Статия
Да спасим метродиаметър 3
Софийското метро би следвало да бъде гръбнак на транспортната система на града. Когато генерална му схема е била разработвана, се е планирало този гръбнак да се реализира, като по главните градски оси се пуснат три метролинии, пресичащи се в малък триъгълник в центъра на града. Така се дава възможност да се изгради системата на довозващия транспорт под формата на рингове, свързващи периферните квартали – както помежду им, така и с осите на метрото.
Този план обаче, съставен още през 60-те години на миналия век, е на път да бъде нарушен. От близо две години излизат статии на килограм, описващи т.нар. „леко метро”, което се предвижда да се реализира на мястото на Трети метродиаметър. Общественото мнение се измества от
проблема, а никой не счита за нужно да се посочат негативите на това решение. Проектът за „леко метро” е наричан как ли не: „скоростен трамвай”, „градска железница”, „метро-влак” и т.н., но сред метролюбителите и младите урбанисти на София той си е спечелил прозвището „трамвай 27”, тъй като идеята не представлява нищо повече от свързване на ТМ5 и ТМ22 с тунелна връзка през градския център.
Презентираните проекти за трасето включват идеи то да минава от МБАЛ „Пирогов“ до театър „София“ без нито една станция в идеалния център, с изключение на такава на пл. „Батенберг“. Това трасе, което бе лансирано като оптимално в медиите обаче, не предоставя никакво обслужване от линията на центъра на града, както и лишава Третата линия на метрото от връзка с другите метродиаметри. Подобно е положението и с втория вариант, който също бе лансиран упорито през последните две години. Последен и най-малко популяризиран беше класическият вариант – от „Княжево“ към МБАЛ „Пирогов“, пл. „Руски паметник“, НДК (връзка с МД-2), СУ „Св. Климент Охридски” (връзка с МД-1), паметника „Левски“, към гара „Подуене“ и кв. „Враждебна“.
В наскоро обявения търг за избор на консултант за предварителни проучвания за Трети метродиаметър е включено и т.нар. класическо метро – изцяло подземно, с минимално разстояние между станциите от 700 метра. Този вариант обаче навсякъде се посочва като неизгоден, тъй като строителството му е по-скъпо (предварителната му оценка възлиза на почти 700 млн. евро), без да се отчита фактът, че класическото метро има най-голяма пътникопропускливост и в дългосрочен план е най-сигурната инвестиция.
Друг фактор, който прави избора на „леко метро” нелогичен, е информацията, изнесена от самата Столична община (СО), а именно гъстотата на населението. Според прессъобщение на СО в района на пешеходна достъпност на Трети метродиаметър живеят, учат и работят 400 000 души, в същото време, според Метрополитен ЕАД и СО, изборът на „леко метро” е обоснован, тъй като по направлението му няма достатъчно натоварване. Това е един информационен парадокс, който все още не е намерил логично обяснение.
Инициативата „Спаси метрото“ има за цел да постави проблема там, където му е мястото – на обществено обсъждане, тъй като сега е моментът да се изясни, че класическото метро по Трети метродиаметър ще е полезна, важна и необходима инвестиция. Инициативата „Спаси метрото“ също така цели да постави въпроса за модификация на плановете за МД-3, така че той да се приоритезира към обслужване на ж.к. „Овча купел“, както и на мястото на трамвайните трасета по бул. „Цар Борис III“ и бул. „Ботевградско шосе“ да се изградят паркови пространства, които в широката урбанистична практика се наричат „зелени буфери”.
Дарение
За да можем да доставяме още полезна информация и тестове имаме нужда от вашата подкрепа.
Дори най-дребната сума ще ни помогне да бъдем още по-полезни, защото заедно сме по-силни.
Дарете
Коментари ( 0 общо )
anonymous