Начало

Седмичен бюлетин брой 9 (482)

   Проучване: Кой как обучава потребителите в ЕС   

       Европейската комисия огласи „Проучването на инициативите за обучение на потребителите в държавите-членки на ЕС“. То оценява практиките на обучението на потребителите в ЕС и има за цел да осигури разбиране за това как потребителското образование се прилага в отделните държави.

Линк към статията

   Играчките в цифровия свят   

     Според портала за безопасност на ЕС (системата на ЕС за бързо предупреждение за опасни потребителски стоки) играчките заемат 23% от всички уведомления за опасни стоки през 2022 г. и 20% през 2021 г. Неотдавна ви съобщихме, че проучвания на френската асоциация „60 милиона консуматори“ сочат, че 43% от играчките, които са проверили, не отговарят на изискванията, а 16% крият опасности за здравето на децата. Темата не е нова за никого, но търговията с играчки изглежда „вечна“ и непоклатима. Какво виждаме на нашия пазар? Играчки без опаковки, без етикети, а какво да говорим за етикети на български, без предупреждения за опасни химикали при производството им или малки рискови части, които могат да застрашат децата. По базари, павилиони и сергии може само да се мечтае за касови бележки, камо ли за гаранции на закупените изделия за деца.

По-сериозен контрол

     През миналата седмица Комитетът за вътрешен пазар и защита на потребителите на ЕП одобри актуализиране на правилата на ЕС за безопасността на играчките. Новите правила имат за цел да намалят броя на опасните играчки, продавани на единния пазар на ЕС, и да предпазват по-добре децата от рискове, свързани с играчките. Тези правила, в основата на регламент, трябва да отговорят на редица нововъзникващи предизвикателства, включително промените в навиците за покупка от онлайн магазините и засиленото използване на цифрови технологии.

Забрана на вредните химикали

     За да се подобри защитата на здравето на децата, регламентът продължава да забранява канцерогенните и мутагенни вещества или вещества, токсични за репродукцията (CRM). Сега  допълнително се забраняват химикалите, вредни за ендокринната или дихателната система, и токсични за специфични органи.

Укрепване на проверките

     Новите правила предвиждат производителите да създават цифрови продуктови паспорти за всяка играчка, които подробно описват как тя отговаря на съответните правила. Това ще засили надзора на пазара и ще насърчи митническите проверки по границите, особено от страни извън ЕС. От друга страна, потребителите също трябва да имат лесен достъп до информация за безопасността, например чрез QR код. Предлага се производителите на малки и средни играчки да имат по-голяма отговорност при извършване на оценки на безопасността и изпълнението на изискванията за паспорт на продукта.

В новите условия

     За да се предотвратят припокривания със съществуващите правила на ЕС, евродепутатите уточняват, че цифровите играчки с ИИ ще трябва да спазват Закона за изкуствения интелект, който ги класифицира като високорискови, и ги подлага на оценки на трети страни, управление на риска, прозрачност и човешки надзор.

     Съгласно правилата на ЕС за киберсигурността, свързаните с интернет играчки, които имат социални интерактивни функции (напр. говорене или заснемане), също могат да изискват оценка на съответствието на трети страни. При оценката на безопасността ще трябва да се вземат предвид рисковете за здравето и когато е подходящо, и за психичното здраве, за да се гарантират най-високите стандарти за благосъстоянието на децата.

     Играчките трябва също така да отговарят на наскоро актуализираните правила за обща безопасност на продуктите, например, когато става въпрос за онлайн продажби, докладване на злополуки, правото на потребителите на информация и защита.

   Прочетено за вас: Какво се чува за еврото   

     Дали ще България ще влезе в Еврозоната сега, догодина или по-догодина, проблемът  засега си остава един и същ: в общественото пространство не се говори за еврото като валута, неговите плюсове и минуси за държавата, гражданите и потребителите. Асоциация Активни потребители подкрепя активно присъединяването на България към Еврозоната, като смятаме, че плюсовете от това ще са повече за всички, а страната ни ще заеме своето място сред „белите“ държави. Всички, които се интересуват от еврото и неговата роля в живота ни, могат да следят специалната рубрика „Евро“ на сайта на асоциацията. В нея ще намерите отговори на най-важните за обществото ни въпроси, свързани с тази тема и изготвени от експертите на БНБ. Ето какво коментираха по тази тема и експертите от Института за пазарна икономика.

Обществените нагласи

     Проучване на „Евробарометър“ от миналото лято показва, че у нас 49% от българите са за еврото и 49% са против еврото. Тези дни Конституционният съд реши, че референдум на „Възраждане“ за еврото няма да има. Прави ли се нещо за популяризирането на влизането на еврото в страната?

     Този баланс е изключително показателен за това колко е разделено българското общество по темата с приемането на еврото. Трябва да имаме предвид обаче, че промяната през последната година е в полза на подкрепящите смяната на валутата – техният дял се е увеличил с 5 пункта спрямо 2022 г., за сметка на спад с 5 пункта при противниците на еврото. Рано е да се каже дали това е устойчива промяна в полза на промяната, но ще знаем в края на пролетта, когато бъде публикувано следващото проучване. Остава обаче мнозинство – 51%, въпреки отново значителен спад спрямо предишната година – делът на тези, които очакват приемането на еврото да доведе до негативни последици.

     Страховете са различни – от загуба на национална идентичност до инфлация и по-малко контрол върху икономическата политика на страната. Именно тук е и провалът на българските институции, на този етап се прави много малко за подготовката на обществото за прехода към евро и адресирането на тези страхове. За всеки трябва да е ясно при какъв курс ще се извърши преходът, какво ще се случи с банковите депозити и кредитите в левове, какви мерки ще се вземат против опортюнистични търговци, които неизбежно ще се опитат да се възползват от ситуацията и да завишат цените в първите месеци. Всичките тези неща трябва да се кажат и повтарят публично често, черно на бяло и да достигнат до всички, но на този етап информационната кампания е повече от анемична.

Реалистичен ли е срокът 2025 г.

     Това са два въпроса на практика – единият е дали ще успеем да се вместим в критериите от Маастрихт. На този етап видим проблем има с инфлацията, тъй като в ЕС тя спада по-бързо, отколкото у нас, иначе дългът и дефицитът не изглежда като да са възможни пречки. Другият въпрос е чисто политически – смятат ли европейските институции и ключовите държави, че България е готова за включване. Приемането в Шенген, макар и под условие, е положителен сигнал в тази посока. В случай, че има политически консенсус по този въпрос – а на фона на руската война в Украйна по-дълбоката интеграция на България в евроатлантическото пространство има и геополитическа окраска – не е изключено да има договорка и що се отнася до формалните макро критерии.

     Всъщност от целия Европейски съюз според есенната прогноза на Европейската комисия рецесия се очаква единствено в Швеция, при това много плитка – спад с 0,2%. За останалите европейски страни прогнозите са за бавен растеж  – 0,8% в Германия, 0,9% в Италия, 1,2% във Франция, за да споменем основните двигатели на ЕС. Сходни, с леки отлики са и прогнозите на националните банки, МВФ, Световната банка – по-бавен, но все пак наличен растеж през 2024 и оттласкване през 2025 г. Това е цената, която плащаме за завишените лихвени проценти, които на този етап се справят повече от успешно с високата инфлация – ръстът на цените се успокоява с по-бързи от очакваните темпове. Що се отнася до България, тя се очаква да е от страните с относително висок ръст в ЕС – 1,8% според ЕК, и цели 3,2% според нашето Министерство на финансите. Това от своя страна означава, че процесът на конвергенция към средноевропейските равнища на икономическо развитие ще продължава през следващите няколко години.

   „Активни потребители“ и в медиите    

Предлагат нови правила за необслужваните кредити - Кредитиране - www.pariteni.bg

Богомил Николов: Мобилните оператори са глобявани 68 пъти за нелоялни търговски практики, но без ефект ᐉ Новини - Tribune.bg

Euronews - Богомил Николов: Глобите към мобилните оператори нямат ефект (euronewsbulgaria.com)  

   Пазарът в цифри   

• Новото проучване на Евростат сочи, че за 2023 г. само 35,52% от българите между 16- и 74-годишна възраст имат базови дигитални умения.
• Средният процент за целия Европейски съюз по този показател е 55%.
• България е на предпоследно място в класацията, като зад нас са само румънците с 27,73% цифрова грамотност, а преди нас – Полша, с 44%.
• Лидери са Нидерландия с 82,70%, Финландия с 81,99% и Норвегия с 81,90%.
• Данните на Евростат сочат още, че по-слаби дигитални умения са регистрирани сред по-възрастните хора в Европейския съюз (65-74-годишните), за разлика от групата 16-24-годишни, които са с най-добри показатели.
• Контрастът в различните възрастови групи е силно изразен. Така 71% от жените на възраст 25-34 години притежават поне основни цифрови умения в сравнение със само 25% от тези на възраст 65-74 години. 

   Календар на потребителя   

На 7 и 8 ми март Асоциация Активни потребители ще проведе онлайн дискусия с потребители по темата за устойчивото потребление. Ще бъдат обсъдени няколко основни теми: Образователни кампании в училищата, Платформи за гражданско участие, По-добро управление на отпадъците, Подобряване на етикетирането.

За регистрация за участие посетете:

- 7 март от 16 часа - https://forms.office.com/e/6iFbWWERss

- 8 март от 10 часа -  https://forms.office.com/e/6iFbWWERss

На 23 февруари на основание чл. 120, ал. 6 от Закона за платежните услуги и платежните системи и чл. 35, ал. 2 от Наредба № 3 на БНБ от 18 април 2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, Българската народна банка публикува средния размер на таксите към 31 декември 2023 г., начислявани от банките на потребители по разплащателни сметки за услугите по приложение № 1 към Наредба № 3 на БНБ, във връзка с определянето на приемливи такси по платежни сметки за основни операции. Банките следва да съобразят приемливия размер на таксите за услугите по платежна сметка за основни операции, изброени в приложение № 1 към чл. 34 от Наредба № 3 на БНБ, със средния размер на таксите, публикуван от БНБ и с изискванията на чл. 36, ал. 2 от Наредба № 3 на БНБ, най-късно до 1 юни 2024 г. Средния размер на таксите ще намерите на сайта на БНБ:. www.bnb.bg

На 13 март в Интер Експо Център ще започне 40-ото изложение „Ваканция & СПА“, на което могат да се открият най-добрите места за почивка тази година и се направят резервации. Паралелно в залите ще протече и Международното изложение за обзавеждане, дизайн, вътрешна архитектура и интериорен дизайн.

От 13 до 17 май на Летище Стара Загора ще се проведе Специализираното изложение за земеделие БАТА АГРО. 163 фирми вече са заявили участие върху повече от 33 хиляди кв. м изложбена площ.

Европейската комисия откри официално производство срещу TikTok, за да прецени дали има нарушение на Законодателния акт за цифровите услуги (DSA) в области, свързани със защитата на малолетните и непълнолетните лица, прозрачността на рекламата, достъпа до данни,  управлението на риска от дизайн, предизвикващ пристрастяване, както и вредно съдържание.

Решението за започване на производство е взето въз основа на предварителното разследване, проведено до момента, включително анализ на доклада за оценка на риска, изпратен от TikTok през септември 2023 г. Взети са предвид и отговорите на TikTok на официалните искания на Комисията за информация по тези въпроси.