Начало

Седмичен бюлетин брой 32 (505)

   Подкрепа за домакинствата при либерализацията на пазара на електрическа енергия   

      У нас предстои либерализация на пазара на електрическа енергия за битовите потребители. Тя поражда както въпроси, така и опасения за нарастване на цените, непосилни за много потребители. По този повод Икономическият и социален съвет разработи и прие анализа „Свободният пазар на електроенергия: проблеми и предизвикателства, мерки за повишаване на енергийната ефективност и подкрепа за домакинствата“. Ето основни моменти от него.

     Либерализацията на електроенергийния пазар изцяло променя организацията в сектора и изисква преструктуриране на вертикално интегрираните компании. Производството, преносът, разпределението и доставката на електрическа енергия са разделени на независими една от друга дейности. Доставката на електрическа енергия за небитовите потребители се извършва от множество компании в конкуренция помежду им. Конкуренцията се явява основният инструмент, на който залага Европейският съюз за реализацията на целите си за постигане на взаимосвързана, устойчива и гарантираща сигурност на доставките електроенергийна система, и именно поради това се насочва към либерализацията на пазара през 90-те години на ХХ век. Правилата за функционирането на общия и вътрешните пазари на електроенергия са определени от ЕС в пет енергийни пакета, включващи редица регламенти и директиви.

Връзката с цените

     В България, за разлика от регулирания пазар, на който цените се определят от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) на базата на производствените разходи на отделните електроцентрали, на свободния пазар цените се определят чрез свободно договаряне. Основните опасения в обществото относно либерализацията на пазара на електрическа енергия за битовите потребители са свързани с нивото и нестабилността на цените. На свободния пазар на електрическа енергия цените на дребно следват динамиката на пазара на едро, където пък цените се променят ежечасно и се определят основно от търсенето и предлагането, а не толкова от разходите за производството на електроенергия, както е на регулирания пазар. Поради това либерализацията на пазара за битовите потребители поставя редица предизвикателства към производителите и потребителите на електрическа енергия. Те са свързани с постигането на такъв баланс между производство и потребление, при който да се избегнат големи скокове на цените на електрическата енергия в пиковите моменти на потребление, както и да се постигнат относително стабилни цени на електрическата енергия при сравнително постоянно потребление и производство.

     Същевременно, от съществено значение е да се избегне практиката на определянето на цените на борсата спрямо най-скъпите производства и произтичащото от тази практика формиране на свръхпечалби за всички останали производители. За да се постигнат тези цели, е необходима национална стратегия, чиято реализация изисква, от една страна, инвестиции в дългосрочен план, а от друга – модулиране на потребителското поведение.

     В тази връзка, повишаването на енергийната ефективност е от ключово значение за намаляването на общото потребление на електрическа енергия.

Рисковете за потребителите

     В периода на либерализацията на пазара на електрическа енергия за бита рисковете пред битовите потребители са свързани със загубата на благосъстояние и/или изпадане в състояние на енергийна бедност, поради повишаването и нестабилността на цените на електрическата енергия. Повишаването на разходите на домакинствата за електроенергия ще ограничи финансовите им възможности да закупуват стоки от друго естество, което ще се отрази негативно и на бизнеса, поради намаленото търсене, свиването на вътрешния пазар за продуктите от собствените им производства. В допълнение към ограничената платежоспособност на крайните клиенти, небитовите потребители ще се изправят и пред повишаване на производствените си разходи, тъй като разширяването на либерализацията и към битовите потребители ще увеличи търсенето на електрическа енергия на борсата, а оттук и цените на електроенергията на пазара на едро. Това обстоятелство би могло да доведе до необходимостта бизнесът да повиши цените на своите продукти, загубвайки по този начин конкурентоспособността си спрямо чужди производители с по-ниски производствени разходи.

     Като съобразява всички направени коментари, анализът на ИСС поставя във фокуса си битовите потребители в положение на енергийна бедност. Така разгледаните мерки, дейности и конкретни решения за повишаване на енергийната ефективност представляват средство за преодоляване на евентуалните рискове при либерализация и несигурност на енергийния пазар и механизъм за справяне с енергийната бедност в България. В подкрепа на това ще посочим и тезата, развита в актуализирания Интегриран национален план за енергетиката и климата, изпратен в ЕК, а именно, че България е държавата-членка, в която нивата на енергийна бедност са сред най-високите в Европа, а структурните проблеми във връзката между енергетиката, ниските доходи и необновените жилища са особено изразени.

     Едновременно с това предлаганите енергоефективни мерки и дейности по своята същност и съдържание биха подпомогнали всички срещу пазарната несигурност – както битовите потребители и специално тези в положение на енергийна бедност, така и значителна част от небитовите потребители, като например малките и средни предприятия.

     Какви мерки може да вземе държавата, за да защити засегнатите от либерализацията домакинства? Четете в следващия ни брой.

   Ще ядем ли култивирано месо до 2026 г.?   

     През юли френският хранителен стартъп Gourmey стана известен като първата компания, която желае да продава на пазара на ЕС култивирано месо. От компанията подадоха заявление за одобрение продажбата на клетъчно базиран патешки продукт до Европейската комисия. Идеята им е „новата храна“ (култивираното месо е определено като „нова храна“ в ЕС) да се използва за производството на пастет от гъши дроб – ястие, чието производство е забранено в редица европейски страни поради страданието, на което са подложени животните, използвани за направата му.

     С това си действие компанията инициира процедура, която може да продължи от година и половина до две години и която се състои от деветмесечна оценка на риска. Оценката се извършва от Европейския орган за безопасност на храните (EFSA). Следва седеммесечна процедура по управление на риска, по време на която държавите-членки на ЕС гласуват дали да бъде разрешен съответният продукт или не.

     Ако продуктът бъде одобрен, то най-рано култивираното месо от гъши дроб ще стане достъпно за европейските ресторантьорски бизнеси до 2026 г., а на рафтовете в супермаркетите би трябвало да се появи до няколко години по-късно.

     Новата храна обаче е възможно да срещне съпротива при някои държави членки. Още през юли по време на заседанието на AGRIFISH, унгарското председателство изпрати молба до останалите министри на земеделието от държави-членки на ЕС за провеждане на неофициална дискусия относно култивираното месо. Според тях правната уредба на „новите храни“ е недостатъчна, за да бъдат оценени рисковете при консумацията на култивирано месо и е необходима по-всеобхватна оценка, която да разглежда социално-икономическите и етичните аспекти на продуктите. Миналата година през ноември Италия забрани култивираното месо, като се очаква още няколко европейски държави да въведат подобна забрана.

   1544 домакинства спечелиха, очакват се следващите    

     Както ви съобщихме в края на миналата година, Министерството на енергетиката обяви първа покана за проектни предложения по процедурата „Национална схема за подпомагане на домакинствата в областта на енергията от ВЕИ“. Изпълнението й има за цел да увеличи използването на възобновяема енергия в крайното потребление на домакинствата. Схемата е от изключителна важност за потребителите, които по този начин ще могат да намалят значително разходите си за електроенергия, като допринесат и екологични ползи от замяната на твърди горива с електроенергия.

Първите печеливши

     От Министерството на енергетиката съобщиха преди седмица, че работата на оценителната комисия по процедурата е приключила и класирането е утвърдено официално. В резултат 1544 проекта на домакинства ще получат финансиране за закупуване на слънчеви инсталации за битово горещо водоснабдяване или фотоволтаични системи до 10 kWp, включително системи за съхранение на електрическа енергия. Общо в рамките на първата покана по процедурата „Национална схема за подпомагане на домакинствата в областта на енергията от ВЕИ“, финансирана по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост, са подадени 2001 проектни предложения. От тях 147 са оттеглени от кандидатите. Общият размер на инвестицията по този първи етап на програмата е 80 млн. лева. Общият размер на инвестицията за цялата програма е 240 млн. лв. – 140 млн. лв. за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и 100 млн. лв. национално и частно съфинансиране.

Предстои втори тур

     Очаква се Министерството на енергетиката да обяви нова покана за проектни предложения за останалата част от предвиденото финансиране. Ако се запазят същите условия за него ще могат да кандидатстват домакинства за: 

-        Компонент 1: Закупуване на слънчеви инсталации за БГВ - до 100% от стойността на инсталацията, но не повече от 1 960.83 лв.;

-        Компонент 2: Закупуване на фотоволтаични системи до 10 kWp, включително със системите за съхранение на електрическа енергия - до 70% от стойността на системата, но не повече от 15 000 лв.

     За да бъде допустим, кандидатът за безвъзмездно финансиране трябва да отговаря на следните критерии:

1)     Да е физическо лице, български гражданин, гражданин на друга държава членка на Европейския съюз или гражданин на трета държава със статут на постоянно пребиваващ в Република България, обитаващ собствено жилище - еднофамилна жилищна сграда или собствено жилище в многофамилна сграда;

2)     Да е собственик на жилището, с което кандидатства. В случай, че кандидатът е съсобственик на жилището и притежава по-малко от 51% идеални части от него, е необходимо писмено съгласие от другия/ите съсобственик/ци, заедно с когото/които притежава повече от половината от собствеността върху жилището. Съгласието от съсобственика/ците се удостоверява с декларация от съответния/ите съсобственик/ци.

Когато жилището е собственост на съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност, не е необходимо съгласието на съпруга на кандидата. Когато жилището е собственост на едно или повече малолетни или непълнолетни лица и негов/техен единствен родител и родителят притежава по-малко от 51% идеални части от жилището, не е необходимо съгласието на децата;

3) Постоянният адрес на кандидата трябва да е в жилището, с което кандидатства; 

4) Жилището, с което се кандидатства, да се намира в регулационните граници на населеното място на територията на съответната община;

5) Жилището, с което се кандидатства, да се ползва само за жилищни нужди;

6) На адреса на жилището да няма регистриран в Търговския регистър търговец или регистрирано в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел юридическо лице;

7) В случай че кандидатът е собственик на жилище в многофамилна сграда, той следва да има и съгласието на етажната собственост;

8) В жилището се ползва неефективен източник на топлинна енергия (печка, котел, камина и др.) на твърдо гориво (дърва, въглища и др.) – към момента на подаване на предложението  или преди доставката, монтажа и пускането в експлоатация на слънчева инсталация за битово горещо водоснабдяване или фотоволтаична система до 10 kWp;

9) В жилището е потребявана електрическа енергия минимум 6 месеца преди подаване на предложението по настоящата процедура чрез подбор или преди пускането в експлоатация на слънчева инсталация за битово горещо водоснабдяване или фотоволтаична система до 10 kWp;

10) В случай, че кандидатът е собственик на жилище в многофамилна сграда, следва да има издадено разрешение за строеж за изграждането на слънчева инсталация за битово горещо водоснабдяване или за фотоволтаична система до 10 kWp;

11) Да представи оферта за доставка и монтаж на инсталацията или системата, или документи на доставената и монтирана инсталация или система, която/които включва/т: ценовите параметри на доставката и монтажа и данни за техническите параметри на инсталацията/системата, отговарящи на минималните изисквания или по-добри от тях.

12) Да е заплатил дължимите към момента на кандидатстването местни данъци и такси за недвижимия имот, в който ще се монтира инсталацията или системата.

Кредити за домакинствата

     Както вече ви съобщихме с подробности, Българска банка за развитие има за цел да улесни достъпа до мостови заеми на граждани за изпълнението на проекти за замяна на енергийни източници на твърдо гориво (печка, котел или камина) с възобновяеми. Изискването е кандидатите да са сключили договор за безвъзмездно финансиране по Процедура „Национална схема за подпомагане на домакинствата в областта на енергията от възобновяеми източници“ (Вариант 2), изпълнявана от Министерството на енергетиката. Благодарение на гаранцията от ББР търговските банки, заявили участие в програмата, ще отпускат заеми за реализация на инвестициите преди изплащане на безвъзмездната помощ с по-ниски изисквания за обезпечение, включително без предоставяне на вещни обезпечения и самоучастие от кредитополучателите.

   ВИДЕО: Фалшив зехтин? Ето как да проверим   

   „Активни потребители“ и в медиите    

Почти в 60% от тествани марки сирене има вода над 60%

"Активни потребители": 60% от изследваното сирене е пълно с вода над нормите

Експерт: Нямаме регистър на енергийно бедните, никой не иска да свърши работата

   Пазарът в цифри   

• Ново проучване на Евробарометър показва, че европейците определят зачитането на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона (38%) и икономическата, промишлената и търговската мощ (34%) като основните силни страни на ЕС. След тях се нареждат добрите отношения и солидарността между държавите — членки на ЕС (28%).
• Попитани кои са силните страни на ЕС, най-голямата част от българските участници в допитването (38%) са посочили стандарта на живот.
• Сред областите, на които ЕС следва да обърне приоритетно внимание, анкетираните най-често посочват околната среда и изменението на климата (33%) и незаконната миграция (също 33%), следвани от сигурността и отбраната (29%) и войната в Украйна (25%).
• Същевременно според 50% от анкетираните войната в Украйна се нарежда на първо място сред предизвикателствата, пред които е изправен ЕС. Незаконната миграция и въпросите, свързани с околната среда и изменението на климата, следват съответно на второ и трето място — с 41% и 35%.
• Като цяло идните години се очакват с оптимизъм, като 58% от европейците са по-скоро оптимисти за бъдещето на ЕС, докато 37% са песимисти

   Календар на потребителя   

От 30 юли влезе в сила нова директива на ЕС за насърчаване на ремонта на стоки. Новите правила стимулират по-устойчивото потребление чрез улесняване на ремонта на дефектни продукти и даване на възможност на потребителите да ремонтират своите дефектни стоки, вместо да ги заменят с нови. Директивата ще бъде от полза за потребителите, тъй като ще позволи избягване на разходите за закупуване на нови продукти, ще намали отпадъците и емисиите на парникови газове. Държавите членки разполагат със срок до 31 юли 2026 г., за да транспонират директивата в националното си законодателство. Новите правила ще позволят ремонтът да стане реалност и то не само по време на гаранционния срок. Това ще допринесе за развитието на цялата мрежа за ремонтиране, повторна употреба и преопаковане. Съгласно новата директива производителите на продукти като хладилници или смартфони са задължени своевременно да предлагат ремонтни услуги на потребителите на разумна цена. За да се укрепи европейският пазар на ремонтни услуги, новите правила изискват от тези производители да предлагат резервни части на разумна цена и им забраняват да отказват ремонт или да участват в практики, които възпрепятстват ремонта. За да се даде възможност на потребителите да намерят привлекателни решения за ремонт, европейската платформа за ремонт ще помогне на потребителите лесно да намерят сервизи. Новата директива също така дава на потребителите ново право на едногодишно удължаване на законовата им гаранция, ако решат дефектният им продукт да бъде ремонтиран, вместо да бъде заменен от продавача.

От 1 август Българската народна банка (БНБ) обяви основен лихвен процент (ОЛП, проста годишна лихва) от 3,53 на сто. През юли основният лихвен процент беше 3,63 на сто. През юни простата годишна лихва беше в размер на 3,78 на сто. ОЛП е 3,78 на сто от 1 май тази година. През април показателят беше на ниво 3,79 на сто. През март ОЛП беше 3,80 на сто (най-високо ниво след нулевите нива през последните няколко години), през февруари - 3,79 на сто, а през януари - 3,79 на сто.

На 1 август влезе в сила Европейският законодателен акт за изкуствения интелект — първият в света всеобхватен регламент относно изкуствения интелект. Законодателният акт за ИИ има за цел да гарантира, че ИИ, разработен и използван в ЕС, е надежден, с гаранции за защита на основните права на хората. Регламентът има за цел да се създаде хармонизиран вътрешен пазар за ИИ в ЕС, като се насърчава внедряването на тази технология и се създава благоприятна среда за иновации и инвестиции. Със Законодателния акт за изкуствения интелект се въвежда далновидно определение за ИИ, основано на безопасността на продуктите и на риска. Държавите членки разполагат със срок до 2 август 2025 г. да определят национални компетентни органи, които ще наблюдават прилагането на правилата за системите с ИИ и ще извършват дейности по надзор на пазара. По-голямата част от правилата на Акта за ИИ ще започнат да се прилагат на 2 август 2026 г. За да се преодолее преходният период преди пълното прилагане, Комисията изработи Пакта за ИИ. С тази инициатива разработчиците на ИИ се приканват доброволно да приемат ключови задължения по Законодателния акт за ИИ преди законоустановените срокове. 

В Комисията за защита на потребителите (КЗП) са постъпили множество жалби във връзка с анулирани поръчки от онлайн магазина www.aboutyou.bg. Установено е, че търговецът извършва дейността си от територията на Германия. Поради това КЗП е информирала компетентния орган в Германия, като е поискано предприемането на действия чрез системата за сътрудничество при защита на потребителите (IMI). КЗП призовава потребителите да са внимателни, когато пазаруват от сайтове от чуждестранни търговци, доколкото правомощията на Комисията са силно ограничени при констатиране на нарушения от страна на търговци, осъществяващи дейността си извън територията на България.