуми от Китай. Те са диференцирани спрямо конкретните производители. Митата варират между 30 и 52 процента. Това решение представлява финалната стъпка от едно мащабно разследване. Основната цел е да се защитят местните европейски производители. Те са изправени пред нелоялна конкуренция и дъмпингови цени. Твърди се, че китайските власти поддържат изкуствено ниски цени чрез държавни субсидии. Европейската комисия започна антидъмпингово разследване, за да установи мащаба на тези субсидии. Резултатите показват значително изкривяване на пазарната среда в сектора.

На 8 юли Агенцията по заетостта съобщи, че стартира прием на заявления по Компонент 3 на мярката „Квалификация, умения и кариерно развитие на заети лица“, финансиран по Програма „Развитие на човешките ресурси“. Проектът е с бюджет 12 млн. евро и предвижда финансиране на дейността на наставниците в действащите дигитални клубове. По този начин ще бъде осигурена устойчивостта на мрежата от клубове и ще продължи предоставянето на консултации, обучения и практическа подкрепа за развитие на дигиталните умения и използването на електронни услуги. Новината е, че повече от 1280 дигитални клуба в цялата страна ще продължат да функционират и след изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост, с чието финансиране са създадени. Дигиталните клубове са достъпни за всеки, който не разполага с компютър и интернет вкъщи или среща затруднения при използването на новите технологии, включително представители на уязвими групи и жители на населени места с по-ограничен достъп до цифрови ресурси.

От 1 август ще влязат в сила нови правила и прагове за получаване на ежемесечни детски надбавки с промените, заложени в държавния бюджет. Целта на актуализацията е да се увеличи доходният критерий, което да позволи на повече родители да имат право на тази финансова помощ. В момента държавата отпуска помощ за семейства с по-ниски доходи, като сумата нараства спрямо броя на децата. За едно дете надбавката е малко над 25 евро месечно, а за четири деца стига до близо 90 евро. Промените ще обхванат около 440 000 деца

Безплатната демонстрационна Телеграм група кани потребителите да участват в курсове за трейдъри. Влезте на следния линк напълно безплатно: https://new.tradocademy.com/telegram/ . В помощ е и безплатната книга: https://new.tradocademy.com/free-book/. Трейдърът е участник на финансовите пазари, който купува и продава активи (акции, валути, суровини или криптовалути) с цел реализиране на печалба от краткосрочни ценови движения. За разлика от дългосрочните инвеститори, трейдърите разчитат на бързи сделки, технически анализ и управление на риска, за да печелят от пазарната волатилност. Търговията се извършва онлайн чрез специализирани платформи. Ако искате да проучите лицензирани брокери, да откриете демо сметка или да проверите актуални курсове, можете да разгледате български и международни платформи.

Патентно ведомство представи най-новото проучване на Службата на ЕС за интелектуална собственост (СЕСИС), в който дизайнът се утвърждава като стратегически бизнес актив и ключов фактор, оказващ съществено влияние върху потребителските решения. Резултатите показват, че 72% от европейските потребители считат дизайна за важен елемент при избора на продукти, като около една трета (31%) го определят като „много“ или „изключително“ важен фактор. В същото време близо три четвърти от потребителите (73%) заявяват готовност да заплатят по-висока цена за продукти с по-добър дизайн, което подчертава неговата нарастваща икономическа стойност и роля при формирането на потребителските предпочитания. Данните сочат, че значението на дизайна е особено изразено при по-младите потребители, както и в сектори като мебели, облекло и аксесоари, където той оказва съществено влияние върху избора при покупка. Нарастващата стойност на дизайна обаче е съпътствана и от увеличени рискове от нарушения на правата върху индустриален дизайн, включително фалшифициране и имитации. Сектори, основани на дизайна, са сред най-засегнатите, като загубите от фалшифицирани продукти в ЕС достигат приблизително 12 милиарда евро годишно в сектора на облеклото и допълнително около 2,7 милиарда евро при чанти, бижута и часовници.