Начало

Седмичен бюлетин брой 35 (612)

   Проверено за вас: Не всяка „биопластмаса“ е био   

       Когато чуем думата „биопластмаса“, е изкушаващо да си представим материал, който идва от природата и след употребата си безпроблемно се връща обратно в нея. Самото име сякаш обещава точно това. В него има „био“, а в общественото въображение тази кратка представка отдавна се е превърнала в своеобразен печат за екологичност. Реалността обаче е доста по-интересна и, както често се случва с технологиите, малко по-сложна от етикета върху опаковката. Биопластмасата действително може да бъде произведена от възобновяеми ресурси като дървесина, царевица или захарно цвекло, както и от различни отпадъчни потоци и странични продукти. Това обаче не означава автоматично, че тя е биоразградима, че може да бъде компостирана или че е по-екологична при всякакви обстоятелства.

       За да разберем какво представлява тя, първо трябва да отделим няколко понятия, които често се използват като синоними, макар да означават съвсем различни неща. „Биобазирана“, „биоразградима“ и „компостируема“ пластмаса не са три различни имена на едно и също нещо. Те описват различни характеристики на материала и начина, по който той се държи през жизнения си цикъл. А когато тези понятия се смесят, потребителят лесно може да остане с впечатлението, че една опаковка е почти магическа — произведена от растение, полезна като пластмаса и способна след употреба да изчезне безследно. За съжаление, природата не работи така.

Какво всъщност е биобазирана пластмаса?

       Биобазираната пластмаса е материал, който е произведен изцяло или частично от възобновяеми суровини. Такива суровини могат да бъдат растения и други форми на биомаса, от които се извличат целулоза, нишесте, захари и други подходящи компоненти. Интересното е, че суровината не е задължително да идва от специално отглеждани култури. В някои случаи за производството могат да се използват отпадъчни материали и странични продукти, което отваря възможност за много по-ефективно използване на вече съществуващи ресурси.

       Това е съществената разлика спрямо конвенционалните пластмаси, които обикновено се произвеждат от изкопаеми суровини като нефт и природен газ. В единия случай въглеродът, използван за производството на материала, идва от биологичен ресурс, а в другия се използва въглерод, който е бил съхраняван в геоложки формации в продължение на огромни периоди от време. Самият факт, че суровината е възобновяема, обаче не е достатъчен, за да определим цялостното въздействие на продукта върху околната среда. От значение са начинът, по който е произведена биомасата, необходимите земя и вода, използваната енергия, преработката и транспортът, както и съдбата на готовия продукт след неговата употреба.

       Тъкмо затова биобазираната пластмаса не бива да се възприема като автоматичен заместител на всяка конвенционална пластмаса. Тя е по-скоро един от инструментите, с които индустрията може постепенно да намали зависимостта си от изкопаеми суровини. В някои приложения този инструмент може да бъде много полезен.

Пластмасата, която е „био“, но не е биоразградима

       Една от най-разпространените заблуди около биопластмасите произтича от смесването на произхода на материала с поведението му след употреба. Това, че пластмасата е произведена от възобновяема суровина, не означава, че тя ще се разгради в природата. Съществуват биобазирани пластмаси, които имат същата химическа структура като пластмасите, произведени от изкопаеми суровини. Така наречените „drop-in“ пластмаси могат например да бъдат произведени от биобазиран въглерод, но да имат същите свойства като познатите ни конвенционални полимери.

       От гледна точка на индустрията това всъщност е голямо предимство. Ако материалът е химически съвместим със съществуващите процеси, не е необходимо всяка промяна в суровината да води до изграждане на изцяло нова производствена и рециклираща инфраструктура. Така може да се промени произходът на въглерода, без непременно да се променя целият начин, по който материалът се използва и преработва.

       Това обаче означава и че биобазираната пластмаса трябва да бъде разглеждана като такава, каквато е: пластмаса. Понякога продуктите, съдържащи биобазирани материали, се рекламират като „plastic-free“, макар това да не е вярно.

Колко „био“ е биопластмасата?

       Няма универсално задължително минимално съдържание на биобазиран материал, което всяка пластмаса трябва да покрива, за да бъде определена като биобазирана. При различни етикети и сертификационни схеми могат да се използват различни критерии, като за някои от тях често се среща праг от около 20% биобазиран въглерод. Това означава, че самата дума „биобазирана“ не ни казва непременно колко голяма част от материала действително произхожда от възобновяеми ресурси.

       Затова информацията за процента биобазирано съдържание е много по-полезна от самия рекламен етикет. Ако продуктът съдържа 20% биобазиран въглерод, това е едно. Ако съдържа 80 или 100%, картината е съвсем различна. Потребителят трябва да може да разбере тази разлика, защото иначе думата „био“ рискува да се превърне в общо маркетингово обещание, което звучи по-конкретно, отколкото всъщност е.

Биоразградима означава ли, че природата ще я обработи?

       Още по-голямо объркване настъпва, когато към биобазираната пластмаса добавим думата „биоразградима“. На пръв поглед всичко изглежда логично: материалът е направен от биологичен ресурс и може да се разгражда биологично, следователно би трябвало просто да се върне в природата. Проблемът е, че биоразграждането не е универсален процес, който протича еднакво навсякъде.

       Дали една пластмаса ще се разгради зависи както от нейната структура, така и от условията, на които е изложена. Температурата, влажността, наличието на микроорганизми, кислородът и продължителността на процеса могат да бъдат решаващи. Именно затова дадена пластмаса може да бъде биоразградима при строго определени условия в индустриална компостна инсталация, но да се разгражда много бавно или изобщо да не се разгражда по същия начин в почвата, реката или морската среда.

       Ако материалът се нуждае от висока температура и специфична влажност, за да се разгради напълно, а попадне в студена почва или водна среда, тези условия просто няма да са налице и той ще остане като отпадък.

Компостируемо не означава „може да се хвърля в компоста“

       Разликата между индустриалното компостиране и домашния компост е още един пример за това колко лесно една добра идея може да бъде разбрана неправилно. Много от компостируемите пластмаси на пазара са разработени така, че да се разграждат в индустриални съоръжения, където могат да бъдат осигурени необходимите температура, влажност и допълнителни условия. Домашният компост обаче обикновено не предоставя същата среда, поради което материалът може да не се разгради по очаквания начин.

       Същото важи и за системите за третиране на хранителни отпадъци. Анаеробното разграждане, при което органичният отпадък се обработва без кислород, е различен процес от индустриалното компостиране. Пластмаса, която се разгражда при едните условия, може да не се разгради при другите.

Биопластмасата има бъдеще, но то тепърва предстои

       Биобазираните пластмаси вероятно ще бъдат част от бъдещето на индустрията, особено ако производството им постепенно се насочва към устойчиви биомаси, отпадъчни потоци и странични продукти. Те могат да помогнат за намаляване на зависимостта от изкопаеми суровини, а при определени приложения могат да се впишат и в системите за материално рециклиране.

       Но те няма да решат сами проблема с пластмасовите отпадъци. За да има реална промяна, е необходимо едновременно да се намалява ненужната употреба на материала, да се проектират продукти, които могат да бъдат използвани по-дълго и рециклирани по-лесно, да се подобряват системите за събиране и сортиране и да се използват подходящи материали там, където те действително носят екологична полза. Компостируемата пластмаса може да работи отлично в подходяща система, но без такава система предимството ѝ до голяма степен остава на теория.

       В крайна сметка бъдещето на пластмасата няма да се реши от това коя дума изглежда най-зелена върху етикета. Ще се реши от това дали можем да изградим система, в която суровините се използват разумно, продуктите живеят достатъчно дълго, материалите се връщат обратно в икономиката и отпадъците не се оказват там, където никой не ги иска.

       Как да използваме пластмасата в домакинството? Има ли рискове за здравето ни? За полезни съвети следете сайта и бюлетина ни.

   Домашните сметки: Как токът може да „върже“ семейния бюджет   

       Войната в Близкия изток срещу Иран доведе до глобална криза с горивата, която вероятно ще продължи дълго след края на конфликта. На този фон цените на дребно растат, а домакинствата в Европа ще очакват все по-големи разходи през следващата зима. Според анализ на датския изследователски център CONCITO, предоставен от Уебкафе, едно възможно решение в дългосрочен план е трайно преминаване към електрически системи за отопление и електромобили.

       Инвестициите в термопомпи за дома и електромобили могат да осигурят икономии, равни на почти две години безплатно отопление за едно средностатистическо домакинство в ЕС. Експертите от CONCITO твърдят също, че тези икономии биха могли да бъдат дори по-големи, ако националните правителства коригират енергийните данъци и ако електроенергията се използва извън пиковите часове. Анализът е базиран върху пет държави от ЕС. Показва, че спестяванията от сметките за енергия варират значително в зависимост от местните цени и енергийното потребление на домакинствата. Въпреки това икономиите са "значителни навсякъде", като средната стойност за ЕС достига 2200 евро годишно. Това се равнява приблизително на една година безплатно отопление на дома. В Испания икономията достига до 2000 евро, а във Франция - цели 3070 евро. За Полша и Италия спестените средства възлизат съответно на 1870 евро и 1780 евро.

       Според доклада, който освен конкретните данни от петте държави, включва и данни от Евростат за останалите в ЕС, посочените икономии са по-скоро консервативни, тъй като са базирани на стойности преди началото на войната с Иран. България не е посочена като пример каква месечна сума може да бъде спестена на едно домакинство, ако то премине на отопление с електричество и смени автомобила си с електрически. При всички положения спестеното няма да бъде толкова много като стойност, имайки предвид по-ниския стандарт на живот, както и средната цена за киловатчас.

       По данни на Евростат през 2026 г. средната крайна цена на електроенергията за битови потребители у нас е приблизително 0,14-0,15 евроцента с включени мрежови такси и ДДС.

       Това ни поставя сред страните с най-евтин ток за домакинства в ЕС. За сравнение в Германия е 0,38-0,42 евро/kWh, в Италия - около 0,30 евро/kWh, Франция - около 0,27 евро/kWh, Испания - около 0,24-0,26 евро/kWh, Полша - около 0,22 евро/kWh. Проблемът е, че като дял от доходите токът в България не изглежда толкова евтин. Макар цената на kWh да е ниска, средните доходи остават значително под западноевропейските, което означава, че енергийната тежест за много домакинства продължава да е висока.

       Високите първоначални инвестиции са друг потенциален проблем с електрифицирането на отоплението у дома и транспорта. Термопомпените системи и климатиците от висок клас са скъпи, а електромобилите продължават да струват повече в сравнение с тези с двигатели с вътрешно горене.

Възможните решения

       Термопомпите и електромобилите са значително енергийно по-ефективни от газовите котли и автомобилите на изкопаеми горива, но това предимство отслабва, когато електроенергията се облага с непропорционално високи данъци в сравнение с газа. В повечето държави от ЕС данъчните системи дават предимство на природния газ пред електроенергията, което води до изкривяване на пазара и отслабва икономическата обосновка за преминаване към електроенергия.

       Това, което могат да направят държавите на правителствено ниво, е да намалят данъчната ставка за електроенергията до минималното изискване на ЕС или поне изравнят данъчните ставки за газа и електроенергията. Оттам втората мярка би могла да бъде свързана с прости и достъпни схеми за субсидии или други атрактивни варианти за финансиране, насочени към домакинствата с ниски доходи. Според анализа усреднена субсидия от 4500 евро ще съкрати периода на възвръщаемост на инвестицията в термопомпа до пет години за средностатистическо домакинство в ЕС.

       В крайна сметка, освен спестяването на пари в дългосрочен план за потребителите на дребно, преходът от изкопаеми горива в този случай би имал и ползи в по-широк план - по отношение на енергийната сигурност. 

       Изводът. От CONCITO оценяват, че хипотетичната замяна на всички 65 милиона газови котли в ЕС ще намали наполовина зависимостта от вноса на природен газ. По същия начин ЕС може да свие вноса на петрол с 20%, като замести половината от всички автомобили с двигатели с вътрешно горене с електрически.

   Вашите права: Омнибус VI за безопасна и достъпна козметика   

       В последно време често ви се налага да четете за различни новини, все под знака „омнибус“. Дойде време да го разшифроваме. 

       Думата Омнибус идва от латински: omnibus, и означава „за всички“. В законодателството се използва, за да се означи акт или пакет от мерки, който променя едновременно множество различни закони или регламенти. През последната година често се използва от Европейския съюз за опростяване на правилата, за което вече ви информирахме.

       Пакетът „Омнибус“ е предложение на Европейската комисия за промени в ключови европейски правила. Въвеждането на по-прости правила е от ключово значение за засилването на дългосрочната конкурентоспособност на ЕС. Той е на път да опрости законодателството си в няколко области, като същевременно защити своите икономически, социални и екологични цели. Ключов елемент от това начинание е установяването на регулаторна рамка на ЕС, в която някои правила и закони са опростени. Освен че такава рамка ще намали административната тежест, тя ще даде възможност на предприятията от ЕС да процъфтяват и ще насърчи по-иновативна инвестиционна среда.

„Горещото“ лято

       Това лято, освен с непознатите горещини, ще го запомним и с „горещите“ новини. В разгара на слънчевите бани редица европейски потребителски организации изнесоха фрапиращи данни за опасни слънцезащитни продукти, особено сред произвежданите китайски изделия.

       Асоциация Активни потребители направи широко проучване сред предлаганите слънцезащитни продукти на българския пазар. В анализа й са включени 187 продукта, за които разполагахме с пълен списък на съставките. В категория „Безопасни“ попадат 105 продукта, в категория „Умерено безопасни“ - 49, а в категория „Потенциално рискови“ - 33. При 78 продукта не е открита нито една съставка от използвания рисков списък. При 15 продукта е установена поне една критична съставка.

       При детските продукти 40 от 53 са в категория „Безопасни“. При спрейовете картината е по-неблагоприятна - 13 от 37 попадат в категория „Потенциално рискови“. При тях има значение не само какво съдържат, но и дали част от продукта може да бъде вдишана и дали се нанася равномерен слой. Асоциацията отправи полезни съвети към потребителите, с които можете да се запознаете на сайта й.

С днешна дата 

       Днес ви запознаваме с Омнибус VI  - Химикали. В края на юни преговарящите от Съвета и ЕП постигнаха политическо споразумение по пакета „Омнибус VI“ на Европейската комисия, насочен към опростяване на разпоредбите относно козметичните продукти, класифицирането, опаковането и етикетирането на химикали (CLP), както и продуктите за наторяване.

       „Химическият омнибус“ е част от по-широки усилия за опростяване на законодателството на ЕС и намаляване на административната тежест, за да се подпомогнат иновациите и растежът на бизнеса.

       Химическата индустрия включва 29 000 предприятия, които осигуряват 1,2 милиона преки работни места и подкрепят 19 милиона души по веригите на доставки. Според ЕК намаляването на разходите за съответствие и административната тежест ще спестят на индустрията най-малко 363 милиона евро годишно. През юли 2025 г. Комисията представи и План за действие за европейската химическа индустрия. Той включва:

• Козметичните продукти, съдържащи канцерогенни, мутагенни и токсични за репродукцията вещества, трябва да бъдат изтегляни от пазара по-бързо, отколкото се предлага.
• Етикетите трябва да останат четливи за потребителите.
• Опростяване на правилата за торовете в полза на производителите и земеделските стопани в ЕС.

       Промените ще въведат по-голяма гъвкавост в правилата за химикалите, като същевременно ще запазят високо ниво на защита на човешкото здраве и околната среда.

Опростяване на правилата за козметични продукти 

       Козметичните продукти, съдържащи забранени CMR вещества (канцерогенни, мутагенни и токсични за репродукцията), да бъдат изтегляни от пазара бързо, т.е., когато дадено вещество не получи одобрение за продължаване на употребата си, компаниите ще разполагат с 6 месеца, за да прекратят пускането на засегнатите продукти на пазара, и с 12 месеца, преди те вече да не могат да бъдат предоставяни на пазара. Компаниите, които желаят да продължат да използват дадено вещество, ще разполагат с до 12 месеца от новото му класифициране, за да поискат дерогация (изключение). Срокът за постепенното му изтегляне започва да тече едва след вземане на решение по това искане.

       Ако дерогацията бъде отказана по съображения за безопасност, компанията ще разполага с 3 месеца, за да прекрати пускането на продуктите на пазара, и с още 9 месеца, преди те вече да не могат да бъдат предоставяни на пазара. Не се освобождават от ограничения CMR вещества въз основа на експозиция чрез поглъщане или вдишване, а козметичните продукти, съдържащи наноматериали, да бъдат нотифицирани преди пускането им на пазара, но не шест месеца предварително, както е понастоящем. За да се ускори замяната на опасните вещества в козметичните продукти, ЕК ще разработи насоки, които ще определят как да се извършва анализ на алтернативите.

Класифициране, етикетиране и опаковане на химикали

       Предвиждат се изменения в наскоро актуализирания Регламент CLP, които ще позволят по-гъвкави правила за класифицирането и етикетирането на химикали, включително лесни за четене етикети, по-широко използване на цифрово етикетиране и облекчаване на правилата за реклама с цел намаляване на разходите и административната сложност, като същевременно се гарантира защита на потребителите.

• Информацията върху етикетите трябва да бъде четлива за потребителите. Когато веществото се предлага на пазара за обществено ползване, текстът на етикета трябва да бъде с размер на шрифта, при който височината на малката буква „х“ е равна или по-голяма от 1,2 мм. Когато съдържанието на опаковката не надвишава 125 мл, тази височина трябва да бъде най-малко 0,9 мм.
• Пълната информация за опасностите остава налична върху външната опаковка, а за химически продукти в контейнери с вместимост до 10 мл някои елементи от етикета – с изключение на пиктограмите за опасност – могат да бъдат предоставяни чрез цифров етикет.
• С цел постигане на по-голяма регулаторна яснота и справяне с потенциални рискове за общественото здраве, се въвежда конкретен срок от 15 месеца, в рамките на който доставчиците трябва да актуализират етикетите.

       „С това споразумение показахме, че опростяването и високото ниво на защита могат да вървят ръка за ръка. Намалихме ненужната тежест за бизнеса, подобрихме видимостта на информацията за безопасност за потребителите и осигурихме по-голяма правна сигурност за индустрията, като същевременно напълно запазихме високите европейски стандарти за защита на здравето и околната среда“ – заявиха в ЕП.

   „Активни потребители“ и в медиите   

Само едно сирeне от 12 тествани в инициативата "Кошница с грижа" отговаря на БДС

Над 60% вода в сирената и вреден маргарин в "Кошница с грижа"

При 42% от анализираните сирена в инициатива „Кошница с грижа“ се отчита необявено високо водно съдържание над 60% 

Опасна ли е „Кошница с грижа“? 5 от 12 изследвани сирена са с над 60% вода 

   Пазарът в цифри   

• През юли по данни на НСИ българите са осъществили 1,0377 млн. пътувания зад граница, което е с 3,1% повече в сравнение със същия период на 2025 г.
• За същото време страната е била посетена от 1,9797 млн. чуждестранни граждани, или с 1,2% по-малко спрямо юли 2025 г.
• Най-голям дял сред пътуващите български граждани в чужбина имат тези с цел почивка и екскурзия, 49,5%.
• Следват пътуванията с други цели, включително гостуване, обучение и посещение на културни и спортни събития, с 35,8%, както и служебните пътувания, които са 14,7%.
• Най-често българските граждани са пътували до Гърция, където са отчетени 263,9 хил. посещения.
• Следват Турция с 261,2 хил., Румъния с 95,8 хил., Германия с 58,4 хил. и Сърбия с 56 хил. пътувания.

   Календар на потребителя   

На 27 август МС одобри Проект на Закон за потребителския кредит, който цели повишаване нивото на защита на потребителите, ограничаване на нелоялните практики, подобряване на контрола, както и намаляване на риска от свръхзадлъжнялост. Проектът въвежда в националното законодателство изискванията на Директива (ЕС) 2023/2225 на ЕП и на Съвета от 18 октомври 2023 година относно договорите за потребителски кредити, както и отмяна на Директива 2008/48/ЕО. Проектозаконът актуализира правната рамка и въвежда в своя обхват нови видове потребителски кредит, както и такива предоставяни онлайн. Включени са кредити до 100 000 евро, кредитите под формата на овърдрафт, при които кредитът трябва да бъде погасен в срок от един месец, както и определени краткосрочни и безлихвени кредити, включително продуктите „купи сега, плати по-късно“. 

Законопроектът подобрява информираността и прозрачността при предоставяне на кредити. Въвежда се задължение за кредиторите и кредитните посредници да предоставят обща информация за потребителските кредити, като се подобрява съдържанието на преддоговорната информация и на данните, включвани в договорите. Целта е потребителите да разполагат с необходимата информация, за да направят информиран избор при кандидатстване за кредит. Установяват се по-строги правила за рекламата и търговските съобщения, които трябва да бъдат ясни, разбираеми и да не подвеждат. Забраняват се практики за предоставяне на непоискани кредити, включително изпращане на предварително одобрени кредитни карти без заявка от потребителя, както и едностранно увеличаване на разходния лимит на овърдрафт или кредитна карта без предварително искане и изрично съгласие. Не се допуска използването на предварително отметнати полета и други форми на мълчаливо съгласие за предоставяне на допълнителни услуги. Въвежда се изискване за разрешение и регистрация на кредитните посредници за потребителски кредит. Изискването за разрешение и регистрация ще се прилага и за кредиторите, предоставящи потребителски кредит, които до момента не са обхванати от такова. КЗП ще води и поддържа регистър на кредитните посредници и регистър на кредиторите, предоставящи потребителски кредит. Комисията още ще предоставя съвети на потребителите, изпитващи затруднения  при изпълнение на техните финансови задължения.

На 28 август в Службата за опасни стоки на ЕК е постъпила информация за опасни детски играчки, внос от Китай. Отделението за батерии на играчката се отваря лесно без инструменти, което прави батериите вътре достъпни. Малко дете може да ги постави в устата си, батерията може да освободи електролит, който може да бъде погълнат и да увреди храносмилателната система на детето. Продуктът не отговаря на изискванията на Директивата за безопасност на детските играчки, нито на европейския стандарт EN 62115.

До 20 септември можете да изкажете мнението си по Проекта на Наредба за условията и реда за водене, поддържане и ползване на електронния централен регистър за проследимост по веригата за доставки, разработен в изпълнение на разпоредбата на чл. 28а от Закона за защита на конкуренцията. С проекта се предвижда създаването на централен електронен регистър, чрез който да се осигури проследимост по веригата на доставки на селскостопански, хранителни и други продукти. Регистърът ще се води и поддържа от Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията и ще има за цел да осигури единна информационна среда за проследяване на движението на продуктите, количествата и определени ценови параметри, както и да подобри обмена на информация между компетентните държавни органи.

Бизнес операторите, регламентирани в наредбата, ще бъдат задължени да подават необходимата информация по електронен път, като данните следва да съответстват на фактическото движение на продукта по веригата за доставки и на придружаващите продукта счетоводни, търговски, транспортни, митнически, складови и други изискуеми документи. За търговци на дребно с годишен оборот над 50 млн. евро се предвижда и предоставяне на информация за ценовите нива на определени храни. Чрез регистъра ще се създадат условия за извършване на секторен анализ, наблюдение на пазарната среда и осигуряване на проследимост по веригата за доставки, както и за ранно установяване на данни за нелоялни търговски практики, нарушения на конкуренцията и други нарушения.

1 януари 2027 г. е крайният срок за задължителна смяна на водомерите за топла вода и топломерите с устройства с дистанционно отчитане. Изискването произтича от евродиректива, приета в българското законодателство, която задължава домакинствата на централно отопление да преминат към дистанционни уреди. Уредите с дистанционно отчитане улесняват контрола и дават възможност за реални месечни сметки без нужда от изравнителни сметки, ако е взето решение на Общото събрание. Над 70% от домакинствата в София вече са сменили своите уреди, но десетки хиляди водомери за топла вода подлежат на подмяна до края на 2026 г. Новите водомери трябва да са съвместими със системата на топлинния счетоводител, който обслужва вашата сграда. Съветваме ви да не оставяте за последния момент, тъй като проверка на Активни потребители установи нови десетки оферти за подмяна на уредите с изключително високи цени. Най-добре е да се обърнете към вашия топлинен счетоводител.