Начало

Седмичен бюлетин брой 15 (488)

   Как фирми за бързи кредити може да връщат пари   

       В миналия брой ви запознахме с решението на Съда на Европейския съюз по запитване на Софийски районен съд по дело срещу фирмата „Профи кредит България“ ЕООД. От него разбираме, че съгласно европейското законодателство, ако на потребителя не е оповестено коректно общата дължима сума по кредита и годишен процент на разходите, той дължи само главницата.

      В договора за потребителски кредит често се включват допълнителни услуги, които обаче не са отразени коректно в общата сума, дължима от потребителя. Съдът дава отговор кои допълнителни услуги трябва да бъдат включени в общата дължима сума от потребителя и да бъдат включени в ГПР (годишен процент на разходите). Съдът също дава разяснение какво се случва, ако посоченият ГПР в договора се разминава с реалния – отново се дължи само главницата!

      Поради големия интерес и растящия брой на ощетените от бързите кредити потребители, днес продължаваме темата, която ще ви даде ценни идеи как да защитите правата си.

Прочетете пълния текст на сайта на Активни потребители

   Мнение – и домакинствата трябва да произвеждат ток   

     Напоследък една от основните теми за дискусии в енергетиката са нарастващите опасения относно потенциалното увеличение на цените на електроенергията за битови потребители. Както стана ясно, цената на електроенергията за домакинствата след 1 юли 2024 година ще се базира на основна цена, установена от Министерския съвет, и допълнителна компонента, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), а през 2026 година предстои излизането на битовите потребители на свободния пазар на електроенергия.

     В тази връзка Сдружение „Соларна Академия България“ постави необходимостта от интегриран подход към преодоляването на предизвикателствата, които ни очакват. „За постигането на дългосрочна стабилност и устойчивост на енергийния пазар са необходими глобални структурни промени. Още преди години алармирахме за потенциално рязко увеличение на цените на тока за бизнеса, последвано от същия ефект за домакинствата. Както знаем, имаше криза, свързана с високите цени на тока за бизнеса, която беше трудно овладяна и имаше своите последствия. Необходимо е да вземем мерки възможно най-бързо, за да избегнем и потенциална криза при битовите потребители“, коментират от Сдружението.

     За да се справим с тези предизвикателства, според Сдружението трябва да се акцентира върху важността от развитието на малки местни енергийни централи и насърчаването на битовите потребители да направят инвестиции във възобновяеми източници на енергия, както и системи за съхранение.  Мнението на експертите е, че особено внимание заслужават енергийно бедните домакинства, които са изключително уязвими в контекста на енергийните промени. „Трябва да разработим и приложим ефикасни механизми за подкрепа, които да осигурят достъп до енергия за всички от обществото. Подходът към подкрепата за домакинствата, засегнати от енергийна бедност, трябва да бъде справедлив и да отчита индивидуалните нужди, избягвайки еднотипни решения. Необходимо е да се разработят и въведат критерии, които да идентифицират степента на енергийна бедност, процедурите за кандидатстване и типовете подкрепа“.

     За успешната трансформация към устойчива енергийна система е критично важно битовите потребители не само да осъзнаят необходимостта от инвестиции във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), но и да имат реалната възможност за това. В този контекст, Сдружение „Соларна Академия България“ призовава за разработването и прилагането на целенасочени програми, които да осигурят достъп до финансиране, мотивация и подкрепа за домакинствата, желаещи да преминат към зелена енергия. Въвеждането на стимули като данъчни облекчения, субсидии и улеснен достъп до заеми с ниска лихва може значително да ускори прехода към ВЕИ сред битовите потребители. Освен това, законодателната рамка трябва да бъде адаптирана, за да отразява спецификите на многофамилните сгради, които често срещат трудности при въвеждането на системи за ВЕИ, поради съществуващите правни и технически ограничения. Необходимо е да се внесат промени в законодателството, които да улеснят инсталирането на фотоволтаични панели и други системи за възобновяема енергия в такива сгради, включително и разработването на модели за общо инвестиране и използване на произведената енергия.

Енергийна ефективност на сградите

     Според Европейската комисия сградите в ЕС са отговорни за 40% от нашето потребление на енергия и 36% от емисиите на парникови газове. На 15 декември 2021 г. ЕК прие законодателно предложение за преразглеждане на Директивата относно енергийните характеристики на сградите. Като продължение, преди седмица Европейският парламент прие изменение на директивата. То има за цел до 2030 г. значително да се намалят емисиите на парникови газове и потреблението на енергия в сградния сектор на ЕС и той да стане неутрален по отношение на климата до 2050 г. Предвижда се и саниране на повече сгради с най-лоши характеристики и подобряване на обмена на информация относно енергийните характеристики.

Целите

• От 2030 г. нататък всички нови сгради следва да бъдат с нулеви емисии; а новите сгради, които се ползват от публични органи или са тяхна собственост, следва да бъдат с нулеви емисии от 2028 г.
• Държавите членки ще могат да вземат предвид потенциала на сградата за глобално затопляне през целия ѝ жизнен цикъл, който включва производството и обезвреждането на строителните продукти, използвани за нейното изграждане.
• По отношение на жилищните сгради държавите членки ще трябва да въведат мерки, с които да се гарантира намаляване на средната използвана първична енергия с най-малко 16% до 2030 г. и с най-малко 20 – 22% до 2035 г.
• Според новата директива, като прилагат минимални изисквания за енергийните характеристики, до 2030 г. държавите членки ще трябва да санират 16% от нежилищните сгради, които са с най-лоши характеристики, а до 2033 г. – 26% от сградите с най-лошите характеристики.
• Ако е технически и икономически удачно, до 2030 г. държавите членки ще трябва постепенно да разположат слънчеви инсталации в обществени и нежилищни сгради, в зависимост от техния размер, и във всички нови жилищни сгради.
• Държавите членки трябва да приемат мерки за декарбонизиране на отоплителните системи и за постепенно премахване на изкопаемите горива при отоплението и охлаждането с оглед на пълното премахване на котлите използващи изкопаеми горива до 2040 г.
• Субсидирането на самостоятелни котли използващи изкопаеми горива ще бъде забранено от 2025 г. нататък.
• Финансовите стимули остават възможни за хибридни отоплителни системи, като например тези, съчетаващи котел със слънчева топлинна инсталация или термопомпа.

Изключения

     От новите правила могат да бъдат изключени селскостопанските сгради и сградите, които са част от културното наследство. Държавите от ЕС могат да решат да изключат и защитени сгради със специална архитектурна или историческа стойност, както и временни сгради, църкви и места за поклонение.

     Директивата показва ясно как политиката в областта на климата може да има реални и незабавни ползи за хората в по-неблагоприятно положение. Този закон ще помогне за намаляване на сметките за енергия и ще се справи с основните причини за енергийната бедност, като същевременно ще осигури хиляди висококачествени местни работни места в целия ЕС. Справянето с 36% от емисиите на CO2 в Европа добавя абсолютно съществен стълб към Европейския зелен пакт, който в еднаква степен осигурява справедливост и амбиция.

   Актуално за домакинствата, инвестиращи във ВЕИ   

     Българската банка за развитие (ББР) подписа гаранционни споразумения с Българо-американската кредитна банка, Инвестбанк, Общинска банка и Търговска банка Д за финансиране на домакинствата, които правят инвестиции в енергия от възобновяеми източници по Националния план за възстановяване и устойчивост. Програмата има за цел да улесни достъпа до заеми на граждани за изпълнението на проекти за замяна на енергийни източници на твърдо гориво (печка, котел или камина) с възобновяеми. Изискването е кандидатите да са сключили договор за безвъзмездно финансиране по Процедура „Национална схема за  подпомагане на домакинствата в областта на енергията от възобновяеми източници“, изпълнявана от Министерството на енергетиката.

     Мярката предвижда гражданите да получат целево кредитиране до 22 хил. лв. за инсталация на фотоволтаични системи до 10 kWp, която може да включва и системи за съхранение на електрическа енергия (батерии), както и до 3 хил. лв. за слънчеви инсталации за битово горещо водоснабдяване. Ролята на ББР е да помогне на гражданите, като им осигури достъп до средства чрез клоновете на търговските банки в цялата страна, за да могат да изпълнят бързо проектите си да преминат към по-екологичен енергоизточник. Благодарение на гаранцията от ББР търговските банки, заявили участие в програмата, ще отпускат заеми за реализация на инвестициите преди изплащане на безвъзмездната помощ с по-ниски изисквания за обезпечение, включително без предоставяне на вещни обезпечения и самоучастие от кредитополучателите.

     Кредитите са със срок до 5 години и възможност за 12-месечен гратисен период.

Изисквания на програмата

     След окончателното одобрение от Европейската комисия Министерството на енергетиката започна набирането на проекти за кандидатстване по процедурата за изграждане на фотоволтаични системи от страна на българските домакинства. Изпълнението на процедурата "Национална схема за подпомагане на домакинствата в областта на енергията от възобновяеми източници" в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост има за цел да увеличи използването на възобновяема енергия в крайното потребление на домакинствата. По нея се предоставя безвъзмездно финансиране за доставка и монтаж на слънчеви инсталации за битово горещо водоснабдяване, както и на фотоволтаични системи с мощност до 10 kWp, които могат да включват и системи за съхранение на произведената електрическа енергия.

     За да получи финансиране даден проект, той трябва да се отнася за жилище, където е постоянният адрес на кандидата. В него е необходимо да се използва неефективен източник на топлинна енергия (печка, котел, камина и др.) на твърдо гориво (дърва, въглища и др.).

     Общият размер на инвестицията е 240 млн. лв. – 140 млн. лв. за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и 100 млн. лв. национално и частно съфинансиране. Доставката и монтажът на слънчеви инсталации за битово горещо водоснабдяване могат да бъдат финансирани по тази процедура изцяло, но с не повече от 1960.83 лв. Фотоволтаичните системи с мощност до 10 kWp се финансират до 70%, но не повече от 15 хил. лв.

   Вярно – Невярно: Митове и факти за еврото   

     Както ви съобщихме, у нас започна информационна кампания за въвеждане на еврото и влизане на страната в еврозоната. Министерството на финансите стартира информационния сайт https://evroto.bg/  с актуална и експертна информация за европейската валута. В същото време за обществено обсъждане е публикуван проектът на Закон за въвеждане на еврото. С него можете да се запознаете на https://www.strategy.bg и да подадете вашите мнения и предложения до 24 април 2024 г.

     Социалните мрежи, обаче, също се активизират, като публикуват различни „становища“ и хипотези за вредата от еврото и неговото внедряване у нас. От какво се притесняват най-вече потребителите?

Ще се повишат цените

Факт: Опитът на последно присъединилите се към еврозоната държави показва, че непосредственият ефект от приемането на еврото върху ценовите равнища е в порядъка на до 0,3 % и е еднократен за новите държави в еврозоната. Пример за това е и приемането на еврото в Хърватия. През ноември 2022 г., малко преди въвеждането на еврото, в Хърватия беше отбелязан инфлационен пик от 13%, след който инфлацията започна трайно да намалява. Тази тенденция не се промени с влизането на страната в еврозоната на 1 януари 2023 г. Преминаването от куна към евро имаше слабо въздействие върху потребителските цени, като ефектът му се изчислява от Евростат съвместно с  Хърватската централна банка в покачване до 0,2 %.

Ефектът от преминаването към еврото в общия размер на инфлацията в Словения е 0,3, в Словакия – 0,3, в Естония – 0,3, в Латвия – 0,2, а в Литва – 0,11 процентни пункта.

Какво ще стане с доходите

Факт: Присъединяването към еврозоната е предпоставка за по-бързо доближаване до средните европейски доходи. Ако бъдат взети за сравнение балтийските държави, може да се види ясно процесът на реална конвергенция в доходите в годините след приемането им в еврозоната. През 2022 г. равнищата на доход на глава от населението в Литва са 89%, в Естония - 85% и 72% в Латвия (от ЕС 27 = 100). Още по-показателен е примерът със средната работна заплата. При Литва, Латвия и Естония средната работна заплата расте, респективно със 108%, 67% и 85% в периода от въвеждането на еврото във всяка от тези страни до 2021 г. Следователно доходите на населението нарастват с по-бързи темпове след присъединяването към еврозоната.  

Как ще се отрази еврото на икономиката

     Факт: Готовността на българската икономика за приемане на еврото се оценява в Докладите за конвергенция, изготвяни от Европейската централна банка и Европейската комисия на всеки две години или при поискване от съответната държава-членка. Единната европейска парична единица, както и създаването и осъществяването на единна парична политика и политика на обменния курс, имат за основна цел да поддържат ценова стабилност и да подпомагат общите икономически политики в рамките на ЕС, в съответствие с принципа за отворена пазарна икономика, при свободна конкуренция. От гледна точка на инвеститори и предприемачи, чисто техническите ползи от въвеждането на еврото са свързани с намаляване на транзакционните разходи и по-добър достъп до финансовите пазари. Също така, след членството в еврозоната ще бъдат премахнати рисковите премии, произтичащи от наличието на национална валута, ще се понижат разходите на банковия сектор за поддържане на ликвидност и буфери и съответно ще се създадат условия за понижение на вътрешните лихви (при взимане предвид фазата на цикъла на монетарната политика относно лихвените проценти), като е възможно понижаване на рисковата премия на страната и намаление на разходите за финансиране на правителството.

     В балтийските държави приемането на еврото повлия положително върху покачването на кредитния рейтинг на страните. Същият ефект се наблюдава и при Хърватия. Присъединяването към еврозоната също така ще подобри институционалната рамка на страната, включително т.нар. институционална конвергенция, която се свързва със сближаване на икономическите и политическите институции в обща регулаторна и функционална рамки, съществуващи в интеграционната общност и определящи поведението на стопанските субекти.

     Основният позитив от членството в еврозоната е по-стабилна и предвидима среда за осъществяване на бизнес, което е предпоставка за привличане на инвеститорски интерес.

Има ли риск за банковата система

     Факт: Считано от 1 октомври 2020 г., България се присъедини към Единния надзорен механизъм чрез установяването на тясно сътрудничество между Българската народна банка и Европейската централна банка. От тази дата ЕЦБ е отговорна за прекия надзор над банките, определени от нея като значими, а останалите банки са под прекия надзор на БНБ.  След въвеждане на еврото няма да има съществени промени в дейността, функциите и отговорностите на БНБ по отношение на надзорната дейност, т.е. БНБ ще запази своята надзорна функция над банките. От същата дата Българската народна банка изпълнява функции и задачи като орган за преструктуриране в рамките на Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП). За целите на финансирането на преструктурирането в ЕМП е създаден Единен фонд за преструктуриране (ЕФП), в който банките правят вноски. По този начин се осигурява стабилността на банковата система и се гарантира, че публични средства няма да бъдат използвани за спасяване на банки. 

   „Активни потребители“ и в медиите    

Богомил Николов: Имитиращите продукти не са изчезнали, влагат ги в други храни - Bgonair

Истина или заблуда: По-високи ли са цените у нас, отколкото в чужбина - Общество - България - Събуди се - Nova.bg

Какви стимули дават да си произвеждаме ток от соларни панели - Битови сметки - www.pariteni.bg

Богомил Николов: Проблемът със зеленчуците у нас се дължи на намаляващото производство (24chasa.bg)

   Пазарът в цифри   

• Новите данни на БНБ сочат, че потребителското кредитиране през февруари бележи ръст в обемите, макар и не колкото тези, които отчита официалната статистика при жилищните заеми.
• Отпуснатите заеми за домакинства при кредитите в лева през изминалия февруари се увеличават с малко над 26%, спрямо година по-рано.
• Месечното изменение по тези заеми също отчита нарастване от 9,3% и в края на февруари те достигат до 816,4 млн. лв.
• През месец февруари са открити с близо 59,4% повече депозити на домакинства, отколкото през същия месец на 2023 г.
• При новите депозити в евро откритите депозити за същия периода са с 6,4% по-малко, спрямо година по-рано.
• В края на февруари обемът на откритите депозити в лева достига 237.8 млн. лв., а тези в евро -  164,8 млн. лв.

   Календар на потребителя   

До 30 април българските граждани, които притежават имоти в чужбина, са задължени да ги декларират в годишната данъчна декларация за доходите си. В случай, че бъдат установени несъответствия или липса на подадена декларация, от приходната агенция дават възможност на физическите лица да коригират формулярите си и да обявят имуществото си в чужбина и доходите си от отдаването му под наем. Ако въпреки това необходимите корекции не бъдат направени и пропуските не са отстранени, спрямо некоректните лица ще бъде образувано контролно производство. 

Националният осигурителен институт (НОИ) разработи и внедри Единен портал за електронни услуги (ЕПЕУ). Той вече е достъпен през интернет страницата на НОИ, консолидира в себе си всички съществуващи в института платформи и уеб-приложения за предоставяне на административни и справочни услуги за парични обезщетения, помощи, пенсии и гарантирани вземания. Той е интегриран с централизираните системи „е-Автентикация“ и „Система за сигурно електронно връчване“, поддържани от Министерството на електронното управление. ЕПЕУ осигурява единна входна точка за достъп чрез използване на основните средства за електронна идентификация – персонален идентификационен код (ПИК) на НОИ, ПИК на Националната агенция за приходите и всички видове квалифицирани електронни подписи (КЕП), издадени от доставчици на удостоверителни услуги у нас. Системата предоставя възможност осигурените лица, самоосигуряващите се и осигурителите с влизане само от едно място да заявяват широк набор от електронни услуги, организирани в пълен каталог на услугите. Потребителите, идентифицирали се успешно през централизираната система „е-Автентикация“, получават достъп до т. нар. „Електронно осигурително досие“, в което са включени три отделни компонента – „Електронно осигурително досие за пенсия“, „Електронно социалноосигурително досие за осигурени и самоосигуряващи се лица“ и „Електронно социалноосигурително досие за осигурители“.

Европейските производители на дрехи, на козметични продукти и на детски играчки губят по около 16 милиарда евро годишно от нереализирани продажби заради търговията с фалшиви стоки. Това сочат данните от ново проучване на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO). Разпространението на артикули, имитиращи известни марки, е довело до загубата на около 200 000 работни места между 2018 и 2021 г. Според проучването са загубени 160 000 работни места в текстилния сектор, 32 000 в козметичната индустрия и 3600 в сферата на производството на играчки. Най-засегната от търговията с фалшиви стоки е била текстилната индустрия в Евросъюза. Нейните загуби се оценяват на 12 милиарда евро годишно, което се равнява на 5,2% от общия оборот в сектора. Кипър е била най-потърпевшата страна от ЕС заради производството и разпространението на дрехи, имитиращи известни марки. Козметичният сектор в ЕС е формирал загуби в размер на 3 милиарда от нереализирани продажби (4,8% от оборота), като най-засегнати са френските производители. При търговията с детски играчки загубите се изчисляват на 1 милиард евро (8,7% от оборота). Сред най-губещите в Евросъюза е секторът в Германия, чийто загуби достигат 334 милиона евро годишно. Артикули, имитиращи известни марки, често създават сериозен риск за здравето и сигурността на потребителите. Това се отнася най-вече до фалшивите козметични продукти и играчки.