Начало

Седмичен бюлетин брой 46 (519)

   „Черният петък“ вече започна! Съветите на Активни потребители    

      Тази година Черния петък е на 29 ноември. Бързата ни проверка на пазара обаче показа, че много търговци вече са започнали с намаленията и рекламите си, като най-нетърпеливите за големите разпродажби са ги обявили още от началото на ноември, а намерихме и оферта за „черен ноември“! 

     Доколко щедрите обещания се покриват с реалните практики на търговците? Ще има ли отново недоволни и ощетени потребители? Вижте нашите съвети, за да сте сигурни, че ще откриете най-добрите оферти на най-изгодни цени.

Линк към статията

   Внимание! Е-търговците прилагат различни хватки, за да примамят потребителите    

     Близо 76% от сайтовете и приложенията, разгледани в мащабно международно проучване, използват поне един „тъмен модел“, а близо 67% - и повече. Това показва анализ на 642 уебсайта и мобилни приложения, които предлагат стоки и услуги от компании от цял свят на различни езици. Проучването е извършено от експерти на ICPEN (Международната мрежа за защита  на потребителите и правоприлагане) и GPEN (Глобалната мрежа за защита на поверителността), съобщава Европейският потребителски център - България. В проучването са участвали 26 държави. Благодарение на използването на такъв тип тъмни модели, потребителите могат да бъдат манипулирани и убеждавани да купуват продукти и услуги или да компрометират своята поверителност. Тези техники могат да насочат хората да предприемат действия, които иначе не биха направили.

     Потенциалните тъмни модели, срещани най-често по време на проучването, са практики, които включват скриване или забавяне на разкриването на информация, която може да повлияе на решението за покупка на потребителя, както и намеса в интерфейса. Други техники, които са засечени, са прикриване на важна информация или предварително избиране на опции, които ограничават информацията по начин, който насочва потребителите към вземане на по-благоприятни за бизнеса решения.

От какво да се пазите? 

1. Укриването на информация е най-често срещаният тъмен модел. Установени са примери на добавяне на нови начисления към цената точно преди да се извърши покупката (известно като капково ценообразуване) или автоматично подновяване на абонамент, след като е изтекъл безплатният пробен период и то без съгласието на потребителя (т.нар. абонаментни капани).

2. Често срещаната практика (при 81% от случаите) е, че потребителят няма възможност да изключи опцията зa автоматично подновяване на абонамента в процеса на първоначалното записване за услугата. Така абонаментите се подновяват автоматично. При 70% от сайтовете и приложенията липсва информация за стъпките за анулиране на абонирането, а при 67% -  няма данни за това до коя дата потребителят трябва да се откаже, преди да бъде таксуван отново.

3. Намесата в интерфейса е друг тъмен модел, чрез който информацията на сайта е поднесена по такъв начин, че насочва потребителите към вземане на определени  решения, които са по-благоприятни за търговците, отколкото за самите тях. Например  използването на "фалшива йерархия" дава възможност да се представят на по-видно място абонаменти и цени, които са по-изгодни за бизнеса. Друг вариант за въздействие чрез интерфейса е предварителният подбор - по-скъпият или по-дългият абонамент се избират по подразбиране и потребителят трябва задължително да направи нещо, за да промени избора, който е зададен предварително. При всеки пети търговец, който предлага платена и безплатна версия на своя абонамент, маркирането е оставено на избора с цената, а не този, който може да бъде безплатен.

4. Възпрепятстването е практика да се разубедят потребителите да предприемат определено действие чрез изобразяването му като изключително трудно или досадно. Например, процесът по анулиране е по-бавен и по-трудоемък, отколкото плащането на абонамента, или бутонът "затвори" почти не се вижда.

5. Социалното доказателство също е похват от списъка на тъмните модели. Чрез него потребителите се подтикват към вземане на решение въз основа на предполагаемото поведение на други хора. В 21,5% от случаите търговците използват известия за предполагаеми други потребители, за да приканят своите потенциални клиенти да платят веднага. Вероятно всеки е попадал на подобни анонси, че "остават само 2" или "още 1 човек купува този продукт", докато разглежда даден електронен магазин.

   Вярно – невярно: Очаква ли ни финансовият концлагер   

     „Предстои световна финансова революция. Тя ще заличи парите в брой и ще направи всички ни заложници на правителствата, които ще определят кой колко цифрови пари да има и за какво да ги харчи. А когато решат, просто ще заличават сметките ни. Добре дошли във финансовия концлагер!“

     Не, това не е нова директива на ЕС, а поредна дезинформация, която ни залива от мрежите. Е, социалните мрежи са развъдник на конспиративни теории, ще кажете, всеки може да си пише каквото си иска. И сте прави. Но ето още един цитат по същата тема: „Всеки купен домат на пазара ще бъде проследен.“ Думите са на ексдепутата от „Възраждане“ Димо Дренчев, който чете в Народното събрание Декларация на Възраждане относно дигиталното евро и заплахата от сбъдването на най-ужасните утопии! В декларацията се казва, че цифровото евро „има за цел да контролира хората и както се казва на жаргонен език, да ги наказва, ако те не слушат“. Че цифровото евро напълно ще замени плащанията в брой и ще се програмира, така че хората да бъдат принудени да го ползват само за „разрешени продукти и услуги“. „Ако то не се харчи според желанията на ЕЦБ, ще бъде изтеглено от обръщение или ще бъде анулирано“. „Ще станат ли поредните конспиративни теории реалност?“, пита декларацията. И отговаря: „Това не са конспирации, а е факт в различни съвременни държави“.

     Наистина ли е така? Зададе си въпроса компанията за проверки Factcheck.bg и потърси отговорите.

Колко реално е цифровото евро

     Цифровото евро все още е на етап предложение. ЕЦБ започва да проучва въпроса през 2020 г. През 2021 г. стартира проучвателната фаза на проекта, която приключва през октомври 2023 г. Тогава ЕЦБ преминава към фазата на подготовка и изпитване на цифровото евро, която се очаква да продължи три години. Не е задължително обаче приключването ѝ непременно да означава, че цифровото евро ще бъде въведено. На 28 юни 2023 г. ЕК представи законодателни предложения относно цифровото евро, както и относно статута на евробанкнотите и евромонетите като законно платежно средство.

     За разлика от криптовалутите, цифровото евро е форма на „пари на централната банка“ (може да го срещнете и като централно банково евро/пари). Европейската централна банка ще гарантира, че то е безопасно, поддържа стойността си и може да бъде обменено срещу пари в брой. Цифровото евро е друга форма на съществуващата евро валута, не е неин заместител. Напротив, една от целите на проекто законодателството в ЕС е да се защити именно възможността на потребителите да плащат в брой, ако искат това. Важно е да се гарантира, че принципът на задължително приемане на пари в брой не е подкопан от едностранно налагане на политики за ограничаване на плащанията в брой от страна на бизнесите. Затова от държавите ще се изисква да наблюдават равнищата на приемане и отказ на плащанията в брой и да предприемат мерки, ако приемането на плащанията в брой не е гарантирано. Същевременно държавите ще са длъжни да наблюдават равнищата на достъп до пари в брой и да се намесват при необходимост. 

Без проследяване на доматите

     Най-много спекулации има по темата за възможността цифровото евро да позволява контрол върху личния живот на потребителите. Контрол е централно понятие в конспиративните теории – контролът е едновременно мотив, действие и резултат на пъклените планове на „глобалистите”, независимо дали става дума за пари, ваксини или въглеродни емисии. В проекта на ЕК се предвижда цифровото евро да може да се използва офлайн, при което да предоставя същата лична неприкосновеност, каквато и плащанията в брой (за разлика от съществуващите решения за цифрови разплащания). Личните данни на потребителите ще са достъпни за банката или разплащателната услуга, където се намира съответната сметка с цифрово евро. Както и в момента, банките трябва да имат достъп до личните данни, за да управляват сметката, да обработват плащанията и да предотвратяват измами и пране на пари.

     При офлайн ползване на цифрово евро обаче банката ще вижда същата информация, която вижда при теглене в банкомат в момента – тя ще знае колко пари сте изтеглили, но не и за какво сте ги използвали. ЕЦБ няма да може да идентифицира отделните потребители, нито ще знае какво правят с парите си. Същото се отнася и за националните централни банки. 

     Според ЕК, с предложението за цифрово евро „се въвежда ниво на лична неприкосновеност, безпрецедентно за електронните разплащания”.

Цифровото евро няма да е „програмирано“

     Това означава, че обществените власти няма да могат да определят конкретни цели, за които да се използва. Нито ЕЦБ, нито която и да е публична институция ще може да ограничава потребителите къде, кога, за какво или на кого да плащат с цифрово евро. Теоретично е възможно публичните цифрови пари да бъдат програмирани. Включително с определен срок на валидност, за да се насърчи потреблението. Темата за това как и доколко могат и трябва да се използва програмирането на цифровите пари на централните банки е обект на сериозен дебат в науката, медиите и политиката. Този сериозен дебат обаче няма нищо общо с абсурдните, понякога смехотворни интерпретации в социалните мрежи. Предпазливостта, с която ЕС подхожда към темата и продължителността на проучванията вече илюстрират различен подход. Законодателната процедура е дълга и в нея държавите членки участват на всички нива и чрез различни институции, а свободата на изразяване позволява целият процес да бъде публично отразен и обсъждан. 

Какво са цифровите пари на централните банки (Central Bank Digital Currency, CBDC)

     Това е цифрова форма на националната парична единица, издавана и гарантирана от националната централна банка. За разлика от криптовалутите, цифровите версии на националните валути са официално платежно средство. Само на три места по света в момента има пълноценно предлагане на цифрови валути – Бахамите, Ямайка и Нигерия. В някои държави работата по въвеждането е много напреднала или в пилотен стадий – най-напред е Китай, но също Бразилия, Русия, Индия, Южна Африка, Япония и др. В десетки други държави възможностите за въвеждане на национални цифрови пари са на някакъв етап на проучване, в това число и държави в ЕС. Сред мотивите на държавите за въвеждането на цифровите версии на националните валути на първо място се изтъква приобщаването към финансовата система на огромен брой хора, които в момента са напълно изключени – например, не притежават банкова сметка. По данни на Световната банка това са 1,7 милиарда души в света. В същото време, в развитите държави има тенденция към намаляване на плащанията в брой. Конкуренцията на криптовалутите също е фактор. 

     Друг канал, по който конспирациите за „цифровото робство“ достигат до българската публика, е през руски медии и профили в социалните мрежи, редовно препечатвани в българския сайт „Поглед.инфо“. Видео, озвучено на руски език, но представено като репортаж на британската обществена медия Би Би Си, се разпространява в български фейсбук профили. Всъщност, видеото е доста посредствена имитация, която използва характерното начало на новините на Би Би Си и снимка на студиото, на чийто фон „водещата” обявява, че правителството на Великобритания скоро ще направи фундаментални промени в начина, по който работят парите и в крайна сметка, изобщо ще ги премахне. Самата Русия е доста напреднала в подготовката за въвеждане на цифрова рубла. Необходимото законодателство е прието миналото лято, а вече има и одобрен логотип на цифровата рубла. На сайта на руската централна банка подробно е описан проектът за цифрова рубла и са оборени най-популярните заблуди – че ще се премахнат парите в брой, че ще настъпи тотално проследяване и контрол над гражданите, че ще бъдат наложени ограничения за какво могат да се използват цифровите рубли, че ще имат срок на годност. В същото време обаче руският пропаганден мегафон „Фонд за стратегическа култура“ бълва публикация след публикация, препечатвани и у нас, внушаващи страх и ужас от предстоящия тотален глобален контрол чрез цифровите пари. 

Атака срещу еврото

     В България конспиративните теории срещу цифровото евро също имат и друга, по-голяма цел – да убедят хората, че изобщо не трябва да приемаме еврото като парична единица. Цифровото евро с всички произтичащи от него беди може да бъде избегнато само при условие, че останем извън еврозоната. Характерно за дезинформационните кампании е, че се опитват да достигнат до най-широка и разнообразна аудитория. Затова предлагат за всекиго по нещо – от микс от верни факти и спекулации до твърдения на ръба на здравия разум, че и отвъд. По този начин се внася шум в информационния поток и за обикновения човек става невъзможно да прецени докъде свършват основателните съмнения и започват пълните измислици. Ще забележите и характерни ключови думи, които вече са наложени в дезинформационните кампании по време на пандемията и по повод войната в Украйна, например „финансов концлагер” и „финансов фашизъм“.  Внушава се, че всичко е предрешено, вече написано и сме безсилни да променим бъдещето. Че нищо не зависи от нас, а ни се налага от външни сили („Брюксел“, „глобалистите“ и пр.). 

     Нищо от това не отговаря на действителността.

     Дали в крайна сметка цифровото евро ще бъде въведено и в какъв вид, ще зависи от приемането на съответното законодателство от Европейския парламент и Съвета на ЕС – те ще решат дали, кога и как ще бъде въведено цифровото евро. И в двете институции държавите членки и гражданите са представени веднъж чрез своите евродепутати и втори път чрез своите министри. А както евродепутатите, така и партиите, формиращи националните правителства, се избират от гражданите. 

   Видео: Полезни съвети при пазаруване по време на Черния петък   

    „Активни потребители“ и в медиите    

 Потребители, спрете да се вторачвате в процентите

„Черен петък“ в магазините: Има ли по-ниски цени и за какво да внимаваме?

Изпълнителеният директор на асоциация „Активни потребители“ Богомил Николов пред "Телеграф": Черният петък вече продължава два месеца!

„Черен петък“ в магазините: Има ли по-ниски цени и за какво да внимаваме?

Как можем да намалим разходите за ток и парно през зимата без никакви инвестиции

   Пазарът в цифри   

• Последните данни на БНБ показват, че потребителите теглят парите си от влоговете с малки суми.
• Влоговете с до 1000 лева в тях са с 50 913 по-малко спрямо година по-рано, а влоговете със суми от 1000 до 2000 лева намаляват със 790 броя.
• Сериозен спад има и при депозитите от 2500 до 5000 лева – с 27 467, като сумата в тях е намаляла с 85,7 млн. лева.
• В края на третото тримесечие на 2024 г. броят на депозитите на сектор Домакинства и НТООД е 8,933 млн., като нараства на годишна база с 0,8%.
• Размерът на тези депозити в края на  септември 2024 г. нараства на годишна база с 11,4% и достига 85,140 млрд. лева.
• В края на септември 2024 г., спрямо края на предходното тримесечие, броят на тези депозити се увеличава с 0,2%, а размерът – с 1,6%.

   Календар на потребителя   

На 26 ноември Българска национална асоциация Активни потребители организира безплатно обучение за обучители на тема „Готови за потребителско право“. Обучението е в присъствена форма и ще се проведе в София, ул. „Врабча“ 1, сградата на Комисията за защита на потребителите. Регистрацията е задължителна и може да бъде направена на следния адрес: https://forms.office.com/e/m3HBwHUzPK

До 25 ноември можете да отговорите на Поканата от Европейската комисия (ЕК) за участие в проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), изпратена във връзка с партньорството между ЕК и Центъра на ОИСР за предприемачество, малки и средни предприятия, райони и градове за изследване как търговците на дребно се справят с процеса на дигитализация и зеления преход. Проучването е под надслов “Mapping policies and practices to support the revitalisation of town and city centres”. С него се цели да бъдат идентифицирани политики и добри практики, които подкрепят ревитализацията и модернизацията на търговците на дребно и които допринасят за повишаване на привлекателността на градовете и техните централни части. Насочено е към национални, местни и регионални организации, които имат отношение към посочените дейности и политики, и е достъпно за попълване на адрес:
https://survey.oecd.org/index.php?r=survey/index&sid=612287&lang=en

На 26 ноември ще се проведе Първата национална среща на независимите собственици на магазини за хранителни стоки „Търговия с човешко лице“.

На 28 ноември в Интер експо център се организира Real Estate Business Forums – форум с фокус върху сектора на недвижимите имоти и неговите основни двигатели.
От 7 до 15 декември в зала „Универсиада“ ще се състои традиционното Изложение на български производители „Златен лъв“.

Нов доклад на ЕК съветва хората, живеещи в Европейския съюз, да се запасят с провизии за спешни случаи в случай на голяма извънредна ситуация - нова пандемия или екстремни метеорологични условия. В доклада се отбелязва, че ЕС не е бил подготвен нито за пандемията от COVID-19, нито за агресията на Русия срещу Украйна и че трябва да премине „от реакция към проактивна готовност“. Домакинствата се съветват да бъдат готови сами да се осигуряват за минимум 72 часа в случай на извънредна ситуация, да се запасят с различни основни консумативи, включително запаси от храна, напитки и лекарства, фенерче и радио, захранвано от батерии.

Очаква ни нов проблем. По данни на Евростат средно 66,6 олекотени найлонови торбички е използвал всеки европеец през 2022 година - спад със средно 10,8 торбички (14%) на човек в сравнение с 2021 година. Сред държавите от ЕС, за които има налични данни, страните, които отчитат най-високото потребление на олекотени пластмасови торбички на човек през 2022 г., са Литва (249 торби на човек), Латвия (193) и Чехия. В тази класация България е на пето място в ЕС след Кипър (162,4 торби) и запазва позицията си по този показател от 2021 г. и през 2022 година. Средният брой използвани торбички на глава от населението у нас през 2022 г. е бил 131,6 бр., което представлява намаление от използваните средно през 2021 г. 160,2 бр. на същата база или със близо 18 на сто. Освен това страната ни е една от тези, които не предоставят данни за използваните торбички в зависимост от дебелината им. За разлика от тях, страните, които отчитат най-ниска консумация, са Белгия (4 торби на човек), Полша (7) и Португалия (13). В същото време всички държави от ЕС вече имат въведени мерки за намаляване на потреблението, както се изисква от Директивата за торбичките от пластмаса, която има за цел да намали потреблението на LPCBs до не повече от 40 торби на човек до 31 декември 2025 г.