Начало

Седмичен бюлетин брой 29 (606)

   SOS за храните /Продължение/ 

       Продължаваме темата за храните у нас – тяхното производство и търговия, пътя за излизане от сериозната криза, анализирана и представена в мащабния пакет от мерки на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) относно производството и търговията с храни, организирани в пет основни направления. Тези мерки представляват цялостна програмна рамка за възстановяване на конкурентната среда и продоволствената устойчивост в България. Днес ви запознаваме с регионалните хранителни хъбове. Какво представляват те и с какво могат да помогнат за излизане от тежката криза в секторите на храните.

Какви са предимствата на регионалните хранителни хъбове?

       Регионалните хранителни хъбове са предложени от КЗК като ключов структурен инструмент за преодоляване на зависимостта на малките и средните производители от ограничени търговски канали и дълги посреднически вериги. Тяхното основно предимство е, че те функционират като „липсващото звено“ между индивидуалния производител и пазара.

       Основните предимства на регионалните хранителни хъбове включват:

• Подобрен пазарен достъп за малките производители: Хъбовете осигуряват реален достъп до широк спектър от клиенти – крайни потребители, обществени кухни, традиционна търговия, ХоРеКа сектора (хотели, ресторанти, кафенета) и големите търговски вериги при по-балансирани условия.
• Споделена инфраструктура и намаляване на индивидуалните разходи: Производителите не се налага самостоятелно да поддържат собствени складове, специализиран транспорт, хладилни бази или маркетингови отдели. Хъбът предлага общи услуги за съхранение, сортиране, калибриране, пакетиране и етикетиране.
• Намаляване на загубите и удължаване на пазарния живот: Особено при плодовете и зеленчуците, наличието на хладилна инфраструктура в хъбовете позволява да се намалят загубите по веригата и да се избегне „принудителната продажба“ веднага след прибиране на реколтата на неизгодни цени.
• Гарантиране на качеството и проследимост на произхода: Хъбовете функционират като контролни точки за качество и произход. Те позволяват по-лесно сертифициране, лабораторен контрол и проследимост на партидите, което повишава доверието на потребителите и институциите.
• Повишаване на преговорната сила чрез консолидация: Чрез хъбовете се постига обединяване на количества от различни производители, което позволява на по-малките участници да предложат постоянен обем и стандарт, необходими за големите търговски канали и публичните доставки.
• Подкрепа за регионалното развитие и социален ефект: В слабо развитите региони хъбовете намаляват регионалните дисбаланси, като осигуряват достъп до свежи местни продукти на по-справедливи цени. Те улесняват снабдяването на училища, болници и социални кухни с качествена храна чрез къси вериги на доставка.
• Оптимизация на ценообразуването: Чрез намаляване на междинните разходи и посредниците, хъбовете помагат за намаляване на разликата между производствената и крайната цена, правейки ценообразуването по-прозрачно.
• Дигитализация на доставките: Модерните хъбове предвиждат използването на електронни платформи за поръчки, които свързват в реално време производителите с търговци и обществени институции.

       Накратко, регионалните хранителни хъбове превръщат разпокъсаното индивидуално производство в организирано, проследимо и логистично осигурено предлагане, което е от съществено значение за продоволствената устойчивост на страната.

Как хъбовете ще помогнат за възстановяване на напояването?

       Регионалните хранителни хъбове играят ролята на „липсващото звено“, което свързва инвестициите в напояване с реалната пазарна реализация на продукцията. Според анализа на КЗК, възстановяването на поливната инфраструктура само по себе си не е достатъчно, ако не е част от цялостна верига за добавяне на стойност. Ето конкретните начини, по които хъбовете подпомагат процеса на възстановяване на напояването:

• Осигуряване на пазарен изход за поливната продукция: Възстановяването на канали и помпени станции няма да има нужния икономически ефект, ако произведената чрез тях продукция не достига до пазара по ефективен начин. Хъбовете предоставят необходимата инфраструктура (съхранение, сортиране, пакетиране), която превръща водата в пазарен продукт.
• Повишаване на предвидимостта: Стабилното напояване води до устойчиви добиви, което позволява на регионалните хъбове да работят с предвидими количества и да изграждат дългосрочни „къси вериги“ за доставка към училища, болници и големи търговски обекти.
• Икономическа обосновка на инвестициите: Чрез хладилните си мощности хъбовете удължават пазарния живот на нетрайната продукция (плодове и зеленчуци), която е най-зависима от напояване. Това намалява загубите и прави инвестицията на фермерите в напоителни системи и водоспестяващи технологии икономически смислена.
• Инфраструктурна подкрепа за малките производители: Индивидуалните малки производители често не могат сами да си позволят нито модерни напоителни системи, нито складове. Хъбовете, в съчетание с кооперативни форми на сдружаване, позволяват споделено ползване на активи, което е критично за секторите с най-висок климатичен риск.
• Интегриран подход „от водата до пазара“: КЗК предлага напояването да се разглежда като част от обща система: вода – производство – съхранение – сортиране – пакетиране – транспорт – пазар. В този модел хъбът е физическата точка, в която произведеното чрез напояване се подготвя за крайна реализация, гарантирайки, че общественият ресурс за хидромелиорации създава реална продоволствена устойчивост.

       Накратко, хъбовете гарантират, че възстановеното напояване ще доведе до реална допълнителна продукция на пазара, а не просто до формално ремонтирана инфраструктура без икономически ефект.

В следващия брой очаквайте: Как функционира Националната обсерватория „Храни“?

   На дневен ред: Как секунди невнимание могат да бъдат фатални?   

       С настъпването на най-горещите летни месеци през юли и август, Асоциация „Активни потребители“, съвместно с нашите европейски партньори от Европейския глас в стандартизацията (ANEC), стартираме национална информационна кампания срещу рисковете от топлинен удар при децата. Под общия за Европа хаштаг #LookBeforeYouLock („Погледни, преди да заключиш“), ще споделяме в социалните си канали ключови съвети и препоръки, с които да предпазим най-уязвимите членове на нашите семейства. 
       Въпреки че рискът от прегряване в превозните средства съществува през цялата година, летните жеги в момента извеждат тази опасност до критично високи нива. Изключително важно е да разберем, че оставянето на дете в колата  дори за една-единствена минута може да доведе до необратим топлинен удар, тежки трайни увреждания или фатален край. 

Тревожните факти

       Повечето родители живеят с успокоителната мисъл: „Това на мен никога не може да ми се случи“. Истината обаче е, че стресът, системното недоспиване, умората или просто рязката промяна в ежедневната рутина могат да причинят временни сривове в паметта на всеки един от нас – без значение колко грижовен и организиран е той.
       А данните на европейските и световните организации са безпощадни:

• Над 1400 фатални случая на деца, оставени в затворени превозни средства, са регистрирани в световен мащаб през последните години, като огромен брой от инцидентите в Европа дори остават недокладвани.
• Децата на възраст под 5 години са основната рискова група и представляват мнозинството от жертвите.
• 80% от повишаването на температурата в купето се случва в първите 10 минути след спирането на превозното средство.
• Дори при меко време с температури под 20°C на открито, вътрешността на паркиран автомобил може да се загрее до животозастрашаващи нива за броени минути, особено ако колата е на слънце.

Как най-често се случват тези инциденти?

       Трагедиите рядко се дължат на умишлена жестокост или пренебрежение. Когато детето е тихо или спи на задната седалка (особено в бебешки столчета, обърнати обратно на движението), то лесно може да остане незабелязано от уморения шофьор. Когато родителят слиза, за да свърши бърза задача (да плати сметка, да вземе нещо от магазина) и подценява скоростта, с която купето се нагрява. Когато автомобилът е оставен отключен в двора или пред дома, любопитното дете може да влезе само вътре по време на игра, да се заключи неволно и да не успее да излезе. Има и случаи, при които деца биват забравени в училищни автобуси или бусове поради липса на крайна проверка от страна на водачите или придружителите.

Как да реагираме, ако станем свидетели на инцидент?         

       Ако на паркинг, пред магазин или на улицата забележите дете, оставено само в заключена кола, всяка секунда е ценна. Незабавно се обадете на спешния телефон 112 и следвайте точните инструкции на оператора. Ако видите, че детето вече има признаци на топлинен удар (червено лице, липса на реакция, обилно потене или обратното – суха, изключително гореща кожа), действайте бързо за неговото извеждане и охлаждане. Проблемът с децата, забравени в превозни средства, все още е сериозно подценяван и недокладван на регулаторно равнище.

       Като национална потребителска организация, „Активни потребители“ напълно подкрепя действията на европейските ни колеги от ANEC, които в момента работят на ниво ООН за разработването на първия международен регламент за превозни средства в тази посока. Настояваме за въвеждането на задължителни стандарти, които да наложат инсталирането на директни сензори за засичане на присъствие във всички нови леки автомобили и училищни автобуси. Докато технологията и законите ни настигнат обаче, сигурността на нашите деца е изцяло в нашите ръце.
       Споделете тази статия с близки, приятели и млади родители. Вашето споделяне може да спаси детски живот!

       В следващия брой очаквайте: Как автомобилите вече помагат за защитата на децата?

   Проверено за вас: Къде почивката излиза най-евтино?   

       През последните седмици – с активизирането на туристическия сезон, нова вълна залива общественото пространство. Всеки ден в различни сайтове и медии се появяват примери за бомбастични цени по нашите курорти – главно по Черноморието, и сравняване с евтините почивки в Гърция и Турция. Мнозина българи ще се доверят на тази информация и така ще наклонят везните към една ли друга почивка.

Но къде е истината?

       В разгара на летния сезон Евростат – една обективна статистическа служба, публикува сравнение на ценовите равнища в ЕС и поставя отново България начело на класацията по достъпност за туристи, като заключава, че страната ни е с най-ниски общи потребителски цени сред всички държави членки, а разходите за настаняване и хранене в заведения са едни от най-ниските в цяла Европа.

       Изследването на Евростат сравнява цените на над 2000 стоки и услуги в 36 европейски държави. По общия показател за крайно потребление на домакинствата, при който средното за ЕС е 100, България е с индекс 63 — тоест потребителската кошница у нас струва средно с 37% по-малко от средното за съюза. Това е най-ниският резултат сред всички държави членки на ЕС. Данните на Евростат не измерват директно цените в конкретни курорти или туристически райони, а представляват средни национални стойности. Възможно е разходите в отделни туристически центрове да се различават от общата картина за страната.

       Въпреки това общата тенденция е ясна: съотношението между цена и качество остава сред основните предимства на България като туристическа дестинация в сравнение с по-скъпите държави от Южна и Западна Европа.

Само факти

       При постоянното недоволство у нас от растящата инфлация и повсеместното поскъпване, дължим на нашите читатели отговор на въпроса: Уж най-евтината страна, а толкова скъпа за потребителите. Разбира се, трябва да имаме едно наум, че страната ни е сред най-евтините в Европа, но ценовите равнища не отразяват покупателната способност. Новите данни на Евростат показват къде ежедневните покупки струват най-много и най-малко, като същевременно подчертават, че ценовите равнища сами по себе си не дават пълната картина за стандарта на живот.

       За да направи сравненията, Евростат използва индекси на ценовите равнища, които измерват цените на над 2000 стоки и услуги спрямо средното за Европейския съюз. На практика, ако една и съща потребителска кошница струва средно 100 евро в ЕС, индексът показва колко би струвала тя във всяка отделна държава. Статистиката използва два показателя. Единият измерва само разходите, които домакинствата правят директно, а другият включва и публично финансирани услуги като здравеопазване и образование. В настоящото сравнение е използван по-широкият показател - реално индивидуално потребление (AIC), който според Евростат е по-подходящ за международни сравнения. Стойност 100 съответства на средното ценово равнище в ЕС. Показател над 100 означава, че държавата е по-скъпа от средното, а под 100 - че е по-евтина. Данните сравняват единствено цените и не отчитат доходите на населението. По-скъпата държава не означава непременно, че животът в нея е по-недостъпен за местните жители.

       Ето конкретни сравнения в цените през летния сезон в България и останалите европейски държави.

Потребителската кошница 

       Нови данни за сравнителните ценови нива в ЕС съюз показват, че България е най-достъпната дестинация за почивка сред страните членки. Изследването, обхващащо над 2000 стоки и услуги, показва, че единствено Турция, останала извън ЕС, предлага по-ниски цени в общ план. Показателят, по който се измерва общото ценово равнище (при базова стойност 100 за средното за Съюза), поставя България на 63 пункта — с други думи, потребителската кошница у нас е с около 37% по-евтина от средноевропейската. За сравнение, Турция е на 59,6, Хърватия на 78,4, Португалия на 86,6, Гърция на 87,4, Испания на 91,6, Италия на 97,1, докато Франция е единствената измежду разглежданите туристически дестинации с ниво над средното за ЕС — 100,3.

В хотела и ресторанта

       Най-впечатляваща е разликата в сектора "Ресторанти и хотели" — категорията, която на практика определя бюджета на всеки турист. Тук България отчита индекс от едва 52 при средно 100 за ЕС, което означава разходи за настаняване и хранене почти наполовина по-ниски от европейските.

       Никоя друга средиземноморска дестинация не се доближава до това предимство: Португалия е на 73,6, Турция на 78,3, Испания на 85,4, Гърция на 86,1, Хърватия на 89,6, а Италия и Франция вече надхвърлят средното равнище — съответно 110,8 и 116.

       Изчислено в конкретни суми, пакет от хотелски и ресторантьорски услуги за 100 евро в ЕС би струвал приблизително 52 евро в България, 74 в Португалия, 85 в Испания, 86 в Гърция, 90 в Хърватия, 111 в Италия и 116 във Франция.

       Подобна е картината и при храните - цените у нас остават около 12% под средните за Съюза, докато във Франция те са близо 8% над тях; само Турция предлага по-ниска сметка. При алкохола и тютюна България също се нарежда сред най-евтините в ЕС, за разлика от Франция, Гърция и Хърватия, където акцизите вдигат цените осезаемо, а Турция, парадоксално, е най-скъпа именно в тази категория, с цени над двойно средните за Европа.

       Изследователите на Евростат подчертават, че данните отразяват националните средни стойности, а не конкретните курорти, където цените могат да варират. Но общата картина е ясна - въпреки постепенното сближаване с европейските нива, България продължава да предлага едно от най-добрите съотношения цена-качество на континента, особено когато става дума за нощувка, вечеря навън и ежедневни разходи.

   Експресно: За виновните – глоби!   

       Както ви съобщихме в брой 28 на бюлетина от 17 юли, е-търговците Temu, AliExpress и Shein от Китай предлагат масово на пазара в ЕС опасни слънцезащитни продукти. Вредни, дори забранени в ЕС, съставки и почти никаква защита от слънцето при повечето изпитани продукти – това показват лабораторните изследвания на френската потребителска организация Que Choisir Ensemble. И докато Temu и Shein предприемат някакви мерки за защита на европейските потребители, AliExpress не подава сигнали за изтеглянето им от пазара и засилен контрол. Резултатите от лабораторните анализи на десет продукта, закупени от трите платформи, са категорични.

       На 20 юли Европейската комисия обяви глоба от 550 млн. евро (628,7 млн. долара) за китайската онлайн платформа "АлиЕкспрес" (AliExpress) за продажба на незаконни стоки, предаде БТА. Онлайн гигантът, който е собственост на "АлибабаГруп" (Alibaba Group), в продължение на седмици не е премахнал от платформата си стоки като фалшиви дрехи, опасни играчки и опасни козметични продукти, констатира Комисията, като отбеляза, че компанията не е направила достатъчно, за да защити потребителите в ЕС от такива продукти.

       "Разпространението на фалшиви дрехи, опасни играчки, козметични продукти и други незаконни и вредни стоки не е неизбежна цена за онлайн пазаруването – това е неспазване от страна на "АлиЕкспрес"  на задълженията съгласно Закона за цифровите услуги", заявиха от Еврокомисията. Онлайн гигантът е обвинен и в това, че не разполага с достатъчно персонал за проверка на потенциално незаконни продукти. Незаконни продукти дори са били препоръчвани или промотирани, преди "АлиЕкспрес" да ги премахне от платформата.

       Проверените от Еврокомисията тестове са показали, че въпреки усилията за мониторинг на компанията, на платформата са останали голям брой фалшиви тениски, обувки и опасни детски играчки. "АлиЕкспрес" има срок до 20 октомври да представи план за отстраняване на нарушенията.      

   „Активни потребители“ и в медиите   

Експерти за стоките от Китай: Ако сте поръчали преди 1 юли, пак може да платите новото мито

По-малко такси и повече права: Какво печелят авиопътниците в ЕС от новите регулации

Богомил Николов: Продават краве масло с 98% палмова мас и свинска мас

1 месец „Кошница с грижа“ – какъв е ефектът? 

   Пазарът в цифри   

• Анализ на ИПИ сочи, че всеки десети българин има решение на ТЕЛК.
• Разходите за лична помощ скачат от 9,6 млн. до 642 млн. евро от 2019 г. до 2025 г.
• Разходите за инвалидни пенсии растат със 165% при едва 4% повече получатели от 2019 г. до 2025 г.
• 60% от заетите по програми за обучение и заетост на хора с трайни увреждания  работят на нискоквалифицирани позиции.
• В бедните региони ТЕЛК все по-често се превръща в механизъм за доходна подкрепа.

   Календар на потребителя   

През юни след официален контрол от БАБХ в страната не са допуснати над 230 тона стоки с произход от трети държави. Сред несъответстващите пратки с продукти от неживотински произход са пипер и домати, чай матча на прах с установено наднормено съдържание на остатъчни количества пестициди, сушени смокини поради замърсяване с охратоксин А или афлатоксини, шамфъстък с микотоксини, както и кимион с високо съдържание на пиролизидинови алкалоиди. В категорията на продуктите от животински произход са спрени за внос пратки с телешко месо поради незадоволителна идентификационна проверка, както и пратки с трайни съставни продукти. Създадени са общо 47 уведомления в Системата за бързо оповестяване за храни и фуражи (RASFF) на Европейската комисия.

На 8 юли ЕК изпрати мотивирано становище на България за неизпълнение на целите за повторна употреба и рециклиране на битовите отпадъци като хартия, метал, пластмаса и стъкло. Целта за подготовка за повторна употреба и рециклиране на 50% от битовите отпадъци е следвало да бъде изпълнена още през 2020 г. Години по-късно България не само не е наваксала изоставането, а отчетените нива на рециклиране са се понижили. Това е индикатор, че страната е изправена не пред моментен проблем, а пред натрупван с години системен проблем, чието преодоляване е огромно предизвикателство и ще бъде сред основните приоритети на МОСВ занапред. Наказателната процедура се намира на последния етап на досъдебната фаза, като следващата стъпка е сезирането на Съда на Европейския съюз. България разполага с двумесечен срок да представи позицията си по мотивираното становище. МОСВ вече засили диалога с общините с цел ускоряване на необходимите инвестиции, повишаване на капацитета на системите за разделно събиране и преодоляване на установените през годините дефицити, довели до образуването на процедурата за нарушение.

По приоритет „Отпадъци“ на Програма „Околна среда“ 2021–2027 са осигурени над 261 млн. евро за развитие на общинските системи за управление на отпадъците и преход към кръгова икономика. От тях 172,5 млн. евро са осигурени за всички 236 общини в страната за изграждане и надграждане на системи за разделно събиране и компостиране на биоразградими отпадъци, а близо 45 млн. евро са насочени към рекултивация на закрити депа и клетки на депа с цел намаляване на екологичния риск и облекчаване на натиска върху местните бюджети. В процес на подготовка  е нова инвестиция за около 44 млн. евро за осигуряване на необходимото оборудване и технологии за практическо прилагане на принципа „замърсителят плаща“. Предвидени са и средства за изграждане на центрове за повторна употреба и ремонт на вещи.

Паралелно се работи за подпомагане на общините за създаване на условия и инфраструктура за въвеждане на принципа „замърсителят плаща“, законодателство за подготовката на депозитната система за опаковки и развитието на инфраструктурата за разделно събиране, предварително третиране и рециклиране на отпадъците.

В съобщението от Брюксел се посочва, че действията срещу България и още шест страни членки са предприети, защото не изпълняват целите, според които до 31 декември между 55% и 80% от всички отпадъци от опаковки да бъдат рециклирани. За стъклото изискването е 60%, също толкова е за хартия и картон, 50% за метали, 22.5% за пластмаси и 15% за дървесина.

От 10 юли всички молби, искания, жалби, сигнали, уведомления, писма и приложенията към тях, адресирани до Комисията за защита на конкуренцията, се подават като електронни документи по електронен път съгласно изискванията на Административно процесуалния кодекс.

На 10 юли ЕП подкрепи откриването на преговорите със Съвета по предложението за цифрово евро, което предлага на гражданите сигурен начин за намаляване на зависимостта от доставчици извън ЕС. Основните точки от преговорната позиция са:

• Цифровото евро ще бъде нова електронна форма на пари, емитирани от Европейската централна банка (ЕЦБ), и ще работи онлайн и офлайн.
• В цифровото евро ще бъдат включени гаранции за неприкосновеността на личния живот. Транзакциите ще бъдат проверявани, без да се разкриват лични данни, които ще бъдат обработвани само до степента, строго необходима за функционирането на системата.
• От повечето предприятия ще се изисква да приемат цифровото евро. Изключения ще се прилагат за самостоятелно заетите лица и малките предприятия и микропредприятията, които не приемат други цифрови плащания.
• Основните услуги, като откриване на сметка, държане и управление на средства и достъп до поне един платежен инструмент, ще бъдат безплатни.
• За да се защити финансовата система, ще има таван за това колко цифрови евро може да притежава всяко лице.
• Банките и доставчиците на платежни услуги (ДПУ) от държави от ЕС извън еврозоната ще могат да разпространяват цифровото евро.
• Държавите от еврозоната ще бъдат задължени да поддържат достъпа до пари в брой, предприятията няма да имат право да забраняват парите в брой, а държавите членки ще трябва редовно да наблюдават наличността на пари в брой, като обръщат специално внимание на уязвимите групи, като възрастните хора, лицата с ниски доходи и хората без достъп до традиционната банкова система.

На 30 юли  Master Events ще проведе онлайн обучение на тема: Финансово-правни аспекти при Онлайн магазини и Електронна търговия. Актуални изисквания на НАП, КЗП, КЗЛД и КЗК.