Начало

Седмичен бюлетин брой 31 (504)

   В разгара на лятото: Отново за правата на пътниците във въздушния транспорт   

      Глобалният компютърен срив през юли отново „изправи на нокти“ хиляди пътуващи със самолети по целия свят. На много летища настъпи хаос. Освен това, след голямото изпитание от Ковида редица авиокомпании не могат да влязат все още в ритъм и затрудняват често своите потребители. Какво се случва с техните права в подобни ситуации?

     Неотдавна Европейската комисия публикува преработени насоки относно правата на пътниците във въздушния транспорт, които ще улеснят спазването на разпоредбите и ще хармонизират правоприлагането. От 2016 г. насам Комисията предоставя насоки в отговор на общите опасения, изразени от националните правоприлагащи органи, пътниците и техните сдружения, както и от представители на индустрията. Публикуваната актуализация взема предвид решенията на Европейския съд от 2016 г. насам, в които се изясняват някои разпоредби, като се дава възможност за по-ефективно и последователно прилагане на правилата. Добавен е нов раздел за масовите смущения в пътуванията. Освен това са публикувани и преразгледани насоки относно правата на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност.

     Въпреки че правата на пътниците се определят на равнище ЕС, тяхното прилагане е отговорност на доставчиците на транспортни услуги, както и на националните органи. Различията в националните практики могат да доведат до объркване за пътниците, по-специално за трансграничните пътувания. За пътниците може да се окаже трудно да разберат необходимите стъпки и да намерят подходяща помощ.

     Комисията припомня и полезни източници на информация - уебстраницата „Вашата Европа“ и мобилното приложение за правата на пътниците. Нашият съвет е да следите тези източници, тъй като те предоставят и на български език полезна информация за всеки потребител и проблемите, с които може да се сблъска той. 

Какво споделят потребителите

     Ново проучване на Евробарометър показва, че много европейци все още смятат, че не разполагат с достатъчно информация за правата си като пътници, въпреки че осведомеността се е увеличила в сравнение с преди пет години.

     - 73% от анкетираните в ЕС27 казват, че са използвали поне един вид транспорт през последните 12 месеца: 52% съобщават, че са използвали местен градски транспорт (трамваи, автобуси, метро и др.), 33% са използвали железопътен транспорт, 23% са използвали въздушен транспорт, 14% са използвали автобусен транспорт (с изключение на местни или градски автобусни услуги) и 8% са използвали корабни или фериботни услуги.

     - Информираността относно правата на пътниците за железопътния транспорт е най-широко разпространена (33%), следвана от въздушен транспорт (30%), автобусен транспорт (27%) и корабни или фериботни услуги (16%) и е най-вероятно респондентите да са виждали такава информация в железопътните гари (9%), летищата (8%) и във влаковете (8%).

     - 47% от пътуващите с влак са преживели поне веднъж прекъсване на пътуването си през последните 12 месеца. Най-често срещаното прекъсване е закъснение на тръгването от един до два часа. 30% от пътуващите със самолет са имали поне едно прекъсване на пътуването си, най-често закъснение на излитането с два часа или повече (16%). 17% от пътуващите с автобуси са имали поне едно прекъсване, най-често закъснение на заминаването с повече от час и половина (8%), докато 12% от пътуващите с кораб или ферибот са имали поне едно прекъсване през последните 12 месеца, най-често закъснение с повече от час и половина (4%).

Правата на пътуващите със самолет в ЕС се прилагат:

• Ако вашият полет е в рамките на ЕС и се изпълнява от авиокомпания от ЕС или от страна извън Съюза
• Ако вашият полет пристига в ЕС от страна извън Съюза и се изпълнява от авиокомпания от ЕС
• Ако вашият полет тръгва от ЕС за страна извън ЕС и се изпълнява от авиокомпания от ЕС или от страна извън Съюза
• Ако не са ви предоставени обезщетение или услуги (премаршрутиране, помощ от авиокомпанията) съгласно действащото законодателство на страна извън ЕС за свързани с полет проблеми при това пътуване.

     От 1 януари 2021 г. правилата на ЕС относно правата на пътуващите със самолет не важат при полети от Обединеното кралство до ЕС, ако полетът ви се извършва от превозвач от Обединеното кралство или друг превозвач от държава извън ЕС. Въпреки това правилата на ЕС продължават да се прилагат след 1 януари 2021 г., ако полетът ви от Обединеното кралство до ЕС се извършва от превозвач от ЕС.

     ЕС означава 27-те държави от ЕС, включително Гваделупа, Френска Гвиана, Мартиника, Реюнион, Майот, Сен Мартен (Френски Антили), Азорските острови, Мадейра и Канарските острови (но не Фарьорските острови). Правилата на ЕС се прилагат и за полети от и до Исландия, Норвегия и Швейцария.

     Обърнете внимание! Полетът на отиване и полетът на връщане винаги се считат за два отделни полета, дори и ако са закупени като част от една и съща резервация. В някои случаи авиокомпанията, изпълняваща полета, (наричана също опериращ въздушен превозвач) може да не е тази, от която сте закупили билета си. В случай на проблем само авиокомпанията, която изпълнява полета, носи отговорност. В случаите, в които авиокомпания наема по силата на договор за мокър лизинг самолет и неговия екипаж от друга авиокомпания, първата авиокомпания носи оперативна отговорност за полета и се счита за опериращ въздушен превозвач съгласно правилата на ЕС (и по-конкретно Регламент 261/2004).

Възползвайте се от правата си

     Ако смятате, че правата ви не са били зачетени, има няколко вида правна защита, които можете да използвате. Във всички случаи винаги трябва най-напред да изпратите жалбата си до авиокомпанията. Можете да потърсите помощ и съвет за проблеми, свързани с правата на пътуващите със самолет, и от местния европейски потребителски център.

   Митът „Застрахователните компании не изплащат обезщетения“  

     Тази нагласа е сред особено устойчивите в публичното съзнание, въпреки обективните данни, които доказват несъстоятелността й. Затова като особено позитивни могат да се приемат данните от проучването през 2024 – те очертават ясна тенденция за преодоляване това негативно вярване и за увеличаване на нивото на доверие към застрахователните компании. Ако през 2023 г. 27% от анкетираните са без имуществена застраховка, защото не вярват, че ще получат обезщетение при реализиран риск по полицата, то през 2024 г. този дял намалява до 15%. Близо половината от анкетираните са завеждали застрахователни претенции по застраховките си (48%), като близо 90% от тях са получили обезщетение. Данните от година по-рано са сходни, т.е. няма значителна промяна в тази област.

 

Информираността на потребителите като актуален проблем
     Мнозинството потребители (72%) считат, че са наясно с детайлите в своята полица за дома. Но въпреки това, информираността на потребителите относно условията по имуществените им застраховки остава като проблемна зона – близо 1/3 от анкетираните са донякъде запознати с условията (25%) или не са запознати (3%). Недостатъчната потребителска информираност е една от причините хората да не застраховат домовете си. Сред водещите три причини за липсата на имуществена полица е именно затруднението при избор на подходяща застраховка - 15% от анкетираните.

Защо потребителите не сключват имуществена застраховка?
     Ако се изключи логичната причина, а именно липсата на собствен имот (31%), на предна позиция с 16% от анкетираните излиза „надеждата, че нищо няма да се случи“ като обосновка на липсата на полица за дома. На практика се оказва, че немалка част от хората разчитат на късмета си – нагласа, която е обезпокоителна, особено на фона на зачестяващите природни бедствия. Трудностите при избор на подходяща застраховка –причинени било от липса на информация, или от сложната ориентация сред многобройните пазарни предложения – са причина 15% от хората да не сключват застраховка. Също толкова от анкетираните (15%) нямат полица, защото не вярват, че застрахователната компания ще изплати обезщетение, ако се случи нещо. 

   Още гориво в огъня: кредитната експанзия се ускорява   

     В перманентна политическа неопределеност, системен блокаж на публичната инвестиционна програма и слаб приток на частни външни капитали ускоряващият се ръст на банковия кредит за домакинствата се откроява все по-ярко. Настойчивите уверения, че рискове няма, че като цяло българите са слабо задлъжнели, че увеличаващите се заплати обясняват нарастващите цени на имотите и така нататък, не трябва да скриват от погледа ни макроикономическите измерения на тези тенденции. Накратко – кредитът е горивото, което движи във все по-значима степен както жилищния пазар и строителството, така и вторично все повече стопански дейности, позиционирани по веригата на потребителското поведение, захранено с нови заеми. Ето какво сочат последните данни, анализирани от Института за пазарна икономика:

• За пореден месец ръстът на жилищните кредити на годишна база се ускорява и към края на юни вече е 24,8%. Това е най-голямото годишно нарастване от април 2009 година. Нетното увеличение на дълга по ипотеки на домакинствата за последните 12 месеца е над 4,4 млрд. лева.
• Новоотпуснатите ипотечни кредити, изключвайки предоговорените рефинансирания, достигат 721 млн. лева през юни, което е с 28% повече от същия месец на 2023 г. и с 57% повече от 2022 г. За полугодието новоотпуснатите кредити надхвърлят 3,6 млрд. лева, при под 2,5 млрд. за същите шест месеца на 2023 г., 2,2 млрд. през същия период на 2022 г. и 1,6 млрд. през 2021 г.
• Същевременно лихвите остават на исторически безпрецедентно ниски нива от около 2,5%. Както многократно сме коментирали обаче, в голямата си част кредитите са с плаваща лихва, обвързана с лихвата по депозитите. От гледище на длъжника очакването вноските в следващите 25 или 30 години да останат непроменени залага на прогнозата банковите депозити в България в следващите 25 или 30 години да носят нулева лихва.  
• Този ресурс се насочва към пазара на жилища, което води до комбинацията нарастващи цени на имотите и повишена инвестиционна активност в строителството. За първото тримесечие индексът на цените на жилищата на НСИ показва среден за страната ръст от 16% спрямо същия период на 2023 г., а в София – 18,2%. Трудно може да се проверят, потвърдят или опровергаят мненията, че решаващ фактор зад тази динамика са купувачите с натрупани спестявания; за сметка на това за пореден път статистиката на Агенцията по вписванията отчита значително нарастване на броя на договорните ипотеки. През второто тримесечие те са с 19,5% повече от същия период на 2023 г. за цялата страна, и с 24,1% повече в София, като за полугодието нарастването е съответно с 21,8% и 27,4%.
• Заедно с това, макар и с по-скромен темп – 14% – нарастват и потребителските кредити. Задълженията на домакинствата нарастват нетно с над 2,2 млрд. лева за година. Към това трябва да прибавим и още един милиард през небанковите институции (т.нар. „бързи кредити“).

     Всичко това помага да си обясним как икономиката продължава да расте въпреки продължаващия за повече от година спад в индустриалното производство и износа, нереализираната публична капиталова програма и ниското ниво на частни инвестиции. Трябва да си зададем въпроса какви ще са ефектите от евентуално охлаждане на кредитната активност – дори не финансова криза – върху пряко и по-далечно обвързаните по веригата на стойността стопански дейности, заетост и доходи. И доколкото ниската безработица и растежът на заплатите са обективен фактор за капацитета на домакинствата да поемат и обслужват повече дълг, обратната посока на зависимост често се забравя – кредитът увеличава търсенето в икономиката с всички ефекти върху инвестиционни решения, цени, структура на заетостта, печалби и доходи. И всичко това става с множител, който, както многократно сме наблюдавали в стопанската история, действа и при обратния процес на свиване.

   Видео: Споделено потребление? Бизнес моделът на бъдещето?   

    „Активни потребители“ и в медиите    

НА СВЕТЛО 1 август с Мариела Димитрова

Производителите замениха палмовата мазнина в сиренето с вода

Активни потребители: Българинът яде опасни сирена бързозрейки

ВНИМАВАЙТЕ: Ядем сирене менте, даже и за 20 лв. килото купуваме боклуци

Експерт: Нямаме регистър на енергийно бедните, никой не иска да свърши работата

   Пазарът в цифри   

• По данни на НСИ през юни 2024 г. месечната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), е -0.2% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за юни 2024 г. спрямо юни 2023 г. е 2.5%.
• През юни 2024 г. спрямо предходния месец най-голямо е намалението на цените в групите: „Съобщения“ (-1.5%), „Облекло и обувки“ (-1.2%), „Транспорт“ (-0.9%) и „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ (-0.5%).
• Най-голямо увеличение е регистрирано в групите: „Ресторанти и хотели“ (+2.2%), „Разнообразни стоки и услуги“ (+0.4%), „Развлечения и култура“ (+0.3%) и „Здравеопазване“ (+0.2%).
• Месечната инфлация, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е 0.2%, а годишната инфлация е 2.8%.

   Календар на потребителя   

На 18 септември Master Events ще проведе онлайн обучение на тема: Сделките с имоти – от А до Я - Всичко, което трябва да знаем за сделките с имоти. Ще се включат темите: Правни аспекти и особености, Процесът по покупка и посредничество, Проблеми в практиката.

Неотдавнашното прекъсване на цифровите информационно-комуникационни системи причини хаос за транспорта и бизнеса по целия свят и показа колко е важно да не сме прекалено зависими от технологиите. Предимствата на прехода към цифрова енергия не трябва да засенчват другата страна на монетата: рискове и предизвикателства. Защитата на потребителите и подкрепата на работниците трябва да останат на първо място в дневния ред. Това се казва в становище на Европейския икономически и социален комитет. В становището се посочва още: Цифровизацията на енергетиката не означава „само цифрово“. Потребителите трябва да останат основен приоритет и традиционните начини за правене на бизнес трябва да бъдат запазени. Енергията трябва да остане достъпна, регулируема и лесна за използване от потребителите. ЕС трябва да постигне напредък в разработването на удобни за потребителя цифрови инструменти, които отговарят на различни нужди и насърчават равния достъп до цифрови енергийни услуги. Потребителите обаче все още трябва да могат да избират цени, договори и клиентски услуги по „пред-цифров“ начин. Енергийната цифровизация предлага възможности и предизвикателства. Трябва да работим заедно, за да гарантираме, че цифровият енергиен преход е приобщаващ, сигурен и наистина полезен за всички европейски потребители, превръщайки силните страни във възможности. За да се наблюдава осъществяването на прехода към цифрова енергия, ЕИСК настоятелно призовава Комисията да увеличи усилията за създаване на експертна група на ЕС за интелигентна енергия. Като представител на организираното гражданско общество в ЕС, Комитетът следва да бъде поканен да се присъедини към работни групи и кръгли маси относно управлението на интелигентни енергийни системи, така че да може да сигнализира за потенциални проблеми и опасения, повдигнати от организации на местно ниво.